Сряда, 17 Октомври 2018
Сряда, 01 Август 2018 10:56

Румен Радев: Водещите държави в ЕС защитават икономическите си интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно за България?

Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България. Сигурността и икономическото развитие на Балканите са свързани с европейската перспектива на целия регион.

Обявеният хоризонт 2025 г. за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС е възможност и стимул за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат необходимите реформи. Това е дълъг път, който изисква всички заинтересовани страни да обединят усилия за постигане на това, което беше обявено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия – членство в ЕС. Това заявява президентът Румен Радев в интервю за сръбското издание CorD Magazine.

Държавният глава откроява утвърждаването на върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в обществения сектор и икономическите реформи, като ключови фактори за осъществяването на напредък в процеса на европейска интеграция.

„Приобщаването на Западните Балкани към обединена Европа е цел на България още от присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. Нещо повече, това беше и една от целите на политиката на разширяване на самия ЕС, фиксирана с решенията от т. нар. Солунски дневен от 2003 г. „Замразяването“ на тази тема в дневния ред на ЕС за изминалото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на държавите от региона, нито дори на ЕС“, посочва Румен Радев.

Президентът подчертава, че сигурността, стабилността и икономическото развитие на Балканите са свързани с реализирането на европейската перспектива за целия регион. „Като страна членка на ЕС и като балканска държава България остава ангажирана с европейската перспектива на региона и е доказала готовността си да подкрепи своите съседи от Западните Балкани по техния път към ЕС. След края на българското председателството страната ни остава активна в тройката на Председателството на Съвета на ЕС и продължава да работи за това фокусът да остане върху региона на Западните Балкани“, посочва държавният глава.

В отговор на въпрос за резултатите от посещението му в Сърбия през юни т.г., Румен Радев отбелязва положителната тенденция в развитието на политическия диалог, ръста в двустранния стокообмен, който надхвърля 1 млрд. евро, както и увеличението на броя на туристите. „Двете страни имат добро сътрудничество в сферите на отбраната, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим успешно по много големи проекти в областите на свързаността, което мисля, че е особено важно за бъдещето и сигурността на двете страни“, добавя Румен Радев.

Президентът изразява очакването си българо-сръбския газов интерконектор да бъде завършен през 2022 г., а страната ни да ускори работата по изграждането на магистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която представлява най-краткия маршрут между Западна Европа и Близкия изток. Помолен да коментира най-голямото предизвикателство пред българското национално малцинство в Сърбия, Румен Радев подчертава, че съществуващият климат на доверие и заявената политическата воля на Сърбия трябва да доведат до ефективни и дълготрайни решения на проблемите на българското национално малцинство в областта на образованието, свободата на вероизповеданията, достъпа до информация на роден език.

„Зачитането на правата на българското малцинство е важно не само за България, но също и за Сърбия, както и за двустранните ни отношения и европейската перспектива на целия регион“, посочва президентът. Държавният глава определя направените от Сърбия стъпки и постигнатите резултати за подобряване на положението на българското национално малцинство като окуражаващи.

„Това че заедно с президента Вучич посетихме Димитровград и се срещнахме с представителите на българското национално малцинство приемам като знак за единство и огромна решимост на нашите две страни да продължим и занапред да изграждаме взаимно доверие и още по-силно партньорство“, заявява президентът.

Румен Радев приветства предприетите законодателни промени по отношение на правата на националните малцинства в Сърбия и призовава за ефективни действия за тяхното последващо прилагане на практика. „Институцията на Националните съвети трябва да бъде окуражена да упражни в пълен обем правата си, предоставени от държавата в съответствие със сръбското законодателство“, е позицията на президента.

Румен Радев изразява благодарността си на своя сръбски колега Александър Вучич за поетия ангажимент към проблемите на българското национално малцинство и за неговата решителна подкрепа по време на срещата на двамата държавни глави в Белград за трикратното увеличаване на финансирането от сръбската държава на медийните компании в Сърбия, които произвеждат медийно съдържание на български език.

В отговор на въпрос как вижда бъдещето на Европа и позицията на България в един реформиран ЕС, Румен Радев посочва, че следващите няколко години ще бъдат трудни и е необходимо да се проведе вътрешния дебат в рамките на Съюза. „Нужна е радикална промяна, защото Европа премина през няколко кризи. Финансовата криза, която се случи преди почти 10 години, доведе до спад в икономическия растеж и беше трудно преодоляна. Безработицата остава на относително високи нива, особено сред младите и това доведе до изостряне на латентни социални противоречия и засегна интеграцията на етническите общности. ЕС премина през криза на доверието. Някои европейски граждани поставят под съмнение дори способността на Съюза да се справи с предизвикателствата“ отбелязва президентът.

Държавният глава призовава в бъдеще ЕС да се утвърждава като съюз, „който да обръща повече внимание на нуждите на обикновените граждани“, а днешните разделения между „Севера“ и „Юга“, между „Запада“ и „Изтока“, да бъдат премахнати. „Ако можем да реализираме този възглед, това ще допринесе за движението на Европа на една скорост. Преди всичко остава нуждата да се защитават тези ценности, които държаха Европа заедно повече от шест десетилетия. България също има интерес да запази основополагащите политики на Европейския съюз като икономическото сближаване и по отношение на земеделието“, посочва Румен Радев.

Помолен да коментира отправения от него призив при визитата му през месец май в Москва за съхраняване на потенциала за преки газови доставки за България и ЕС през Черно море и дали проектът ще бъде политически приемлив за ЕС, президентът отново подчертава, че това остава най-сигурният, пряк и най-евтин маршрут. „Необходимостта, доставките на руски газ до територията на страните от ЕС да бъдат директни, се определя както от разума, така и от изискванията за енергийна сигурност и надеждност. Те формират основата на изграждания Европейски енергиен съюз. А колкото до това дали проектът ще бъде политически приемлив за ЕС, бих желал да повторя, че осигуряването на преноса на газовите доставки по т. нар. „Южен поток“ по никакъв начин не се различава от плановете на Германия да реализира газопровода „Северен поток“ 2, разбира се при спазването на изискванията на Третия енергиен пакет. Надявам се, че Брюксел ще приеме идеята с разбиране, още повече като се има предвид, че това осигурява допълнителни газови доставки не само до България, но също и до Сърбия, Унгария, Австрия, Северна Италия, също и други страни“, заявява президентът.

Държавният глава подчертава, че ролята на външната политика е да отваря врати за диалог и сътрудничество, а не да нарочва някого за враг. Отношенията на ЕС с Русия не могат да не бъдат повлияни от политическата криза в Източна Европа, но отказът от какъвто и да е диалог не е решение. „Въпреки продължаващото напрежение в отношенията между Русия и ЕС и взаимно наложените санкции, Русия се утвърди като традиционен партньор на Европа в секторите на енергетиката, икономиката, туризма и борбата срещу тероризма. Водещите държави членки на ЕС защитават своите икономически интереси в Русия и не виждам защо това да не бъде валидно и за България“, коментира президентът.

Румен Радев призовава избягването на агресивния тон да стане общ принцип в двустранните отношения, а прагматичният диалог с най-голямата страна в Източна Европа е в общ интерес както на ЕС, така и на Русия. В интервюто си за списание CorD държавният глава определя постигнатото споразумение между Гърция и Република Македония за нейното име, като един от най-трудните въпроси в нашия регион. „Ако двете страни могат да преминат през юридическите процедури за влизане в сила на споразумението, това ще предостави солидна база за установяване на добросъседски отношения между тези две държави. Надявам се споразумението между България и Република Македония да изиграе същата роля по отношение на моята страна“, подчертава Румен Радев.

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 01 Август 2018 10:56
    Президентът наложи вето върху част от промените на Закона за държавната собственост

    Според Румен Радев с приетия закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък:

    „Справедливостта и честността на приватизационния процес обяснимо са във фокуса на обществото, защото чрез този процес в частни ръце преминават блага, създадени с труда на много поколения. В настоящия момент, когато останалите за приватизация обекти са малко, се увеличава интересът към търговските дружества от забранителния списък. Затова не мога да остана безучастен, когато уредбата за тях се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес.“

    Президентът Румен Радев наложи вето върху част от Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от 44-то Народно събрание на 10 октомври 2018 г., съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

    „Справедливостта и честността на приватизационния процес обяснимо са във фокуса на обществото, защото чрез този процес в частни ръце преминават блага, създадени с труда на много поколения. Поради това законовите правила трябва ясно и точно да регулират разпореждането с държавната собственост”, посочва държавният глава.

    Според него с приетия закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

    Президентът налага вето с разбирането, че е недопустимо правната уредба да се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес.

    Държавният глава посочва, че общественият интерес изисква разпореждането с държавно или общинско имущество да се подчинява на ясни правила, които да го охраняват във всички случаи. Това се отнася с още по-голяма сила за правилата, по които се осъществява приватизацията на такова имущество.

    Според него въпреки направената в мотивите за приемането на закона заявка, че няма да се променя по същество досегашната концепция на законодателя, новите правила засягат основни елементи и принципи за правата на държавата в търговски дружества и за приватизацията.

    МОТИВИТЕ

    С § 1, т. 2 от Закона за изменение на Закона за държавната собственост (ЗИ ЗДС) се премахва забраната за апортиране на имоти и вещи - собственост на търговски дружества, включени в Приложение № 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

    С § 4 се предвижда възможност за апортиране на имоти и вещи, които не са обособени части от дружества по Приложение № 1, в търговски дружества с държавно или общинско участие.

    Посочените разпоредби от ЗИ ЗДС противоречат на целта на забранителния списък, а именно - да не се приватизират без решение на Народното събрание дружества, които имат структуроопределящо значение за икономиката или висока обществена и социална значимост.

    Апортът има транслативен ефект и предметът на апорта става собственост на дружеството, в което той е направен, без апортиращият да получи насрещно плащане. Когато апортът се прави в дружество, което не е в забранителния списък, няма пречка впоследствие това дружество да бъде приватизирано заедно с апортираните имоти и вещи на дружеството от забранителния списък.

    По този начин се създава законова възможност за скрита безплатна приватизация на дружества от забранителния списък чрез апортиране на техни имоти и вещи.

    Нещо повече, с § 1, т. 2 се отменя общата забрана за апортиране на имоти и вещи на дружества от забранителния списък, а с § 4 се създава специално правило, изискващо решение на Министерския съвет само при апорт на необособени части от тях.

    По отношение на другите видове апорт, например на обособени части, право на ползване, право на строеж, патент, право на вземания, приетият закон не съдържа никакви специални правила. Това дава възможност такива апорти да бъдат извършвани и без решение на Министерския съвет.

    Приетият § 3 от ЗИ ЗДС премахва един важен правен способ за защита на държавния интерес, когато търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие учредяват или участват с парична или непарична вноска в търговски дружества, чийто капитал не е тяхна собственост.

    Отнема се възможността в тази хипотеза направилите апорт търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземане на решения за изменение на устава или на дружествения договор, за увеличаване и намаляване на капитала, за сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон, за извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непаричната вноска, както и за преобразуване и прекратяване на дружеството.

    Това правило ще рефлектира и върху търговските дружества от забранителния списък, които няма да могат да се противопоставят на взимането на решения за отчуждаване на апортираното от тях имущество в полза на трети лица.

    Така се създава още по-реална опасност за скрита приватизация по отношение на дружества, които би трябвало да подлежат на приватизация само след решение на Народното събрание.

    „Справедливостта и честността на приватизационния процес обяснимо са във фокуса на обществото, защото чрез този процес в частни ръце преминават блага, създадени с труда на много поколения. В настоящия момент, когато останалите за приватизация обекти са малко, се увеличава интересът към търговските дружества от забранителния списък. Затова не мога да остана безучастен, когато уредбата за тях се превръща от средство за защита в законодателни решения, които увреждат обществения интерес“, отбелязва президентът Румен Радев в мотивите си за налагане на ветото.

  • Сряда, 01 Август 2018 10:56
    България е лидер сред страните от ЕС по бедност

    Повече от една трета от гражданите на България живеят в риск от бедност или социално изключване.

    В тази графа през 2017-та година попадат 38,9% от населението, показват данни на „Евростат“ от материал, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността – 17 октомври. Средно за Европейския съюз в тази графа попадат 22,5% от населението или почти два пъти по-малък дял.

    През 2017 г. само в три държави членки повече от една трета от населението е било в риск от бедност или социално изключване – България (38,9%), Румъния (35,7%) и Гърция (34,8%).

    Страната ни все пак показва прогрес спрямо данни от 2008 г. Тогава пред риск от бедност са били изправени 44,8% от българите. Този прогрес обаче е доста по-нисък от Румъния, с която България обичайно е сравнявана. През 2008 г. Латвия е била третата страна с най-голям дял на изправените пред риск от бедност с 34,2%, но през миналата година има спад до 28,2%.

    Данните на Евростат показват, че през 2017 г. с най-нисък процент хора в риск от бедност или социално изключване са Чехия (12,2%), Финландия (15,7%), Словакия (16,3%), Холандия (17%), Словения и Франция (и двете с по 17,1%) и Дания (17,2%).

    Показателят на Евростат е построен на база три елемента, които най-общо се свеждат до: риск от бедност след социалните плащания (пенсии, помощи), материални лишения и безработица.

    Най-голямо влияние върху водещата позиция на България имат материалните лишения, като през 2017-та година 30% от българите живеят в тежки материални лишения. За сравнение, средно за съюза през миналата година в тази графа попадат едва 6.9% от населението или над четири пъти по-малко. Най-близо до нас по този показател е Гърция с 21.1% и Румъния с 19.7%.

  • Сряда, 01 Август 2018 10:56
    Каракачанов се съгласи с президента на "радиомълчание" за изтребителите

    Офертите са: САЩ с нови F-16 и F-18, Швеция – нов "Грипен", Италия – употребявани "Юрофейтър"

    Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изрази съгласие с призива на президента да се пази "радиомълчание", докато тече конкурсът за придобиване на нов изтребител за българската бойна авиация, съобщи БНР. 

    "Не е логично да се говори за който и да е от четирите самолета в момента. Това би могло да се изтълкува в следващия момент, когато вземем някакво решение, че е имало предварително нагласени неща или че е имало някакъв предварителен сценарий". 

    Работата на междуведомствената група по оценка на офертите ще бъде удължена поне със седмица. Тя вече е изпратила запитвания за уточнения по подадените четири предложения. 

    Както вече е известно, в Министерството на отбраната бяха получени четири предложения от три държави в процедурата за покупка на нов изтребител за армията. 

    САЩ предлагат нови F-16 и нови F-18, Швеция - нов "Грипен", а от Италия е постъпило предложение за употребявани "Юрофейтър", стана известно при отварянето на офертите. 

    Процедурата е за покупка на 8-9 изтребителя на стойност 1,8 млрд. лв. 

Оставете коментар