Неделя, 21 Юли 2019
Четвъртък, 11 Юли 2019 11:15

„Вашингтон пост“: Путин е прав донякъде за либерализма

Либерализмът с неговото великодушие си спечели много врагове, отстоявайки откровено непопулярни политики: отворени граници, принудителна миграция, глобализация и мултикултурализъм. Или както казва Путин, либералната политика противоречи на интересите на огромното мнозинство.

 

Владимир Путин, изглежда, иска да остане в историята не само като войнствен деспот, но и като значим политически мислител, чието мнение тежи и от чиито действия се страхуват. За това свидетелства неотдавнашното му интервю за „Файненшъл таймс“, в което той обяви либерализма за отживелица, пише Робърт Самюелсън във "Вашингтон пост".

Как да разбираме това?

Като начало, нека му отдадем дължимото. Може да не харесвате и дори да ненавиждате Путин по най-различни причини – от намесата в американските избори през 2016 г. до анексирането на Крим и агресията срещу Украйна, но трябва да признаете, че той разчита внимателно знаците на времето. Следвоенният либерализъм, от който толкова се гнуси, е наистина под обсада.

Дори само икономически, ако щете – той просто няма пари. И причините за това са поне три.  

Първо, икономическият растеж на Запада зацикли. Следвоенният либерализъм обещаваше силен и устойчив ръст, а с него – и социален мир. Което пък, от своя страна, би позволило на правителствата да осигурят пълна заетост, да защитят най-уязвимите социални групи (бедните, възрастните и болните) и да се посветят на достойни дела (като борбата с промените в климата, например).

Забавянето на икономическото развитие обаче възпрепятства изпълнението на тези обещания. В периода от 1950 до 2018 г. САЩ отбелязват икономически ръст от средно 3,2%, но още през следващото десетилетие се очаква той да спадне до 2%, според различни прогнози. Забавянето на ръста на БВП съвпадна по време с масовото излизане в пенсия на поколението от бейби-бума (родените в периода от 1946 до 1964 г., бел. ред.) - така числеността на работната сила намалява, а с нея и ръста на производителността. Подобни спадове вече се наблюдават и в други срани.

Второ, населението на повечето развити страни застарява, което води до увеличаване на пенсионните разходи. И макар застаряването да е постепенно, то влече след себе си сериозни последствия. През 2015 г. американците над 65 години съставляват 14,9% от населението на страната. Към 2050 г., според прогнозите на статистическата служба, техният брой ще достигне 22,1%, а към 2050 г. –  31%. Особено бързо е застаряването в Китай, където прогнозният скок е от 10,1% през 2015 до 26,8% през 2050 г.

Към това се добавя досадният бюджетен дефицит. Вярно, че досега САЩ, подобно на много други развити държави, прибягваха до огромни заеми с ниска лихва. Възможно е тази практика да продължи до безкрай. А може и да секне. Но дори при сегашния тренд – изхождайки от оптимистичните икономически прогнози – към 2029 г. федералният дълг на САЩ ще надхвърли 90% от стойността на БВП.

От практическа гледна точка, държавите имат нужда от елементарен консенсус за това кой за какво отговаря и кое е позволено, кое не. Диктатурите го постигат чрез страх и сила. Повечето съвременни демокрации обаче прибягват до една или друга форма на „либерализъм“ (в най-широкия смисъл), и САЩ не правят изключение.

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

Дълго време двигател ни беше надеждата за по-добър живот. Предполагаше се, че когато достигне апогея си, следвоенният либерализъм ще окаже оздравително въздействие върху обществения климат и ще освободи  хората от техните предразсъдъци и тесногръдие. Чарът на либерализма покори целия идеологически спектър. В САЩ и Европа се възцариха центристки правителства, както отляво, така и отдясно.

Именно тези постулати за нравствено извисяване разби Путин. Бедата е там, посочва професор Путин в лекцията си за „Файненшъл таймс“, че мнозина се разочароваха от либерализма. И решиха да продължат нататък. И сега Путин с неговите спътници – включително президентът Тръмп и др. – предлагат страха като решение. Страхът от чужденците.

От това не следва, че национализмът – путиновата алтернатива на разклатения либерализъм – ще направи света по-добър и по-стабилен. Либералният идеал предполагаше, макар и наивно, че хората споделят общи интереси и ценности. Националистическата алтернатива изхожда от това, че има победители и победени.

Хората усетиха опасността. Либерализмът с неговото великодушие си спечели много врагове, отстоявайки откровено непопулярни политики: отворени граници, принудителна миграция, глобализация и мултикултурализъм. Или както казва Путин, либералната политика „противоречи на интересите на огромното мнозинство“.

Хората държат на своята национална идентичност. Те, по правило, се страхуват от политики и практики, които подронват тази идентичност. През 2016 г. Центърът „Пю“ проведе анкета сред американците дали животът в страната се е влошил с нарастването на етническите групи, раси и националности. Мнозинството гърци (63%) и италианци (53%), както и значителен процент германци (31%) отговориха утвърдително.

Ние се разкъсваме между две системи. Пред нас стои нелеката задача да спасим най-доброто от следвоенния либерализъм, без да отричаме националната самобитност и суверенитет. Кой знае дали тази мисия няма да се окаже принципно невъзможна.

източник: "Гласове", в превод от inosmi.ru

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 11 Юли 2019 11:15
    Путин: Руснаците и украинците са един народ

    В интервюто на Оливър Стоун обсъждат и обвиненията срещу Русия за намеса в президентските избори в САЩ

  • Четвъртък, 11 Юли 2019 11:15
    Радев поздрави Путин по случай 140-годишнината на дипломатически отношения между България и Русия

    Румен Радев поздрави Владимир Путин по случай 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Русия

  • Четвъртък, 11 Юли 2019 11:15
    Путин: Либерализмът остаря: Послеслов от Осака

    Осака посрещна участниците във форума с дъждове. На площадката на форума настроението едва ли би могло да се нарече безоблачно. Междувременно целият свят е разкъсван от търговски конфликти, някои от които заплашват своите участници, ако не с икономически крах, то най-малкото със сериозни усложнения с последствия, за чиито последствия ще са необходими сериозни усилия.

    Самият форум, както се очакваше, не донесе пробиви. Да, нямаше многобройни срещи, които, изглежда, да дават надежда, че в бъдеще негативността в отношенията между ключовите икономики на света ще бъде преодоляна. Например, готовността на американския президент Тръмп да намали натиска върху китайската компания „Хуавей“ може да се разглежда като доста окуражаваща, ако не и за едно „но“. Целият свят е свикнал с факта, че мнението на Тръмп е изключително непостоянно и след като е пристигнал от Осака, той може да не отмени ограниченията, а по-скоро да въведе допълнителни ограничения. Защо? Защото това е обичайната политика на Тръмп. В Осака се говори, че не трябва да се предизвиква критично недоволство от обществеността. Реалността ще бъде различна.

    В същото време, самата среща на високо равнище се оказва приглушена от предшестващото го интервю на президента на Русия Путин в икономическото издание „Файненшъл таймс“. Наличието в заглавието на статията на думите, че либерализмът е остарял, предизвика ефект като от бомба. В кулоарите организаторите на форума на Г-20 се опитаха да скрият думите на Путин във вестника (намиращ се в материалите на форума) с брошури за събитието, много коментатори в интернет и в медиите се втурнаха да обсъждат думите на руския лидер и много политически фигури не пропуснаха да споделят мнението си по въпроса. Така Путин „обърна тенденциите в Осака“ в своя полза.

    Обсъждаме същността на изявлението на Путин и това, което се случи в Осака.

    Либерализмът е мъртъв или?

    Говорейки за факта, че „либерализмът е остарял“, в известен смисъл Путин противоречи на миналото си, защото в предишни интервюта той се наричаше либерал. Означава ли това, че Путин се развива? И да и не. Факт е, че много ценности на либерализма, изразени, например, в свободата на творческата (включително предприемаческата) дейност, липсата на ненужни пречки пред частната инициатива и редица други неща не са толкова лоши. Ако ги отделим от реалността, тогава в „умерено спекулативна“ форма повечето читатели най-вероятно ще възприемат либерализма като напълно приемлива посока. Ако беше теория. Но ние говорим за практиката на икономическите и държавно-властническите дейности.

    Путин нарича себе си либерал, но освен това винаги е бил и остава реалист. Но реалността предполага, че либерализмът като идея се е превърнал в знаме, развяващо се над главите на ордите алчни злодеи, които се опитват да представят личната си визия за либерализъм. И сега правото на човека се превръща в насилие срещу правата на друг. Икономическата свобода се превръща в нелоялна конкуренция, а социалните кризи стават неразрешима задача поради факта, че основната сила, способна да разреши проблема - държавата, се оказва със завързани ръце от хитро изкривената доктрина. Ако на теория човек може да се асоциира с определени принципи на либерализма, то на практика неговата изкривена форма няма нито право да се счита за желана за човека, нито поне до известна степен отговаряща на интересите на народите.

    Защо да заблуждавате себе си и другите? Съществуващите търговски войни и явен протекционизъм не са икономически либерализъм, а неофеодализъм, където бенефициентите от големите компании действат като феодални господари.

    Съществуващите фиктивни изборни процедури, изградени върху общия медиен допир на обществото и квазиполитическите процедури, като избирането на министър-председател на Великобритания под формата на междупартийно събиране, не са либерална демокрация, а олигархично явление, където купените медии контролират тълпата, която не иска да се рови в нищо, но е готова за потребление.

    Наборът от либерални права се е превърнал в парадоксално нарушение на правата на някои категории и издигането на правата на другите. Да обвиняват всеки за всякакъв тормоз, да защитават правата на нетрадиционно-ориентираните лица като едновременно с това посичат правата на традиционно настроените. Всичко това се нарича от някои коментатори триумф на либерализма. Но всъщност това е гробът на всяко откъснало се от живота общество.

    Така че очевидно нещо не е наред с либерализма. Той тривиално се превърна в друго явление, започващо и то с буквата „л“, - лъжата, лъжата по всякакъв повод, където медиите най-накрая се превръщат в масова дезинформация, правата се превръщат в издигане на групови интереси, а представителните институции в дискредитиращи се дърлещи се групировки.

    Едва ли е възможно да се каже, че либерализмът е напълно мъртъв. По-скоро той е в състояние на един вид зомбификация, в която изкуствено се поддържа някакъв вид илюзия за живот и в същото време се покрива с „грим“, под който са скрити пороците на околния икономически, политически и социален свят.

    Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

    Така че Путин е прав и в тази правота той ще бъде подкрепен от всеки, който е поне малко запознат с практиката на така наричания „либерализъм". В същото време, на негово място не се предлага нищо извънредно. Защита на правата на малцинствата, без да се засягат правата на мнозинството, запазване на политическите свободи, които не са маскирани като псевдо-процедури и междуелитно споразумение, наличието на икономически възможности за предприемачество, без изкуствени опити за бизнес за сметка на интересите на обществото.

    Каквито и да са думите на Путин във вестника, те до голяма степен предопределят дискусията в Осака и създават фона за последващите преговори. В същото време те издигнаха Путин над сблъсъка, тъй като само той говори за бъдещето на глобалната икономика на Световния икономически форум ... но нека се върнем към Осака.

    Какво ни дава Осака?

    Форуми като Осака са отлична възможност да се сверят часовниците по различни въпроси, да се очертаят бъдещи стратегии за решаване на актуални въпроси, те са основа за подготовка на бъдещи споразумения. Някой ден, може би много години по-късно, те ще бъдат облечени в специфична форма на споразумения, но досега те дават единствено фрагменти от планове, които някой е предложил на някого в движение на такъв форум. За много неща няма да разберем. Много неща дори няма да влязат в страниците на официалните доклади на представители на делегациите. Но ще оказват влияние.

    Самите такива форуми не предполагат приемането на значими документи, а по-скоро просто декларации без стабилни задължения.

    В резултат на това видяхме, от една страна театъра на измамата, когато Тръмп заяви готовност за диалог с Русия, готовност да прави компромиси в името на сключването на търговско споразумение с Китай и много още (което веднага се опровергава от делата и думите на служителите от неговата администрация), а от друга страна, опит да се „разкрият“ потенциалните възможности, когато срещите, дори на крак, могат да придобият по-дълбоки значения, отколкото първоначално видяхме.

    Представяме петте най-значими събития от Г-20 за Русия.

    Първата със сигурност е срещата на локомотивите на БРИКС в навечерието на срещата на високо равнище.

    Това е демонстрация, че има и други асоциации в света, които имат значителен потенциал. По приятелски начин Китай, Индия и Русия, като локомотиви на БРИКС, имат какво да предложат на света. Но готовността за това не е безспорна. На първо място, готовността на Китай, който сега е разкъсван между два пожара. От една страна, това е желанието да се подкрепи развитието на собствената икономика и да се предотвратят паданията и неуспехите. И това е изключително трудно в условията на продължаващата икономическа война със САЩ. От друга страна, Китай се опитва да се покаже като един от лидерите на световната програма с проектите си за транспортна инфраструктура, облекчаване на дълга на най-бедните африкански страни и много повече. И тези задачи са в много различни посоки. В резултат на това председателят Cи Цзинпин изглежда объркан, тъй като Мъдрата маймуна вече се е спуснала от дървото и е изненадана да научи, че самата тя е станала участник в битката срещу тигъра и не е дораснала до размер на дракон.

    Русия също е в състояние на дуализъм. От една страна, очевидно е, че страната се нуждае от нова индустриализация (дори под марката на информатизация и изкуствен интелект, въпреки че това трябва да е нещо по-широко). От друга страна, през последното десетилетие Русия беше въвлечена в много възли, от които е необходимо да се измъкне, с прилагането на икономически и военен потенциал. И докато тези възли не се разплетат, едва ли Русия ще успее да реализира потенциала си като един от лидерите на новия световен прогрес.

    Индия, от една страна, прави големи крачки в собствената си икономика (и много по-скромни в геополитиката) и не е готова за тежестта на някакво глобално лидерство, но има потенциал. БРИКС е просто задължен да се превърне в новия двигател на света в рамките на постлибералната парадигма.

    Втората е срещата между Путин и Тръмп.

    Не, тя не дава нищо (освен общественото внимание). Положителната програма на Тръмп за ангажиране с Русия няма да бъде позволена нито от определени кръгове в собствената му администрация, нито от опозицията. Русия не се нуждае от нищо от Тръмп. Срещата беше демонстративно разсейваща и насочена към мъгливите възможности. Просто стана символ на факта, че сега властите на Русия и Съединените щати могат да се опитат да разговарят. Въпреки че това няма да ги предпази от атаки.

    Най-големият въпрос на тази среща бе кому наистина е била нужна. Изглежда, че повече на Тръмп, защото именно на него му се падна да предприема крачки по разрешаването на някои противоречия, които се засилиха в годините на първия му президентски мандат. А без диалога с Русия те не могат да се решат.

    На трето място е срещата между Путин и Мей

    Тази среща се превърна в парадокс. Всъщност Мей нямаше какво да каже на Путин. В момента няма положителни проекти с Великобритания и не може да има такива. От една страна, Обединеното кралство е затънало до уши в Брекзит и докато то само не разбере какво предстои да прави, проекти не са препоръчителни. От друга страна, Мей дори на практика не е премиер. Известно е, че скоро тя ще напусне поста си. Известно е, че на следващите големи световни форуми Обединеното кралство ще бъде представено от някой друг. Известно е, че няма положителни теми. Съжаляваме, но вече дори не е смешно да се повтарят и потретват брътвежите за Скрипал, киберзаплахите, намесата в изборите и прочее. Единствената ценност на въпросната среща е, че може да се сложи точка „контактите продължават“ в официалната статистика. Но на кого от това ще му стане по-леко.

    Четвърто – срещите с японските власти.

    Тези срещи бяха както и част от форума в Осака, така и част от официалното посещение на Путин в Япония. В момента Япония е нов и в същото време бързо разширяващ се случай в руската външна политика.

    Не е тайна, че Русия отново открива източната посока. Уви, предишните опити от началото и средата на ХХ век не бяха много успешни. Първият завърши с Руско-японската война и реалното излизане на Руската империя от Тихоокеанския театър за действие. Втората завърши с кавгата с Китай в средата на 50-те години и тежкия натиск на САЩ срещу съветското присъствие в Тихия океан.

    Winbet - победата е емоция! (18+)

    Сега отново Русия ще обърне поглед към Далечния Изток и Азиатско-Тихоокеанския регион. Тук са и сериозна работа по икономическото сътрудничество с Китай, и модернизацията на индустриалния и инфраструктурен компонент на Далечния изток. От гледна точка на развитието на руския икономически потенциал в Далечния Изток, Кремъл очевидно се интересува от нормалните контакти не само с Китай (и не всичко е винаги безоблачно в отношенията с него), но и с други страни както от вътрешния кръг, така и от по-далечния. Като близък кръг, разбира се, приоритет са отношенията с Япония и Южна Корея. При това за взаимодействието с първата се използва механизма за постепенното икономическо развитие (в това число проекта за съвместно усвояване на Курилските острови с доминиране на „шпицбергенския вариант“), а при втората – политическо сближаване между Южна и Северна Корея. Без нормални отношения с най-близките страни от Далечния изток – Китай, Япония и Южна Корея, на Русия ще ѝ е крайно сложно да засилва вектора на взаимодействие с по-отдалечените страни, по чието отношение имаме определен интерес.

    Пета е срещата между Путин и Меркел

    Меркел като цяло е друг залязващ персонаж. Твърде ревностно медиите започнаха да демонстрират физическата ѝ слабост на срещата със Зеленски, а след това и по време на речта на Щайнмайер. Сякаш намекват, че Меркел вече не се справя и е време да си тръгне. Прозрачен намек. Почти толкова активен, колкото и при демонстрацията на нелетящите немски самолети и нестрелящите немски танкове. Разбира се, не казвам, че в Германия всичко е наред и прекрасно, но когато някой се опитва да наложи определена картина, трябва да е тревожно и да предполага, че някой се нуждае силно именно от тази картина.

    Срещата на Путин-Меркел сега потвърждава, че стратегията за взаимодействие остава. „Северен поток-2“ ще бъде построен, взаимодействието ще продължи.

    Срещата на високо равнище на Г-20 приключи. Сега страните по света ще се опитат някак си да реализират натрупания капитал на тази среща. Не предвиждам големи пробиви, светът е пред вълна от големи изпитания. Но стагнацията също няма да бъде позволена. Без изключение всички ще чакат есента, когато епизодът от следващата геополитическа игра ще избухне с нова сила. Междувременно интригите ще бъдат обвързани и ще се натрупват въпроси, които трябва да бъдат решени.

    източник: pogled.info

Оставете коментар