Вторник, 18 Юни 2019
Неделя, 16 Декември 2018 16:26

Евроскептицизъм. Има ли ползи от членството ни в ЕС?

11 години след присъединяването ни към Европейския съюз, близо 19% от българите са на мнение, че то е донесло само ползи, 30% от запитаните го оценяват като предимно вредно

 

Изпращаме 2018 г. като еврооптимисти, но балансът с евроскептиците е крехък. Това сочат данните от национално проучване на агенция „АФИС”. То е проведено в периода от 8 до 12 декември сред 1010 души.

11 години след присъединяването ни към Европейския съюз, близо 19% от българите са на мнение, че то е донесло само ползи. Всеки четвърти мисли, че членството е предимно полезно.  

В същото време, близо 30% от запитаните го оценяват като предимно вредно. За 11% от сънародниците ни еврочленството на страната е донесло само вреди. Почти 15 на сто – нямат мнение. 

Декември беше арена на превратни и донякъде ненадейни политически трусове във водещи европейски държави. Бунтът на „жълтите жилетки“ във Франция се разпространи като вирус в още няколко страни и застави управляващите да предприемат социални реформи, които преди това упорито отлагаха. Криза разтресе Германия и Великобритания, където премиер-министрите бяха принудени да заявят оставките си, макар и в неясно бъдеще време. Протестна вълна със сходни мотиви и искания избухна почти навсякъде на територията на континента, включително и у нас.

Никой на не се ангажира с прогноза как и в каква посока ще се развият процесите през 2019 година и още по-малко – какво ще стане на насрочените през май избори за Европейски парламент. Случващото се даде основания на авторитетни анализатори да говорят, че европейският проект се разпада, щом като кризата стартира от досегашните носещи опори на Съюза.

Какво е отношението на българските граждани към всичко това?

На първо място следва да отбележим, че като цяло доверието в ЕС все още е сравнително високо, показва проучване на агенция АФИС. Близо половината българи декларират, че по-скоро имат доверие (близо 48%), а на обратната позиция са по-малко от 40 на сто. 13% нямат мнение и не избират вариант за отговор. Балансът обаче е крехък и числата биха могли да се обърнат при извънредно и критично развитие на процесите както в ЕС, така и в България.

Истината е, че това отношение претърпя съществени промени през годините. След приемането на България в ЕС интервалите на доверие се движеха в порядъка на 65-70 на сто. Днес този дял е спаднал значително, но за сметка на това се запазва устойчиво през последната година. Евроскептиците са се увеличили, но все още не са мнозинство. Можем да кажем – все още сме повече еврооптимисти и по-малко евроскептици.

Дали ще бъдем свидетели на съществена промяна на тези нагласи, близкото бъдеще ще покаже. По-точно – предстоящите европейски избори.

Какво мислят нашите сънародници за членството ни в Съюза 11 години след присъединяването ни? За 18,7% от анкетираните този акт на България е донесъл само ползи. Всеки четвърти е на мнение, че членството е предимно полезно. В същото време близо 30% го оценяват като предимно вредно. А 11 на сто са на крайното мнение, че нашето участие в съюза ни е донесло само вреди. 15 на сто пък не могат да преценят и не посочват отговор. И тук, оценяващите ЕС като полезен за България са малко повече от скептиците.

Може ли обаче да се каже, че и едните, и другите носят характерни белези? Имат ли днешните еврофили и евроскептици определен профил? И да, и не. Видимото през призмата на числата е следното.

Днес много по-често младите хора до 40 годишна възраст, хората с висше образование и заетите виждат предимно ползи и относително по-малко вреди. Хората над 60 години, както и значителна част от среднистите в по-голяма степен припознават негативните последствия от членството ни. Ако има изненада, тя е в емпиричния факт, че столичаните не са по-оптимистични от останалите.

Същевременно обаче българските граждани нямат ясна визия в каква посока биха искали да видят бъдещето на Съюза. Данните показват, че сред имащите позиция, надделяват онези, които биха искали засилване на националната самостоятелност (всеки четвърти), докато предпочитащите европейската централизация са два пъти и половина по-малко (всеки десети). Не са много и привържениците на статуквото – едва 12 на сто. Един от трима е на мнение, че може би е редно да има смесен подход и дилемата „централизация или регионализация“ трябва да се решава в зависимост от това какви въпроси стоят на дневен ред. Висок е и делът на нямащите мнение – всеки пети.

И понеже стана въпрос за предстоящите евроизбори, следва да кажем и каква е предпочитаната изборна система. Досегашната практика е предпочитана от около 28% от респондентите. Идеята за общоевропейски листи на европейските партийни фамилии се оказва значително непопулярна (едва 9%). Всеки шести пък заявява, че няма особено голямо значение как точно да се провеждат тези избори. Прави впечатление относително високият дял (34% или всеки трети запитан) на хората, настояващи гласуването да бъде за личности, а не за партии, независимо дали национални или общи. Тази картина не е много изненадваща в контекста на националния политически разговор, както и заради натрупаното разочарование от партиите през последните години.

Проблемите пред Съюза се множат, като отношението на европейците, в това число и на българите, е един от съществените сред тях. Растящият евроскептицизъм, както и завръщащата се консервативна идеология изведоха на преден план много крайни формации, които трупат точки с всеки изминал ден. Само можем да предполагаме как ще изглежда следващият европарламент, но отсега е ясно, че той ще бъде различен – по-малко социален от сега. Ще доминира нова реторика, клеймяща евробюрократите, социалната държава, интеграционните политики, старите култури и мъртвите богове. И още кой знае какво, ако се вземат предвид всекидневно появяващите се, хаотични и взаимно противоречащи си искания на различните бунтуващи се групи.

Фактът, че у нас имащите доверие в ЕС все още са повече от евроскептиците, може би е добра възможност за осмисляне на нашето бъдеще. Общественото мнение на този етап го очертава по следния начин: про-европейско, но регионализиращо се, с изразена подкрепа на ярки личности, а не на непознати, безлични и послушни еврочиновници.

При всички положения май месец ни подготвя изненади, а следващите месеци ще ни дадат допълнителни жокери каква точно Европа биха подкрепили българските граждани, допълват в анализа си от АФИС. 

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 16 Декември 2018 16:26
    Сръбско издание: ЕС прави Балкански съюз без България, за да спре Русия и Китай

    Европейският съюз е разработил проект, с който иска да предотврати навлизането на Русия и Китай на Балканите, а централна част от тази стратегия е формирането на Балкански съюз, в който биха влезли Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония и Босна и Херцеговина, пише "Сръбски телеграф", цитиран от БТА.

  • Неделя, 16 Декември 2018 16:26
    Евгений Дайнов: България се феодализира

    На „федералното” равнище в ЕС са монтирани прекалено много „тежести и противотежести”, за да може властта да се събере в една пирамида с някой европейски „Бойко" отгоре, разпределящ порциите надолу

  • Неделя, 16 Декември 2018 16:26
    Противоречията в Европа ще се засилват

    Пропагандата продължава да ни убеждава, че истинската опасност са национал-популистите или крайната десница в Италия, в Унгария, в Полша. В действителност политиката на съкращения сериозно повлия и засили антиевропейските настроения, смята испанският анализатор Пабло Карбахоса

Оставете коментар