Петък, 20 Октомври 2017
Петък, 22 Септември 2017 14:47

Специално: Дали осмият опит на кюрдите да обявят собствена държава ще успее?

Краят на деветия месец на 2017 г. се оказа наситен с изключително активни за кюрдите събития в две арабски страни – Ирак и Сирия.

Наблюдатели се питат дали осмият опит на кюрдите да обявят собствена държава ще успее. От 1922 г. досега те са успявали за кратки периоди от време да създадат протодържавни формирования (с отделни елементи на държавността) в Близкия Изток.

Става въпрос за три опита в Северен Ирак, по веднъж в Азербайджан, Турция, Иран и Армения. Вероятно планираният за 25-ти септември от властите в Ербил референдум ще се проведе, тъй като „алтернативата в последния час” – инициативата на президентът на Ирак Фуад Масум (кюрд от партията на Джалал Талабани) и съгласувана с ООН е отхвърлена, както от президента Месуд Барзани, така и от двамата силни мъже в Багдад – премиерът Хайдар Ибади и неговият предшественик и настоящ вицепрезидент Нури ал Малики (и двамата са шиити).

Въпреки всичко контактите продължават. В същото време вътрешният и външният натиск се засилва. Съветът за сигурност на ООН изрази своята загриженост от дестабилизация на региона след планирания референдум.

Предложението на Масум бе да започнат преговори между Багдад и Ербил, без каквито и да е предварителни условия. Те да бъдат проведени под егидата на ООН. Ако те не завършат с успех в рамките на три години, тогава властите в Ербил могат да обявят референдум за независимост.

Барзани заявява, че това предложение не е „алтернатива на референдума”. Вероятно става въпрос за премахването на вече изложените от него искания пред Багдад. Според местни (но опозиционни за Барзани) източници те са:

Изплащане на бюджетните разходи на областта през периода 2013 – 2017;
Изплащане на заплатите на пешмерга;
Ускоряване на прилагането на член 140 от иракската конституция по категоричен начин, така че спорните региони да минат към територията на областта;
Да се проведат преговорите между Багдад и Ербил под егидата на ООН и с гаранции от световната организация;
Иракският парламент да приеме закон, който да позволява на областта да изнася нефт и газ и да внася в своя бюджет приходите от експорта им, както и да признае собствеността на областта върху тези природни богатства;
Референдумът се отлага за срок от две години, ако Багдад не успее да изпълни исканията на Ербил. Тогава Барзани ще има правото да обяви „кюрдска държава”.
На митинг Барзани заявява, че „кюрдите са допуснали фатална грешка, след като през 2003 г. са се върнали към Ирак, след като вече са били независима област.” Хайдар Ибади счита, че не трябва да има определена времева граница на преговорите, а ал Малики директно определя инициативата на президента Масум като „противоконституционна”.

Младият и влиятелен шиитски духовник Муктада ас Садър счита, че „референдумът е самоубийство за кюрдите”.

В опозиционно настроени среди считат, че до сегашната остра криза между централното правителство и областта се е достигнало, след като Багдад е отхвърлил искане на Барзани да бъде следващият иракски президент в два последователни мандата (по модела на Джалал Талабани).

В постсаддамов Ирак трите най-важни постове са разпределени на конфесионален принцип, а именно президентът – кюрд, премиерът (с най-голяма власт) – шиит, а председателят на парламента – сунит.

От опозицията още добавят, че една от причините за отказа на Багдад е желанието на Барзани следващият президент на Кюрдистан (ако областта остане в рамките на Ирак) да е неговият син Масрур.

Всичко това предизвиква реакцията на опозицията, обвинявайки превръщането на „кюрдската национална кауза” в семеен проект на Барзани. Настоящият премиер на областта е Наджерван Барзани (племенник на Месуд), а ръководителят на разузнаването – Джумоа Барзани (също от семейството).

По неофициална информация в Багдад очакват Барзани да се откаже от референдума или в най-добрия случай да го проведе единствено в областите, които не са спорни (в това число и Киркук).

В същото време на 22-ри септември в съседна Сирия техните сънародници провеждат първите избори в светлината на вече създадената регионална структура, наречена „Демократична федерация на Северна Сирия” (ДФСС). Тя се простира върху приблизително 25% от територията на САР.

Световните агенции разпространиха снимки от избирателните секции, в които под зоркия поглед на Апо (Абдуллах Йоджалан – историческия лидер на ПКК, сега излежаващ доживотен затвор на турския остров Имралъ в Мраморно море) гласоподавателите се регистрират в списъците.

Става въпрос за комунални избори (избори на квартално ниво). Според председателката на Изпълнителния съвет на ДФСС Фауза ал Усуф около три милиона избиратели ще гласуват в трите кантона ал Джазира, ал Фурат и Африн. Те са 50% кюрди, 45% – араби и 5% – други. На 3-ти ноември ще са местните, а на 19 януари – парламентарните избори за областта. Последните ще определят 300 депутати в т.нар. Народен конгрес, на базата на който ще се избере Изпълнителен съвет (правителство).

Преди дни Вашингтон заяви, че въпросните избори в Сирия са нелегитимни. В същото време кюрдски активисти в тази арабска страна твърдят, че както американците, така и руснаците единствено наблюдават провеждането на изборите.

Кюрдите в Сирия отстояват мнението, че ДФСС е създадена на географски, а не на етнически принцип и би трябвало да е модел за развитие на бъдеща Сирия. Видно е, че кюрдите ще продължат да привличат световното внимание, независимо дали осмият опит за обявяване на независима държава е успешен или не.

Владимир Чуков за foreigninsider.com

Оставете коментар