Вторник, 19 Март 2019
Петък, 30 Ноември 2018 10:28

Война между съдебните институции, незнание или пренебрегване на правилата?

Писмото на прокуратурата до председателя на апелативния спецсъд е без прецедент

 

„Без прецедент: прокурори казват на съдии какво да правят”! Под това заглавие в "Дневник" Петя Владимирова излага фактите около вчерашния отказ на прокуратурата да се извърши проверка на делото Иванчева-Петрова по искане на председателя на ВСК Лозан Панов.

Ето и пълният текст на Петя Владимирова:

Незнание от страна на прокуратурата какви проверки може да прави Върховният касационен съд или обявяване на война на Лозан Панов?

Този въпрос събужда съобщението на Специализираната прокуратура, което дойде веднага след като Върховният касационен съд (ВКС) огласи започването на проверка в Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС) на делата по мерките за неотклонение на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

В писмото, което според магистрати няма прецедент, до председателя на Апелативния специализиран съд шефовете на Специализираната и Апелативната специализирана прокуратура Димитър Петров и Николай Найденов, заедно с наблюдаващия делото прокурор Илиян Рангелов и апелативния им колега Тихомир Стоев мотивират искането си да не бъде предоставено на проверяващата комисия от ВКС дело 2617/2018 г. за мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова до произнасянето по протеста на прокуратурата "с цел безпристрастно решаване".

Проверката на ВКС няма отношение към решаването на делото, проверява се спазването на закона.

В заповедта на председателя на ВКС Лозан Панов за назначаването на проверката изрично е посочено, че тя трябва да установи "администрирането на документацията, постъпването на документите в апелативния спецсъд, регистрирането и образуването на въззивните дела, как е избран съдията докладчик и членовете на състава".

Тези правомощия на Върховния съд произтичат от чл. 114, алинея 1 на Закона за съдебната власт (ЗСВ) и нямат отношение към произнасянето на съдиите по същество – дали да променят мерките за неотклонение на двете жени. Комисията на ВКС не проверява който и да е съд дали правилно или неправилно решава делото – това може да каже само инстанционният контрол – по-горният съд, и процедурата е строго регламентирана в Наказателно-процесуалния кодекс.

С други думи – предложението на прокурорските ръководители до председателя на апелативния спецсъд да не предоставя делото за проверка не може да бъде мотивирано "с цел безпристрастното му решаване". Казано иначе – писмото до председателя на апелативния спецсъд означава той да избира – дали да спази закона, или да послуша прокуратурата.

Въпросът е дали прокурорските ръководители и наблюдаващият прокурор, както и апелативният, които са подписали предложението до съда, не знаят азбучните правила на закона и кодекса, по които работят. Отговорът на този въпрос ще определи и отговора на въпроса в началото – война срещу Панов или просто... незнание?

Макар че има и трета хипотеза: дотолкова да са пренебрегнати правилата, че да не е за показване на никои проверяващи, дори да не бяха изпратени от Лозан Панов...

Докъде е стигнал произволът и има ли сили съдът да остане генералният арбитър, сега ще покаже самият председател на апелативния спецсъд Георги Ушев.

Безспорният факт засега е този - че писмото на прокуратурата до председателя на апелативния спецсъд е без прецедент: прокурори да указват на съдии как да постъпят! Затова такова писмо, независимо дали председателят Ушев ще откликне, или ще събере кураж да изпълни закона, е по-скоро символен знак докъде може да стигне офанзивата срещу съда.

Писмото е прецедент, който би събудил незабавно дебат сред всички власти във всяка държава, в която има работеща конституция и върховенство на закона. У нас надали ще направи впечатление на властите, ако въобще разбират и се интересуват за какво става дума.

Казусът с нарушените принципи на действие на правосъдието в правовата държава изяснява и Весислава Танчева във Фейсбук:

Tова не е тема на нито един сутрешен блок, явно ще се наложи да го обясняваме тук. 

Ще карам бавно, белким ме разберат не само адвокатите. 

Как по принцип действа правосъдието в една правова държава? 

Имаме съд, който трябва да бъде арбитър в спор между обвинител и обвинен, представлявани респективно от прокурор и адвокат. (Опростявам до дупка съвсем нарочно!)

Т.е. теоретически пред съда двамата са равни, иначе е спорно има ли правосъдие...

Съдилищата са в йерархична система, като най-висшият съдебен орган (ВКС) по закон има право да контролира и проверява работата на всеки съд под него в системата (тук е АСпНС).

Обаче, в случая имаме прокурори (СпП), които си позволяват да съветват един съд да откаже на по-висшестоящ от него да изпълни разпореждане?! 

Съветват ги да откажат проверка на работата им по конкретен случай, независимо кой е.

Т.е. звучи, сякаш прокуратурата не е равнопоставена на адвокатурата, щом се държи като висшестоящ спрямо арбитъра в спора, т.е. съдът.

Край на всякаква илюзия за независимост на съда (в случая - от прокуратурата), т.е. край на илюзията за правосъдие. 

А без правосъдие няма правова държава.

Без правова държава няма демокрация.

Без демокрация има диктатура.

И така се върнахме ad ovo, т.е. при яйцето, от което се пръкнаха всички видими белези на пленена от мафията държава.

Не, вече не става дума неколцина идиоти да си чешем езиците тука. Вече става дума за открита война срещу правовия ред, срещу основите на конституцията в държавичката ни. 

И за съжаление, това не са празни приказки.

Снимка на Vessislava Tancheva.

(източници: dnevnik.bg и Фейсбук)

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар