Четвъртък, 15 Ноември 2018
Петък, 13 Юли 2018 14:50

Фондът за лечение на деца се намеси в спора между Мария Чернева и БНТ

Членовете на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца излязоха в петък с декларация в подкрепа на журналиста от БНТ Мария Чернева, която е и представител на обществената телевизия в съвета. В края на юни тя обяви, че напуска БНТ в знак на несъгласие с решението на ръководството да ѝ бъде отнет по унизителен начин ресорът и да бъде отстранена от Обществения съвет на фонда за лечение на деца въз основа на злепоставящо я писмо от лидер на пациентска организация по повод работата ѝ в съвета.

“Членовете на Обществения съвет към Център “Фонд за лечение на деца“ изразяват своята позиция в подкрепа на редовния член на Обществения съвет и представител на Българската национална телевизия, г-жа Мария Чернева, по повод на изнесени данни в обществото, в които се цитира “неприемливо поведение“ от нейна страна. Начинът на гласуване за лечението на всяко дете е право на всеки редовен член на Център “Фонд за лечение на деца“ и би следвало това право да не бъде обект на чуждо вмешателство и опити за отнемането му, с което ще се наруши правото на демократичен избор“, се казва в позицията на членовете на Обществения съвет.

“Отправянето на персонални обвинения, по които към момента не е извършена проверка и не са констатирани нарушения, са опит за дестабилизиране на работната атмосфера и нарушаване на оперативността по основните дейности, по които Център "Фонд за лечение на деца“ работи“, се казва още в позицията. “Считаме, че г-жа Мария Чернева има широка експертиза и компетентност в областта на спазване правата на децата в сферата на здравеопазването. Членовете на Обществения съвет към Център “Фонд за лечение на деца“ настояваме за пълна прозрачност при разглеждането на отправените обвинения и вземане на безпристрастно и обективно решение по тях.", посочват от Обществения съвет на фонда.

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 13 Юли 2018 14:50
    Греъм Диксън: Тревожно е недостатъчното финансиране на обществените медии в България

    "Това, което истински ме тревожи, е концентрацията на прекалено голяма собственост на медии в едни ръце или в една организация, която има интерес да влияе в една или в друга политическа посока, или пък да посява съмнение в обществото", казва директорът на Департамент "Радио" на ЕС за радио и телевизия Греъм Диксън пред БНР.

    (Греъм Диксън отговаря за отдела "Радио" на Европейския съюз за радио и телевизия, който обединява 73 медии от 53 държави, преди това е бил управляващ редактор на една от радиопрограмите на Би Би Си, има дълъг опит с обществените медии)

    Как може да оцелее доброто старо радио в епохата на фалшивите новини, дезинформацията и завръщането на пропагандата?

    Добрата радиопрограма печели доверието на хората. А доверието е най-важното нещо в обществото. Когато ви давам една банкнота например, вие не трябва да мислите дали аз не съм си я напечатал сам, и когато ние предаваме информация, е същото – хората трябва да знаят и да имат доверие, че не получават скалъпени истории, изфабрикувани новини. Радвам се, че радиото навсякъде в Европа показва най-високи нива на доверие. Във времената на фалшиви новини и лъжи, това е много положително, защото хората осъзнават колко опасни и деструктивни могат да са те. За да дебатираме и даже за да спорим, ние се нуждаем от поне една обща основа на споделени факти. Ако този пласт от общопризнати факти липсва, няма бъдеще за обществата ни. Затова инвестирането в информацията, събирането на факти и разпространението на факти, което правят обществените медии в Европа, е абсолютно основополагащо за демокрацията.

    Кой определя стандарта какво е добра и какво не е добра журналистика?

    Най-общо – журналистът да проверява фактите, преди да ги съобщи, и наистина да знае за какво става дума. Да не променя фактите така, че те да служат на неговите собствени политически или социални възгледи. Важно е да даваме на хората разнообразни интерпретации и да се отнасяме с аудиторията като с възрастни хора, те не са деца, на които да промиваме мозъците. Не трябва да им казваме – ето в това трябва да вярвате. Трябва да позволим на хората да чуят дебата, да видят спорещите страни, да им дадем възможност сами да намерят по-правилната за тях позиция, когато виждаме, че едната страна казва едно, а другата не се съгласява. Медиите трябва да дават инструменти на хората да вземат решения. Но винаги на основата на добре проверени факти. И тези инструменти могат да послужат както в спора на маса, така и пред избирателните урни, когато човек гласува за една или друга партия, за един или друг кандидат или платформа.

    След падането на Берлинската стена медиите в България търсеха независимост от някогашната генерална линия на партията и правителството. Появиха се частните медии, които в началото бяха по-критични към властите, но според много анализатори днес частните медии също могат да са зависими от благосклонността на едно или друго правителство, от което зависи другият бизнес на техните собственици, например. 

    Наистина много интересен въпрос. Без да съм познавач на детайлите в българския контекст, виждам, първо, огромна разлика между държавна медия и обществена медия. Обществената медия принадлежи на хората и трябва да представя техните възгледи и разнообразната си аудитория и всъщност точно по тази причина обществените медии печелят доверието на хората. А не просто като говорители на правителството. Защото правителствата трябва да бъдат предизвиквани да отговарят на неудобните за тях въпроси. Така както човек даже да си приказва с приятел в бара, да се заслуша и да си каже – абе искам да го видя сега как ще отговори този политик.

    Понякога е трудно за политиците да издържат на такава сериозна поредица от въпроси, но това е изключително важно за всички нас, защото от тези политици и техните действия зависи какъв ще е животът ни и ние имаме правото да знаем отговорите на въпросите, които са неудобни за тях и не им харесват. За комерсиалните медии не мисля, че отговорът е толкова бинарно лесен, като обществените медии да са добрите, а комерсиалните – не, защото съм виждал много високи професионални резултати и впечатляващи постижения с висок журналистически стандарт в някои частни медии.

    Но това, което истински ме тревожи, е концентрацията на прекалено голяма собственост на медии в едни ръце или в една организация, която има интерес да влияе в една или в друга политическа посока, или пък да посява съмнение в обществото. Другото ми притеснение е, че частните медии в търсене на печалба може да не отделят достатъчно средства за сериозна журналистика и да залагат повече на развлечението, шоуто и сензацията.

    Стъпваме в полето на финансирането и ледът става хлъзгав.

    Наистина добрата, сериозната журналистика се нуждае от финансиране и това е, което характеризира обществените медии в Европа – да имат време и средства, за да отделят и разказват наистина важните истории, да говорят с лицата, които са въвлечени, да задават неудобните въпроси, да правят разследвания, а не просто да четат информации от агенциите или от прессъобщенията на институциите.

    Греъм Диксън признава какво го смущава, когато гледа към медиите на страни като България:

    Медийната концентрация ме тревожи, но също повод за тревога е, ако обществените медии са недобре финансирани, или не са финансирани достатъчно, за да отговарят на високопрофесионалната си мисия. Защото, ако трябва да съкращаваш парите, даже да не ти се иска, може да ти се наложи да се лишиш от разследваща журналистика, например. А тя е наистина важна за обществото.

    В България независимо от това кое е правителството, когато то е уверено в своята власт, намалява финансирането за обществените медии.

    Не познавам детайлите по отношение на България, но има за какво да се безпокоим. Достатъчно е да погледнем към Дания, където обществените медии са толкова добре поставени, но само в последните няколко седмици финансирането им беше намалено с 20 процента. Тревогата е в това, дали те ще могат да продължат да предоставят програмите, които трябва да разпространяват според лиценза им като обществена медия на съответното високо качество, каквото очаква и аудиторията им.

    Източник: bnr.bg

  • Петък, 13 Юли 2018 14:50
    Без България в „Евровизия”

    БНТ няма да излъчи представител в предстоящото издание на конкурса заради липса на средства

    Управителният съвет на Българската национална телевизия взе решение обществената медия да не участва в тазгодишното издание на международния песенен конкурс „Евровизия“, който ще се проведе в средата на месец май 2019 г. в Тел Авив.

    Решението е част от мерките, които ръководството на телевизията предприе за оптимизиране на публичните разходи, съобщиха за медиите от БНТ.

    През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори - продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането.

    Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи.

    Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите – участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро.

    В Европейския съюз за радио и телевизия членуват 73 компании от 56 държави в Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Всеки от обществените оператори взема своето независимо решение за участие в конкурса за всяко отделно издание, уточняват от БНТ.

  • Петък, 13 Юли 2018 14:50
    Под въпрос е участието на България в Евровизия

    България се оттегля от участие в конкурса на Евровизия през следващата година, който ще се проведе в Израел. Това се разбира от публикации в Туитър на официалният акаунт @bg_eurovision и на Георги Симеонов, с псевдоним JJ @itsJJo£cial, който е член на групата Екуинокс (Equinox), която представляваше страната на финала в Португалия.

    От официалният акаунт, който се поддържа от БНТ, в петък се изразява голяма благодарност на всички участници в проекта Equinox. "Повече информация и обяснения за настоящата ситуация за българското участие и бъдещето на проекта ще бъде оповестена скоро. До тогава няма да коментираме друга информация от източници различни от БНТ. Благодаря ви за разбирането", пише в последния туит на @bg_eurovision, съобщи "Дневник".

    "Аз съм крайно тъжен и разочарован да чуя, че България се оттегля от Евровизия. Това беше една от малкото възможности за българските изпълнители...", пише Георги Георгиев в туит, който вероятно вече е изтрит.

    Видим обаче е негов отговор на фенка, която го пита защо. "Доколкото знам, причината е главно финансова".

    В друг отговор на въпрос дали е вярно и официално ли е, той казва: "Още не, но е 100% вярно".

    Българската песен, изпълнена от група "Екуинокс" (Equinox), зае 14-то място след финала на тазгодишното издание на конкурса "Евровизия", който се проведе в Лисабон. Това беше най-лошото представяне на България в конкурса "Евровизия" от години, след като през 2015-та Поли Генова стана четвърта, а през миналата година Кристиан Костов беше втори.

Оставете коментар