Неделя, 19 Ноември 2017
Четвъртък, 16 Февруари 2017 17:19

Бисер Манолов за FN: В основата на икономическия растеж са свободното предприемачество, пазарът и ниската степен на регулации

Как избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ влияе на световните пазари

Бисер Манолов има магистърска степен по икономика от УНСС. От 1989 работи в банковия сектор. До 2001 г. се занимава с управление на финансови активи. Един от основателите на Българската дилърска асоциация и неин председател в периода 1998-2002 г. От 2001 до 2011 г. е председател на борда на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Член е и на изпълнителния съвет на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозитите. В периода 2001-2009 е член на ИС на Международната асоциация за депозитно застраховане.

 Обърнахме се към него с молба да анализира основните икономически процеси и състоянието на световната икономика. Как избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ влияе на световните пазари, как общественото желание за промяна се отразява на икономическите реалности и има ли рецепта за подобряване на живота на хората.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Как реагират пазарите след действията на Доналд Тръмп? Има ли опасност от сътресения?

След президентските избори в САЩ пазарите са меко казано еуфорични. За добро или  лошо, Тръмп  започна да изпълнява своите предизборни обещания. Спомняте си, че едно от тях се отнасяше до намаляване на корпоративния данък от 35% на 15%. Последното явно се  оказа мечтаният „кик“ за фондовите пазари. Финансовите участници френетично купуват акции от всички сектори на икономиката, което доведе до покоряване на нови и нови исторически ценови нива от основните борсови индекси. Свидетели сме на твърде интересна ситуация, защото становището на самия Тръмп по време на кандидатпрезидентската кампания бе, че фондовите пазари балонизират. В момента – не ги коментира. Дали има опасност от сътресения? Да, опасност от сътресения винаги има. Ако направим бърз преглед на глобалните процеси, трябва да отбележим, че основните дисбаланси продължават да се задълбочават. Казано по-ясно, това означава, че Китай продължава да бъде тотален експортен хегемон, а държавният дълг на Америка продължава да расте, доближавайки заплашително 20 трилиона долара. Европа е с ниско ниво на икономически растеж и с растящи лавинообразно държавни дългове. Най-мощната латиноамериканска икономика, тази на Бразилия, от години е в рецесия.

Стабилна ли е световната икономика? Какъв е икономическият климат?

Икономическият растеж на световната икономика остава незадоволителен, въпреки паричната политика на централните банки през последните седем – осем години на  почти нулеви лихви.  Новонапечатаните трилиони плюс нулевите лихви завъртяха колелото на икономическия растеж, доколко обаче този растеж е устойчив в дългосрочен план. Глобалната инфлация е в цикъл на плавно нарастване и почти доближава определените нива на основните централни банки от 2%. Какво следва за глобалната икономика в случай, че лихвите започнат да се покачват плавно? Единствено американската икономика е в относително добро здраве. В Европа така и не бяха направени сериозни структурни промени. Впрочем какво означава това? Казано най-точно, това означава повече дерегулация и повече пазарни принципи. Да не забравяме, че именно поради липсата на структурни реформи продължава да бъде в основата на високата безработица, а тази при младите е направо катастрофална.

Как желанието за промяна влияе върху икономическите процеси?

Това е изключително комплексен въпрос. Хората искат промяна! Въпросът обаче е на кое и към какво. Категорично Тръмп разби стереотипа за типичното поведение на американския политик, а и не само. Той ясно даде да се разбере, че неговата външна и вътрешна политика ще акцентира върху антиглобализма, национализма, търговското барикадиране. Аз не приемам такова поведение. Ако се замислим, даже членството на България в ЕС е част от процеса на глобализация. Политиката на протекционизъм на една икономика чрез по-високи мита и такси в дългосрочен план е определено недалновидна. Тя задълбочава неравенството. Свободната международна търговия е най-ефективният балансьор на различията в жизнения стандарт. Тя ги компенсира чрез чисто пазарни принципи – това е. В момента е модерно да си консерватор. Либералните възгледи са анатемосани. Навсякъде се говори за „силната държава“. За пореден път искам да подчертая, че държавата не създава добавена стойност, а само преразпределя. В основата на икономическия растеж са свободното предприемачество, пазарът и ниската степен на регулации. Говоря за устойчивия дългосрочен икономически растеж.

Може ли да се говори за нов икономически ред и ако да – какъв е той?

Не знам какво означава нов икономически ред. Със сигурност знам обаче, че има нови икономически реалности. Знаете ли, условно казано, кои са най-големите играчи на финансовите пазари в момента? Това са центарлните банки. Абсурдно, опасно, непазарно. Знаете ли на кого правителствата разчитат най-много за икономическото възстановяване? Отново – на центарлните банки. Това се прави чрез масово емитиране на държавен дълг, който най-вече се поема от центарлните банки и в последствие с тези пари се финансират големи инфраструктурни проекти. Това е типичната схема най-вече в Китай, отчасти в Европа и в САЩ. Тръмп обеща инвестиции в размер на 1 трилион долара в инфраструктурни проекти. В този смисъл може да се говори за нов икономически ред доминиран от централните банки. Центарлната банка на Япония е един от най-големите играчи на Токийската фондова борса. Отново казвам – това е абсурдно, опасно и непазарно. Негативите ще бъдат дългосрочни. Пазарните участници във всички сектори в момента са пристрастени към паричната политика на централните банки, в това число и самите правителства.

Световното богатство продължава да бъде притежание на малцина. Как бедните могат да станат по-малко бедни?

Това е наистина сериозен проблем. Със сигурност бедните няма да станат по-малко бедни, ако се повишат данъците на богатите. Изобщо идеята „бедните да станат по-малко бедни през по-високи данъци“ е тотално грешна. Най-ефективното преразпределение винаги става през образование и квалификация. Относно въпроса за световното богатство, концентрацията на повече богатство в по-малко хора означава само едно – отстъпление от чисто пазарните механизми. Точно те не позволяват концентрацията на богатство. Това, което наблюдаваме, е някаква „извратена“ форма на социализъм, маскиран в капиталистически дрехи.

Каква е прогнозата Ви за европейската икономика след Брекзит? Ще има ли големи губещи?

Държавите, които ще загубят най-много след Брекзит, са нетните бенефициенти на европейски средства, каквато е и България. Европа е длъжна да се реформира след последните събития, в противен случай ще се разпадне по естествен начин. Свръхрегулирането на бизнеса в Европа е основният проблем. Точно поради тази причина и нивото на безработица, както вече казах, остава относително високо. Въпреки сгъстените облаци в момента прогнозата ми е, че Европа ще оцелее и еврото ще остане една от най-стабилните световни валути.

Какви са заплахите за световната икономика?

Основната заплаха за 2017 година е прокламираната от Тръмп изолационна политика. Друга такава е, че икономиките, които се причисляват към групата на нововъзникващите пазари, ще отбележат ръст под 4%, което е твърде незадоволително. Сред заплахите са и възможните политически сътресения в Европа. Да не забравяме, че все пак става въпрос за най-големия импортен пазар.

Източник: flashnews.bg

Оставете коментар