Петък, 05 Юни 2020

Понеделник, 13 Април 2020 12:19

По какъв сценарий ще се развие Covid-епидемията у нас

Три сценария за макроикономическите последствия у нас от разпространението и предприетите мерки срещу Covid-19 е разработил Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките, предаде БНР.

Експресният анализ е разработен на базата на данните към 12 април, като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени. Това съобщиха от института.

Оптимистичният сценарий

Първият сценарий допуска, че пикът на епидемията от коронавирусната инфекция у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално.

Вероятността той да се реализира е 20 процента, като прогнозата е за спад на БВП от 2,4 процента и за леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6,9 на сто. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1,5 на сто спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2,5 млрд. лв.

Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21,7 процента от БВП.

Реалистичният сценарий

Вторият сценарий предвижда пик в края на юни - средата на юли, с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60 процента.

Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4,3 на сто и за ускоряване на инфлацията до 4,2 на сто на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10 процента от работната сила.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9 процента, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2,5 процента спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3,8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23 процента от БВП.

Песимистичният сценарий

Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се реализира е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5,7 на сто.

Инфлацията се ускорява до 5,2 на сто на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 000 или 12 процента от работната сила.

Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10 процента, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса, ще се увеличават с 5,5 процента спрямо планираните преди актуализацията.

Бюджетният дефицит ще достига 5 процента спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26,5 процента от БВП.

Освен трите сценария,

експресният анализ оценява и предприетите досега мерки

спрямо тяхната бързина, дълбочина и обхват на приложение.

Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера са взети навреме.

Макар обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки са около 2 на сто, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпят промени в хода на кризата, подчертават от института. И не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай, че се реализира вторият или третият сценарий.

Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи.

Адекватни са и мерките, предприети от страна на БНБ, предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви, е мнението на икономистите от БАН.

Що се отнася до обхвата на предприетите мерки, отлагането на плащането на корпоративни данъци се възприема като широко и универсално средство, защото се прилага спрямо целия бизнес сектор. В същото време има и такива, насочени към определени уязвими рискове групи, с приблизителен обхват - например, патронажна грижа с доставка на храна и лекарства за самотни възрастни и за хора с увреждания, хранителни пакети за социалнослаби, еднократните помощи за самотните майки и други.

По отношение на мярката 60:40 в подкрепа на заетостта, икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60 процента от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.

В заключение икономистите на БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с Covid-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване на броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията.

Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне една година.

 

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 13 Април 2020 12:19
    Кантарджиев обяснява гаф на МЗ за броя на починалите с коронавирус

    Били изпуснали от бройката 12 починали от COVID-19 още през април, затова днес е толкова голям броят

     

  • Понеделник, 13 Април 2020 12:19
    Скок на болните от коронавирус: Всяка 6 проба е положителна

    Рекорден брой от 12 починали за денонощие,  новозаразените са 45

  • Понеделник, 13 Април 2020 12:19
    След 100 дни: Спират ежедневните брифинги на Националния оперативен щаб

    Това обяви премиерът Бойко Борисов и подчерта, че Щабът си е свършил перфектно работата

    Спират ежедневните брифинги на Националния оперативен щаб. Това обяви премиерът Бойко Борисов. Щабът ще продължи да функционира до 31 декември, а данните за заразените ще бъдат обявявани на информационния сайт, предаде Нова телевизия.

    "Това непрестанно включване на Щаба създава безпокойство. Вирусът не е утихнал, но ние психологически искаме да се върнем към нормалния начин на живот. Това е добре за финансите, икономиката, но и за психичното здраве на хората", добави Борисов.

    "Днес стават 100 дни, откакто издадох заповедта за откриването на Национален оперативен щаб", припомни премиерът и благодари на всички българи, че са спазвали мерките на Щаба.

Оставете коментар