Неделя, 17 Ноември 2019
Четвъртък, 10 Октомври 2019 11:52

Плевен – битум на Тъгата

Кметът Георг Спартански и предшественикът му Найден Зеленогорски превърнаха един от процъфтяващите северни градове в призрачно селище, но с работещи фонтани докато местното ВиК настоява за режим на водата

Не съм специалист по нефта и съставните му фракции, но от Уикипедия знам, че нефтът представлява смес от газообразни, течни и твърди въглеводороди с различна плътност. Цветът му е от светложълт до черен. Пàрите на нефта са лесно запалими при смесване с въздух. Чрез сепариране и дестилиране нефтът може да бъде разделен на фракции: газообразни въглеводороди (метан, етан, пропан-бутан), бензин, нафта (газьол), керосин, мазут, смазочни масла, парафин, асфалт (битум).

И си представих Плевен. Всъщност, не ми бе трудно, тъй като вчера бях там.

Оказва се, че днес Плевен е като нефта или поне като една от последните му най-тежки фракции – битума. Той е град със светложълт до черен цвят, град на полуживи, направо газообразни хора с различна плътност. Град, в който парите на тъгата и отчаянието така драматично са полепнали по разбитите му улици, че при смесване с въздуха лесно биха станали запалими. Оказва се просто, че Плевен е битум. Битум и гола тъга.

И се запитах: Как стана така, че 6-ят по големина град в България преди 30 години, град с над 270 000 души население към 1989 година, днес е на това дередже?

Ами лесно, би отговорил циникът. И може би бил прав.

Още в средата на 90-те години една класическа и ведра група от бивши комсомолци и настоящи най-обикновени мошеници полагат крепките основи на бъдещото разграбване и обезлюдяване на града, като започват първо от „Плама“ - Плевен. В продължение на цели 5 години тези змии душеха жертвата си, като най-накрая все пак успяха, и „Плама“ - Плевен затвори врати завинаги.

Схемата им също се оказа класическа и ежедневно приложима от всички професионални удушвачи. Първо, докараха предприятието до висока задлъжнялост към „приятели“ и „контрагенти“, второ, „овъртяха“ предприятието в един куп неизгодни кредити към няколко по презумция подозрителни банки, които пък само след година – две също се оказаха фалирали („Химимпорт“, ДФРР, но също и към Търговска банка – Плевен и Първа частна банка – София), а накрая разбира се, дойде ред и на „черешката на тортата“ или казано с други думи, настъпи времето на „класическия Костов“ и приватизацията за един лев.

Всъщност съдбата на „Плама“ Плевен стана и съдба на още няколко дузина предприятия и заводи в региона, който последователно бяха докарвани до фалит, последван от куха приватизация и пускане на кепенците. Съответно и хората започнаха да напускат града – кой за София, кой за Лондон, кой за Мадрид, а кой още по далеч. И така до днес – денят, в който има цяло село с плевенчани в Испания, а шестият по-големина град в България преди 30 години сега е с общо население под 70 000 души.

200 000 души! Представяте ли си? 200 000 души са избягали от Плевен за последните години на „реформи и демократични промени“. Да се зачуди човек, кому му бе нужен този ремонт?!

На курвите! – ще изкрещи отново циникът. И може би отново би бил прав. На курвите по пътя за Русе, както и на курвите в парламента и властта. Защото, не се съмнявайте, мизерията и обезлюдяването определено върши работа. От град на най-красивите жени, днес Плевен е известен като град на циганите. Да, не се чудете! Не само в Пазарджик, Пловдив, Разград, Омуртаг или къде ли още не има цигани. И в Плевен вече има. Много! Повече може би от българите. Но пък добре, че ги има тях, отново би добавил циникът. Защото, ако ги нямаше циганите, нямаше да ги има Волен, Валери и Джамбазки, а какво щяхме да правим без тези хайдути на демагогията и псевдородолюбието?!

Като показател за състоянието на града и стандарта на живот в него е например единствената Ортопедия, обслужваща цялата област. Сградата на болницата не е ремонтирана от 30 години, към днешна дата прилича на казармено общежитие. Същата тази „Ортопедия“ допреди 20-30 години беше пълна с чужди специализанти, предимно от Гърция, което значително вдигаше стандарта на живот в Плевен.

Днес останалите със стоицизъм жители на града мечтаят за няколко прости неща:

- пътна инфраструктура;

- околовръстно шосе, за да не минава целият междуградски трафик през и без друго разбитите пътища;

- нормална общинска болница, за да не се налага да ходят в процъфтяващите, но скъпи 7 частни клиники;

- да няма режим на водата за сметка на единствения лукс в града – водната каскада;

- да има къде и какво да работят, освен в няколкото шивашки цехчета, изготвящи продукция за износ.

Плевен е може би единственият град, който под ръководството на „демократите“ Найден Зеленогорски и Георг Спартански, не е кандидатствал по нито един европейски проект, по нито една оперативна програма, която би могла да спомогне за по-добрия живот в него. Само за сравнение: Бургас, който стана най-добрият град за живеене и бизнес благодарение на европейските програми.

И вместо да напишат проект за кандидатстване по европрограма за финансиране, Зеленогорски и Спартански занимават медиите с това как нямало инвеститори.

Това се потвърждава и от последните предизборни медийни участия на Спартански, от които става ясно, че за некадърното му  управление са виновни българските и eврoпeйcки инcтитуции и това, че той няма никаква комуникация с тях.

Егото на Георг Спартански се подхранва единствено от Водната каскада, която харчи на поразия питейна вода, заради което местното ВиК иска налагане на воден режим на града. Подхранва се и от несъстоятелните политически амбиции на хората, които стоят зад кандидатурата му отново да бъде кмет: Иван Костов, Найден Зеленогорски и Христо Иванов.

Вече всички жители на града са наясно, че именно последните са виновниците за разрухата на града и въобще мизерията в целия регион.

А какво им пречеше на Спартански и предшественика му Зеленогорски, както всички други кметове, да си подадат редовни и добре направени проекти като в  останалите градове? За липса на желание ли говорим или за липса на каквато и да е компетентност и управленски капацитет?

А нима и държавните институции не са заинтересувани и не помагат на общините? Стига да има комуникация, видимо го правят.

Прoблeмът нa Гeoрг Cпaртaнcки нe e нeгoвaтa идeoлoгия или пoзиция, тъй като има и кметове от БСП, които работят добре и с правителството на ГЕРБ, и по европейски програми – например Донка Михайлова в Троян.

В Плевен, обаче, оправданията на Спартански и Зеленогорски, че видите ли – били демократи, не работи пред избирателите. Хората искат следващият им кмет да не бъде мързелив и некомпетентен, независимо какви политически възгледи има. Искат човек, който да умее да управлява града, а не „борец за демокрация“, който четири години само се е оправдавал.

автор: Васил Николаев

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 10 Октомври 2019 11:52
    Янаки Стоилов към Гергов: Няма как да си подизпълнител на проекти на властта и да си алтернатива!

    "В Русе победихме с единение, компетентност и подкрепата на ръководството на БСП". Това заяви Пенчо Милков и призова и Националният съвет да покаже единение

  • Четвъртък, 10 Октомври 2019 11:52
    Кирил Добрев: Входът на БСП за местната власт е през областните градове (допълнена)

    За първи път от 1995 г. се слага край на тенденцията БСП да получава по-ниски резултати на местни избори

  • Четвъртък, 10 Октомври 2019 11:52
    БСП обсъжда на пленум резултатите от местните избори и бюджета

    Националният съвет на БСП се събира на пленум, за да обсъди резултатите от местните избори и да предложи алтернативен бюджет. По-рано през седмицата група социалисти разпространиха алтернативен критичен анализ, в който ясно се заявява, че лидерът на БСП Корнелия Нинова и Изпълнителното бюро трябва да подадат оставка. Негов автор е Чавдар Георгиев - член на Националния съвет. От пресцентъра на "Позитано" 20 уточниха: Във връзка с медийни публикации, съдържащи доклад и подписка с искане за оставки на ръководството на БСП, членове на левицата сигнализираха в централата на партията, че нито са полагали подписа си под такъв текст, нито са дали устно съгласие името им да присъства сред изброените. Нещо повече - разбрали са за текста и присъствието им в списъка от имена от медиите.

    Депутатът от БСП Александър Симов нарече писмото "кабинетно размишление", което не отчита фактори като чудовищния натиск по места, намалената партийна субсидия и връщането на БСП в четири областни центъра. Въпросът с лидерството в БСП трябва да бъде решен на редовен конгрес през месец май 2020-а година.

Оставете коментар