Петък, 22 Февруари 2019
Понеделник, 19 Ноември 2018 14:00

Пътищата в Северозападна България са най-смъртоностните в ЕС

Най-бедният регион в Европейския съюз (ЕС) – Северозападна България, е начело и в друга негативна класация. Това е районът с най-смъртоносни пътища в целия ЕС, показват данни на Евростат за броя на загиналите, преизчислен спрямо 1 милион души. През 2016 г. по шосетата на Северозападна България са загинали 153-има души на 1 милион население. Това е над 15 пъти повече от „отличника“ в тази класация – австрийския регион Виена, където жертвите при пътни инциденти са 10 на един милион население, пише в. "Сега".

Сред най-опасните за шофиране региони попада още един български. Това е Северен Централен, който е на пето място със 132 жертви на 1 милион души население.

След Северозапада в смъртоносната класация се нарежда южният португалски регион Алентежо със 142-ма загинали на 1 милион население. Трети е белгийският регион Люксембург – 138 загинали, а четвърти е южният район на Гърция, с голям брой острови – 134 жертви на пътя на 1 милион.

България отдавна води негативната статистика за жертви при пътнотранспортни произшествия спрямо броя на населението, като си „оспорва“ първенството единствено с Румъния и в отделни години си разменя първото и второто място със северната ни съседка, припомня „Сега“. Това се случва въпреки непрекъснато внушаваните мантри за засилени проверки и нова техника за контрол и въпреки непрекъснатите промени в Закона за движение по пътищата и вдигането на размера на глобите.

Северозападният район включват областите Враца, Монтана, Видин, Плевен, Ловеч, а Северният Централен – Велико Търново, Габрово, Силистра, Разград и Русе. Това са регионите, в които няма изградена нито една магистрала, а голяма част от републиканските и особено общинските пътища са в отчайващо състояние.

Данни на Евростат наскоро показаха, че българските региони Северозападен, Югозападен и Северен Централен са провинциите и с най-ниска продължителност на живота в ЕС. Със средна продължителност на живота от 74.9 години България е с най-нисък показател и сред съседните балкански страни.

Най-кратка е продължителността на живота в ЕС в Северозападен регион на България – 73.3 години. В Югозападен регион хората живея средно 74.4 години. Толкова е продължителността на живота и в Северен Централен регион. Данните на Евростат показват, че средната продължителност на живота в ЕС е била 81 години.

В национален мащаб средната продължителност на живота в България през 2016 година е била 74.9 години, което отново я поставя в дъното по продължителност на живота в ЕС.

Източник: segabg.com

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 19 Ноември 2018 14:00
    Министър Аврамова: За тунел "Железница" АПИ е действала по закон

    Съоръжението ще е с дължина около 2 км и ще бъде най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас, а стойността на договора е 185 370 370 лв. без ДДС

  • Понеделник, 19 Ноември 2018 14:00
    Кирил Добрев: Свидетели сме на поредните безумия в строителството на пътища

    БСП няма претенции към фирмите, тъй като не са виновни те, а държавата, която заобикаля държавните поръчки.

    Темата „Пътища“ не знам как да я подхвана. Ако не беше толкова тъжно, щеше да бъде много смешно. Днес сме свидетели на поредните безумия в строителството на пътища. Това каза заместник-председателят на БСП Кирил Добрев по време на пресконференция в централата на партията във връзка с телевизионен репортаж, който показва как се строят пътища преди да е приключила обществената поръчка.

    Добрев напомни, че още преди година и нещо с колегата му Жельо Бойчев са внесли сигнал и до ОЛАФ, и до прокуратурата с всичко, което се случва по магистрала „Марица“. Последваха оставки, повдигнати обвинения, арести във фирми, обвинения за точене на ДДС“, припомни още Добрев и добави, че БСП е минала и през темата за качеството на пътищата.

    „Некачествените пътища не са проблем на изпълнителя. Некачествените пътища са проблем на АПИ и държавните органи – тези които ги приемат. Винаги сме казвали, че за това нещо е отговорна държавата“, коментира Добрев.

  • Понеделник, 19 Ноември 2018 14:00
    Министерството на културата загуби и на втора инстанция делото за неустойката за Ларгото

    Освен че отхвърлят иска за 750 хил. лв., магистратите нареждат ведомството на Боил Банов да плати и 48 хил. лв. разноски.

     

    Министерството на културата загуби и на втора инстанция делото за неустойка от 750 хил. лв., която изпълнителят на Ларгото трябва да плати на държавата за забавянето на обекта. Това става ясно от решението на Софийския апелативен съд, който потвърждава изцяло постановеното от долната инстанция. Освен това министерството е осъдено да плати на "Пътстрой-Варна" и "Реставрация" ЕАД общо над 48 хил. лв. разноски по делото, съобщава в. "Сега".

    Първата инстанция отхвърли иска на Министерството на културата с аргумента, че обектът е бил приет без нито една забележка, въпреки че впоследствие Министерството на регионалното развитие открива драстичните недостатъци, чието отстраняване отнема време.

Оставете коментар