Събота, 15 Август 2020

Понеделник, 20 Юли 2020 17:37

Г-н Силикон - защо (и дали) Марк Рюте изглежда най-големият инат в Европа

Наричат го Г-н Не, не, не и Пианиста с маратонки, но едва ли огромна част от европейците знаят, че зад тези определения с ироничен привкус се крие един от лидерите на ЕС, превърнал се в последните часове в ключова фигура за съдбата на близо 2 трилиона евро.

 

Марк Рюте, премиерът на Нидерландия, оглави съпротивата в Европейския съюз срещу начина за структуриране, раздаване и контрол над помощи за излизане от кризата от пандемията и бюджета на ЕС до 2028 г.

Странното минаване в Брюксел на втори план на лидери като германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и испанския премиер Педро Санчес още повече насочи прожекторите към 53-годишния холандец. Двама души, които "Блумбърг" представя като запознати с начина на мислене на европейските лидери, казват, че в Париж и Берлин смятат Рюте за третата сила в Европа и са започнали да го следят внимателно. 

Още преди Европейския съвет френското издание Les Eco го определи като "ключовият преговарящ" в плана за възстановяване и "единствения господар на борда". "Лишен от британския си съюзник, той се оформи след Брекзит като представител на страните от Севера, които се противопоставят на задълбочаването на европейската интеграция. На преговорите за бюджета на ЕС Рюте стана неофициалният говорител на "пестеливата четворка" (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция, към които в Брюксел открито се присъедини Финландия), а в Брюксел той е известен с това, че когато се наложи, може и да удря с юмрук по масата", пише авторитетното бизнес издание, цитирано от "Дневник".

Но в родината си премиерът има друг образ - на майстор в намирането на компромиси, в търсене и убеждаване на партньори за коалиция в един разпокъсан на множество партии политически пейзаж. Затова и там го наричат Г-н Силикон, защото - подобно на качествата на този материал, е способен да бъде гъвкав, докато се съпротивлява, и да запълва "пукнатините", без да отстъпва от основните си принципи.

 

 

За това колко може да държи на принципите си като премиер, лидер и политик показа смъртта на майка му през май 2020 г. Мике Рюте-Дилинг си отиде на 13 май на 96 години в дом за възрастни (не от коронавирус), но заради строгата карантина, наложена от правителството му от 15 март, не е могъл да отиде при нея в последните ѝ часове. Според в. De Telegraaf в този ден той е ръководил заседание на кабинета.

Мнозина не знаят и друг важен факт за Марк Рюте - той е най-дълго управлявалият европейски лидер след Ангела Меркел. Той е на власт от 2010 г. и ако спечели парламентарните избори догодина, може да оглави този списък, защото канцлерът каза, че няма да се кандидатира на германските избори през септември 2021 г.

Тези избори са и едно от обясненията за твърдата позиция на Рюте на преговорите в Брюксел. В управляващата коалиция има напрежение между консервативните християндемократи от CDA (най-известното им лице е финансовият министър Вопке Хоекстра) и проевропейците от D'66. Но повечето от холандците искат от правителството си твърдост в Брюксел, когато се преговаря как точно ще се харчат парите им от Европейския съюз. Те си остават доминиращо проевропейски настроени, но и никак не са във възторг от понижаването на пенсионната възраст и отлагането на наложителни мерки за борба с безработицата във Франция и особено в Италия. За състоянието на демокрацията в Унгария, Полша или България да не говорим.

Те категорично не вярват в еднопосочната солидарност в ЕС, особено в тази под формата на подарени милиарди евро, и премиерът им няма как да се върне у дома без някакви нови гаранции (засилени позиции на Европейската комисия?) за контрола над помощта и бюджета на съюза.

Макар да имат комплекса на относително малка нация спрямо европейската ос на големите Германия и Франция, холандците са прагматичен народ. Те знаят, че без ползите от единния европейски пазар едва ли ще са вторият по големина износител в Европа (дял от 11.5% от целия износ на ЕС за 2019 г.) и шестият в света. Затова Рюте може да изглежда тези дни нетърпим инат, но той много добре знае, че има предел на това, което може да постигне. Една от тях е границата, на която "пестеливата четворка" започне да се разпада - и това се случи в неделя през нощта, когато сами останаха Нидерландия и Австрия. 

Матео Ренци, бивш италиански премиер: „Той е новият либерален глас на Европа, твърдо проевропейски и много сериозен. Толкова сложни преговори задължително изискват някой да влезе в ролята на несъгласния, който дразни всички. Рюте очевидно я прие, но настойчивостта му накара "Ройтерс" да си припомни защо италиански дипломати са започнали да го наричат Г-н Не, не, не. Паралелът не е с Маргарет Тачър, а идва от популярен в социалните мрежи видеозапис от април. На него работник по чистотата вика на премиера си да не дава пари на "тези италианци и франсета", на което Рюте отвръща: "О, не, не не. Ще запомня това."

И двамата имат право да поставят условия, защото смятат, че страната им е заможна заради етиката да се работи упорито и цял живот. Тя е сред големите нетни вносители във фондовете на ЕС, но и не обича да подарява, а предпочита нуждаещите се да получат помощ като изгодни кредити и да си носят отговорността за връщането им.

Критици на тази позиция казват, че тя е особено неподходяща в сегашната икономическа криза, и то когато идва от страна с голям търговски излишък спрямо останалите в ЕС. Нетните 2.8 млрд. евро вноска в бюджета на ЕС за 2018 г. са само част от цялата картина, каза в неделя Ерик Нилсен, икономист от Unicredit. "Според Tax Justice Network същата година благодарение на структурите си за предоставяне на щедри данъчни облекчения Холандия е "измъкнала" общо 6.7 млрд. евро, които иначе бе трябвало да влязат в бюджетите на Германия, Франция, Италия и Испания", цитира думите му "Ройтерс".

Във вътрешната политика на Нидерландия водещо е друго - Рюте и неговата консервативно-либерална Партия за свобода и демокрация (VVD) ръководи правителство на малцинството, т.е. той трябва да договори в Брюксел нещо, което е сигурен, че ще бъде одобрено и ратифицирано в Хага. Освен това трябва да се бори на изборите през март за избиратели, които са предимно евроскептични и вече са отхвърляли важни за ЕС споразумения през 2005 г. и 2016 г.

Мечтаел е да стане пианист, но е започнал да работи като директор "Човешки ресурси". Което може и да му е помогнало да "свири" умело с хората. През 2006 г. успява да се издигне до лидер на VVD и умее да "изсмуква" избиратели от десницата със строга имиграционна политика или дори решения да намали заплати на медици и учители. В същото време намира добри съветници и води по популярност заради мерките за "интелигентно самоизолиране" по време на кризата с коронавируса.

Заклет ерген, Рюте прилага към себе си (и се надява да приложи към Европа) принципите на сдържаност. Продължава да живее в апартамента, който си е купил след университета, използва стар модел телефон и шофира собствената си кола, когато не кара колело, включително при пристигане за срещи с чуждестранни лидери.

През 2010 г. той води предизборна кампания веднага след удара на финансовата криза и успя да стане първият от 1918 г. холандски либерал начело на правителство. После не се поколеба да влезе в конфликт с подкрепялата го ксенофобска и антиислямска Партия на свободата на Хеерт Вилдерс и още два пъти - 2012 и 2017 година, оглави правителството.

След като британците решиха през 2016 г. да се оттеглят от ЕС, ролята му в Европа започна да расте. Смята се, че Рюте неведнъж е помагал да потръгнат блокираните преговори за Брекзит, но и "Блумбърг" го определят като алтернатива на визията на Макрон за повече интеграция.

След евроизборите миналия май името му дори се завъртя като потенциален ръководител на Европейската комисия или на Европейския съвет, макар да е казвал, че няма такива амбиции. С усмивка и търпение той обяснява, че лидерите на ЕС нямат нужда от нови институции, за да си вършат по-добре работата в полза на избирателите си.

В родината си премиерът успява да комбинира елементи от духа на меркантилизма на една стара морска нация с премерени дози популизъм. "Той се движи в една обширна сива зона. Но ако някой прекрачи границите му, отвръща ясно и яростно", разказва за него Александер Пехтолд, бивш лидер на един от коалиционните партньори.

Холандецът не само се възползва от Брекзит, за да привлече редица компании да се преместят в страната му. Той съзря и политически ползи - да запълни отворената от оттеглянето на британците ниша на защитник на ценностите на свободната търговия срещу френския етатизъм. Това най-вероятно тайно се подкрепя от Берлин и неслучайно медиите наричат Нидерландия "германският Робин".

Рюте не импровизира - веднага след британския референдум от лятото на 2016 г. произнесе серия визионерски речи за концепцията си за Европа. В тях той предупреди, че Европа трябва да осъзнае в каква реалност се намира и че има опасност бъдещето ѝ да се определя от САЩ и Китай. Трябва да се прекрати правото на вето на държавите в ЕС, даващо прекалено голямо влияния - включително във външната политика - на една малка страна член, действаща изключително от собствените си (а може би и в помощ на чужди) интереси. Днес и белгийският евродепутат Ги Верхофстад заяви: "Европа е парализирана от търсенето на единодушие сред страните членки, но това трябва да се промени, защото политиката не се случва по този начин."

С тях той търсеше нови съюзници, докато в същото време премахна някои елементи на икономическата си политика, които дразнеха Макрон. Според "Блумбърг" така Нидерландия е успяла да събере около себе си 8 по-малки държави в ЕС и така да създаде впечатление, че Германия е по-умерена в европейската си политика, докато някой друг възпира по-драстични идеи на Париж или Брюксел.

"Той е новият либерален глас на Европа, твърдо проевропейски и много сериозен", казва за него бившият италиански премиер Матео Ренци. "На заседанията на Европейския съвет той сплотява останалите, шегува се, усмихва се и винаги намира да каже добри думи за всекиго."

На последната предизборна кампания той обикаляше по маратонки и дънки, правеше си селфита с хората (те пък го снимаха, докато свири на пиано Шуберт на централната гара на Хага) и подаряваше на избирателите малка порцеланова вазичка от Делфт. "Имаме страхотна страна и трябва да сме грижливи към нея, както внимаваме с тази крехка ваза - да поддържаме единството си със съзнание, че човек никога не получава всичко, което иска, но и че компромисът е всичко, което имаме."

източник: "Дневник"; снимка: Reuters

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 20 Юли 2020 17:37
    24 страни от ЕС с протест заради натиска на САЩ над “Северен поток-2“

    ЕС смята екстратериториалното налагане на санкции за нарушаване на международното право

     

  • Понеделник, 20 Юли 2020 17:37
    Борисов: Отпускаме над 16 млн. лева за 160 училища, даваме 100 млн. и за студентите

    Днес взехме решения в подкрепа на българските ученици, студенти, на младите семейства и работещите хора, обясни министър-председателят

    Днес взехме решения в подкрепа на българските ученици, студенти, на младите семейства и работещите хора. Това написа във Фейсбук премиерът Бойко Борисов и публикува кратко видео от конферентното заседание на правителството.

    „Поехме и изпълняваме ангажимент си за обновяване и модернизиране на кабинетите по математика и природни науки в 160 училища в България. За да се учат нашите деца в модерни класни стаи и във възможно най-добрите условия, с колегите ми от Министерския съвет днес отпуснахме по бюджетите на общините 16 586 976 лв.“, написа още премиерът.

    „Средствата са за реализирането на дейности по национална програма. Тя е насочена към училища с иновативни практики и за развитие на иновации в областта на природните науки, дигиталните технологии и математиката“, обясни Борисов.

  • Понеделник, 20 Юли 2020 17:37
    Нинова: Къде са Борисов и Караянчева? Ако сте абдикирали , направете го официално с оставка

    Функционират ли институциите в България?

    В криза като сегашната най-важно е те да работят и да гарантират
    сигурност на гражданите.

    Премирът Борисов се скри и остави Валери Сименов да “управлява”.
    Изпълнителната власт е в ступор.

    Къде е законодателната? Къде е Цвета Караянчева?

    Не отговаря на телефона си. Исках да я питам кога възнамерява да изпълни
    закона и да свика Народното събрание.

    Внесохме необходимите подписи и въпроси – актуализация на бюджета и
    насилието над протестиращи граждани и журналисти.

    Никакъв отговор.

    Ако са абдикирали от властта да го направят по установения ред – с
    оставка.

Оставете коментар