Понеделник, 19 Ноември 2018
Вторник, 10 Юли 2018 11:41

Кой воюва с нашите читалища?

Днес минах през с. Ивански. Край Шумен. Библиотекарката Димитричка. Съседите... И плачат. Събрали 3 000 лв. После кандидатствали в Министерството на културата. Само че така и нищо не станало. Читалището е построено 1927 г. и завършено 1929...

Дали пък не е довело до някакъв фатализъм изписването на втора година... Ама е изкорубено. Всъщност - ще видите. Село, дало редица професори, учени, писатели... Всъщност не селото - това Читалище ги е създало. Сега по покривите растат дървета. Хващат корени.

И новата сграда - ако въобще може да се говори за нова сграда. Стара сграда, преотстъпена... А читалището е с великолепна сграда. Някога е било с такава... Е, не е голямо като това в Шипка, но за сметка на това е по-изкорубено...

Село Горловка след артилерийски обстрел. Резултатите в с. Ивански не се различават от резултати след война... Ние във война ли сме? И кой воюва с нашите читалища?

Христо Стоянов, фейсбук

Снимки от разбитото читалище в село Ивански

Рзрушената сграда на читалището в Украйна

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 10 Юли 2018 11:41
    Протестиращи нахлуха в сградата на областната управа в Шумен

    Протестиращите се оплакаха от корупцията, лошото качество на пътищата и минималното заплащане.

    Недоволни жители на Шумен се събраха пред сградата на областната управа в града и дори влязоха вътре, за да изразят исканията си за по-добър стандарт на живот, промяна на политическата система и намаляване на цените на горивата.

    За кратко множеството от хора блокира и централния булевард в града – „Славянски”. Протестиращите се оплакаха от корупцията, лошото качество на пътищата и минималната заплата в страната.

    „Искаме 750 евро минимална заплата. Аз за толкова пари отидох да работя в Гърция и оставих детето. Като се върнахме с жена ми – не можа да ни познае”, възмути се един от протестиращите, цитиран от bTV.

    Недоволните граждани заявиха, че протестът им ще продължи и през следващите дни.

  • Вторник, 10 Юли 2018 11:41
    Порошенко и Вартоломей подписаха споразумение за създаването на украинска църква

    Според Руската православна църква този договор още не означава автокефална църква в Украйна.

    Президентът на Украйна Петро Порошенко и Константинополският патриарх Вартоломей подписаха споразумение за създаването на украинска църква на церемония в резиденцията на патриарха в Истанбул, съобщи ТАСС.

    "Днес е исторически ден. Украинците се молеха Господ да им изпрати единна православна автокефална църква", заяви след подписването Порошенко.

    По думите на украинския президент, "процесът приключва, създадени са всички условия за подготовка за Вселенски събор, за да бъде предоставен според каноните томосът (документът) на автокефалната църква".

    Патриарх Вартоломей от своя страна отново заяви, че правото за предоставяне на автокефалия влиза в пълномощията му, а също така изрази мнение, че подобни действия "ще спомогнат за преодоляване на разкола, съществуващ в Украйна вече от 30 години".

    С това се поставя началото на подготовка за признаване на независима Украинска православна църква. Преди това трябва двете православни църкви в Украйна да се съберат на общ събор и да намерят начин да се обединят.

    Напомняме, че темата за каноничността на украинската православна църква доведе до сериозно напрежение в православния свят. Руската православна църква реши да прекрати отношенията си с Вселенската патриаршия, след като Светият синод на Вселенската патриаршия в Истанбул обяви за канонични смятаните досега за самопровъзгласили се две украински православни църкви. И да отмени върховенството на Московската патриаршия над Киевската митрополия.

    Веднага след подписването в Истанбул, Владимир Легойда - завеждащ синодалния отдел за връзки с обществеността на РПЦ, заяви: „Документът, който подписаха в събота константинополският патриарх Вартоломей и президентът на Украйна Петро Порошенко, не означава създаване на автокефална църква в Украйна. Всички тези "конкордати" (конкордат - договор между Римския папа с която и да е държава) на украинските власти с Константинопол нищо не променят за милионите вярващи в Украйна.”

    Русия настоя да получи подкрепа от другите поместни православни църкви и призова да се разкритикуват официално действията на Константинополския патриарх. Иска се и свикване на всеправославен събор по темата. Зад позицията на Русия застанаха православните църкви на Чехия, Словакия, Сърбия и Антиохийската патриаршия (православните църкви от Близкия Изток). Българската православна църква засега пази дистанция и няма решение.

  • Вторник, 10 Юли 2018 11:41
    "Литературен вестник" и липсата на морал

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Автор: Христо Стоянов

    Още от създаването на "Литературен вестник" започнах да публикувам в него. Дори преди създаването на вестника. Още в търновския алманах "Янтра" започнах да публикувам, а подир и във вестника. Дори, имам смътен спомен за това, че стихове, които бях изпратил за алманаха, попаднаха директно във вестника. В един от първите му броеве. Бе през близката 1990 година – казвам "близката", защото времето не е толкова далечно, че да забравиш какво е ставало, освен ако не се има предвид ниската историчност и историческа култура на тези, които го присвоиха после това издание.

    Вестникът бе създаден от Мария Георгиева и Никола Инджов, който му стана и първият главен редактор. В един момент обаче новопоявилият се "Демокрация" приватизира вестника. Преди първите приватизации в България. И го оглави Едвин Сугарев. СДС имаше нужда от "фенове" – като погледна назад имам чувството, че СДС бе създадено наистина на принципа на фенклубовете после.

    Вестник "Демокрация" имаше вопиюща нужда от последователи, от интелигенция. Вестник "Литературен вестник" вече бе набрал скорост, четеше се, имаше дискусионни текстове, поезия, която... не се различаваше от "партийната" поезия, излизаща преди в "Литературен фронт", "Пулс", "Народна младеж"...

    И подариха вестника на Едвин Сугарев и Румен Леонидов.

    Имам чувството, че целта на изданието бе да докаже, че графоманията е литература.

    Въпреки че в началото излизаха и сериозни автори, някои дори с леви убеждения. Въобще, какви убеждения можеше да има по онова време, освен отрицаване на нещо, намирисващо на "ляво"...

    А, във вестника дойде и Владо Левчев. Малина Томова по-късно, леко да й е небето. Разбира се, после се присламчиха новите "ноемврийчета" – Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов...

    Верността към СДС и "новите идеи" ги изтласкаха към научни титли, работа в университети, преводи на текстове със съмнителна художествена стойност... Директори на студентски домове...

    След като Едвин им предостави вестника и замина в Монголия, тези момчета решиха, че друго, освен графомания, не може да се публикува. Графомания, воняща на интелектуалност.

    Постепенно кръгът от сериозни автори бе ограничен под предлога, че в литературата вече влизат хора с естетически концепции, създаващи своите естетски групи и кръгове. Така четиримата полуписатели се изтъпанчиха в позата на "Кръга Мисъл", с обща снимка, като всеки бе застанал в нея и приел образа я на Славейков, я на...

    Разбира се, започна и отрицаването на всичко преди тях – от Вазов, който, според тях, бил умрял от газове след преяждане с боб – до отричане на Христо Фотев, който бил плагиат и буквално преписал от "Песните Соломонови".

    Всъщност това го написа "видният учен" и бъдещ лауреат на наградата на името на Христо Фотев. Всъщност, вестникът вече приемаше циничен вид, арогантен и антилитературен.

    Новото "Ноемврийско поколение", по подобие на своите учители, вече имаше свой орган, откъдето громеше всичко, което напомня на литература. Защото литературата за тях е начин на създаване на кариера, в никакъв случай обаче не и на литературни текстове.

    И когато стигнаха заветните си върхове, започнаха да чоплят вестника. И да го делят на "стари" и "млади"...

    И няма кой да им каже, че графоманът – и стар, и млад – е графоман. Но това е поредната литературна поза, която трябва да имитира литературен скандал, да имитира литературен живот...

    Ами, това е...

    На снимката отляво надясно: Бойко Пенчев (вместо Пенчо Славейков), Георги Господинов (вместо Пейо Яворов),  Йордан Ефтимов ( вместо Петко Ю. Тодоров), Пламен Дойнов (вместо д-р Кръстев)

Оставете коментар