Вторник, 18 Юни 2019
Събота, 13 Април 2019 14:21

Иво Атанасов: Ще ни шпионират ли през телевизора?

Поне засега не е известно такъв тип проследяване на гражданите да се практикува у нас

Мой познат, който от години живее в голяма отвъдокеанска страна, сподели, че бил посетен в дома си от тамошните служби. Били наясно, че той гледа определена чуждестранна телевизия. Да, казал българинът, има я в пакета от програми на доставчика, чийто абонат съм, всичко е законно. Така е, отвърнали те, но да знаете, че ние знаем.

Очевидно са налице технологични решения, позволяващи не само да се проследи какво телевизионно съдържание влиза в дома ни, но и коя точно от многото програми предпочитаме. На пръв поглед всичко е демократично, не се спират или забраняват телевизии. Същевременно властите могат да разберат какво гледаме и да ни повлияят по своя си начин, ако преценят, че ориентацията ни - политическата или някоя друга, не е правилна.

Поне засега не е известно такъв тип проследяване на гражданите да се практикува у нас. От време на време обаче избухват опасения, предизвикани обикновено от някой законопроект. Като промените в авторските и сродните права, предвиждащи дистанционен мониторинг на телевизионното съдържание, които вече минаха на първо гласуване в пленарната зала, а сега работна група ги прецизира за второ четене. Измененията бяха основна тема и на състоялата се тази седмица в Пловдив Пета годишна среща на Асоциацията на доставчиците на телевизионни програми.

В момента между 80 и 90 на сто от домакинствата са абонирани за платена телевизионна услуга, като получават сигнала не пряко от производителите на тв съдържание, каквито у нас са предимно големите телевизии, а чрез посредници - кабелни и сателитни оператори, както и доставчици на IP базирани технологични решения. У нас са регистрирани над 250 такива платформени оператори. Ако се влезе в регистъра на СЕМ за легално разпространяваните програми обаче, ще се види, че няма доставчик с повече от 150 програми с уредени права. Същевременно оператори излъчват между 100 и 650 програми, което означава, че 500 програми се разпространяват пиратски. Немалка част от парите, които абонатите плащат на кабелните и сателитните оператори, не стигат до произвеждащите съдържанието телевизии. С това не само се осуетява изплащането на справедливи възнаграждения на носителите на авторски и сродни права, но и по финансов път се затруднява производството на качествено тв съдържание. Следователно в интерес на зрителите е сивият сектор да бъде свит до минимум.

Същевременно някои от вече приетите на първо гласуване мерки, като използването на автоматизирани средства за контрол, без да се изисква съгласието на трети лица за това, пораждат сериозно безпокойство. Създава се впечатление, че ще се прониква тайно в жилищата на абонати, за да се поставя контролна техника на телевизорите. В Пловдив новата Браншова организация на българските телекомуникационни оператори изрази недоволство, че към кабеларките ще се прилагат методи, използвани срещу терористи и наркотрафиканти.

Според Министерството на културата притесненията са излишни. За второто гласуване текстовете ще бъдат прецизирани по начин, който да не позволява монтирането на технически устройства в домовете на граждани, нежелаещи или незнаещи това. Ще се постъпва, както при събирането на данни за рейтингите - с доброволци, които ще бъдат съгласни техника да установява кои тв програми влизат в жилището им.

Притесненията може и да не се оправдаят, но не са излишни. Напротив, тъкмо сега е необходима повишена активност, за да се предпазим от недемократични решения. И да не допуснем покрай несъмнено наложителната борба с пиратството да бъдем шпионирани чрез телевизора.

Автор: Иво Атанасов, в. Дума

Оставете коментар