Сряда, 08 Април 2020

Вторник, 25 Февруари 2020 13:04

Развитието на левицата в Европа не е еднозначно

Може да й помогнат само качественият дебат, сблъсъкът на идеи и добрите управленски решения

Автор: Александър Димитров, д-р по политология

Не минава година без мащабна дискусия за съдържанието на лявото днес, за лявата идея и за бъдещето на социалдемокрацията в Европа. Ясни отговори все още няма, а избирателите и привържениците винаги са ненавиждали колебливите позиции и завоалирани заклинания, оформени в мъгляви тези. Дебатите ни, свързани със съвременните леви политики и идеи, твърде често са безплодни. Това се случва поради три прости истини, които култови леви фигури отдавна са прогласили и които ние сякаш отказваме да чуем. 

На първо място това е твърдението на безсмъртния Кристофър Лаш, че левицата се оказва все по-неспособна да разговаря с обикновените хора на техния общ език. Казано през 70-те години на миналия век, днес това звучи като предсказание. Според него левите активисти все повече се откъсват от масите. Отказват всячески да признаят каквито и да било традиции в обществата и дори ги приравняват до предразсъдъци. Рядко се вслушват в гласа на народа и губят връзка с него. 

На следващо място е признанието на Ево Моралес, че за него "да бъде левичар означава да се бори срещу несправедливостта и неравенството, но преди всичко, да се стреми към добър живот". Днес ние влизаме в политически битки и сблъсък на идеи най-вече, 

за да подобрим живота на българите 

и за да спрем социалното гниене, обхванало цялото общество. Достоен живот заслужават всички - млади и стари, трудещи се и пенсионери, както и всички онези онеправдани български граждани, които са изчерпали сили и воля и се надяват, че поне собствената им държава няма да им обърне бездушно гръб. 

Накрая трябва винаги да си припомняме, че левицата със своите политики, логика и идеи не е нито апокалипсисът, нито обетованата земя, ако мога да перифразирам легендарния Хосе Мухика. Епохата на утопиите отмина, но премина и етапът на радикалния прагматизъм. Съвременната левица не може да си позволи да бъде месия без постижима цел, но още по-малко може да си позволи ролята на трите маймуни - "нищо не видях, нищо не чух, нищо няма да кажа". В крайна сметка хората ни избират, за да получат решения и защото вярват в моралното превъзходство на левицата. Вяра, която се оказа силно разклатена през последните десетилетия в Европа.  

Winbet - най-голямо разнообразие от пазари! (18+) 

Целта на изложените три мнения е преди всичко да ни насочи към наистина важното в дебата за левицата. Трябва да признаем, че макар левите партии да споделят общи принципи и ценности, всяка държава има различни проблеми, с които левицата следва да се справи. Това изисква различни леви решения, чиято реализация се отнася до специфична конкретика, отсъстваща на други места. Дебатът е най-силното оръжие на левицата, а не догмата, и този дебат съществува още от Първия интернационал. Трябва едно нещо да е ясно - 

не съществува ляв универсализъм 

Това от своя страна означава, че без идейна дискусия, която и да е лява партия не би могла да си набавя кислород и ще се задуши от само себе си. 

Неслучайно след поредната изборна загуба испанските социалисти, изправени пред задаваща се криза, проведоха през 2013 г. една от най-големите си вътрешнопартийни дискусии. В резултат създадоха грандиозна политическа резолюция, която прилича на детайлна управленска програма със своите 620 страници, и възприеха принципа за отвореност на партията. Оттогава датира прекият избор на председател, ръководни постове, кандидатски листи и други. Днес именно Испанската социалистическа работническа партия управлява страната. В Португалия не по-малко дебати се водеха около съставянето на коалиционно управление между водещите социалисти и крайната левица в лицето на Левия блок, комунистите и зелените. Тези дебати бяха широко обсъждани и не спираха през целия четиригодишен период на управление. Но именно сблъсъкът на идеи и откритостта на публичните решения днес превърна Португалската социалистическа партия в първа сила в страната. 

Други леви партии от управляващи почти изпаднаха от политическия живот на страните си. Предричаше се, че Демократическата партия в Италия и Френската социалистическа партия са пред изчезване. И двете партии, толкова силни до 2017 г., днес са на прага на оцеляването, но успяха да се задържат над водата при последните избори за ЕП. Наложи се да преминат през вътрешни трансформации, нечувани допреди това коалиции и лидерски промени, за да успеят да се стабилизират и да са готови отново да се върнат като първостепенни фактори в националната политика. Това няма как да мине без компромиси, включително и на идейно равнище. Но 

от породените дискусии те излязоха по-силни 

и най-вече наясно с фундаменталния въпрос, "Какво да се прави?" 

 В Гърция ПАСОК от години не може да намери пътя за завръщане на предишните позиции, дори след като СИРИЗА претърпя поражение на последните избори. Десетгодишната криза, пред която е изправено Общогръцкото социалистическо движение, доскоро изглеждаше непреодолима. Различните варианти, които бяха изпробвани, се провалиха до един. Това наложи радикална промяна на курса - тотално подмладяване и смяна на лицата на партията. Беше заложено и на нова формула "Движение за промяна", коалиция около ПАСОК, която идва с нови послания и визия. Отново виждаме, идейно обновление и адаптация. 

 В подобен на гръцкия сценарии може да се окаже и германската социалдемокрация. СДП не успява да излезе от спиралата на намаляващото влияние и изборните неуспехи. Това се случва и поради отказа на партията да проведе истински дебат, да се адаптира към променящата се електорална среда и да търси по-подходящи изборни и организационни инструменти, с които да върне доверието на немския избирател. Точно обратното на това правят левите партии в Швеция и Дания. Водят задълбочени дискусии за бъдещето, за проблемите, пред които се изправят обществата им, и адаптират левите политики към реалността. Вярно е, някои от решенията бяха непопулярни, а други бяха осъдени като не-леви. Дали това е вярно подлежи на анализ, но левицата запази статута си на първа политическа сила в тези държави, а социалната държава е все така надеждна и сигурна. 

Последното отново ни връща в началото - няма ляв универсализъм, както няма еднозначно развитие на левицата в Европа. Догматичните заклинания няма как да ни помогнат, може да помогнат само качественият дебат, сблъсъкът на идеи и добрите управленски решения. 

източник: в. "Дума"

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар