Понеделник, 21 Септември 2020

Петък, 14 Август 2020 09:55

Politico: Беларусите отхвърлиха Лукашенко, ЕС трябва да направи същото

Външните министри на Европейския съюз ще се срещнат в петък, 14 август, на фона на влошаващата се криза в Беларус. Дългогодишният президент Александър Лукашенко спечели категорично президентския вот в неделя, на 9 август, поне според първоначалните данни на ЦИК. Това доведе до масови протести, но вместо да признае поражението си, Лукашенко обяви война на беларуския народ, коментират от европейската редакция на авторитетното списание Politico

 

 

В цялата страна мирни протестиращи са обект на насилие от силите за сигурност, като хиляди са арестуваните, а стотици са ранени, като двама души загинаха в сблъсъците. ЕС и много от неговите страни-членки бързо осъдиха това престъпно поведение. Сега те трябва да предприемат конкретни мерки в подкрепа на беларуския народ и да накажат онези, които отприщиха държавния терор срещу него.

Първо, ЕС трябва ясно да заяви, че Лукашенко не е легитимният президент на Беларус. Той отдавна не е такъв и сега е още по-очевидно, че той е обикновен узурпатор. С тези избори той загуби каквато и да е легитимност, която му бе останала.

Сега неговата сила изцяло се опира на палките и пушките на обширния му държавен апарат. И дори тази база отслабва, тъй като все по-голям брой офицери отказват да се обърнат срещу собствения си народ.

Други членове на държавния апарат също започнаха да дизертират. Журналистите от държавните медии отказват да служат на пропагандата на Минск, дипломатите разрешиха честно преброяване на гласовете в посолствата в чужбина, а държавните предприятия стачкуваха.

Беларусите - както обикновените граждани, така и елитът - смятат Лукашенко за нелегитимен президент. Това трябва да бъде и официалната позиция на ЕС.

Наред с това е необходимо по-принципно преосмисляне на политиката на ЕС спрямо Беларус. Вече няколко години съюзът разглежда страната главно през геополитическата призма. На фона на агресията на Русия в Украйна, ЕС прие Лукашенко, вярвайки, че той единственият гарант за беларуската независимост и стабилност.

Този така наречен прагматичен ангажимент игнорира факта, че Лукашенко непрекъснато увеличава политическата и финансова зависимост на страната от Русия. Освен това този ангажимент, за разочарование на много дипломати от ЕС, не даде съществени резултати нито за увеличението на сътрудничеството между ЕС и Беларус, нито за реални подобрения на живота на обикновените граждани.

Вместо това впечатлението сред мнозина в Беларус е, че основните ценности на ЕС - зачитането на правата на човека, демокрацията и честните избори, свободата на медиите и гражданското общество, са обект на преговори.

Според тях ЕС, в най-добрия случай, е действал опортюнистично, а в най-лошия - нечестно спрямо тях, прилагайки двойни стандарти за сметка на беларуския народ. Тяхното разочарование е очевидно при пълното отсъствие на знамена или изображения на ЕС по време на продължаващите протести, които бяха стандартни при предишните демократични демонстрации в Беларус, а и другаде в Източна Европа.

ЕС има шанс да коригира погрешния си ход и да застане ясно на страната на обикновените граждани и ориентираните към промени елити в Беларус, докато те защитават правото си да определят лидерството на страната и нейното бъдеще.

Непосредственият отговор на ЕС трябва да включва няколко елемента.

Първо, външните министерства на ЕС трябва незабавно да приканят белоруските посланици да изразят категоричното си отхвърляне на действията на правителството в Минск.

В същото време те трябва да признаят, където е възможно, за смелостта на белоруските дипломати, които проведоха честно преброяване на гласовете. В много посолства и консулства, които също служат като избирателни секции за емигрантите, бяха публикувани резултати, които демонстрират поражението на Лукашенко.

Второ, ЕС и страните-членки трябва чрез своите пратеници в Минск да покажат максимално присъствие и да предложат подкрепа на белорусите. Те трябва видимо да се включат в протестите, да участват с хора и да наблюдават поведението на полицията.

Те трябва да присъстват на процесите срещу мирни протестиращи, да дават интервюта за независими медии, да канят будни граждани и жертви на полицейска бруталност в посолствата си и редовно да се срещат с ключови защитници на правата на човека.

Трето, ЕС и неговите страни-членки трябва да са готови да окажат хуманитарна помощ на всички, които са пострадали от репресиите през последните дни и седмици. Хиляди хора са произволно арестувани, малтретирани в ареста и тежко ранени. Мнозина сега са съдени и глобявани.

Беларусите започнаха мащабна кампания за оказване на помощ, като към момента са събрани 1,5 млн. евро. За оказване на правна помощ и за плащането на глобите ще са нужни повече, както и за оказване на медицинска помощ на жертвите и финансова подкрепа за техните семейства, психологическа и физическа рехабилитация и разходите по преместването на преследваните в други страни. Европа може и трябва спешно да помогне за смекчаване на тези човешки разходи, които беларусите понасят.

Четвърто, ЕС трябва да предложи създаването на международна мисия за посредничество в кризата. Борбата на обществото, решено да отстоява правата си и един режим, решен да се вкопчи в нелегитимната си власт не може да бъде спечелена без импулс от чужбина.

Един честен опит от страна на политиците от ЕС - може би екип от членове на Европейския парламент от различни страни-членки или опит за установяване на политически диалог между режима и обществото под егидата на ОССЕ - би си струвал усилията. Това би изпратило сигнал за конструктивна ангажираност към беларуското общество, докато за режима на Лукашенко това може да е за предпочитане пред намесата на Русия в ситуацията.

Успоредно с тези незабавни отговори, ЕС трябва да обмисли и по-дългосрочни мерки, особено ако Лукашенко запази контрола си над властта. Няколко стъпки могат да бъдат използвани за оказване на натиск над режима за неговите действия.

ЕС трябва да се подготви да санкционира онези, които са били лично замесени в измамите и насилието при изборите. Подобно на точките от Закона за Магнитски (закон, приет от американския конгрес за наказване на виновниците за смъртта на руския данъчен адвокат Сергей Магнитски, починал в ареста в Москва - бел. ред.), приети от някои страни-членки, ЕС трябва да състави списък на нарушителите.

По този начин блока може да използва данните, които вече са събрани от белоруските правозащитни групи за стотици представители на режима. Включените лица трябва да бъдат изключени от официалните контакти на европейските институции, да им бъде отказано издаване на визи и да бъдат замразени техните активи в ЕС.

Освен това ЕС трябва да се справи с финансовите основи на режима на Лукашенко. Той трябва да спре всички преки транзакции по Програмата за източното партньорство и други програми към държавни и правителствени институции. ЕС трябва също така да посъветва европейските банки да отхвърлят беларуските държавни облигации.

Междувременно трябва да се засили подкрепата за гражданското общество в Беларус и независимите медии. Наличното финансиране от ЕС е твърде оскъдно, недостъпно и ограничено за много беларуски демократи, включително за социалните медии, културните работници, ангажираните граждани в регионите на страната и диаспората. Всички те играят ключова роля за гражданското пробуждане и те заслужават много по-силна подкрепа, отколкото получават в момента.

И накрая, ЕС може да подкрепи усилията за документиране на предишни и сегашни държавни престъпления срещу народа. Той трябва да финансира независима програма за мониторинг, базирана, поне засега, извън Беларус.

Такива усилия ще са необходими, за да се съберат и организират хилядите доказателства, събрани за злоупотребите на режима на Лукашенко. Това ще изпрати ясен сигнал към насилниците и техните жертви, че продължаващите престъпления няма да останат безнаказани.

Във всички тези отношения ЕС може и трябва да отговори на трагедията, която Лукашенко и неговите поддръжници предизвикаха в Беларус. Ясно е, че да подкрепи демонстрантите и решително да действа срещу Лукашенко е най-малкото, което ЕС може да направи за своя съсед - и за собствената си репутация.

(материалът е представен без редакторска намеса в превод от ИА „Фокус“ - focus-news.net)

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар