Вторник, 23 Април 2019
Неделя, 01 Юли 2018 21:09

Почина проф. Божидар Димитров

"Изказвам съболезнования на близките и семейството на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю! Поклон". Това написа Бойко Борисов във фейсбука си. Премиерът пръв съобщи новината, че дългогодишният директор на Националния исторически музей е напуснал този свят. Припомняме, че наскоро Димитров се задъха докато изкачваше стълби и дори се наложи да дойде линейка и да лежи в болница заради проблеми със сърцето. 

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. – Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби, траулери – като моряк в „Океански риболов“. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история.

Научна кариера

През 70-те години на 20 век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от „История на България“ на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година – историкът я намира в архива на Борджиите. На 24 декември 1985 г. е утвърден за старши научен сътрудник II степен.

Директор на НИМ

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. Като директор на Национален исторически музей, през 1997 – 1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което – през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 година. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 година след конкурс.

Телевизионен водещ

От 2002 до 2012 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Памет българска“ по Канал 1. От март 2013 г. е водещ на телевизионното историческо предаване „Историята... с Божидар Димитров“ по TV+.

Политическа кариера

Член на БКП

Димитров влиза в БКП в началото на 70-те години на миналия век и постепенно се издига в партийните среди. След преименуването на партията преминава в БСП.

Член на БСП

Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП – в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година, но на по-задно, неизбираемо място.

Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии.

В подкрепа на ГЕРБ

Преди Парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район.

Министър

В първото правителство на ГЕРБ е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви“ и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

На 21 януари 2010 г. по предложение на Божидар Димитров за промяна в законодателството, срокът, в който кандидатите за българско гражданство ще трябва да получат отговор „да“ или „не“, ще е една година. Кабинетът на ГЕРБ приема предложение за промени в Закона за българското гражданство, които елиминират упълномощените лица при подаване на документите или при получаване на указите и задължават кандидатите за български паспорти да се явяват лично на интервю. По оценки на министър Божидар Димитров в резултат от войни и преселения извън страната живеят 2 и половина милиона българи, които нямат българско гражданство. За разглеждане чакат 56 хиляди молби на такива българи. Според министъра на българите в чужбина промените ще ускоряват процеса и ще ликвидират корупцията. Тарифата за ускорено получаване на български паспорт била между 5 и 10 хиляди евро. „Сега, когато човек знае, че в рамките на една година знае, че ще чуе „да“ или „не“ на молбата си – силно се съмнявам, че някой ще се бръкне да плаща толкова пари на някой корумпиран чиновник“, коментира министър Димитров. [9]

Научно звание

Божидар Димитров е старши научен сътрудник II степен от 1985, но тъй като в публичното пространство присъства с титлата професор (която не е равнозначна на ст.н.с. II), през декември 2009 заявява: „Аз никога не съм се титулувал като професор.“ Съобразно новия закон научното звание „старши научен сътрудник ІІ степен“ се трансформира в научна длъжност „доцент“.

Научна етика

В историографията са изказвани съмнения относно добросъвестността на Божидар Димитров като изследовател. Николай Проданов изразява подобно мнение във връзка с обнародвани резултати от работата на Димитров във Ватиканските архиви. 

Работа сред българите в чужбина

Отношението и дейността на Димитров по македонския въпрос е критикувано от македонския журналист Виктор Канзуров. Според него, Димитров с нищо не помага на българите в Македония, тъй като иска да държи монопол по тази тема. Освен това, Канзуров твърди, че „неартикулираните изяви“ на Димитров в Македония водят до репресии за местните активисти с българско самосъзнание.

В работата си сред българите в чужбина Димитров е критикуван и заради некоректност, дезинформиране и неумела намеса в осъществяваните от Министерството на образованието, младежта и науката образователни дейности зад граница.

Агентурно досие

През юни 2009 г. Комисията по досиетата оповестява, че Димитров е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност в качеството си на секретен сътрудник и агент. Самият той твърди, че този факт е известен на обществеността още от изборите през 2001 година. Вербуван е през 1973 г. Псевдонимите му са Богдан, Кардам, Тервел и Телериг.

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 01 Юли 2018 21:09
    Неочаквано почина собственикът на радио и агенция „Фокус“

    Изненадващо тази сутрин в 04.00 часа почина собственикът на най-голямата българска Радиоверига и Агенция „Фокус“ Красимир Узунов, съобщи агенция „Фокус“.

    Красимир Узунов е български журналист, бизнесмен, общественик и един от създателите на Легия „Раковски“. Директор и собственик на първата българска частна информационна агенция „Фокус“, която работи от юни 2000 година и на националната Радиоверига „Фокус“. Специалист по проблемите на Балканите.

    Той е роден на 26 януари 1963 година в град Пещера. Завършва с отличие Висшето военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“ в Шумен през 1985 година, специалност Политически профил. Произведен е в чин лейтенант на 31 август 1885 г. Випуск „Сливнишки“. Служи във ВНВАУ през 1985 – 1987 г. През 1987 г. печели конкурс във вестника на Сухопътните войски. През 1989 г. вестникът е закрит, заради публикуване на руските романи „Белите одежди“ и „Живот и съдба“. През 1988 г. е произведен в чин старши лейтенант. През 1989 – 1990 г. служи в поделение на Строителния сектор на МНО в Казичене.През 1990 г. с конкурс е назначен за заместник-началник на Международни информация във вестник „Народна армия“. През 1990 г. става известен с прякора „Поручика“, след като публикува коментар във вестник „Демокрация“, подписан като Поручик Красимир Узунов.

    През 1990 г. създава първия клуб на Офицерската Легия „Раковски“ в Шумен. Заедно с подполковниците Митко Шопов и Петко Петков регистрира организацията в Хасково, където се среща с капитан Дойчин Бояджиев. Избран е за говорител на Легията.

    Напуска армията през септември 1991 г. заради участие в парламентарните избори на 13 октомври 1991 г. в листата на „Конституционният форум“ на професор Николай Генчев, като водач на листата в Кюстендил. В края на октомври 1991 г. се завръща на военна служба и е назначен началник на отдел „Информация“ в Министерството на отбраната в екипа на министър Димитър Луджев. През май 1992 г. подава оставка и напуска окончателно армията. Работи в Македония, Косово, Албания, Босна и Херцеговина. Пише коментари за различни издания и издава книги.

    На 30 октомври 1998 г. е обявен за нежелана персона за комунистическото правителство на Македония на Бранко Цървенковски. Забраната да посещава Македония е отменена от правителството на ВМРО-ДПМНЕ на премиера Любчо Георгиевски.

    На 7 юни 2000 г. създава първата българска частна информационна агенция „Фокус“.

    През 2004 г. създава Радио "Фокус" – Сливен, с което слага началото на най-голямата българска радиоверига "Фокус", която в момента притежава 60 радиостанции, 15 регионални офиса и излъчва 12 самостоятелни програми.

    Автор е на стотици публикации в български и чужди издания по проблемите на Македония, Западните Балкани, армията, националната сигурност, реформите в службите за сигурност и българската военна история.

    На 20 септември 2016 г. заедно с началника на отбраната генерал Константин Попов и бившия командващ на ВМС адмирал Пламен Манушев организират военна церемония и заупокойна молитва в памет на загиналите български офицери и войници в боевете на връх Каймак-Чалан през септември и октомври 1916 г.

    Удостоен е за „Следовник на народните будители“ за 2014 г. от Съюза на народните читалища. Награждаван е с лично оръжие от министъра на отбраната Николай Свинаров, с почетен „Войнишки нож“ от началника на Генералния щаб генерал Никола Колев, със сабя от министъра на отбраната Николай Цонев, със сабя от ръководството на ДАНС, със знак „За принос към Министерството на отбраната“ от министъра на отбраната Ангел Найденов през 2014 г. и със знак „Достойнство и чест“ от министъра на отбраната Красимир Каракачанов през 2018 г. Удостоен е с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Военна академия „Георги Раковски“ от 15 февруари 2017 г.

    Вечна му памет!

  • Неделя, 01 Юли 2018 21:09
    Почина световният дизайнер Карл Лагерфелд

    Почина прочутият моделиер, креативен директор на френската модна къща Chanel Карл Лагерфелд, съобщават световните агенции.

    Лагерфелд издъхна на 85-годишна възраст.

    Le Figaro посочва, че известният моден дизайнер се е чувствал зле през последните няколко седмици, но не съобщава други подробности.

    Отсъствието му на Парижката седмица на модата през януари разтревожи света на модата. За първи път, откакто през 1983 г., той пое модната къща "Шанел", Лагерфелд отсъства от най-важното събитие на френската висша мода.

    Последната му публична проява беше при запалването на коледните светлини на парижката ул. "Шан-з-елизе" на 22 декември.

    Вчера Лагерфелд е бил хоспитализиран по спешност според сп. Paris Match.

    Роден през 1933 г. в Хамбург, Лагерфелд работеше за "Шанел" и бе творчески директор на модния гигант. Същата длъжност заемаше и в италианската модна къща "Фенди".

    През 70-те името му става популярно с работата за модната къща "Хлое", където изработва колекциите прет-а-порте. Моделите му са истинско предизвикателство за съвременната мода и за кратко време му носят международна популярност.

    От 1983 г. Лагерфелд става главен дизайнер на "Шанел" и успява да доведе марката до върха през 80-те и 90-те години с иновативните си вариации на класическите модели.

    Резултат с изображение за Карл Лагерфелд шанел

    "Ройтерс" съобщи, че говорител на "Шанел" все още не е коментирал информацията, но източник, близък до компанията, е потвърдил смъртта му.

  • Неделя, 01 Юли 2018 21:09
    Напусна ни легендата на футбола Иван Вуцов

    Легендата на Левски си отиде от този свят на 79 години

Оставете коментар