Понеделник, 30 Март 2020

Вторник, 18 Февруари 2020 16:18

България в затворения кръг на неравенства и десен популизъм

Социалното разслоение у нас поражда десен популизъм, а неговите политически проповедници същевременно не са способни да решат проблема, а точно обратното – успяват единствено да го задълбочават

Социалните и макроикономическите шокове влияят върху политическата подкрепа за популизма по целия свят, включително и в Европа. През последните години все повече икономисти, социолози и политолози започнаха да обръщат внимание на популистката реторика като средство за печелене на доверието на избирателите.

В следващите редове ще се опитаме да направим хронологичен преглед на развитието на популизма в България в периода на пазарна икономика от 1990 г. до последните парламентарни избори от 2017 г. В този смисъл, първо е необходимо да се обяснят причините за развитието на популизма по целия свят и едва след това да се определи неговото развитие в България.

Международни двигатели на популистката реторика

На първо място, определени глобализационни тенденции като либерализацията на търговията са изтъкнати като двигател на популизма в едно от най-скорошните изследвания по темата на Дани Родрик (Родрик, 2017). На второ място, кризите също оказват влияние на вероятността от повишаване на подкрепата за популизма (Мофит, 2015; Станков, 2019). Дорнбуш и Едуардс (1991) също така отбелязват, че дълбочината на рецесиите и последващото нарастване на неравенството на дохода е в сърцевината на повишаването на популистките нагласи. Кауфман и Столингс (1991) твърдят, че устойчивото доходно неравенство, заедно с недостатъчен растеж или дори икономическа депресия, стоят в основата на социалното недоволство, което довежда до избирането на популисти на власт. За да достигнат до тези изводи, горните изследователи правят преглед на множество отделни епизоди от политическата и икономическа история на популизма.

Според годишния доклад за неравенствата на Оксфам (2020), математически, за да попаднете днес сред топ 5 на най-богатите хора на света, трябва да сте пестили по 50 000 долара на ден през последните 5000 години (от изграждането на пирамидите в Египет до днес), а най-богатият 1% от населението на планетата притежава над два пъти повече богатство спрямо 6,9 милиарда души (85% от световното население). Подобен тип процеси на концентрация на все повече капитали в ръцете на все по-малко хора води до масово разпространение на популизма по цял свят не просто като крайно лява или крайно дясна реторика, но и като вид обществено поведение.

В крайна сметка, съвременното влияние на популизма в Европа (включително у нас) вероятно няма прецедент, поне не и след Втората световна война. Дълбочината на Голямата рецесия създаде големи маси от работници, които губят работата си, или усещат значително намаляване на собствените си доходи и потребление в посткризисния период.

От друга страна, правителствата трябваше да се пребори с тези тенденции в частния доход и потреблението чрез компенсация с по-високи публични разходи. За разлика от предишни рецесии, обаче, в настоящия момент фискалната позиция на държавите в Европа, Латинска Америка, както и на САЩ, е по-неблагоприятна. За разлика от предишни рецесии, правителствата са изправени пред необходимостта да намаляват разходите си точно тогава, когато избирателите се нуждаят от тях най-много, заради високите нива на държавен дълг. В резултат на това, избирателите се чувстват изоставени от доминиращите досега партии и търсят подкрепа за проблемите си другаде.

Ситуацията в България е сходна, не толкова по отношение на дълга, но по отношение на намаляващата преразпределителна роля на държавния бюджет като дял от БВП на страната.

През 2019-та година британският „Гардиън“ направи анализ на популизма заедно с над 30 водещи политолози в Европа. Проучването установи, че популистките партии са увеличили няколко пъти подкрепата си от избирателите в ЕС през последните две десетилетия, поставяйки пред нови реалности установения политически ред на целия континент. Например, преди 20 години популистките партии бяха една маргинална част от политиката, което се оценява на ок. 7% от гласовете в ЕС или 12,5 млн. европейци към 1998 г. През 2018 г. вече тази подкрепа е оценена 170,2 млн. европейци, което е ръст от приблизително 13 пъти.

Според доклад на Freedom House (2019), популистката реторика се увеличава в Централна и Източна Европа. За втора поредна година т.нар. „консолидирани авторитарни режими“ превъзхождат „консолидираните демокрации“. Списъкът на консолидираните авторитетни режими включва Азербайджан, Беларус, Казахстан, Русия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Проблемът не се проявява само в бившия Съветски съюз. Няколко държави-членки на ЕС също отчетоха спад в оценките им за нивото на демокрация (напр. Полша и Унгария).

В политологията популизмът е дефиниран като „особен стил на политическа комуникация“, който се опитва да достигне максимално близо до обикновения човек, но в същото време опонира на системните партии, като изключва определени сегменти от населението от представата за идеално общество. Икономическият подход към популизма е по-технократски. Икономистите дефинират популизма като конкретно множество от политически приоритети, които акцентират върху растежа и преразпределението на дохода, без да вземат предвид рисковете от инфлация и дефицитното финансиране. Неминуемо следствие от популизма, обаче, където и да се е проявил той, е намаляване на благосъстоянието на избирателите, които първоначално са го подкрепяли.

Национални двигатели на популизма

Налице са редица деструктивни процеси на социална поляризация сред населението в България, въпреки благоприятната икономическа конюнктура. Тези процеси се силно изостриха в посткризисния период (след второ тримесечие на 2009 г.). Като основна причина за тези дисбаланси може да се посочи липсата на активна роля на държавата в икономиката и неефективната данъчна система, която допълнително генерира неравенства, вместо да ги ограничава.

В крайна сметка, неравенствата в България се превърнаха не само в тема на изминалите няколко години, но за съжаление, и в тема на десетилетието. Статистически погледнато, налице е реална опасност следващите две поколения българи да живеят в условията на много нисък или дори нулев икономически растеж. Социалните последици от несправедливото разпределение на генерираната допълнително добавена стойност не могат да бъдат преодолени вече много години.

Темп на нарастване на неравенствата в България

Важно е да се посочи, че както и при другите европейски икономики, ускореният период на нарастване на неравенствата бележи своето начало в периода след световната финансова и икономическа криза от 2007 – 2009 г. През този период бе въведена и пропорционална система на данъчна облагане в България, която много хора считат, че способства развитието на тези деструктивни процеси в обществото. Донякъде проблемите могат да се открият в погрешната държавна икономическа политика на консерватизъм и отказ от експанзивно фискално поведение. Поради страх от инфлация или поради други причини, настоящата икономическа политика не води до намалението на неравенствата в България. Кругман (2009) и Стиглиц (2012) доказват, че намалението на неравенствата съдейства ефективно за нарастването на икономическия растеж. Това се потвърждава и от МВФ от последните им няколко доклада (staff discussion notes). До подобни изводи стига и Пикети (2014) като ценното при него е, че въпреки философските си предубеждения, той набляга на емпиричните данни и това прави анализа му практически неоспорим от съвремието.

Идеологическата борба между комунизма и капитализма в миналото по-скоро е стерилизирала, отколкото стимулирала позитивното научно изследване и като цяло икономическата наука относно въпросите за неравенствата. Подобен страх и осакатяване се забелязва и в политическата реторика, което води до все по-ниска степен на консултация между предложенията за законопроекти от законодателната власт и тяхната емпирична оценка от научните и експертните среди.

Несъмнено подобна среда би възродила и способствала разрастването на популистки реторики сред обществото и политиците, които като цяло не биха довели до нищо прогресивно в дългосрочен период. Но нека погледнем в детайли хронологията на събитията.

Хронология на развитието на популизма в България

За да се представим общото ниво на популизъм в България в периода 1991 – 2017 г., то трябва да бъде оценено през резултатите на отделните политически партии, коалиции и независими кандидати на отделните избори (президентски, парламентарни и европейски). За целта е генерирана специална извадка, която включва резултатите на всички кандидати за парламентарни, президентски и европейски избори в периода след 1991 г. до днес.

При разграничаването на това кои представители спадат към популистката реторика и кои не, съм се ръководил от стандартните дефиниции в политическата реторика за дясно, ляво, център, ляв популизъм, десен популизъм и т.н. Всеки кандидат, получил повече от 0,1% изборен резултат, е включен в статистическата извадка и е класифициран съответно като (ляв, ляв популист, десен, десен популист и център) според три основни критерия, а именно[1]:

  1. Официалните програмни документи и идеология, които са публично налични;
  2. Като каква самата партия/коалиция/кандидат се определя;
  3. Като каква литературата (икономическата, политическата и социологическата) би я определила спрямо позициите, които заема по определени въпроси;

Графика 2: Брой гласове за десни политически сили в периода 1990 – 2017 г.

Източник: ЦИК, Election Guide, 2019 и изчисления на автора

Графика 2 ни показва броя получени гласове за десни политически сили, коалиции и независими кандидати за периода след 1990 г. на всички проведени парламентарни, президентски и европейски избори. Видно от графиката, подкрепата за традиционните десни идеологии намалява като абсолютен брой, макар като процент да не се променя значително поради отрицателната нетна емиграция и отрицателния естествен прираст на населението. В началото на периода ок. 1,9 млн. избиратели са подкрепяли традиционната десница в България, докато към края на периода са отчетени малко по-малко от 1,5 млн. души (2017 г.) и по-малко от 1 млн. души (2016 г.). В периода 2005 – 2008 г. дори се наблюдава рекорден спад до по-малко от 400 000 души, които са гласували за традиционната десница. Макар през последните 10 години да се забелязва отново възвръщане на позициите, то обобщено погледнато, може да се каже, че като цяло броят на хората, които подкрепят подобен тип политическо говорене в България, намалява.

Графика 3: Брой гласове за леви политически сили в периода 1990 – 2017 г.

Източник: ЦИК, Election Guide, 2019 и изчисления на автора

Графика 3 следва същия подход, но представя гласовете за леви политически сили през годините. Видно от резултатите, подкрепата за традиционната лява идеология, също намалява. В началото на 90-те години са отчетени над 1,5 млн. души избиратели, докато към края на периода те са почти двойно по-малко (под 1 млн. души), отчитайки рекорден спад през 2007 г. и 2014 г. от по-малко от 500 000. Като цяло трендът тук дори е още по-стръмен, отколкото при този на гласоподавателите за традиционните десни представители.

При тези обстоятелства възниква въпросът – щом подкрепата и за десните, и за левите представители намалява през годините, ако приемем че двете са алтернатива една на друга, то къде се преразпределят тези гласове?

Графика 4: Десен популизъм в България (брой гласове в периода 1991 – 2017 г.)

Източник: ЦИК, Election Guide, 2019 и изчисления на автора

Тъй като нивото на популизмът с крайно лява реторика в България след 1989 г. е традиционно нисък (поради исторически натрупвания от предходни периоди), се оказва, че над 90% от общата популистка реторика в България, в условията на пазарна икономика, е насочена към крайно десни възгледи. Графика 4 показва точно това. Над 450 000 души са гласували на последните избори за подобен вид реторика. На изборите през 2016 г. са отчетени ок. 1 000 000  гласове за крайно десни популисти. Предвид ниската изходна база от която тръгва този вид политическо говорене в началото на периода (по-малко от 100 000 души през 1991 г.), то тези цифри са притеснителни. Развитието на десния популизъм съвпада също с процеси като – 1) промяната на данъчната система в България и въвеждането на „плосък данък“, 2) Световната финансова и икономическа криза и 3) нарастване на неравенствата в доходите. 

И ако досега говорехме за брой гласове за определен тип политика, то нещата в процент изглеждат още по-притеснителни, защото там оказват по-голямо влияние и негативните демографски тенденции сред населението ни като емиграция, смъртност, ниска раждаемост, възрастова структура и т.н.

Графика 5: Резултати от проведените избори за президент в периода 1992 – 2016 г. (%)

Източник: ЦИК, Election Guide, 2019 и изчисления на автора

На графика 5 са представени резултатите в процент на кандидатите за президент, разделени съобразно политическата реторика, която изповядват, съответно – лява, дясна, център и популистка (крайно лява и крайно дясна общо). Видно от графиката, през последните години делът на общото ниво на популизъм нараства за сметка на останалите. През 2016 г. ок. 28% от избирателите са гласували за кандидат за президент, който открито обещава неща, които статистически и икономически са невъзможни да се реализират. На предходните избори (през 2011 г.) делът на тези хора е бил едва 10%, а ако се върнем още по-назад, то през 1992 г. (първите избори за президент в България в условията на пазарна икономика), ще видим че едва 2% от избирателите са се поддавали на подобен тип обещания.

Графика 6: Резултати от парламентарни избори в България в периода 1991 – 2017 г. (%)

Източник: ЦИК, Election Guide, 2019 и изчисления на автора

Графика 6 е изградена на същия принцип като графика 4, но акцентът е поставен върху парламентарните избори. Резултатите са сходни, като делът на гласоподавателите за популистки реторики нараства устойчиво през годините като към днешна дата делът на популистите в законодателната власт е по-голям от делът на центристите, например.

Графика 7: Общо ниво на популизъм в България в периода 1991 – 2017 г. на база проведените официални избори (президентски, парламентарни и европейски)

Източник: ЦИК, Election Guide, 2019 и изчисления на автора

Тук също може да се види как общото ниво на популизма в България нараства през годините. Макар с леки периоди на спадове и подеми около краткосрочните трендове, дългосрочният тренд е изцяло положителна крива, която устойчиво расте като на парламентарните избори през 2017 г., 15% от всички гласове са били в полза на кандидати с откровена популистка реторика, която няма как практически да бъде реализирана отново.

Предизвестени последствия

Изследване на IGM Forum, Chicago (2019) анализира процесите, които оказват влияние върху недоверието към представителната демокрация и като цяло може да доведат до допълнителни социални и икономически проблеми в дългосрочен период. Изследването консолидира възгледите на водещи европейски икономисти по жизненоважни въпроси на обществената политика. Това става, като ги анкетира по важни политически въпроси. На въпроса, „Осигуряването на повече преразпределителни разходи и политики ще ограничи ли възхода на популизма в Европа?“, 39% са отговорили „Да“, а други 8% са отговорили с „Категорично Да“. Други 33% са посочили „По-скоро Да“. Това означава, че общо 80% от водещите топ икономисти в Европа смятат, че държавата трябва да засили своята роля в икономиката през елементите на държавния бюджет.

Тази препоръка е точно обратното на това, което прави България през последните няколко години. Не на последно място и защото редица политици у нас използват дясната популистка реторика, според която социалните разходи хранят „паризити“ и „търтеи“ и затова трябва да бъдат ограничавани. В този смисъл, резултатите за възходът на популизма в нашата страна не са изненадващи. Много са факторите, които способстват за неговото развитие, но на този етап са все още твърде малко предложените решения.

[1] Целта на това разделение не е да се посочват наименования на партии, коалиции и независими кандидати, а да се очертаят посоките на развитието на политическите дебати и обещания по време на избори. Класификацията е извършена на базата на международно признати критерии.
Източник: Барикада, автор: Любослав Костов
 
 

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 18 Февруари 2020 16:18
    Боян Чуков: В навечерието на един нов свят

    Живеем в странно и объркано време. Западната коалиция спешно напуска Близкия Изток. На терена около сирийските нефтени находища остават само англосаксонците. Най-вече със своите частни военни компании. А Венецуела и Куба изпращат екипи от военни лекари в Италия. Руски военни медицински конвои „щурмуват“ Рим и Бергамо. Китайците обгрижват болните от коронавирус италианци. Дали светът е полудял?

  • Вторник, 18 Февруари 2020 16:18
    Нещо странно

    В Италия само за последното денонощие коронавирусът отне живота на 475 души.
    475.
    Ние тук демонстрираме все по-голямо самочувствие.

  • Вторник, 18 Февруари 2020 16:18
    Какво е извънредно положение?

    Извънредно положение в България може да бъде обявено от Народното събрание по предложение на президента или Министерския съвет. Това става с решение на парламента. Това гласи чл. 84, т. 12 от Конституцията, на който се позовава правителството, за да поиска обявяване на извънредно положение заради епидемията от коронавирус, предава "24 часа".

Оставете коментар