Четвъртък, 19 Септември 2019
Сряда, 04 Септември 2019 14:51

Книгата на безразсъдно смелата журналистка Веселина Томова си струва не само парите, защото се отнася за неща, които нямат цена

Прочетох книгата „Този живот е за смелите“ на Веселина Томова с голямо удоволствие и възхищение от гражданската смелост и журналистическото майсторство на авторката да излага на показ факти от задкулисието на разкапалата се наша уж държава.

Дори циничните изрази, с които понякога авторката си служи, са на място и изглеждат като евфемизми в сравнение с цинизма на политическата класа.

В книгата има и много изстрадана лична болка на Човек, обрекъл себе си да служи на Истината и на народа си до живот.

Winbet - на един клик разстояние! (18+)

Книгата, макар и обемиста, е само малка част от онова, което става в България и от предстоящото, което безразсъдно смелата разследваща журналистка Веселина Томова има още да ни каже.

Книгата си струва не само парите, защото се отнася за неща, които нямат цена.

Красимир Машев, писател, бивш служител на БОП – Варна

Източник: Афера

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 04 Септември 2019 14:51
    Стартира фотоконкурс „Градът“, посветен на Поморие

    Освен парични награди, победителите ще бъдат включени във фотоизложба и в изданието „ГРАДЪТ – поезия и фотография“

  • Сряда, 04 Септември 2019 14:51
    Глас от отвъдното

    От снощи не мога място да си намеря след новината за смъртта на Албена, която докосваше всеки с енергията си и озаряваше. Затова ще споделя и аз тези нейни думи, защото трябва да стигнат до колкото се може повече хора. От тях боли и изпитваш гняв. До степен, че ти иде да крещиш...

    Albena Ivailova"НЗОК е събирателният образ на отвратителното в държавата. Здравноосигурителната каса, а не Народното събрание, е събирателен образ на отвратителното в българската държава. В това съм вече напълно сигурна след днешните поредни часове (б. р. - четвъртък), пропилени в опит да регистрирам поредния си протокол за лекарството ми за рак на гърдата.

    Здравноосигурителната каса е добре смазана машина за унижение на достойнството и съсипване на здравето на хората. Същите, с чиито пари тази каса съществува. Тя до такава степен е проникната от цинизъм, безхаберие и чиновническа арогантност, че дори портиерът се държи като гаулайтер.

    Служителките, които контактуват с пациентите, са едни - подписвам се под това - от най-невъзпитаните, груби, мрачни и прости същества, които може да срещнете. Вече сънувам като кошмар обеления лак на ноктите им, стърчащите на фъндъци коси в тупирани прически и торбичките със салам, мляко и домати, с които дефилират пред чакащите ги часове наред болни.

    Знаете ли какво представлява чакалнята на Районната здравноосигурителна каса на София град - нещо като предверие на морга, ако се съди по осветлението и запуснатостта. Плюс няколко натъпкани до стените пейки, където с виновен вид се свиват 50-60 хронично болни.

    Знаете ли какво представлява информационната им система - един странен мръсен апарат за номерца. Знаете ли колко брошури, информационни табла, инструкции и прочее полезна информация за пациентите има в наличност в тази чакалня - николко, нищо, ниенте!

    Тази каса съществува в собствена паралелна дебилно-бюрократична реалност, която диктува на всеки шест месеца някакво нововъдение - лист, код, изискване, класификация, майна-си-райна, каквото ще да е, само да могат да те върнат да си оправяш документите, за да се мъчиш, да си губиш времето, да се поболяваш и да се чувстваш нищожен и жалък. Понеже знам това, на всеки шест месеца, когато трябва да си подновявам протокола, поглеждам на сайта на касата - дали пък няма да пише какво ново трябва да донеса, нещо, с което да ме изненадат - и мен, и лекаря ми, някакъв образец, обяснение, улеснение.

    Не, актуална информация никаква. А и това, което е написано, е дело на някой с тежки комуникационни проблеми. И разбира се, днес ме върнаха отново.

    След два часа чакане. Заради липса на една цифра от едно число, което даже не е от новия код на новия ми протокол, който код е правилно изписан, съгласно новите инструкции. Тази липсваща цифра е на края на иначе точно изписаната класификация на диагнозата ми. И проблемът бил голям, защото тази точно цифра, видите ли, обяснява в кой точно квадрант на гърдата ми е бил туморът, който е махнат преди близо две години?!

    Разбира се, тази цифра няма никакво отношение към лекарството и лечението ми, сега и завинаги. Със сигурност няма и разумна причина, която да обясни защо изведнъж тази цифра трябва да се изписва. Даже няма графа, кутийка, квадратче за нея... Всичко е символика - триумф на мракобесната държава над винаги грешния и осъден да греши в документацията гражданин пациент! Не мога да ви опиша какво облекчение се разля върху физиономията на служителката, когато с нотка на садизъм ми каза: "Ми, не може, госпожа, ще се върнете при онколога си." Попитах я знае ли, че пред кабинета на всеки един онколог в България, във всеки един момент чакат поне 50 души. Отговорът: "Айде сега, не ми обяснявайте, че знаете ли аз какво мога да кажа?!" Попитах я само дали знае какво е да се лекуваш от рак на гърдата, като пожелах да не научи.

    Тръгнах си, почувствах се отново унизена и смачкана, въпреки че се бях заклела да не се чувствам така, поревах си... За пореден път се убедих, че тази държава не е за хора. Стиснах зъби. Казах си, че все някога ще има справедливост. Проверих си липсващата цифра - оказа се 4. И утре пак отначало."

    (Мария Николаева, фейсбук)

  • Сряда, 04 Септември 2019 14:51
    Анна Заркова с премиера на книгата си "Българската мафия, както я видях"

    "Българската мафия, както я видях" - така е озаглавена най-новата книга на  журналистката Анна Заркова. На 23 октомври предстои премиерата, която ще се състои в клуб "Сити Стейдж" /подлеза на НДК/, от 18.30 часа, съобщава Liberta.

    Родена в София, Анна Заркова завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност Българска филология. Работи като коректор в Българската телеграфна агенция (1982–1983), журналист във в. „Ком” (1984–1986), във в. „Транспортен глас” (1987–1989) и др. От 1992 година е отговорен редактор на отдел „Криминален и съдебни новини” във в. „Труд” – изданието, с което се раздели за година, а след това се върна в него, но вече като независим наблюдател.   

    Анна Заркова е носител на званието „Журналист на годината” на в. „Труд” за 1992, 1993, 1997 г. Удостоена е с наградата за смелост „Кристален орел” на Международния съюз на журналистите със седалище Ню Йорк (1998). Носител е и на наградата „Първенец в професията” на международната асоциация на жените журналистки със седалище Вашингтон (1999). 

    Дългият и трънлив журналистическият път, в търсене на истината и разплитането на сложни криминални казуси, срещат Заркова с много от знаковите фигури на несвършващия преход – от министри и политически лица, през шефове на силови групировки, до овъртолените с тях полицейски началници, директори и обикновени ченгета в структурите на МВР.  

    Рефлексът й за истина и справедливост не остават ненаказани и през 1998 г. Анна Заркова става жертва на покушение – залята е с киселина. Престъплението остава в графа "неразкрити", макар за него да е даден на съд и оправдан синът на уличен в корупция полицай, уволнен след нейна публикация. 
    Житейският път и кариерата на уважаваната журналистка сами по себе си подсказват сюжетите, отговорите и поставените въпроси над тялото на разсъблечената българска мафия. Такава, каквато е в очите на Анна Заркова – "Българската мафия, както я видях"!

Оставете коментар