Събота, 20 Януари 2018
Четвъртък, 11 Януари 2018 12:59

Защо е полезно да се изложим пред чужденците

Дойде дългоочакваният момент. Плочките пред НДК са подредени, дворецът е с измити прозорци, специално закупената за целта иглолистна растителност е строена в големи, бели саксии, новите тоалетни са в експлоатация, всички лампи светят (което си е новина), в центъра на София денонощно се мете, а онзи ден докато си купувах кафе от будка край “сърцето на Европа” за идните шест месеца, продавачката ми каза, че можело да си платя и с евро, защото “нали сме председатели”. Пак по тая причина преди няколко дни се проведе учебна евакуация на двореца, покрай която видяхме безброй служители с папки с логото на председателството да се мотаят недоволни около НДК в 21 часа вечерта.

Наред с всичко това правителството е стабилно, Валери Симеонов е спокоен, Бойко Борисов - кооперативен, коалицията е в прекрасни делови отношения, мнозинството в парламента изглежда монолитно, а обещанието на Доган, че предсрочни избори няма да има, окръглява картината на една спокойна държава, оазис на Балканите, където “гостите се събуват до вратата” (по фактите за България, съобщени в официалния Туитър акаунт на българското европредседателството).

Всичко това щеше да звучи умилително, ако събитията в държавата наистина се ограничаваха до лъскане на столичния център и до неуморното повтаряне на новата любима фраза на Борисов, че България е малка, но велика страна.

Общата картина

Но на фона на всички тези усърдни приготовления няма как да пропуснем да отбележим, че в 11-я ден от новата година броим твърде много трупове - шест при масово клане, един на бизнесмен, близък до управляващата партия, и един, който беше намерен съвсем случайно. В допълнение трябва да кажем и това: всичките ни усилия да редим бутафорни плочки и да снимаме грънци и красиви природни гледки, с които да илюстрираме родината си, очевидно не дават особен резултат - западната преса продължава да описва България като място с ширеща се корупция, без върховенство на правото и с потъпкана медийна свобода.

В този смисъл: вместо да буди умиление със своята провинциалност, стартът на европредседателството удивително напомня на комичния разказ на Чудомир “Имен ден”, в който в дома на бай Митя Могилков е обявена “пълна мобилизация” за посрещането на Димитровден. Трескавата подготовка, която включва почти основен ремонт на къщата, построена на “заграбено място”, накрая катастрофира в опитите на семейството за тържественост, а домакините, с рани и болежки, в крайна сметка отменят празника.

Поради ред причини България не може да отмени председателството си, но пък управляващите успешно отмениха усещането за “стабилност”, във внушаването на което бяха концентрирани всичките им усилия от създаването на коалицията до момента.

Реалността

Реално погледнато, нямаше как да бъде другояче. Дори и без поредицата убийства в първите дни на новата година. Най-големият проблем на България е, че нейните граждани нямат вяра на институциите ѝ. Това е генералната драма. Държавата отдавна не е източник на стабилност за населението, а това прави невъзможна ролята на стабилен европейски партньор на западните страни, която се опитваме да изиграем.

Изключително показателен е фактът, че разследването на разтърсилото обществото шесторно убийство роди вицове, но не и усещане, че някой се грижи за сигурността на това общество. Символно се оказа и мълчанието на някои медии за фактите около 8-годишното издирване на предполагаемия извършител за други престъпления. Съвсем очаквано говорителите на статуквото се опитаха да прехвърлят отговорността на съда, а не на правоохранителните органи, които не са успели да заловят сочения за убиец на семейството от Нови Искър.

Символно бе и показното убийство на бизнесмен, близък до управляващата партия. Символни са и коментарите на обикновените хора, че “никога няма да се разбере какво точно се е случило”. Символно е и поведението на медиите, които с охота премълчават обстоятелства около пика на престъпленията в последните дни.

Саморазкриването

Символни в първия ден на председателството са и деветте протеста, които ще блокират столицата. Шествията са белег именно за липсата на доверие в българските институции. Гражданите някак интуитивно желаят да заявят исканията си пред чужденците, защото знаят, че това е единственият им шанс да бъдат чути.

Разбира се, властта не стои безучастна. Тя успешно противопоставя. В отговор на искането за законност (протеста за Пирин), управляващите вадят картата за “туристическо развитие” на Банско. В отговор на искането за достойно заплащане на полицаите премиерът иронично предоставя билборди за “всеки, който иска да се оплаче”. В отговор на искането за медийна свобода Делян Пеевски пише обръщение, в което обещава да разобличава “олигарси” в личните си медии, за които доскоро твърдеше, че не са негови.

Така изглежда стабилността преди европредседателството (а и по принцип) в България. Бутафория, зад която се крие неистовият копнеж на властимащите да запазят статуквото. Положителното обаче е, че под прожекторите имитациите няма как да останат скрити. Нещо повече - видимата нестабилност може да се окаже истински двигател за промени. Затова и контрапротестите в Банско, и обръщенията на Пеевски са всъщност полезни - тъй като разкриват общия контекст. И илюстрират защо стабилността е невъзможна. Наред с това те са моментна снимка на властта, с която лесно може да се илюстрира защо в България институциите нямат никакво значение, защо няма върховенство на правото и защо свободата на медиите е симулация.

В този ред на мисли: добре, че не можем да постъпим като героите в Чудомировия „Имен ден" и да отменим председателството. Защото именно то може да разруши бутафорията.

Коментар на Полина Паунова, Дойче Веле

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 11 Януари 2018 12:59
    Плевнелиев окончателно в отбора на Симеон и Паси, бившият президент забрави царското хокане за Русия

    Представители на близо 60 европейски медии зададоха своите въпроси за България и приоритетите на председателството на среща със Симеон Сакскобургготски, бившия президент Росен Плевнелиев и Соломон Паси. Тя се проведе в София Тех Парк. Модератор на пресконференцията беше Максим Бехар. Бившият премиер от НДСВ участва в срещата в качеството си на член на Висшия политически консултативен борд за Българското председателство.

    Сакскобуррготски започна встъпителните си думи със спомени как идвайки в България, основната цел на неговото правителство е да върне страната отново в Европа, първо чрез членството й в НАТО, а след това и в Европейския съюз. Той изтъкна, че това е станало в резултат на усилието на всички, на една всеобща национална мобилизация. Сега, когато вече 11-та година България е пълноправен член на ЕС и председателства за първи път Съвета на ЕС, основният приоритет на страната трябва да бъде – Западните Балкани да станат част от ЕС. Няма друг начин за Европа да остане обединена.

    На въпрос на журналисти коя е думата, с която може да опише българското председателство, той каза, че според него това е "шанс". Всяка държава членка сама за себе си няма шанс. На въпрос за неговото мнение за членството на България в Еврозоната, където не всички страни се радват за влязат, той отговори: “Действително страната се забави, но трябваше да се вземат предвид някои рискове, заради икономическата криза. Сега до година или две, смятам, че ще се присъединим, защото изпълнихме всички изисквания.”

    Журналистите се интересуваха още от живота на Сакскобургготски в чужбина и за отношенията България - Русия. Симеон отбеляза, че както винаги е твърдял, не бива да пренебрегваме връзките си с Русия. Фактът, че сме изцяло в ЕС ни позволява да гледаме на нея като на партньор, не от подчинена позиция, а като държава, пълноправен член на ЕС. Същото важи и за Турция, с която имаме интерес да намерим диалог. “Трябва да капитализираме историята, не да й обръщаме гръб”, завърши отговора си бившият министър-председател.

    На въпрос за конфликта изток-запад и дали има усещането, че България е по-ниска класа държава от западните държави-членки на ЕС, той отговори: “Най-доброто, което можем да направим е да постигнем стандартите, които се изискват от нас. Хубаво е по-богатите държави да проявят повече разбиране към другите. Преди всичко е нужно да гледаме позитивно какво е било преди 10 години и какво е сега. “Какво се е променило, откакто България е член на ЕС? Трябва да дадем шанс на младите поколения да се изкажат по темата.”, заключи Царят. След края на пресконференцията, Сакскобургготски проведе индивидуални разговори с журналисти от испански, френски и белгийски медии. 

    Бившият президент Росен Плевнелиев пък очевидно е преглътнал критиките на Царя, който го нахока за позицията му спрямо Русия и са си стиснали ръцете. Тримата със Соломон Паси са неразделни и са взели присърце европредседателството ни и ролята им в борда на събитието. Сакскобургготски нарече поведението на Плевнелиев спрямо Москва небалансирано и неразумно, но от старата вражда вече няма и помен. Влюбеният бивш държавен глава се присламчи радушно в компанията на доскорошните си критици, с които си стиснаха ръцете в "името на председателството". 

  • Четвъртък, 11 Януари 2018 12:59
    Михаил Вешим пред BIG5: Министрите се държат все едно управляват Вселената. От ЕС да не я дават на натегачите, с капацитета си могат да разрушат и нея!

    Никой в ЕС не взема политиците ни насериозно. Потупват ги любезно като домакини. Комплексът „да не се изложим пред чужденците“ в национална черта, която идва още от Петко Каравелов. Целувката на Юнкер с Борисов уста в уста ни върна към соца и близостта между Брежнев и Живков. Разликата с комунизма е, че днес имаме право на протести. „Гербовите марки“ като Юлий Москов нямат самостоятелна стойност. Те са важни, когато са прилепени към властта. Не ходя на театър, защото се дразня как публиката вече се разсмива само на звуци, издадени от задните части, каза пред BIG5 писателят и главен редактор на в. „Стършел“ Михаил Вешим.

  • Четвъртък, 11 Януари 2018 12:59
    Весела Лечева: ГЕРБ сами се свалят пред очите на европейците с управление на парче

    Както вървят, съмнявам се ГЕРБ да изкарат пълен мандат. Избори ще има още след европредседателството. Такава прогноза направи в "Офанзива с Любо Огнянов" депутатката от БСП Весела Лечева. "Ние като опозиция се готвим за избори, защото това управление на парче е вредно", добави тя.

    Според нея ГЕРБ "сами се свалят пред очите на европейците", като посочи за пример отпуснатите от премиера Борисов 100 млн. лв. извън бюджета за заплати на полицаите. "Пред очите на европейците се отпускат 100 милиона за заплатите, просто се дават едни 100 милиона. Народното събрание е за това. За какво е всъщност Народното събрание? Бойко (Борисов) сам си взима решенията и казва "Ето ви 100 милиона за МВР". Но някой чу ли какво точно ще се направи с тези 100 милиона? По 50 лв. на калпак ли ще раздадат? Ето така се управлява - на парче и под натиск", обобщи знаменитата спортистка, 5-кратен световен шампион по спортна стрелба.

    Тя обяви за закъсняло решението на правителството за задействане процедурата за изграждане на втори лифт в Банско. "Първо този лифт е много дълго време отлаган - 10 години говорим за втора кабинка, за един лифт дали да бъде разрешен или не. И тук се действа абсолютно на парче", изтъкна Весела Лечева. "От 8 г. управление ГЕРБ със своите бездействия или действия не дава решение за развитие на регионите, така сега се стигна до противопоставяне на определени групи от хора. Аз съм "за" развитието не само на Банско, но и на Витоша. А защо националните планове за развитието на Пирин, на Витоша, на Рила постоянно се бавят? И защо всички тези природозащитници не допускат застрояването на нови спортни съоръжения? Този туризъм може да даде икономическо развитие, поминък на регионите, дава възможности за повече здраве, за развитие на цяла индустрия, на производството и на спортна екипировка, както правят навсякъде." За 5-часовата дискусия в БСП днес "за" или "против" спорната Истанбулска конвенция, Весела Лечева заяви: "Спорът между нашите евродепутати и Сергей беше, че в Конвенцията не присъства третия пол или ние неправилно тълкуваме термините в нея. Дали този превод е официален, дали е достатъчно добре направен, оттам идва трактовката има ли трети пол, доколко крие рискове за различни тълкувания.

Оставете коментар