Вторник, 16 Октомври 2018
Сряда, 06 Юни 2018 11:08

Марешки сваля самолети с вестници, иска оставката на Каракачанов

Лидерът на Воля Веселин Марешки поиска оставката на военния министър Красимир Каракачанов в декларация за пореден път, насочена срещу оръжейните сделки. Марешки напомни за мораториума, който поиска, и изрази недоволство, че проектите за модернизация на армията са включени в дневния ред за пленарната седмица и установи, че някой много бърза.

Този път Марешки се опита да пребори темата за покупката на нов боен самолет и бронирана машина с преглед на печата на цялата изминала година. Силно се съмнявам, че темата кой ще ни напада по въздух, е приоритетна за българите, каза още аптекарският бос. И изреди водещите новини от миналата година насам по дати.

"28 април 2017 - закриват стогодишно училище в Асеновград поради липса на ученици. 18 май - трайно замърсяване на въздуха в София. 6 юли - поскъпва токът и парното. 5 юли - полицаите излязоха на протест".

След което продължи да изрежда протести на пожарникари, лекари, надзиратели, заплашени от закриване болници, поскъпване на хранителните продукти, както и емигрирането в Германия на 42 хил. българи.

Обърнете се към вашата съвест и избиратели, за да прецените кое е разумно и правилно, и успех в размишленията, завърши Марешки.

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 06 Юни 2018 11:08
    Кметове се канят да "честват" 10 ноември с протест срещу кабинета

    Искат гарантирани бюджети и кметски избори в повече селища

    “Ние не искаме увеличение на бюджетите, искаме същия ресурс в рамките на националния бюджет. Държавата дава парите на общините, но няма контрол какво точно се случва с тях. Разпределят се по симпатии и партии“, заяви пред местните медии кметът на Калофер Румен Стоянов, цитиран от в. "Сега".

    Есенните протести може да се обогатят с още един - на кметове. Става дума за управници на градове и села, които не са общински центрове. Те искат парите, които държавата отпуска за населените им места, да са гарантирани, а на да отиват по сметките на общините без яснота как и кога ще им бъдат преведени. Настояват и за връщане на възможността да се гласува за кмет в селища над 100 души. Ако няма отговор от правителството, демонстрацията им ще се проведе на 10 ноември.

    Искането за гарантиран бюджет е старо, но неудовлетворено. То бе поставено още през 2016 г. при учредяването в Карлово на Националното сдружение на кметове на кметства. Желанието бе подкрепено и от омбудсмана Мая Манолова. През 2017 г. въпросът бе представен и пред президента Румен Радев, който се застъпи малките селища да могат сами да определят кога и как да харчат пари.

    В крайна сметка обаче всичко зависи от парламента и правителството.

    На среща през март тази година с Цветан Цветанов им е обещано да се сформира работна група, която да разгледа темата. В крайна сметка движение няма, макар да дойде времето за формирането на държавния бюджет за 2019 г.

    Затова преди няколко дни в Калофер бе организиран предварителен протест. “Ние не искаме увеличение на бюджетите, искаме същия ресурс в рамките на националния бюджет. Държавата дава парите на общините, но няма контрол какво точно се случва с тях. Разпределят се по симпатии и партии“, заяви пред местните медии кметът на Калофер Румен Стоянов.

    Негови колеги се оплакаха, че им се налага да дават пари от собствения си джоб за поддържане на градинки, почистване, измазване на сгради и т.н. Има общини, в които на малките населени места се дават по 200-300 лв. месечно за покриване на текущи разходи, които няма как да стигнат.

    “Повечето от нас са избирани пряко от хората, а без гарантиран бюджет ръцете ни са вързани”, смятат кметовете.

    Искането за вдигането на прага за участие в местен вот пък е свързано с желанието да се насърчи гражданската активност. До 2016 г. той бе 100 души население, както настояват сега кметовете, но парламентът реши тогава, че само селища с над 350 жители ще избират кмет.

    Подобен тип кметства включват не малко градове със значение. Освен Калофер, такива са Мелник, Българово и т.н. За разлика от общинските центрове, доминирани от ГЕРБ, кметовете на тези селища са доста по-широко политически представени, което им дава свободата да протестират срещу правителството.

     

  • Сряда, 06 Юни 2018 11:08
    Връщането на смъртното наказание - невъзможно

    След убийството на Виктория Маринова, отново се заговори на висок глас за връщане на смъртното наказание като наказателна мярка срещу най-тежките престъпления. Първо – неофициално в социалните мрежи, после – официално в медиите, преди всичко от Ангел Джамбазки. Лансира се дори идеята за провеждане на референдум. Възможно ли е, обаче?

    Последната смъртна присъда у нас е изпълнена на 4 ноември 1989 г., 6 дни преди падането на режима на Тодор Живков. На 20 юли 1990 г. 13 осъдени на смърт получават втори шанс – депутатите от Великото народно събрание налагат мораториум върху изпълнението на присъдите им. Съдилищата обаче продължават да произнасят смъртни присъди, които не се изпълняват заради мораториума. До края на 1998 г. така са осъдени 22-ма. Смъртното наказание е заменено с доживотен затвор без право на замяна през 1998 г.

    „За” смъртното наказание”:

    Представители на ВМРО поставят на дневен ред смъртното наказание след всяко по-тежко убийство.

    Евродепутатът Ангел Джамбазки поиска промени в НК и НПК след случая с убитото момиче от Велико Търново Вероника, чийто убиец при трето поредно убийство отново получава най-ниско наказание.

    След убийството в Русе, Ангел Джамбазки повдигна отново въпроса, заявявайки, че справедливото възмездие за жестоки престъпления като убийството на Виктория, е смъртна присъда. Според него самопризнанията на Северин могат да доведат до намаляване на присъдата. „В обществото ни има пълно единодушие, че човек като Северин не трябва да бъде на свобода. В случая първо трябва да се раздаде справедливото възмездие, второ – да се отправи ясен сигнал към всеки подобен човек и да се защити обществото. Това са трите функции на наказанието – справедливост, превъзпитание и защита“, обяснява Ангел Джамбазки.

    Неговият колега Искрен Веселинов - юрист от Русе и депутат от ВМРО е на същото мнение. За патриотите е проблем обаче, че Европейският съюз е отрекъл това наказание и ние като страна членка не можем да го въведем. Преди 17 години ВМРО направи подписка за връщане на смъртното наказание при убийство на деца и бременни, която беше подкрепена от над 180 хиляди души, но тя не беше приета от Народното събрание

    В момента в над 50 страни по света съществува смъртно наказание и една от тях са Съединените американски щати. В Европа единствената държава със смъртно наказание е Беларус.

    Страни, които все още имат смъртно наказание, са: Афганистан, Индия, Нигерия, САЩ, Иран, Япония, Тайван, Кувейт, Зимбабве, Либия, Тайланд, Гвиана, Уганда, Бангладеш, Ирак, Индонезия, Ботсвана, ОАЕ, Бахамски острови, Куба, Беларус, Йемен, Саудитска Арабия, Виетнам, Сирия, Египет, Южен Судан, Демократична република Конго, Етиопия, Китай, Судан, Коморски острови, Сомалия, Барбадос, Малайзия, Чад, Пакистан, Оман, Сингапур, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Бахрейн, Северна Корея, Екваториална Гвинея, Сейнт Винсънт и Гренадини, Палестински територии, Тринидад и Тобаго, Лесото, Антигуа и Барбуда, Белиз, Доминика, Ямайка и Йордания.

    Смъртното наказание – правно невъзможно!

    Според заместник-председателя на ПГ на БСП Крум Зарков, референдум за връщане на смъртното наказание е правно невъзможен и политически популистки ход. Правно невъзможен е, защото България през 1999 г. е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека, в която има специален протокол 6 за забрана на смъртното наказание. В закона за референдумите пише, че по въпроси, уредени в международни договори, може да се произвеждат само преди тяхната ратификация. От политическа гледна точка пък би било знак за безсилие. Като юрист Зарков обяснява, че наказателното право има две цели – превенция и наказание. При тежки престъпления като това в Русе, законодателството ни предвижда доживотен затвор без право на замяна, което от прависти се смята за морално по-тежка мярка от смъртно наказание.

  • Сряда, 06 Юни 2018 11:08
    Каракачанов: И аз искам да изляза с Наоми Кембъл на вечеря, но не мога да платя сметката

    Моята цел беше да участват повече кандидати за нов тип боен самолет. Получихме оферти за изтребители за Ф-16, Ф-18, „Грипен” и „Юрофайтър”. Само последният е втора употреба, но ние предпочитаме нови изтребители. До 19 октомври работна група трябва да направи анализ на предложенията и дали отговарят на нашите изисквания, като междувременно тя може да поиска уточнения от страните, подали оферта. Това каза министърът на отбраната Красимир Каракачанов по bTV във връзка с отворените оферти при конкурса за изтребители.

    Имаме 1,8 млрд. лв. за нови 8 изтребителя. След 19 октомври експерти от Министерството на отбраната и Министерството на икономиката ще формират политико-военна група, която да преговаря за цената. В нея ще вземат участие и експерти от българските ВВС.

    „За мен е важно да изберем най-добрия вариант на база на финансовите възможности, които имаме да придобием нов самолет за нашите Военновъздушни сили. Това е моята амбиция. Дали ще има натиск - ще видим.” Към момента не е имало натиск, увери военният министър.

    "Оттук нататък е важна и поддръжката на новия самолет. Много важно е колко ще струва поддръжката им на година”, посочи Каракачанов и каза, че повече от половината пари, които се харчат за самолети в 30-годишния им живот, е за поддръжка, а не покупка.

    „И аз искам да изляза с Наоми Кембъл на вечеря, но не мога да платя сметката”, каза министърът по повод информациите, че синдикатите искат българската „Авионамс” да ремонтира самолетите СУ-25.

    За предложената от ВМРО потребителска кошница вицепремиерът посочи, че така се защитава потребителя. „Не е честно производителя да взема 5 стотинки печалба, а търговеца 30 стотинки”, каза Каракачанов и посочи, че през 90-те години в Италия е имало закон срещу спекулата.

     

Оставете коментар