Събота, 15 Август 2020

Събота, 25 Юли 2020 13:14

Европреговорите в Брюксел – дуел между два дуета

Всички са победители - това разбрахме след почти рекордно дългата среща на върха на ЕС, първата лична среща на европейските лидери от началото на пандемията. Германия, която председателства Съвета на ЕС, и Франция са победители, защото в крайна сметка тяхното предложение за възстановителен корона-фонд, макар и коригирано, беше прието.

 

Премиерът на Нидерландия Марк Рюте е победител, защото успя да обедини около себе си пестеливите северни държави и да вкара шум във френско-германския двигател. Австрийският канцлер Себастиaн Курц също е победител, защото успя да издейства впечатляваща отстъпка за страната си от бюджетната вноска на алпийската република.

Победители са и унгарският премиер Виктор Орбан и неговият колега от Полша Матеуш Моравецки, защото предотвратиха опасността да им орежат европейските средства заради неспазване на върховенството на закона.

През седмицата разбрахме как политиците и анализаторите видяха резултатите от революционната среща на върха. За коментар от „кухнята“ потърсихме кореспондентите в Брюксел на няколко влиятелни европейски издания, които от години следят работата на ЕС и са добре запознати с брюкселските особености. По темата Весела Владкова разговаря с журналистите от германското обществено радио А Ер Де Ралф Зина и „Шпигел“ Петер Мюлер, предава БНР.

„Настроението беше експлозивно заради групата на „пестеливците“, начело с нидерландския премиер Марк Рюте и австрийския канцлер Себастиан Курц. Те се обявиха за промяна на модела. Досега винаги Франция и Германия са казвали, какво ще се случва в ЕС. От сега нататък това повече няма да е така.

Така че се оформи един дуел между два дуета, така да се каже - от една страна Меркел и Макрон, а от друга - Рюте и Курц. И като при всеки дуел, те си размениха много остри реплики“, споделя Ралф Зина, който от 2014 година ръководи кореспондентското бюро на германското обществено радио в Брюксел.

Година по-късно, също като шеф на бюрото, но на списание „Шпигел“, в Брюксел пристига Петер Мюлер. „Заради пандемията този път не бяхме допуснати до сградата“, разказва Мюлер:

„За журналистите настроението в залата не остана скрито - разговаряхме по телефона с членове на делегациите и трябва да призная, че този път тонът беше значително по-суров. Но това е очаквано - около масата за преговори седят 27 алфа-мъжкари. Това важи и за дамите - всички са опитни политици, преборили се в държавите си на избори и с политическите опоненти. Както каза Марк Рюте, нидерландският премиер, всички сме професионалисти.

Дуетът „Меркел-Макрон“      Снимка: ЕПА/БГНЕС
Дуетът „Меркел-Макрон“ Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тези професионалисти седнаха на масата за преговори по време на криза, каквато историята на ЕС не познава. Дебатът за правовата държава съществува отдавна и отдавна разделя Изтока и Запада. Към този дебат се добави въпросът, трябва ли Северът да помогне на Юга с огромни суми безвъзмездна помощ? Т.е. с пари, които няма да се връщат? Такъв въпрос очаквано събуди позабравената неприязън от времето на финансовата криза. Помните, тогава Брюкселска Тройка решаваше съдбините на Гърция и привикваше премиера на килимчето. Това не е забравено.

Настроението през тези 4-5 дни наистина беше отровно. Стана известно, как държавни и правителствени ръководители разговарят помежду си. Виктор Орбан нарича Марк Рюте „този човек от Нидерландия“. Френският президент Еманюел Макрон говори зад гърба на излизащия от залата австрийски канцлер Себастиян Курц: „Ето, вижте го, отива да си нагледа медиите, защото това тук изобщо не го интересува.“ Има и още такива примери. А фактът, че тези реплики достигнаха умишлено до нас, журналистите, говори за това, че ударите често са били под кръста“.

Ралф Зина: „Наистина, имаше тропане по масата и вербални удари под кръста. Имаше и театрални жестове - Макрон демонстративно беше подготвил самолета си за връщане в Париж, за да изплаши холандците и австрийците. Но Рюте и Курц не паднаха в този капан. Но не това застрашава единството в ЕС“, допълва Ралф Зина. Какво обаче ни разкрива този остър тон за единството в ЕС? Дали тези настроения до сега са били преглъщани, и сега се отприщиха, защото става дума за пари, за много пари?

Кореспондентът на „Шпигел“ Петер Мюлер коментира:

„Горе-долу да, но въпросът е, дали това е нещо добро или не. Държа да кажа, че под чертата резултатът е добър. Това го потвърждават и много икономисти. И резултатът е добър не само заради сумите, с които ще се борим срещу последиците от коронакризата, а и заради решението за поемане на общ дълг. Това се случва за първи път и е наистина голяма крачка напред.

Обяснимо е обаче, че т.нар. „пестелива четворка“ беше против. Но те все пак се пребориха за значително намаляване на сумата за безвъзмездна помощ от 500 на 390 милиарда евро“.

Ралф Зина: „В много европейски държави вече няма готовност за безпрекословна солидарност. Нидерландия, Швеция, Дания, Финландия и Австрия дръпнаха ръчната спирачка.

Редица южноевропейски държави наистина са много сериозно засегнати от икономическата криза заради коронавируса. Но нека погледнем още нещо, което характеризира тези държави. В Италия например има много заможни хора. Много повече, отколкото в Германия, Дания или Швеция. Освен това в тези държави пенсионната възраст е много по-ниска в сравнение със северноевропейските държави. И още нещо - ниски данъчни постъпления. В страните, които се определят като „пестеливци“, данъците са високи и събираемостта им също е висока“.

„Така стигаме до настроението, което се създаде още преди срещата на върха. Австрия и Нидерландия знаят прекрасно, че печелят от вътрешния пазар. Но това не е достатъчно, за да са безкрайно солидарни с държави, където живеят в пъти по-богати хора. Освен това те казват, щом ще раздаваме пари, бихме искали да знаем, какво ще се прави с тях“, отбелязва още Ралф Зина.

Лидерите на „пестеливата петица“, защото към Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция се присъедини и Финландия, са относително млади политици. Дали сме свидетели на смяна на поколенията на европейския връх?

„Смяна на поколенията? Вероятно да. Но и Макрон не е от „старите кучета“, но се бори за обединена Европа. Естествено, и той преследва национални интереси, но прави впечатление на човек, който отдава необходимото внимание на Европа, на бъдещето на ЕС. За мен би било драматично, ако смяната на поколенията в ЕС върви ръка за ръка с национален егоизъм. Ако тези млади политици Себастиaн Курц, Мете Фредериксен и Сана Марин преследват само националните си интереси.

От друга страна, „пестеливите“ разчитат на ветерана Марк Рюте, който е на 53 години и с десетгодишен опит в ЕС. Без него „петицата“ нямаше да е толкова ефективна“, казва Петер Мюлер от „Шпигел“.

Ралф Зина откроява и нещо друго специфично за „пестеливците“:

„Със сигурност има смяна на поколенията. Но от друга страна „пестеливците“ не са само десни политици, консерватори, които не разбират, че ЕС е нещо повече от вътрешен пазар и бюджет. Сред тях има и социалдемократи. …Притесненията на „пестеливиците“ е, че ЕС поема общ дълг, което е революционно само по себе си, без обаче преди това да се е допитал до гражданите.

Досега Меркел се причисляваше към пестеливите, която държи на балансирания бюджет. През май обаче тя се обърна на 180 градуса и подкрепи позицията на Макрон, защото, по думите ѝ, кризата е безпрецедентна и изисква непознати усилия за преодоляването й. Тогава „пестеливата четворка“ осъзна, че е загубила дружинната си ръководителка. Меркел може да си го позволи - тя се оттегля от политиката и не я притискат предстоящи избори“.

„Европейският съюз не изглеждаше добре през тези 4-5 дни, когато една малка група държави направо изнудваха останалите. Когато една друга група източноевропейски държави около Унгария и Полша, но и Словения, използваха срещата на върха, за да наложат собствените си интереси и заплашваха с вето“, коментира брюкселският кореспондент на „Шпигел“ Петер Мюлер. Според него тази среща онагледи съвсем ясно разрива, който съществува между страните членки, и то в няколко посоки. „А може би дори го задълбочи“, смята Мюлер.

„Пестеливите“ премиери в ЕС            Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ралф Зина е още по-конкретен:

„Това, което много повече застрашава единството е, че някои централно- и източноевропейски държави гледат на ЕС като на банкомат. И не спазват правилата на играта. Говоря за медийна свобода, за независима съдебна система, за маргинализиране на опозицията. Това може да се превърне в голям проблем. Унгария получава всяка година 4 милиарда евро, но не спазва елементарни демократични стандарти. Тук се намесват „пестеливите“, които казаха, че така повече не може.

Не може повече така - Орбан прехвърля на зетя си обществени поръчки за милиони; приятелят му от детството, бивш техник по поддръжката на газови инсталации, вече е милиардер; баща му си построи собствено голф игрище. От всяко евро, което Унгария получава от ЕС, 20 цента отиват в джоба на орбановата система. Не може повече унгарската прокуратура да отказва да разследва по сигнали, които подава ОЛАФ. Това наистина не може повече да продължава“.

„С Вас години пишем и говорим за това. Срещу Полша има решение на Европейския съд, Унгария е заплашена от наказателна процедура, която може да лиши страната от правото ѝ на глас. Така че опасността за правовата държава се отчита не само от журналистите, но и от европейските институции. Но ЕС не разполага с необходимите инструменти срещу неспазването на върховенството на закона. Дори процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС в един момент може да бъде спряна чрез вето“, продължава Петер Мюлер.

А Ралф Зина смята, че ЕС дълго време се е примирявал с тази ситуация, макар да осъзнава, че инструментът, който има с процедурата по чл. 7, не е достатъчно силен. За средствата от възстановителния фонд Европейската комисия въвежда нов механизъм за контрол на онези държави, които не спазват върховенството на закона, обяснява Зина:

„ЕК въвежда приемането на решения да става с обикновено мнозинство и ако тези държави не се придържат към правилата на правовата държава, тогава ще реже от парите. Ако тази идея на Урсула фон дер Лайен сработи, тогава Виктор Орбан и Полша трябва да се притесняват. Но да не забравяме - ако ЕК наистина замрази средства, рискува да не може да разчита на Полша и Унгария при взимането на важни решения, които изискват единодушие.

Различно разчита намерението на ЕК Петер Мюлер:

„Записаното в комюникето на срещата на върха за върховенството на закона обаче е сложно за разбиране. Освен това така е формулирано, че всеки да може да го тълкува като своя победа. Това е толкова типично за Брюксел! В момента дори висши брюкселски служители не могат да разтълкуват този текст.

Въпреки това бих казал, че Орбан се наложи и няма от какво да се притеснява“.

източник: БНР

Свързани статии (по етикет)

  • Събота, 25 Юли 2020 13:14
    Борисов: Отпускаме над 16 млн. лева за 160 училища, даваме 100 млн. и за студентите

    Днес взехме решения в подкрепа на българските ученици, студенти, на младите семейства и работещите хора, обясни министър-председателят

    Днес взехме решения в подкрепа на българските ученици, студенти, на младите семейства и работещите хора. Това написа във Фейсбук премиерът Бойко Борисов и публикува кратко видео от конферентното заседание на правителството.

    „Поехме и изпълняваме ангажимент си за обновяване и модернизиране на кабинетите по математика и природни науки в 160 училища в България. За да се учат нашите деца в модерни класни стаи и във възможно най-добрите условия, с колегите ми от Министерския съвет днес отпуснахме по бюджетите на общините 16 586 976 лв.“, написа още премиерът.

    „Средствата са за реализирането на дейности по национална програма. Тя е насочена към училища с иновативни практики и за развитие на иновации в областта на природните науки, дигиталните технологии и математиката“, обясни Борисов.

  • Събота, 25 Юли 2020 13:14
    Нинова: Къде са Борисов и Караянчева? Ако сте абдикирали , направете го официално с оставка

    Функционират ли институциите в България?

    В криза като сегашната най-важно е те да работят и да гарантират
    сигурност на гражданите.

    Премирът Борисов се скри и остави Валери Сименов да “управлява”.
    Изпълнителната власт е в ступор.

    Къде е законодателната? Къде е Цвета Караянчева?

    Не отговаря на телефона си. Исках да я питам кога възнамерява да изпълни
    закона и да свика Народното събрание.

    Внесохме необходимите подписи и въпроси – актуализация на бюджета и
    насилието над протестиращи граждани и журналисти.

    Никакъв отговор.

    Ако са абдикирали от властта да го направят по установения ред – с
    оставка.

  • Събота, 25 Юли 2020 13:14
    Румен Гечев: Действията на управляващите са панически акт

    „Винаги, когато се намира на тясно политически, г-н Борисов прибягва до тази мярка на отварянето на чувала“, коментира Гечев

Оставете коментар