Понеделник, 21 Януари 2019
Неделя, 01 Юли 2018 21:09

Почина проф. Божидар Димитров

"Изказвам съболезнования на близките и семейството на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю! Поклон". Това написа Бойко Борисов във фейсбука си. Премиерът пръв съобщи новината, че дългогодишният директор на Националния исторически музей е напуснал този свят. Припомняме, че наскоро Димитров се задъха докато изкачваше стълби и дори се наложи да дойде линейка и да лежи в болница заради проблеми със сърцето. 

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. – Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в „Океански риболов“. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история.

Научна кариера

През 70-те години на 20 век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от „История на България“ на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година – историкът я намира в архива на Борджиите. На 24 декември 1985 г. е утвърден за старши научен сътрудник II степен.

Директор на НИМ

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. Като директор на Национален исторически музей, през 1997 – 1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което – през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 година. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 година след конкурс.

Телевизионен водещ

От 2002 до 2012 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Памет българска“ по Канал 1. От март 2013 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Историята... с Божидар Димитров“ по TV+.

Политическа кариера

Член на БКП

Димитров влиза в БКП в началото на 70-те години на миналия век и постепенно се издига в партийните среди. След преименуването на партията преминава в БСП.

Член на БСП

Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП – в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година, но на по-задно, неизбираемо място.

Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии.

В подкрепа на ГЕРБ

Преди Парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район.

Министър

В първото правителство на ГЕРБ е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

На 21 януари 2010 г. по предложение на Божидар Димитров за промяна в законодателството, срокът, в който кандидатите за българско гражданство ще трябва да получат отговор „да“ или „не“, ще е една година. Кабинетът на ГЕРБ приема предложение за промени в Закона за българското гражданство, които елиминират упълномощените лица при подаване на документите или при получаване на указите и задължават кандидатите за български паспорти да се явяват лично на интервю. По оценки на министър Божидар Димитров в резултат от войни и преселения извън страната живеят 2 и половина милиона българи, които нямат българско гражданство. За разглеждане чакат 56 хиляди молби на такива българи. Според министъра на българите в чужбина промените ще ускоряват процеса и ще ликвидират корупцията. Тарифата за ускорено получаване на български паспорт била между 5 и 10 хиляди евро. „Сега, когато човек знае, че в рамките на една година знае, че ще чуе „да“ или „не“ на молбата си – силно се съмнявам, че някой ще се бръкне да плаща толкова пари на някой корумпиран чиновник“, коментира министър Димитров. [9]

Научно звание

Божидар Димитров е старши научен сътрудник II степен от 1985, но тъй като в публичното пространство присъства с титлата професор (която не е равнозначна на ст.н.с. II), през декември 2009 заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“ Съобразно новия закон научното звание „старши научен сътрудник ІІ степен“ се трансформира в научна длъжност „доцент“.

Научна етика

В историографията са изказвани съмнения относно добросъвестността на Божидар Димитров като изследовател. Николай Проданов изразява подобно мнение във връзка с обнародвани резултати от работата на Димитров във Ватиканските архиви. 

Работа сред българите в чужбина

Отношението и дейността на Димитров по македонския въпрос е критикувано от македонския журналист Виктор Канзуров. Според него, Димитров с нищо не помага на българите в Македония, тъй като иска да държи монопол по тази тема. Освен това, Канзуров твърди, че „неартикулираните изяви“ на Димитров в Македония водят до репресии за местните активисти с българско самосъзнание.

В работата си сред българите в чужбина Димитров е критикуван и заради некоректност, дезинформиране и неумела намеса в осъществяваните от Министерството на образованието, младежта и науката образователни дейности зад граница.

Агентурно досие

През юни 2009 г. Комисията по досиетата оповестява, че Димитров е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност в качеството си на секретен сътрудник и агент. Самият той твърди, че този факт е известен на обществеността още от изборите през 2001 година. Вербуван е през 1973 г. Псевдонимите му са Богдан, Кардам, Тервел и Телериг.

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 01 Юли 2018 21:09
    Напусна ни легендата на футбола Иван Вуцов

    Легендата на Левски си отиде от този свят на 79 години

  • Неделя, 01 Юли 2018 21:09
    Почина актьорът Иван Ласкин

    Васко да Гама от село Рупча избра да тръгне на последното си, вечно пътешествие, точно когато небето се отваря на Богоявление.

    Актьорът Иван Ласкин почина на 48-годишна възраст. В края на декември м.г. той беше приет във ВМА.

    Ласкин има множество роли в театъра, снимал е в български и чужди  филми.

    През 1986 г. детският сериал „Васко да Гама от село Рупча” го превръща в най-популярното момче у нас. По-късно завършва ВИТИЗ. Помнят се ролите му и в сериали като „Хайка за вълци” и „Дунав мост”.

    През последните години умът и острият му език имаха свой  „живот” в социалните мрежи –  коментарите му предизвикваха люти спорове и стотици споделяния. 

  • Неделя, 01 Юли 2018 21:09
    Почина големият италиански режисьор Бернардо Бертолучи

    На 77-годишна възраст след кратко боледуване почина големият италиански режисьор Бернардо Бертолучи. Говорителят на режисьора е потвърдил трагичната вест, като е добавил, че Бертолучи е бил болен от рак, съобщи BBC.

    Той остави диря в историята на световното кино с шедьоври като "Конформистът", "Двадесети век", "Последно танго в Париж", "Последният император", "Малкият буда", "Открадната красота", "Мечтатели".

    Бертолучи е роден на 16 март 1941 г. в Парма. Той е син на поета Атилио Бертолучи и Нинета Джованарди. Бертолучи има брат, който също е режисьор и известен драматург.

    От най-ранна възраст той е пленен от киното. Голямо влияние в кариерата му има приятелството му с друг класик на италианското кино - Пиер Паоло Пазолини.

    Бертолучи започва да следва литература в университета "Ла Сапиенца" в Рим, но изоставя образованието си, за да се посвети на киното. За първи път се изявява като асистент-режисьор на Пазолини във филма "Безделник" (1961).

    През годините той отличен с много кинематографични награди. През 1987 печели "Оскар", през 1988 - "Златен глобус", през 1989 - BAFTA. Носител е ина "Златна мечка" от Берлин 1970 г., както и на "Златен лъв" от Венеция (1997, 2007). През 2011 г. Бертолучи получи почетната награда на Филмовия фестивал в Кан, а през 2013 г. той получи звезда на Холивудската разходка на славата.

    През 2014 г. на 14-ата среща на върха на лауреатите на Нобеловата награда за мир в Рим, Бернардо Бертолучи бе удостоен с наградата на върха на мира за своя принос в областта на правата на човека.

    Бернардо Бертолучи се е женил два пъти. Първата му съпруга е била актрисата Адриана Асти. След развода си с нея той се жени отново през 1978 г. за Клер Пеплоу, която е режисьор и сценарист.

    Резултат с изображение за Бернардо Бертолучи

    източник: life.dir.bg

Оставете коментар