Петък, 16 Ноември 2018
Вторник, 06 Ноември 2018 11:16

Съдът отхвърли исковете на Борисов и Нинова за "Лъжецът вика: Дръжте лъжеца" и "Г-жа Лъжа"

Софийски градски съд отхвърли исковете за обезщетения, заведени от Бойко Борисов и Корнелия Нинова. Борисов е осъден да заплати разходите за адвокатски услуги на Нинова.

С решение от понеделник, 5 ноември, съдия Невена Чеуз, председател на І-19 състав Гражданско отделение, прие за неоснователни исковите молби, в които се твърди, че са претърпели неимществни вреди от изявления, направени от двамата, съобщиха от пресцентъра на Софийски градски съд.

Съдът отхвърля заведения от Борисов иска срещу Нинова за заплащане на сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявления от 23 март 2017 г. направени в телевизионно интервю.

Съдът отхвърля и заявения от Нинова иск срещу Борисов за заплащане на сума в общ размер от 30 100 лв., разпределени, както следва: сумата от 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявление от 9 март 2017 г. в телевизионно интервю, сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от изявление от 24 март 2017 г. в друго телевизионно интервю и сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изявление от 21 януари 2017 г.

Съдът осъжда Бойко Борисов да заплати на Корнелия Нинова сумата от 1 680 лв. с включен ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение по първоначалния иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

В Софийски градски съд (СГС) върви дело между премиера Бойко Борисов и лидера на социалистите Корнелия Нинова заради изказвания и на двамата в телевизионни интервюта.

Още през март 2017 г. от ГЕРБ съобщиха, че председателят на партията Бойко Борисов завежда съдебно дело срещу председателя на БСП Корнелия Нинова. Искът на Борисов срещу Нинова бе заради изявлението й по негов адрес „Ти си крадец“, направено в ефир. Тогава от партията казаха, че с това си изявление Нинова накърнява честта и достойнството на Бойко Борисов и нарушава закона и обещаха, че присъдените средства по иска, Борисов ще дари за благотворителност.

„Искът ни е за това, че сме обидени публично и грубо. Г-н Борисов в разговорите във връзка с делото ми каза: „Мъчително е в нашата държава политиците да спорят с обиди, това мен ме притеснява”, и затова е завел това дело”, коментира адвокатът на Борисов Марин Марковски, който съзира желанието на министър-председателя „да въведе нов политически начин на спора не чрез обиди”. Защитникът на Борисов сподели още: „това дело е мъчително за г-н Борисов, защото той не го желае, но е принуден да го заведе”.

Корнелия Нинова пък оспорва иска на Борисов и завежда насрещна искова молба заради изявления на Борисов. Исковете са три, обединени, каза тогава адвокатът на лидера на БСП Цветана Чуклева.

Нинова се почувствала обидена от това, че Борисов я нарекъл „г-жа Лъжа” в свои изявления и от това, че той твърди, че била активист на СДС. „Освен обиди има и клевета. По този начин тя е претърпяла сериозни увреждания, тъй като изявленията са извършени в период от време на активна предизборна кампания”, обясни още защитничката. „Тя не е предизвикала този процес, но когато той вече така или иначе е факт, никой не може да й отнеме правото да се защитава”, посочи Цветана Чуклева.

Публикуваме пълния текст на съдебното решение:

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Невена Чеуз

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 3 696 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 000 лв., съединен с приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 30 100 лв.

В исковата молба на Б.М.Б. е посочено, че от 01.09.2001 г., като Главен секретар на МВР, е положил максимални усилия за борба с престъпността като изключителните му професионални усилия повдигнали авторитета на българската полиция и били известни в чужбина. През 2005 г. се кандидатирал за кмет на гр. София и след спечелване на изборите положил клетва като такъв на 10.11.2005 г. Бил полезен на града с оглед осъществените от него инфраструктурни проекти. През 2006 г. било учредено сдружение ГЕРБ, на което станал неформален лидер, а на 10.01.2010 г. бил избран за председател на партия ГЕРБ. Впоследствие бил избиран двукратно за М.-П.на Р Б. като политическото и професионалното му верую било да служи честно, отговорно и професионално на българските граждани.

Твърди се в исковата молба, че на 23.03.2017 г. в сутрешния блок на „Н.Т.” в предаването „Здравей, Б.” К.П.Н., в агресивен и безпардонен стил, изказала сериозни позорящи го твърдения, които дълбоко засегнали честта и достойнството му. Твърди се, че в разговора си с водещите, проведен два дни преди Парламентарните избори на 26.03.2017 г., разпространила невярното твърдение, че бил крадец. Разпространено било твърдението, че същата извикала на сцената, на проведена предизборна среща в гр. Хасково, Е. Й. и Н. казала, че Й. е лицето на смелостта и демокрацията, която се осмелила да каже на Б.Б. „********”, за което Б. наказал Й.. В исковата молба се твърди, че макар изявлението „********” да били казани от друго лице, именно ответницата ги разпространила и се съгласила с тези твърдения. Заявено в исковата молба е че това „нагло и позорящо твърдение” било особено опасно, защото ответницата желаела да го представи като престъпник само два дни преди провеждане на Парламентарните избори, а отделно от това и в същото предаване продължила да го опозорява като коментирала видеозапис с негово изказване като за коментар използвала „метафората „********”, което било клеветническо твърдение, отнасящо се до ищеца. Ищецът твърди, че използваното „сравнение „********” категорично го опозорявало и унижавало достойнството му, а принципът, че обиждайки екс-М.-П.се обижда една нация, един народ и една държава не се изповядвал от К.Н., председател на БСП.

В исковата молба е посочено, че неверните твърдения, изречени от Н. го засегнали дълбоко, предизвикали нравствени страдания, защото накърнили честта и достойнството му в изключителна степен, както и авторитета, граден дълги години пред българската общественост и европейските му партньори. Твърди се в исковата молба, че ответницата посегнала на най-съкровените му чувства на българин и християнин, засегнала авторитета на българската държава и представлявало интензивен опит да се унищожи репутацията му на бивш министър председател, на български гражданин и партиен лидер. Тези ужасяващи обиди станали достояние на много граждани, а ищецът се почувствал изключително засегнат и омерзен от поведението на политическия си опонент, с който винаги водел честна и коректна политическа битка.

При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от предявяване на иска и е сезирал съда с искане да осъди ответницата да му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изречените от нея „унизителни позорящи твърдения”, както следва „Това нещо се случи в Хасково, където Е. Й. е водач. Извиках Е. на сцената и казах – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „********”. И той я наказа. Пусна СМС да бъде уволнен И.Г..” и „********! Децата и внуците са при него. Л.П.е внучка на партизанин. Ц.Ц.е партиен секретар. Този човек си е хвърлил работата в МВР, за да стане член на БКП. Аз не съм била член на БКП. Тези, които са били тогава там, обвиняват тези, които не сме били”. Претендира се законна лихва върху обезщетението и сторените по делото разноски.

Ответницата К.П.Н., редовно уведомена, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения досежно основателността на претенцията.

В рамките на настоящото производство е приет за съвместно разглеждане заявен насрещен иск от К.П.Н. срещу Б.М.Б. с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба по насрещния иск се твърди, че на 09.03.2017 г., по време на участие в телевизионно предаване „Тази сутрин”, излъчено в ефира на „БТВ”, по въпроси на журналисти във връзка предизборната кампания за проведените на 26.03.2017 г. избори Б.Б. заявил, че „по това време г-жа Н. е върл активист на СДС”, което твърдение не отговаряло на истината и било дълбоко опозоряващо, предвид качеството й на ръководител на политическа партия, която провеждала идеологически противоположна политика на сочената от ответника политическа формация. Твърди се, че това дълбоко я дискредитирало като политически лидер и отблъснало много нейни симпатизанти, разколебало доверието в нея като партиен ръководител и подронил авторитета й в обществото, причинявайки й сериозни морални страдания.

Твърди се, че на 24.03.2017 г. по време на участие в телевизионно предаване „Здравей, Б.”, излъчено в ефира на „Н.Т.”, на въпрос на журналисти как би я определил, Б.Б. заявил, че вижда в лицето на ищцата „бъдещ диктатор”. В исковата молба са изложени твърдения, че това изявление било обидно и целяло да я злепостави пред гласоподавателите, внушавайки им, че ищцата представлява политическа заплаха, а самото изявление внушавало аналогия с политически престъпник.

Наведени в исковата молба са и твърдения, че на 21.01.2017 г. в гр. А., Б.Б. казал по повод изявление на ищцата от предходния ден като я визирал с израза „**********”. Ищцата е заявила в исковата си молба, че счита израза за дълбоко оскърбителен още повече, че от този момент и други политически фигури от партията на Б.Б. започнали да повтарят тази обида по неин адрес, което тежко накърнило достойнството й на личност, както и политическия й облик. Тези три изявления й причинили морални вреди, поставили на изпитание авторитета й на партиен ръководител и надхвърлили допустимия предел на толерантност в тона на публичната полемика между политически опоненти.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 25 100 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди за изказването, че е „върл активист на СДС”, сумата от 2 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от изказването, че е „бъдещ диктатор” и сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изказването, че е „**********”. Претендира се законна лихва и сторените по делото разноски.

Ответникът Б.М.Б., редовно уведомен, оспорва заявените искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения относно неговата основателност.

Първоначалният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв. М., адв. Т. и адв. П., които поддържат и възраженията срещу заявения насрещен иск. Представени са и писмени бележки, депозирани след изтичане на предоставения от съда срок.

Насрещните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Ч., адв. А.и адв. Д., които поддържат заявените възражения срещу заявения първоначален иск. Депозирани са и писмени бележки.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Н.Н.Х. като в заключението си вещото лице е обективирало в текстови формат съдържанието на процесните в производството телевизионни предавания.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.Д.З., Н.Б.Н., Б.Д.Б.и А.М.Р., в съдебно заседание от 21.05.2018 г. и на свидетелката И.В.В., в съдебно заседание от 08.10.2018 г.

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По първоначалния иск:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 45 ал.1 от ЗЗД и присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Следва да се има предвид, че деликтната отговорност предполага лични действия, извършени от соченото за деликвент лице, които да са довели до уврежданията, сочени от ищеца за обезвреда.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди, че в интервюто, дадено от ответницата в телевизионно предаване, излъчено в ефира на „Н.Т.” са изнесени позорящи твърдения, довели до накърняване на личните му чест и достойнство, авторитет и професионализма му.

При проведено насрещно доказване ответницата е противопоставила възражение, че не е налице правопораждащ фактически състав като са заявени твърдения, че в процесното предаване не се съдържат конкретни факти, а изявленията й представляват оценъчни съждения.

Не е формиран спор между страните, че действителното съдържание на изявленията, процесни по делото, е обективираното в текстови формат в заключението на вещото лице по СТЕ.

Не е част от спорния предмет на спора и обстоятелството, че и двете страни по него са обществено-разпознаваеми личности като Председатели на парламентарно представени политически партии.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че изявленията, предмет на първоначалния иск са сторени в предизборен период от време /23.03.2017 г./, непосредствено преди насрочени Парламентарни избори / 26.03.2017 г./

За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото.

В настоящия казус изявленията, обективирани в процесното по делото телевизионно предаване, съобразно заявения предмет на иска, касаят изнесените твърдения „Извиках Е. на сцената и казах – Ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „********”” респ. изразът „********!”.

Изразът „********”, част от първото, процесно по делото, изявление е изречено от трето за спора лице, а не е собствено на ответницата. Това обстоятелство изрично се признава и от ищеца в исковата молба. При цялостен анализ на процесното изявление и с оглед на използваната от ответницата словесна конфигурация, настоящият съдебен състав намира, че същото по естеството си представлява мнение, относно поведението на трето за настоящия спор лице. Следва да се има предвид, че правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение е конституционно закрепено по арг. на чл. 39 ал.1 от Конституцията на РБ. Това право е основополагащо в съвременното общество и е закрепено, както в чл.10 ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека, така и в чл. 19 т.2 от Международния пакт за граждански и политически права. Константна е практиката на ЕСПЧ, че тази свобода на изразяване важи не само за „информация” или „идеи”, които се приемат благосклонно или се считат за безобидни и неутрални, но също и такива, които обиждат, шокират или смущават /например решение от 07.12.1976 г. по делото Хендисайд срещу Обединеното Кралство, решение от 07.02.2012 г. по делото Вон Хановер срещу Германия и т.н./. Аналогично разрешение е дадено и в решение 7/04.06.1996 г. на българския Конституционен съд, който споделя рамките, очертани от ЕСПЧ. В практиката си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС /приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно позорни. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на ответника само ако са неверни и позорят адресата. Оценката /мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че същите не са конкретни факти от обективната действителност и биха ангажирали отговорността на лицето, което ги е изразило само ако са обидни. ЕСПЧ също прави разграничение между фактическо твърдение и оценъчно съждение като оценката не подлежи на доказване /решение от 08.07.1986 г. по делото Лингенс срещу Австрия/.

Процесното изявление, по съображенията, изложени по-горе съставлява мнение/оценка за поведението на правен субект, вън от страните по спора, а не засяга правната сфера на ищеца. Дали изразът „********” е обективно позорен е без правно значение за настоящия спор, доколкото автор на изявлението е трето за спора лице, а не сочения от ищеца ответник. Деликтната отговорност, очертана в нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е за лични виновни действия, а не за чужди такива. Задължение на съда, при преценка на процесните изявления, е да вземе предвид цялостния контекст на изказването /решение 86/29.01.2010 г. по дело 92/2009 г. на Трето ГО на ВКС/. При изпълнение на това свое задължение, настоящият съдебен състав намира, че липсва обективирано в изказването съгласие на ответницата с оценъчното съждение на третото за спора лице по отношение на ищеца. Такова съгласие от текста на интервюто не може да се извлече и чрез индиции или по тълкувателен път, поради което твърдението, заявено в исковата молба, че ответницата се била съгласила, че ищецът е крадец не намира подкрепа в ангажираните от страните по делото доказателства.

Второто процесно изявление „********!” по естеството си съставлява народна поговорка. Българският тълковен речник определя поговорката като народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейския опит. Поради което, настоящият съдебен състав не може да сподели твърдението, заявено в исковата молба, че съставлява „клеветническо твърдение” и „сравнение, сочещо на престъпление”. Изразът, както беше посочено, има преносно значение и не може нито да се тълкува буквално и с оглед самостойното значение на всяка отделна дума, включена в него, а още по-малко да се възприеме като израз, сочещ на престъпление доколкото подобно твърдение е в явно противоречие с естеството на народното умотворение като мъдрост, придобита от житейския опит. Дори при съвкупна преценка на самия израз в контекста на цялостното изявление, процесно по делото, според настоящия съдебен състав води до извод, че изказването в неговата цялост съставлява мнение/оценка. Настоящият съдебен състав намира за безпредметно да преповтаря изложените по-горе в решението съображения за правото на свободно изразяване на мнение. Законът не поставя изисквания за начина, по който това следва да бъде сторено – словесно, вербално или по друг начин и това следва, както от разпоредбата на чл. 39 ал.1 от Конституцията – „писмено, устно, чрез звук, изображение или по друг начин” така и от разрешенията на КС, сторено, както с цитираното по-горе решение 7/1996 г., така и с инцидентното тълкуване на разпоредбата, дадено с решение 15/28.09.1993 г. по к.д. 17/93 г. Самото право на свободно изразяване на мнение макар да е неотменимо по арг. на чл. 57 ал.1 от Конституцията на РБ не е неограничено и безусловно. Упражняването на същото не може да накърнява права и законни интереси на други по арг. на ал. 2 от същата разпоредба. Ограниченията на правото са посочени и в чл. 39 ал.2 от Конституцията - да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда и към насилие над личността. Процесният израз, представляващ народно умотворение, не попада в приложното поле на тези разпоредби.

Поради липсата на установен елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане, имащ характер на правопораждащ факт, а именно „противоправно деяние” настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда останалите.

Предвид което заявеният първоначален иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По насрещния иск:

Заявеният насрещен иск е идентичен като правно основание със заявения първоначален такъв, поради което настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря правно-релевантните факти, подлежащи на установяване респ. идентични са и обстоятелствата, по които страните не са формирали спор.

Съобразно очертания предмет на спора, първото изявление, за което ищцата претендира обезвреда за причинени неимуществени вреди е това, че същата била „върл активист на СДС”. Характер на ноторно известни обстоятелства имат фактите, че СДС е политическа формация, регистрирана надлежно по ЗПП и като такава е участвала и участва в политическия живот на страната. С оглед факта на надлежна регистрация на формацията същата не преследва целите и не попада в забраните, визирани в нормата на чл. 11 ал.4 от Конституцията на РБ, нито може да бъде оприличена на сдружение от вида, посочен в нормата на чл. 44 ал. 2 от Конституцията на РБ. Правото на участие в политическа партия, като вид сдружение, е конституционно закрепено в нормата на чл. 44 ал.1 от Конституцията на РБ, поради което симпатизирането, поддържането, членуването или активното участие в надлежно регистрирана политическа партия не може да се възприеме като позорно, незаконно, обществено неудобно или морално неприемливо поведение респ. да удовлетвори изискванията на чл. 147 ал.1 и ал.2 от НК, уреждащи фактическите състави на клеветата или изискванията на „вредоносно деяние“, по смисъла на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, с оглед заявеното в исковата молба. Няма данни по делото, а не са и навеждани фактически твърдения, че към времевия отрязък /”от 1992 г. нататък”/, визиран в процесното изказване, ищцата е упражнявала дейност или е заемала някоя от длъжностите, посочени в нормата на чл. 14 ал. 1 от ЗПП /отм. през 2001 г./ или в чл. 9 ал.1 от действащия ЗПП /наборни и кадрови военнослужещи във Въоръжените сили на РБ, държавни служители – офицери, сержанти и граждански лица от МВР, следователи, прокурори, съдии и други/, на които е забранено членуването в политически партии, за да се възприеме това поведение като неприемливо и обществено укоримо.

Изразът „върл активист на СДС”, преценен в цялостния контекст на изказването /”Аз, Тодор Живков съм се запознал с него, когато е паднал от власт. Когато всичките избягаха от него. Когато беше опасно да стоиш до него. Тогава наеха моята фирма. Деветдесет и втора – 93 г. там някъде. По това време госпожа Н. е върл активист на СДС. И всички комунисти избягаха в СДС. Това е истината.” – абзац трети, отдолу - нагоре на стр. 5 в заключението на СТЕ/ не може да обоснове извод у настоящия съдебен състав, че авторът на изказването е обективирал извод, навел твърдение или е изказал съмнение, че политическата принадлежност на ищцата /действителна или предполагаема/ е причина да участва в управителния орган на търговско дружество, както се твърди в депозираните писмени бележки на ищцата. Такива твърдения в изказването липсват и не могат да бъдат изведени по тълкувателен път, чрез предположения или индиции.

В обобщение на горните съображения, неистинността на приписваните обстоятелства /доколкото по делото липсват данни ищцата действително да е била член на СДС/ имат правно значение ако са обективно позорни и щом изнесеното обстоятелство обективно не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал засегнат. Чувствата са неговото субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани/решение 12/06.02.2013 г. по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС/.

Вторият процесен израз касае фразата „бъдещ диктатор”. Това изявление е в отговор на отправено запитване от тв водещ ответникът да опише своите политически опоненти, а цялостното изявление включва „Харесва фантастиката, свръхамбициозна, бъдещ диктатор” /стр. 28 в делото/. Изразът, преценен в цялостния контекст на изказването мотивира извод у настоящия съдебен състав, че се касае за изразяване на отношение към ищцата. Както беше посочено вече, правото на свободно изразяване е конституционно регламентирано и това право обхваща както неутралните и безобидни оценки, така и тези които шокират и смущават. Същото е допустимо по отношение на всяка публична личност, чиято дейност авторът на мнението счита за обществено неприемлива като то е от естество да причини вреда, но не е противоправно деяние, освен ако не е насочено самоцелно към уязвяване на достойнството на адресата на мнението/ решение 204/12.06.2015 г. по дело 7046/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО/. Аналогична е и константната практика на ЕСПЧ /вкл. цитираното вече решение по делото Лингенс срещу Австрия/, съгласно която публичните фигури – политици, държавни служители се ползват с по-ниска степен на защита срещу критика. Не на последно място следва да се държи сметка, че същото твърдение е заявено от политик срещу друг политик, по време на предизборна кампания т.е. в момент, когато е налице сблъсък на политически идеи респ. противопоставяне на различни визии за развитие на държавата и обществото, поради което не може да се приеме, според настоящия съдебен състав, че се касае за самоцелно изказване, насочено към уязвяване на личното достойнство на адресата /настоящ ищец/. Аргумент в тази насока е и самото етимологично значение на използваната дума „диктатор”, считано от Древен Рим /”извънредна длъжност”/ до съвремието /”автократична форма на управление”/ т.е. налице е оценка по отношение на политическата дейност на ищцата, а не съставлява обидно твърдение, насочено към унизяване на личното й достойнство и интегритет. Не на последно място, подобно е и схващането, застъпено в решение от 28.07.2009 г. по делото Ласло Кароко срещу Унгария на ЕСПЧ, постановено по идентичен казус /за изявление на политик срещу друг политик в рамките на предизборна кампания/.

Третото вредоносно изявление касае изразът „**********”, изречено, съгласно фактическите твърдения в исковата молба на 21.01.2017 г. в гр. А.. Съдържанието на цялостното изказване на ответника е обективирано в текстови формат / стр. 22-23 в заключението на вещото лице/ от допуснатата СТЕ и това съдържание не е оспорено от страните. Това цялостно изказване визира изграждане на пречиствателна станция в гр. А., саниране на блокове в града, при съблюдаване изискванията на природозащитниците да „не се закачат прилепите”, цената на километър магистрала в Б., Румъния, Полша, Чехия, ръстът в туризма и т.н. Частта от изявлението, в което е обективиран процесния израз касае: „...давам една задача до утре на нашите медии, които много обичат да цитират какво се случва в Румъния, понеже вчера една **********, отново лъже като каза, че ще строи, но няма да краде. Партия, в която самата й Изпълнителна комисия, Бюро или Политбюро ли, не го знам как се казва сега има няколко строителни компании”. При цялостен прочит на изказването никъде в него не е назована ищцата по делото. За да е налице обида, законът поставя изискване за постигане на персонална индивидуализация на адресата. Предмет на посегателството на обидата винаги са честта и достойнството на конкретната личност, поради което безлична, абстрактна или безадресна обида не може да бъде осъществена. Възможно е в конкретно визираната обидна реплика да не е назован конкретен адресат, но с оглед упоменатото вече задължение на съда да изследва изявлението в неговия контекст е възможно то да е посочено в предходно или следващо изречение от цялостното изявление респ. насочеността на репликите към ищеца ясно и еднозначно да се установява от цялостния му смисъл /решение 439/20.01.2016 г. по гр.д. 2773/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС/. В рамките на настоящото производство обаче липсват ангажирани доказателства за обективирано изказване на ищцата от предходния ден /20.01.2017 г./, насочено към „каза, че ще строи, но няма да краде“, за да бъде възможно да се обективира извод в насока, че процесното изявление на ответника недвусмислено касае правната сфера на ищцата като явно насочено към нея. Без доказателства в този смисъл и при съвкупна преценка на цялостното изявление единственото, което се установява е, че същото касае жена-политик и е изречено като реплика по повод нейно изявление от предходния ден.

Поради липсата на установен елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане, имащ характер на правопораждащ факт, а именно „противоправно деяние” настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда останалите.

Предвид тези съображения и заявения насрещен иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед крайния изход на спора разноски на страните, сторени за ДТ, депозит за експертиза респ. за свидетел при призоваване не следва да бъдат присъждани. На ответницата по първоначалния иск следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал.3 от ГПК в размер на сумата от 1 680 лв. с включен ДДС, съобразно приложените по делото доказателства за неговото реално заплащане /фактура 5345/23.05.2017 г. и ПКО към нея с № 729/. По отношение на размера на възнаграждението е заявено своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК за неговата прекомерност. Съобразно цената на заявения иск минималното адвокатско възнаграждение с оглед разпоредбите на чл. 7 ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на 1 310 лв. В настоящото производство са проведени три съдебни заседания, поради което и с оглед чл. 7 ал.8 от цитираната Наредба се следва сума от по 100 лв. за всяко заседание, следващо второто такова т.е. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 410 лв. Върху тази сума следва да се начисли и дължимия ДДС, с оглед на факта, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. минималното възнаграждение възлиза на 1692 лв. /1 410 + 20%/. Заплатеното адвокатско възнаграждение е дори под минималния размер, предвиден в Наредба 1/2004 г., поради което възражението за неговата прекомерност е неоснователно.

С оглед изхода на спора, ответникът по насрещния иск има право на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. В пълномощното по делото, легитимиращо адв. М. /стр.7/ респ. последващите такива липсват доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на данни по делото да са сторени разноски от ответника по насрещния иск за процесуално представителство такива не следва да бъдат присъждани.

Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19 състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ заявения от Б.М.Б., ЕГН **********,*** – адв. М.М. и адв. Е.П., иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу К.П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. за заплащане на сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявления от 23.03.2017 г. в предаването „Здравей, Б.“, излъчено по „Н.Т.“ и състоящи се в: „Това нещо се случи в Хасково, където Е. Й. е водач. Извиках Е. на сцената и казах – ето го лицето на смелостта и демокрацията, която се осмели да каже на Б.Б. „********”. И той я наказа. Пусна СМС да бъде уволнен И.Г..” и „********! Децата и внуците са при него. Л.П.е внучка на партизанин. Ц.Ц.е партиен секретар. Този човек си е хвърлил работата в МВР, за да стане член на БКП. Аз не съм била член на БКП. Тези, които са били тогава там, обвиняват тези, които не сме били” като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ заявения от К.П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. иск с правно основание чл. 211 ал.1 от ГПК вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД иск срещу Б.М.Б., ЕГН **********,*** – адв. М.М. и адв. Е.П. за заплащане на сума в общ размер от 30 100 лв., разпределени, както следва: сумата от 25 100 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявление от 09.03.2017 г. в предаването „Тази сутрин“, излъчено по „БТВ“, че е „върл активист на СДС“, сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от изявление от 24.03.2017 г. в предаването „Здравей, Б.“, излъчено по „Н.Т.“, че е „бъдещ диктатор“ и сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за изявление от 21.01.2017 г. в гр. А., че е „**********“ като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********,*** – адв. М.М. и адв. Е.П. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на К.П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.А., адв. Ц.Ч. и адв. А.Д. сумата от 1 680 лв. с включен ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение по първоначалния иск.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 06 Ноември 2018 11:16
    Господин премиер, казвате, че сте се извинил и си мислите, че това е достатъчно?

    Господин премиер-министър Борисов!

    Гледах интервюто Ви по БТВ. Предполагам, че и много други българи са го гледали: кой у дома си в Угърчин, докато се кани да излезе на работа. Кой в Радомир - докато се чуди къде да си намери работа в тоя Радомир. И кой - в някой краен квартал в някой малък град в Испания, където се кани да иде да чисти къщи, гледайки Ви по Булсатком.

    Господин премиер, гледах Ви по БТВ и в главата ми нахлуха доста въпроси.

    И да, знам, че едва ли Ви е до моите въпроси и констатации, но няма как да не Ви попитам няколко неща оттук, от собствената си стена във Фейсбук  - едно от малкото неща, които не са ми ипотекирани.

    Вие така или иначе никога няма да разберете, че съм попитал, а пък аз ще съм попитал, с което всичко ще е точно.

    Господин премиер-министър, аз съм роден и израсъл в един краен квартал на град Кюстендил.

    Там, когато някое дете от тайфата направеше нещо лошо, ние – другите хлапета, от солидарност поемахме вината.

    Не знам, може би бяхме тъпи, може би бяхме балъци, но правехме точно така.

    Днес Вие казвате, че това, че един ваш вицепремиер нарекъл майките на децата с увреждания "майки на уж болни деца" е нещо лошо, но вие нищо не можете да направите, щото въпросният вицепремиер не е от вашата тайфа (партия)?

    И казвате, че сте се извинил?

    И си мислите, че това е достатъчно?

    Не, едно време не бихме ви взели в нашата тайфа в Кюстендил.

    Там такива аргументи не минаваха.

    Само че тайфата е едно, а правителството - друго.

    Май е така?

    Макар че понякога, когато наблюдавам българските правителства, си мисля, че думата "тайфа" им подхожда доста повече, отколкото думата "кабинет".

    Казвате, че има повече пари за пенсионерите.

    И спорите дали било коректно да се казва "40 лева повече" или "еди колко си милиона повече".

    Мама, която живее в Кюстендил, получава пенсия, при която вашата надбавка няма да я огрее.

    И не защото пенсията и е охолна и висока.

    Не!

    Просто тя надвишава точно с 10 лева сумата, до която Вие ще давате тия надбавки.

    Е, ще я поздравя от Ваше име.

    И от името на загриженото правителство.

    Апропо - мама е бачкала цял живот без да се спира, плащала си е данъците, отгледала е двама сина, има внуци и правнуци и ако разчиташе на мъдрото Ви управление, не ми се мисли.

    Та, мисля да и дам аз коледна надбавка.

    И мисля, че това е съвсем нормално и не пиша, за да се оплаквам.

    А за да Ви кажа, че когато искате да направите нещо добро за пенсионерите, не трябва да вадите по 40 лева на калпак за някои, а да направите така, че икономиката ни да позволява пенсиите да са достойни.

    Казвате, че имало 20 милиона повече за култура?

    Ама не казвате, че парите за култура са най-ниските в ЕС, а май и в Европа въобще, дори след този "уникален подарък" към бюджета на МК.

    А, да не забравяме, че в тези пари са и бюджетите на разни рекламни клипове, струващи по 200 бона, които са опаковка без съдържание.

    Но да, красива опаковка.

    И че тези пари попадат в ръцете на министър, който не успя да оварди знаковите стари сгради в София и страната, заявявайки, че "не може нищо да се направи".

    Казвате, господин премиер, че президентът бил лош.

    И че вие сте добър.

    Знаете ли, това ме интересува колкото ланския сняг.

    Не ме вълнува кой какво е казал, нито кой кого е атакувал и защо.

    Интересува ме единствено защо племенничката ми, която сега трябваше да е тук и да работи за просперитета на страната си и за собственото си благополучие, се намира в Англия.

    Интересува ме и защо половината ми роднини и почти всичките ми приятели предпочетоха да се махнат.

    И не, че приемам това драматично.

    Не.

    Те отидоха навън, защото тук не им се струва възможно да успеят, упражнявайки почтено собствената си професия.

    Знаете ли, че хората тук на хартия са добре.

    Това е, защото така Ви казват едни ваши съратници.

    Те Ви показват статистики, които са направени сред работещите хора у нас и които показват, че всичко е наред.

    Само не са Ви казали, че тези статистики касаят предимно държавната администрация, която е назначена предимно от няколкото партии, които образувате така нареченото статукво.

    Или един друг вид тайфа - такава, която имитира битки и опозиционност, но иначе си е създава собствен кодекс и квоти.

    Това – на теб, онова – на мен.

    На ти куклите, дай ми парцалките...

    Казвате, че се надявате протестите да стихнат, след като цената на горивата пада.

    Да, цената на горивата ту се качва, ту пада.

    Но не, протестите не са за това. 

    А заради простичкия факт, че част от хората са бедни.

    И че колкото и да паднат цените на горивата, цената на хляба, сиренето, маслото, млякото няма да паднат, макар, че умните глави мотивираха поскъпването именно с цените на горивата.

    Господин премиер-министър, ако не сте разбрал, че протестите са заради факта, че хората не живеят достойно, то тогава имам лоша новина за вас.

    Тя е, че от сградата на „Дондуков” не се вижда достатъчно добре какво става в страната.

    И за това, може би, е добре да направите обществена поръчка за нова фирма за почистване на прозорците ви.

    И последно, господин премиер.

    Разбрах, че днес сте на срещи с премиери, с посолства, довечера сте в Гърция, за да се видите с Ципрас.

    А пък аз познавам един Пешо, който сутринта бе съкратен от агонизираща малка фирма в малък град, а след обяд трябва да плаща ток, вода, да купи лекарства на болната си възрастна майка и да премисли добре какво да заложи в заложна къща, за да посрещне коледните празници.

    Познавате ли такива хора?

    Аз познавам.

    И знам, че тяхното мнение едва ли е важно за Вашата коалиция, но знам и друго.

    Когато управлението започне да мисли някакви стратегии, забравяйки, че тези стратегии се отнасят за съвсем обикновени хора от плът и кръв, то това означава, че управлението губи смисъл.

    Помислете за това довечера, докато гледате мач след среща с премиер-министъра на Гърция.

    И приятен ден!

    PS. И му кажете на тоя Валери Симеонов да вземе да се концентрира в телевизия СКАТ. Откакто стана премиер, телевизията страда откъм креативност. Молим Ви като фенове на бургаската кабеларка – освободете го, че не се търпи тая мъка вече...

    Венци Мицов, фейсбук

  • Вторник, 06 Ноември 2018 11:16
    Поздравявам отдел „Пропаганда“ на властта!

    Поздравявам колегите от отдел „Пропаганда“ на властта, че са се поучили от евродоклада, в който пише, че е нарушена свободата на словото в България и са пратили вчера на печатните органи 3 различни варианта на статията, в която пише, че всички протестиращи са бандити и съдружници на сестрата на Митьо Очите. Че иначе довчера пращаха на разните издания еднакви статии и ставахме за резил пред евродокладчиците...

    Днес, след като вече не е така, призовавам президента да се извини, задето каза, че „пропагандата заглушава плурализма на медиите у нас“.

    Друг въпрос е това, което Бойко току-що каза: че „журналистите са слаби“ и той „няма как да ги обучава“.

    Анна Заркова, фейсбук

  • Вторник, 06 Ноември 2018 11:16
    Богомил Бонев: Сериозният държавник в това не участва

    Защо Борисов и МаяМа приеха поканата на Слави, и защо не биваше да я приемат?

    Приеха я, защото са сиамски близнаци в пиара.

    А не биваше да приемат:

    Защото Слави иска да си припише ролята на институция с едно залязващо и некадърно шоу.

    Учиндолска хитрост за нов и по-изгоден договор с БТВ. Като демонстрира как праща призовка на първите фигури в държавата и те се явяват послушно.

    Ако не дойдат, лошо за тях. Ще има сарказъм и простотии.

    Сериозният държавник в това не участва. 

    Може да приеме покана само за сериозно политическо предаване. 

    Каквито в България вече няма. 

    Иначе ще започнат да обвиняват Президента, че не участва в Биг Брадър, Денсинг Старс и Фермата, примерно.

    А, забравих маямата. Ми тя – от подражателство, за к`во друго.

    Богомил Бонев, фейсбук

     

Оставете коментар