Петък, 14 Август 2020

Вторник, 28 Юли 2020 11:22

Déjà vu

Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти, а го свалиха СССР и комунистическата олигархия, за които той се превърна в бреме със своята сенилност, разпасаност и самомнение, подхранвани от 30 години неограничена власт.

Същото под друга форма наблюдаваме и сега. Само че Борисов ще го свали американското посолство и олигархията, на които той започна да пречи със своята сенилност, разпасаност и самозабрава от дългото си пребиваване във властта. След Живков нямаше истинска алтернатива. Дойдоха смешници като Филип Димитров, Седесето и "Подкрепа" с всякакви идиоти и мошеници вътре, които крещяха глупости по площадите. Въпреки че нямаше алтернатива, Живков все пак си отиде, защото му свърши времето и историята го затисна като свлачище. Както засипва и Бойко Борисов в момента. Проблемът за мен е в това дежа̀ вю и в абосолютната инертност на българското общество. То не може само да реализира промяната и да бъде господар на историята си, а се носи по течението. Все пак е радостно, че социалистите днес се отвращават от аватара Живков в лицето на своя бодигард и днешна реинкарнация Борисов. Добре е, макар и с 30 годишно закъснение. Сега искам да им кажа какво ми е било, когато масово гласуваха за БСП през 1990 г. Все едно днес масово да гласуваш за ГЕРБ след всичката разруха, която оставя след себе си.

Чета коментари на леви хора, които искрено се възмущават от това, че някой може да харесва ГЕРБ и да гласува за Бойко Борисов. Потресени са, че има непотресени хора от неговата корупция, простотия и очевидния факт на разложена държава, която оставя след себе си. За мен няма съмнение, че той си отива. Дали това ще стане сега или след осем месеца, е все едно. Чакам го от първия момент, в който се появи на сцената през 2001 г.

Дежа̀ вюто ми е свързано с друго. През 1990 г. не можех да си представя, че някой нормален човек може да гласува за БСП. За продължението на Живков под друго име. Той беше корумпиран простак, диктатор и примитив, който остави след себе си фалирала държава с огромни дългове, проядена от корупция и бездействие администрация и банкрутирало обществено устройство. Разбити и недовършени пътища - нито една завършена магистрала за 45 години соц и 35 години Тодор Живков; дефицит на стоки и почти никакви услуги и кошмарен обществен транспорт.

Спомням си, че като ученик през 1985-89 г., пътувах от Габрово до Враца за рекордните 12 часа с три прекачвания на влак и чакане на съответните гари: Габрово-Върбаново-Горна Оряховица-Мездра-Враца (автобусният превоз не беше развит, както в България като цяло, така и в малките градове). След втора смяна в училище във Враца често чаках автобус N2 от центъра за квартал “Младост” около час и половина, защото ме беше страх да се прибера през парка за 15 минути пеша. Имаше случаи на ексхибиционизъм и нападения, които се знаеха в града.

Спираха тока през два часа, а вода нямаше въобще. Носеха я с водоноски между блоковете. “Химко”, за което мнозина си спомнят днес с умиление, тровеше с амоняк жителите на Враца така, че сегашните прахови частици в София ми изглеждат като планински въздух. Телефон се прокарваше с връзки, а цветният телевизор беше лукс. Да не говорим за Ладата. Малки битови белези на тоталната изостаналост и ниски хоризонти, които възпитаха измамна идеализация на Запада и подготвиха почвата за бъдещото безогледно консуматорство. Помня, че предавахме хартия на "Вторични суровини", за да си купят нашите "Отнесени от вихъра", защото имаше такава сложна и абсурдна система за сдобиването с тази банална литература. Много се смях, когато се юрнаха да цензурират филма сега в Щатите. Или май беше за "Птиците умират сами" и "Шогун" - бестселърите на късния соц.

Тук ще направя разграничение между личните си емоционални спомени, които са прекрасни от онези години, но нямат нищо общо с политическото и социално устройство на България тогава. Живеехме щастливо, въпреки него, както го правим и сега. Всички готини хора, които познавах, които бяха умни, образовани и с характер, бяха маргинали. Политическата върхушка се беше разкапала в морално и всякакво отношение - Иван Славков (който е истинският антропологичен предобраз на Борисов) и цялата кадесарско номенклатурна кохорта, която играеше тенис (западен снобизъм на фона на масовите спартакиади), напиваше се с уиски в Японския хотел и ръководеше Националната телевизия (единствената).

Тогавашните Пеевски, Черепа, Домусчиев и Валентин Златев бяха Огнян Дойнов, Андрей Луканов и подобни “будни” пичове от Първо главно, Кинтекс и външнотърговските дружества. България беше домодерна страна, управлявана от малък, корумпиран елит, който вземаше самолета, за да вечеря във Виена, докато границите се пазеха с ток, тел и автомати. България и сега до голяма степен е домодерна страна, но с разширен корумпиран елит, който отскача до Дубай или Куршевел, само дето няма тел и автомати по границата.

Тоталитаризмът държеше хората в дисциплина и затова нямаше изцепки на повърхността. Мнозина бъркат това с морал. Имаше страх, а не вътрешни задръжки на съвестта и категоричния императив на Кант. Когато страхът отпадна след 1989 г., паднаха и задръжките. Мутрите и всички изроди от началото на прехода бяха възпитани през социализма. Там те получиха своите първи седем години, че и висшето си образование. Истината е, че разложението на прехода бе заченато в развитото социалистическо общество, което си беше разбито социалистическо такова, а най-отвратителните мутри бяха продукт на социалистическите спортни училища.

Да не говоря за големите играчи, които бяха завършили в Москва и партийните школи. Нямаше истински обществен морал, а само пропаганда и строга цензура, която не позволяваше на безобразията да излизат наяве за разлика от сега - тогава беше невъзможно да излязат снимки с парите на Живков. Впрочем по свидетелства на Бойко Борисов (който му беше бодигард) в неформален кръг - Тодор Живков се е “пенсионирал” с около 500 млн. тогавашни лева, които ги е въртяла Лора Виденлиева след 1990 г. Човекът се е погрижил за безпроблемното си слизане от властта. И умря на свобода и от естествена смърт, въпреки огромните си престъпления.

Социализмът фалира и затова приключи, няма заговор, нито предателство, както мислят левите днес. Умря, защото беше глупава идея, реализирана от посредствени и алчни хора, които не дадоха свобода на други идеи и други по-интелигентни хора. Живков беше олицетворение на това малоумие. Той бе същински срам за нацията, а в края на управлението си се държеше като днешния Борисов - разпасан, самодоволен и прост в чист вид. Има негови записи в Златния фонд на БНР. Не са тайна. Тодор Живков не го свали улицата, нито липсващите български дисиденти, а го свалиха СССР и комунистическата олигархия, за които той се превърна в бреме със своята сенилност, разпасаност и самомнение, подхранвани от 30 години неограничена власт.

Същото под друга форма наблюдаваме и сега. Само че Борисов ще го свали американското посолство и олигархията, на които той започна да пречи със своята сенилност, разпасаност и самозабрава от дългото си пребиваване във властта. След Живков нямаше истинска алтернатива. Дойдоха смешници като Филип Димитров, Седесето и "Подкрепа" с всякакви идиоти и мошеници вътре, които крещяха глупости по площадите. Въпреки че нямаше алтернатива, Живков все пак си отиде, защото му свърши времето и историята го затисна като свлачище. Както засипва и Бойко Борисов в момента.

Проблемът за мен е в това дежа̀ вю и в абосолютната инертност на българското общество. То не може само да реализира промяната и да бъде господар на историята си, а се носи по течението. Все пак е радостно, че социалистите днес се отвращават от аватара Живков в лицето на своя бодигард и днешна реинкарнация Борисов. Добре е, макар и с 30 годишно закъснение.

Сега искам да им кажа какво ми е било, когато масово гласуваха за БСП през 1990 г. Все едно днес масово да гласуваш за ГЕРБ след всичката разруха, която оставя след себе си. Дежа̀ вю са ми и десните (наследници на "Екогласност", клубовете за демокрация, "Подкрепа", СДС, СДС с тирета и т.н.) с техните циркаджийски изпълнения и гламави лидери, жадни да вземат най-после властта без въобще да знаят какво да правят с нея.

Смея се, когато чувам “десни” да казват, че Тодор Живков/Борисов няма алтернатива и се грижат за стабилността, която неговата сенилност произвежда. Мисля, че на това се дължи и общото чувство за безпътица, което е лайтмотив на цялата ни следосвобожденска история, между другото. Във в. “Щурец” от началото на миналия век е пълно с днешна публицистика и сатира. По-възрастните сме живели в този филм няколко пъти през последните 30 години. Никаква промяна на Конституцията няма да оправи това, докато ние самите не излезем от него.

Явор Дачков

Източник: Гласове

 

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар