Сряда, 08 Април 2020

Понеделник, 17 Февруари 2020 10:40

Ревизия на приватизацията и кошмарите на прехода

Трябва да бъдат приветствани усилията на новия главен прокурор Иван Гешев. Безпрекословното правило е, че отпадането на давността действа занапред

автор: д-р Борислав Цеков, Институт за модерна политика 

Приватизацията остави тежък отпечатък върху обществото. За мнозина стана символ на несправедливост и корупция. В масовата представа често е на хищническо разграбване на държавата. И това има своите основания и причини. Процесите обаче са далеч по-сложни от елементарната обяснителна схема „едни корумпирани властници разпродадоха на безценица държавното имане на свои хора, които го съсипаха“.

Приватизацията у нас, за разлика от останалите страни в Източна Европа, се проведе след две жестоки икономически катастрофи. Първата беше фалитът на държавата, официализиран от правителството на Андрей Луканов на 29 март 1990 г. и придружен с мораториум върху външния дълг. Това обезцени лева, срина доверието на външните кредитори и лиши страната от чуждестранен инвеститорски интерес. Втората катастрофа беше хиперинфлацията в периода 1996-97 г. при кабинета „Виденов“.

В резултат, освен масовото обедняване, много структуроопределящи предприятия в страната изпаднаха в неплатежоспособност, а 15 банки фалираха. В този тежък икономически контекст, реалната приватизация – масова и касова – започна късно. Голяма част от държавните предприятия бяха вече съсипани от икономическите катастрофи и „обезкостени“ от порочната схема, характерна за първите години на прехода, при която на входа и на изхода на държавните фирми стояха частни фирми. Тези частни фирми бяха създадени преимуществено от старата стопанска номенклатура и мрежите на ДС и изсмукваха ресурсите на държавните предприятия. На входа им продаваха скъпо суровини и материали, а на изхода изкупуваха на ниски цени продукцията на държавните фирми.

Без този контекст, всяко обяснение на последвалата приватизация рискува да е невярно. И тук вече идва отговорността на политиците и правителствата за лошо законодателство и още по-лоши практики по прилагането му.

Масовата приватизация по чешки модел беше зачената при управлението на БСП в периода 1994-1997 г. Продадени са пакети от акции на 1050 предприятия, съставляващи почти 15% от държавните активи. Всеки пълнолетен гражданин, който пожела, получи тогава бонова книжка с номинал 350 щатски долара. Всъщност всичко се превърна в голяма лъжа.

Приватизационните фондове, които акумулираха боновите книжки на хората, бързо успяха да овладеят приватизираните предприятия и да ги управляват в свой интерес без да се съобразяват с хилядите миноритарни акционери. По експертни оценки, към 2017 г. със струвалите някога 350 долара бонови книжки са придобити активи средно за 113 долара – обезценка, която кара масово притежателите им да загубят интерес.

Същинската фаза на касовата приватизация се осъществи при правителството на Иван Костов и ОДС в периода 1997-2001 г. и в по-малки мащаби от следващите правителства на Сакскобургготски и Станишев. Чрез нея са продадени дялове и акции в повече от 5000 предприятия. Преди това, в 36-то НС през 1994 г. шарено мнозинство, съставено от БСП, ДПС и отделилите не от СДС „сини мравки“, приема прословутия чл. 35 от приватизационния закон – за работническо-мениджърска приватизация, изразяваща се в преференции за участие в приватизацията на трудови колективи и стопанския мениджмънт на държавните фирми. При управлението на БСП между 1994 и 97 г. разпоредбата търпи две промени.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

При управлението на Иван Костов тези преференции се превърнаха на практика в механизъм за злоупотреби в процеса на раздържавяване. Започна да се говори за „разбойническо-ментарджийска“ приватизация. Процесът е децентрализиран – органи по приватизацията са министерства и други централни ведомства, Агенцията по приватизация, общините. Оттам и контролът става твърде ефимерен. В общественото съзнание целият този период е обвеян в корупционно зловоние. Негов мрачен символ станаха сделките за Авиокомпания „Балкан“ за 150 хил. долара и на „Кремиковци“ за 1 лев.

Предишни главни прокурори правиха опити за ревизия на определени приватизационни сделки. Имаше и много политически декларации по въпроса, но с нулево действие. Затова трябва да бъдат приветствани усилията на новия главен прокурор Иван Гешев, който предприе конкретни действия за цялостен преглед на приватизацията. Защото няма как да се води реална антикорупционна политика без да се обърне поглед и към раздържавяването. Към това е добре да се прибавят и концесиите на природни богатства, плажове, води и пр. Важното е да няма селективен подход, а всички сделки да се проверят.

Ревизията на приватизацията има най-малкото две страни – морално-политическа и юридическа. Прехвърлянето на националното богатство в частни ръце, за което решаваща роля имаше изпълнителната власт и администрацията, предопредели социалната структура на обществото и статуса на милиони български граждани за десетилетия напред. Създаде се много силно усещане за тотална несправедливост и ограбване на националното богатство. Животът на поколения мина в работещи предприятия, където нашите майки и бащи достойно изкарваха хляба си и изведнъж видяха как пред очите им немалка част от тези предприятия бяха разграбени, разпарчетосани и в крайна сметка унищожени. Това се отрази на социалния статус на милиони и остави тежка травма върху обществения морал и икономическото състояние на страната.

Затова трябва да се даде прозрачност на случилото се и на тази основа институциите да търсят отговорност там, където има нарушения или престъпления. Освен отговорността, това би трябвало да има и оздравителен ефект – онези, които законно и почтено са придобили собственост чрез приватизацията или са им предоставени ресурси на концесия, каквито без съмнение има много, няма да бъдат поставяни под общ знаменател с останалите.

Полезното, което може да се направи на базата на резултатите от проверката, от морално-политическа гледна точка, е да се изготви една „Черна книга на приватизацията и концесиите в България“. В нея да се посочат всички случаи на лоша приватизация и неизгодни за държавата концесии. Фактологично да бъдат описани – имот, фабрика, предприятие с какви активи и пасиви е приватизирано, на каква цена е придобито, намалявани ли са в последствие ангажиментите на приватизатора за инвестиции, работни места и прочие. При кой министър и ресорен зам. министър, шеф на агенция или кмет е извършена съответната сделка, кои са длъжностните лица, чиито подписи стоят под нея. И за концесиите – какви такси плащат концесионерите на държавата и срещу това какви печалби извличат от природните богатства на България.

Втората страна на въпроса за ревизия на приватизацията е юридическата. Тя е и най-дискусионна. Полезното, което може да се направи, е евентуално да се търси нищожност на дадени сделки, ако има такива, които са сключени в нарушение на закона. Там, където пък не е изтекла наказателната давност и има достатъчно основания, компетентните органи могат да разследват по пътя на наказателното производство. Наред с това трябва да се направи и цялостна проверка на следприватизационния контрол, за да се извадят на светло случаите на неизпълнение на приватизационни договори, които са оставени без последствия от държавата и да се види кои са отговорните за това длъжностни лица в системата на изпълнителната власт.

По принцип не би имало пречка, ако се приеме поправка, с която отпада давността. Но трябва да е ясно, че тя може да действа само занапред. Няма да засегне вече покритите с давност случаи. В сравнителен план има достатъчно примери в други държави, когато за определена категория престъпления се предвижда да бъдат преследвани без давност. В международните актове това е предвидено за престъпленията срещу мира и човечеството, но на национално ниво в Европа могат да се посочат и други примери – умишлени убийства, тероризъм и пр., за които няма давност. В англо-американската правна система пък въпросът с давността въобще не стои както при европейските системи. Това е изцяло в суверенната преценка на националните власти с оглед нуждите на наказателната политика и състоянието на обществото.

Но безпрекословното правило е, че отпадането на давността действа занапред. Да се придава обратно действие на такива норми е недопустимо и ще предизвика много тежки и основателни възражения, защото ще погази един от фундаментите на правото на ЕС – правната сигурност. А това може да доведе до тежки санкции за България и дългосрочно влошаване на инвестиционния климат с произтичащите от това негативни последствия за развитието. А най-важното е ревизията на приватизацията да има положителен ефект, да осветли кошмарите на прехода, а не да ни вкара в нова спирала от проблеми.

Източник: "Труд"

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар