Сряда, 23 Октомври 2019
Неделя, 29 Септември 2019 12:09

Какво се случва когато си затворник и за теб не лобира БХК?

Пет решения на 2-ри състав от Наказателно отделение на Софийския апелативен съд (САС), с председател съдия Калин Калпакчиев, все по искания за условно предсрочно освобождаване, взети през месеците май, юни и юли на 2019 г., показват нагледно пристрастното отношение на магистратите при пускането от затвора 6 години, 6 месеца  и 25 дни по-рано на убиеца Джок Полфрийман.

Справката в деловодната система на съда показва, че и в петте случая съдиите отказват освобождаването на изтърпяващи наказанията си лишени от свобода, макар в голямата си част представените пред  магистратите аргументи и доказателства да съвпадат с тези на австралиеца. Нещо повече - при нито един от петте казуса не става въпрос за осъдени за умишлено убийство, а за признати за виновни за престъпления, за които размерът на наказанията е в пъти по-нисък от 20-те години затвор за убиеца на студента Андрей Монов.

"Правен свят" вече показа конфликта на интереси на председателя на съдебния състав Калин Калпакчиев и на докладчика по искането на Полфрийман – Весислава Иванова, с оглед тяхната публична обвързаност с Българския Хелзински Комитет (БХК) – неправителствената организация, която от години работи за освобождаването на Полфрийман. Оказва се, че същите съдии проявяват изключителна строгост, когато се произнасят по искания на затворници за условно предсрочно освобождаване, които обаче не са ползвали услугите на БХК, т.е. не са разчитали на лобистка подкрепа пред съдебния състав от САС.

Водещи мотиви за предизвикалото обществен скандал решение за предсрочното освобождане на Джок Полфрийман бяха  това, че той е изтърпял повече от половината от наказанието от 20 години лишаване от свобода, като се приспадне времето, в което е упражнявал труд, както и твърденията, че е осъзнал постъпката си и дори вече се е поправил. Като доказателство за последното съдиите приемат и мнението на председателя на БХК Красимир Кънев, който дори не е юрист, а философ по образование, като игнорират настояването на прокурора по делото Полфрийман да не бъде пускан предсрочно.

Могат ли пет месеца да са повече от шест години и шест месеца

В края на юни месец по дело 727/2019, докладвано от съдия Весислава Иванова, съдебният  състав с председател Калин Калпакчиев и трети член – Виолета  Магдалинчева, отказва условното предсрочно освобождаване на осъден на 3 години затвор и изтърпял вече над 1 година и 8 месеца за участие във въоръжена организирана престъпна група. Според съдиите лишеният от свобода не е представил достатъчно доказателства, че се е поправил, а и понеже дълго време е престоял в затворническата болница, не изпълнявал плана на присъдата си. Имало и все още висок риск от проява на рецидив. Макар да говорим за различни казуси и личностни характеристики, видно е, че съдиите намират за основателно лишеният от свобода да остане още една година и два месеца в затвора, докато в случая с Пофлрийман не намират за проблемно, че го освобождават цели шест години и половина по-рано.

Идентичен казус. Месец по-рано, по дело 579/2019 съдебният състав отказва предсрочна свобода и на друг затворник, който има две присъди – едната за две години и три месеца, а втората – пет месеца лишаване от свобода. И макар затворникът да е изтърпял вече над 1 година и близо 6 месеца от първата си присъда, наличието на втората, макар и от едва пет месеца, е един от мотивите за строгост на съдебния състав. Излиза, че пет месеца в случая имат много по-голямо значение за магистратите, ако става въпрос за поредния анонимен рецидивист, но не и шест години и половина, ако става въпрос за чуждестранен затворник, ползващ се със защитата на БХК.

Winbet - победата е емоция! (18+)

Становищата на ръководството на затвора и субективната преценка на съда

Отново в края на юни месец – по дело 685/2019, докладвано лично от Калин Калпакчиев, съдебният състав отказва предсрочното освобождаване на затворник на когото му остава да изтърпи още 3 месеца и 27 дни от присъда в размер на 1 година и 9 месеца. Макар да е изтърпял 4/5 от наказанието, негативна оценка от ръководството на Софийския затвор за лишения от свобода, каквато същото ръководство бе дало и спрямо Джок Полфрийман, служи за мотивиране на отказа.

По друго дело – 698/2019, докладвано отново от Калпакчиев, следва отново отказ. Този път става въпрос за лишен от свобода с присъда от 7 години, от която му остават по-малко от 2 години и 3 месеца. Подобно на Полфрийман и този затворник е проявявал положително отношение към труда, но оценката, която затворническото ръководство му дава е негативна. Това мотивира Калпакчиев да откаже предсрочното освобождаване. Седем страници аргументи срещу искането на Полфрийман за предсрочното му пускане, обяви, че е представило ръководството в оставка на Софийския затвор, но очевидно субективната преценка на съда ги е оценила като недостатъчни.

Петият пример е от дело 637/2019 и се отнася до искане на осъден на 5 години за причиняване на смърт по непредпазливост на две лица (при катастрофа). На затворника му остават още 1 година, 4 месеца и 18 дни от присъдата, работи, но поправителният процес при него не е довършен. Следва отказ от условно предсрочно освобождаване.

Разбира се, че преценката на съда по всеки от изброените казуси е индивидуална и сравняването им с решението по искането на Полфрийман не следва да се абсолютизира. Съдебната практика обаче е много показателна и е нагледно доказателство за наличието на двоен стандарт, проявен от съдебния състав с председател Калин Калпакчиев, спрямо казуса с австралиеца. Точно това прави решението за предсрочното освобождаване на убиеца с цели 6 години, 6 месеца и 25 дни по-рано не само скандално, но и разкриващо в най-пълна степен тежките зависимости в съдебната система като цяло, което води след себе си и до закономерната липса на доверие у обществото към правосъдието.

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 29 Септември 2019 12:09
    Проф. Пламен Киров: Панов прекали с опита за грубо вмешателство и натиск върху съдии

    Има случаи, в които съм се чудил ние с колегите съдии дали четем едни и същи закони, или защо ги разбираме по различен начин, казва преподавателят по конституционно право и бивш конституционен съдия

    Проф. Киров, коментирайте казуса “Полфриймън”, който от седмици е в центъра на общественото внимание?

    Ще започна от това, което направи съставът на Апелативния съд, председателстван от съдия Калин Калпакчиев. Със свое определение този състав предсрочно условно освободи от изтърпяване на остатъка от наказанието Джок Полфрийман. Последният беше осъден за убийство и опит за убийство на български граждани. Казусът е интересен не заради друго, а защото поставя въпроса могат ли да бъдат коментирани решенията на съда, като разбира се, няма спор по въпроса, че те трябва да бъдат изпълнявани след влизането им в сила.

    Всъщност редно ли е да се коментират съдебни решения и да се поставя под съмнение правотата на съда?

    В българското общество целенасочено се налага разбирането, че съдебните решения не се коментират, а се изпълняват. Без съмнение съдебните решения следва да се изпълняват. Две мнения по въпроса няма, но дали не могат да се коментират – моето мнение се разминава с това на голяма част от магистратите. Магистратите не са богове, свръхчовеци, не са безгрешни, а са хора. Още римляните са казали “Errare humanum est” човешко е да се греши. След като са хора като всички останали, значи, че и те не са предпазени от грешки и когато са допуснали такива защо обществото да не ги коментира? Никой не може да забрани на хората да четат и коментират мотивите към едно или друго съдебно решение. В демократичното общество и държава всеки акт на държавен орган може да бъде коментиран и дискутиран. Поведението на политиците, законите, приемани от парламента, указите на президента, инициативите на правителството, та дори действията на прокуратурата са пред погледа на обществото и то може да изрази мнение по тях. Как да бъде въведена забрана, да се коментира върху правилността на съдебните актове? По стечение на обстоятелствата съм чел доста съдебни актове и за съжаление има случаи, в които съм се чудил ние с колегите съдии дали четем едни и същи закони, или защо ги разбираме по различен начин. Има и съдебни решения, които са произнесени “контра легем”, но са влезли в сила и са изпълнени. Как да не може да се коментират мотивите, или отсъствието на такива в съдебните актове? Това е неприемливо в общество, в което правото на мнение е изведено в конституционна ценност.

    Има ли нещо, което Ви смущава в мотивите за предсрочното освобождаване на Полфрийман? Достатъчно аргументирани ли са твърденията, че той се е поправил?

    Точно това исках да коментирам. Безспорно съдебният акт е мотивиран по някакъв начин. За да се стигне до определението, с което престъпникът е предсрочно условно освободен от изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”, трябва да се направи констатацията, че лицето се е поправило вследствие на вече изтърпяната част от наказанието. Така е постигната основната цел на всяка наказателна мярка – превъзпитание на дееца. Как обаче се стига до този извод, в конкретния случай – на базата на аргументи, че лицето е полагало труд през цялото време, през което е било в затвора? Като полага труд, Джок Полфрийман намалява срока на своето наказание – значи е мотивиран да полага труд, независимо дали се е поправил или не. Какво е субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние не става ясно. Дали той е осъзнал престъпния характер на поведението си в миналото, дали вътрешно в себе си го е отрекъл, никой не може да каже. В случая полагането на труд не е доказателство, че лицето се е поправило. На следващо място, вследствие на престоя в затвора престъпникът е научил български език. Извинявайте, но ако един български гражданин е осъден на 20 години затвор в Австралия, той със сигурност за това време ще научи английски език. На следващо място Полфрийман е развивал активна дейност във връзка с правата на затворниците. Да, той осъществява такава дейност, но по този начин се стреми да защити преди всичко собствените си интереси. Това, че защитава правата при затворниците, само по себе си също не доказва, че лицето се е поправило. Освен това затворникът е контактувал с духовници, водил е беседи с тях, междувременно завършва дистанционно висше образование. Да, уплътнявал си е времето, а това, че човек е чел малко повече книги, за да постигне някаква степен на образование – това също не може да се приеме, че е относимо към формиране на едно ново отношение към извършеното в миналото деяние.

    Моля ви, коментирайте застъпничеството на Българския хелзински комитет.

    Дадената положителна характеристика на Полфрийман, особено след скандала същият да бъде обявен от този комитет за “човек на годината”, идва като че ли в повече. И като се допълни излязлата информация, че част от съдебния състав е имала много близки отношения с различни проекти на тази неправителствена организация, ми се струва, че се поставя сериозна сянка на съмнение върху безпристрастността на този състав. В резултат на всичко виждаме, че се предлага мярка при която лицето излиза на свобода, но не в последните 2-3 години от една много дълга присъда, а той изтърпява едва малко повече от половината от наказанието. Би трябвало да си дадем сметка, че това лице в момента, в който излезе на свобода, ще напусне юрисдикцията на България.

    Тогава по-какъв начин ние ще контролираме условността на това предсрочно освобождаване?

    Когато лицето не е под българска юрисдикция, нашите институции могат да следят неговото поведение и дали няма да извърши друго престъпление в изпитателния срок. То най-вероятно ще бъде доста далеч от нас и ние по никакъв начин не можем да следим поведението му. Постановената мярка не е помилване, а предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието. Тепърва ще трябва да се упражнява контрол, за да се следи дали наистина лицето се е поправило. Такъв контрол е невъзможен, когато Полфрийман напусне територията на Р България, а това разбира се ще се случи. На следващо място, какво става с обезщетението на близките на жертвата на престъплението. Не е трудно да осъзнаем, че напускането на територията на България практически означава само едно – тези финансови задължения изобщо няма да бъдат изпълнени. И се появява един съдебен състав, както виждаме със съмнителна безпристрастност, който постановява определение, вследствие на което лицето излиза на свобода. Е каква да бъде реакцията на българското общество?! По-голямата част реагира остро, спонтанно и емоционално, защото чувството за справедливост отново е накърнено, при това не от ефекта на съдебния акт, а от това, че той е необоснован, нелогичен и неправилен. Част от магистратите пък скочиха с гърди да бранят един от активните членове на Съюза на съдиите – Калин Калпакчиев. Така едни достойни, в голямата си част хора, се вкараха в неравна битка с общественото мнение, само защото членуват в организацията Съюз на съдиите. Като похлупак на всичко в набралата инерция обществена реакция дойде и намесата на председателя на ВКС Лозан Панов.

    Защо според Вас шефът на ВКС Лозан Панов пусна официално обръщение, с което настояваше час по-скоро да бъде пуснат на свобода Полфрийман? 

    Очевидно една от целите е да бъде защитен Калин Калпакчиев. През последните дни чета и препрочитам обръщението на Лозан Панов, което е качено на страницата на ВКС и просто не мога да реша към кой литературен жанр да го причисля. На първо място не знам защо едно лично мнение и обръщение на магистрат е оповестено като документ на ВКС. Не разбирам и дали това обръщение ангажира мнението на всички съдии от ВКС. Този въпрос остава открит и най-вероятно някакъв отговор трябва да му се даде. Питам се и като какъв Лозан Панов прави това обръщение. Като висш магистрат – надали, защото обръщение към българския народ по конституция могат да правят държавният глава, премиерът и председателят на Народното събрание – все политически лица. Самото обръщение е пълно с политически квалификации и размислите на Лозан Панов по отношение на българската демокрация. Ако това обръщение е направено от председателя на ВКС като юрист, т.е. ако той изразява мнението си по казуса с определението на Апелативния съд, то би могъл да заключи дали става дума за един стабилен акт, който е влязъл в сила и следва да се изпълни, както и че такъв акт не подлежи на по-нататъшно атакуване и нищо повече.

    Правомерно ли би било такова становище?

    При положение, че Панов смята определението на Апелативния съд за окончателно, може да призове то да бъде изпълнено. В самото обръщение обаче е налице опит за грубо вмешателство и целенасочен натиск върху персонално изброени съдии, влизащи в състава на ВКС, който ще разгледа искането на Главния прокурор за възобновяване на производството. Квалификациите са много интересни – магистратите са приканени първо много бързо да се произнесат по един, както каза Лозан Панов, “елементарен от правна гледна точка казус, за да се сложи край на беззаконието и произвола”. На кое беззаконие и произвол? Че Джок Полфрийман правомерно е държан в център за бежанци. Лозан Панов пряко въздейства върху убеждението на магистратите по един категоричен начин, така че те да се произнесат, подчинявайки се на неговото мнение по казуса. Това е недопустимо. Именно затова ми се струва, че мястото на Лозан Панов въобще не е в съдебната власт. Такъв груб натиск върху независимостта на съдебен състав не съм чувал до сега да си е позволил никой магистрат. Още повече, става дума за висш магистрат административен ръководител на ВКС. В обръщението съзирам директна заплаха към магистратите, които трябва да се произнесат правилно, защото ако съставът се произнесе в разрез с желанието на Панов, би настъпил апокалипсис, тотален крах на правовата държава и върховенството на закона. Това вече е прекалено. В обръщението макар и индиректно се дава оценка и на процедурата за номиниране и избор на нов главен прокурор. И тук квалификациите са твърде тежки като се стига до изключително остро противопоставяне и даване на необосновани оценки спрямо колеги от съдебната власт. Да не забравяме и невъздържаното и неуместно поведение на Панов по отношение на част от членовете на съдийската колегия на ВСС и тяхната естествена и правилна реакция да му поискат оставката.

    Как да си обясним острите реакции и протестите, свързани с избора на нов главен прокурор?

    Не бива да ни учудва, че има остри реакции и протести за избора на конкретен кандидат. Ние си имаме политически партии, чиито политически програми са концентрирани най-вече върху желаната от тях реформа в съдебната власт, която пък се свежда до борба с главния прокурор. Когато такива политически субекти насочат своята активност по отношение на съд, прокуратура и следствие, естествено, че могат да се индуцират подобни прояви. Струва ми се, че това което наблюдаваме, е резултат на целенасочена дейност на политически субекти. Всъщност получи се едно “хорово” изпълнение, като се намесиха и неправителствени организации, Висшия адвокатски съвет, Съюза на съдиите, както и “солисти” в лицето на известни анализатори и общественици. Лозан Панов не остана безучастен.

    Критиките първоначално бяха насочени срещу това, че има една единствена кандидатура за главен прокурор. Това прецедент ли е?

    И в миналото е имало единствени кандидатури. Настоящата ситуация не е драматично изключение. Нали промените от 2015 г. на Конституцията и обособяването във ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, имаше за цел именно това – при назначаването на магистрати в съответните квоти – съдиите да се произнасят при назначаването на съдии и да предлагат кандидатури без намесата на прокурорите, както и обратното. Това беше “революционната” промяна на Конституцията, предложена от Христо Иванов. Е, това е факт. Имаме разделение на две колегии. Прокурорите, очевидно се обединяват около една кандидатура, тази на Иван Гешев. И това се приема в някои среди като изключително проблематично, застрашаващо едва ли не по-нататъшното развитие на съдебната власт и на правовата държава. От друга страна се приканваше министърът на правосъдието да номинира алтернативна допълнителна кандидатура. А представяте ли си какво щеше да стане, ако в състезанието, вместо кандидатура от професионалните среди бъде издигната и предпочетена политическа кандидатура на министъра на правосъдието. Тогава обвиненията щяха да са, че изпълнителната власт си налага удобен за нея главен прокурор. И затова, съвсем естествено министърът на правосъдието отказа да предложи кандидатура.

    Пламен Киров е професор е по конституционно право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Бил е заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 г. е конституционен съдия. По това време Пламен Киров е представител на България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. В момента проф. Киров е комисар в КЗК.

    *Павлина Живкова, в-к “Труд”. Подзаглавието е на “Правен свят”.

  • Неделя, 29 Септември 2019 12:09
    Петър Волгин: Проява на тежка мозъчна увреда е опитът на превърнеш един австралийски убиец в символ на "борбата за човешки права"

    Проява на тежка мозъчна увреда е опитът на превърнеш един австралийски убиец в символ на "борбата за човешки права". А точно с това се занимават през последните седмици софийските либерали

  • Неделя, 29 Септември 2019 12:09
    Марин Киров: Реакцията на ВСС е безпрецедентна, Панов е преминал всички граници

    Определени кръгове не искат просто да освободят предсрочно Полфриймън, те искат да управляват съдебната система, смята юристът

Оставете коментар