Петък, 18 Януари 2019
Сряда, 02 Януари 2019 15:20

Алекс Алексиев: Несъществуващ език търси измислена нация!

Мнимите националисти в Скопие трябва да разберат рано или късно, особено след като бързо растящото албанско малцинство става все по-непримиримо, че без подкрепата на много по-голямата България, Македония няма бъдеще, независимо от това дали е член на ЕС или не. Това пише в авторска статия, изпратена до Агенция „Фокус“, Алекс Алексиев – син на бележития български писател и карикатурист Райко Алексиев и внук на Никола Алексиев – дългогодишен активист на ВМРО от Солун.

 

Повечето езици, говорени в света, идват от другаде и това изглежда не безпокои никого. Милиони говорят английски като матерен език в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и т.н., но досега на никой не му е хрумнало да нарече езика американски, канадски, австралийски и пр. Дори хора като ирландците, които имат причини да не са много доволни от начина, по които бяха третирани исторически от англичаните, едва ли мислят, че езикът им е друг освен английски. Така е и в Латинска Америка, където езикът, които се говори най-вече не е нито аржентински, нито колумбийски, а испански- езикът, донесен от конквистадорите, макар и те да не са били особено нежни хора. В Европа има една малка и просперираща нация на име Швейцария, която от векове има четири официални езика, нито един от които не се казва швейцарски. Всичко това е добре известно, но заслужава да се спомене отново, тъй като един кандидат за членство в Европейския съюз си е присвоил езика и голяма част от историята на един съсед в пълно противоречие на европейските демократични норми. Кандидатът се казва Македония или Северна Македония, ако влезе в ЕС. Въпросният език е български, за който македонският е един локален диалект, а историята е стандартната българска история до създаването на Югославия през 1945 г. Това, което наблюдаваме не е нищо друго освен откритата фалшификацията на историята на един член на ЕС и присвояването на неговия език.

Всичко това е вече свършен факт и има доста хора, които вярват, че ако си затворим очите и Македония влезе в Съюза, той някак си ще цивилизова тази бедна балканска провинция. Други настояват, че ако България не обръща внимание на фалшификациите и обидите и направи всичко възможно да интегрира Македония икономически, нещата ще се подредят. Може би, но този тип поведение е причинил не малко войни в миналото и няма гаранция, че няма отново да го направи. Елементарният въпрос, който си струва да се зададе е защо македонските управници не могат просто да признаят, че езикът е български, както огромното мнозинство от експертите твърдят, и да си спестят всички тези главоболия.

За да отговорим на този въпрос трябва макар и накратко да влезем в трагичната история на Балканите. Преди това са необходими само няколко думи за българския език. Той е един от малкото езици в славянската фамилия, който е доста различен, което го прави труден за фалшифициране. Българският, както и македонският като негов диалект, е единственият славянски език, който е предложен (лингвистите го наричат аналитичен) което значи, че той е загубил падежите си. Освен това българският (и македонският) е единствен между славянските езици, в който пълният член се употребява като суфикс.

И така, какво точно стана на тази бедна балканска провинция, което да я накара да се държи по начин, който й обещава само неприятности. Това, което стана се нарича комунизъм и той изигра типичната си пагубна роля и в Югославия, и в България. В момента често се забравя, че преди да се скара със Сталин през 1948 г., Тито беше не по- малък тоталитарен сатрап (със своя собствен гулаг ат Голи Оток) от "вожда на народите". Що се отнася до българските комунисти, те никога не са били нищо друго освен послушни лакеи на болшевишката партия. Самата Югославия, въпреки постоянните си претенции за ‘братство и единство’ винаги е била една доминирана от сърбите фалшива федерация, както стана кристално ясно, когато тя започна да се разпада след смъртта на Тито в 1980 г.

За Македония сръбската доминация започна още по-рано, когато през февруари 1934 г. Коминтерна, наричан полу на шега "съветското министерство за революция"постанови, че съществува отделна македонска нация и език. Малко по-късно в Яйце, Босна, югославските комунисти (подпомагани от техните послушни на Москва български събратя) обявиха, че цяла Македония, включително нейните български и гръцки части ще бъдат включени в държава гарантирана от Съветския Съюз, с което те открито обявиха териториалните си претенции спрямо тези държави.

Тези процеси бяха ускорени решително след като Тито взе властта в Югославия след войната. Тито започна активна кампания за "дебългаризация"на Македония и сърбизацията на местната комунистическа партия с активната помощ на българските комунисти. Тази кампания беше придружена от активни мероприятия за сърбизацията на македонския език, включително премахването на характерни букви от българската азбука, узаконяването на напълно чуждата сръбска азбука (караджица), внедряването на типично сръбски словесни изрази и т.н. Паралелно с това, течеше активната дебългаризация на комунистическите кадри, масови чистки на културни дейци с българско съзнание и де факто окупацията на Македония от 30 000 предимно сръбски войници.

Крайният резултат на всичко това беше, че когато Югославия се срути след неуспешния опит на обвинения във военни престъпления Слободан Милошевич да я запази със сила, Македония беше напълно сърбизирана. И лявото, и дясното от политическия спектър се опитаха да си извоюват някаква фалшива политическа легитимност посредством присвояването на българската история и език. Тези опити са обречени. Мнимите националисти в Скопие трябва да разберат рано или късно, особено след като бързо растящото албанско малцинство става все по-непримиримо, че без подкрепата на много по-голямата България, Македония няма бъдеще, независимо от това дали е член на ЕС или не.

Алекс Алексиев е роден в семейството на бележития български писател, художник и карикатурист Райко Алексиев. Потомък е на известни български революционери, възрожденци и родолюбци. Следва английска филология в Софийския университет. През 1966 година успява да избяга от България и получава политическо убежище в Западна Германия, където следва английска филология в Кьолнския университет. Емигрира в САЩ през 1969 година, където следва политически науки в Калифорнийския университет и получава магистърска степен, назначен е за асистент в Центъра за Руски и Източно Европейски Изследвания (CREES) в UCLA. Работи като анализатор, старши анализатор и директор на проекти в отдела за национална сигурност на Корпорация Ранд (Rand Corporation) - най-реномираният американски институт за стратегически и геополитически анализи по това време. Ръководи изследователски проекти за Пентагона и други правителствени агенции. За кратко време става един от известните американски съветолози и покрай научната работа развива широка публицистична дейност в американските и международни медии. Явява се в качеството си на експерт в прослушвания на Американския Конгрес и в продължение на години изнася лекции по цял свят под егидата на Американската Информационна Агенция (American Information Agency). Автор е на десетина книги, десетки монографии и стотици статии. Включва се в работата на Български Свободен Център (БСЦ), организация която защитава българската национална кауза и култура в чужбина и поддържа тесни приятелски отношения с нeйните организатори, известните български интелектуалци и патриоти като Дими Паница в Париж, Стефан Груев в Ню Йорк, Христо Бояджиев в Рио де Жанейро и Панайот Панайотов в Каракас. Към края на 80-те години поема ръководството на българската емисия на Радио Свобода, не след дълго става и директор на радиото. След 1989 г. се връща в България за първи път от 25 години и отваря бюро на Свободна Европа в София под ръководството журналистката Румяна Узунова. След 11 септември 2001 година работи във Вашингтон като вицепрезидент на Центъра за Политика на Сигурността и научен сътрудник в Института Хъдсън. От 2005 година прекарва все повече време в България и установява постоянно местожителство в София. През 2011 година заедно с български колеги основава Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (CBBSS) в София и става неговият пръв председател.

източник: focus-news.net

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар