Петък, 21 Септември 2018
Петък, 26 Януари 2018 09:47

Изкормвачи на българската история

Авторите на учебника за 10 клас се опитват да ни натикат в невежеството на примитивната проамериканска догма.

Вдъхновителите и авторите на учебника по история за 10 клас, а изобщо на протичащия процес по преформатирането на българската история през ХХ в., са изпаднали в положението на средновековната инквизиция. Тя е преследвала познанието и истината, и се е опитвала да обясни природата, света и космоса не с факти, а с догми. Както съдът на светата инквизиция е осъдил Галилей да се отрече от хелиоцентричните си идеи и му заповядва да не поддържа идеята, че Земята се движи и Слънцето е неподвижно, така тези (не)учени отсъждат, че България трябва да се отрече от част от историята си - или от познанието за миналото си. Както съдът на светата инквизиция прати на кладата Джордано Бруно, който пръв отстоя идеята си за безкрайността на Вселената, така доларофилката Евелина Келбечева и други инквизитори пращат на клада не просто тежките истини за фашизма и епохалния скок на България при социализма - те искат да изгори самото знание. Да пламне пълната картина на историческата ни участ, способността ни да опознаем и осмислим миналото си, да наследим хубавото от него, а да изхвърлим грешките. Както средновековната инквизиция се е придържала към кухи догми, така днешните й наследници в България робуват на либерални идеологеми, които да ни държат в тъма за миналото ни. В този смисъл тези хора са екземпляри отпреди 5-6 века. И някъде натам искат да запратят историческата ни наука. Историци или истерици са?
Да минем от голословността към конкретиката. Според днешните инквизитори на познанието в учебниците за 10 клас трябва да има понятия като терор, атентат, комунизъм, съветизация, диктатура на пролетариата, експроприация, Комунистически интернационал, безпартиен режим, Народен съд, репресивен апарат, "трудововъзпитателни общежития" (лагери), горяни, Възродителен процес, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване.

Естествено, че трябва да е така, за да е пълна картината. Само че по същата причина трябва да ги има и убийството на Александър Стамболийски, и първото в света антифашистко въстание (Септемврийското), и убитите без съд и присъда земеделци и леви интелектуалци като Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст, Георги Шейтанов, и разстреляните деца от Ястребино, и набучените на колове глави на партизани и ятаци, и лагерите отпреди 9 септември 1944 г. И истината за Народния съд, учреден по инициатива на Чърчил специално за победените съюзнички на Хитлер, сред които е била и България.
Нека са посочени минусите на съветизацията, експроприацията или социалистическата индустриализация. Но ако въпросните лица не искат да бъдат възприемани като касапи на знанието, нека да говорят и за плюсовете. Да изредят данните, събрани от видния икономист проф. Боян Дуранкев, че ако преди социализма безработицата е била 33% и мнозинството българи са живеели в мизерия, гладували са (чувал съм го от покойния ми баща), то социализмът вече е покривал изискваната норма за консумация на основните храни - българинът ги е консумирал в пъти повече отпреди Девети септември. Че не е имало безработица, че слаба аграрна България се е превърнала в индустриална с многоотраслова икономика. Че е развила нови видове транспорт, самозадоволяваща енергетика и дори ядрена енергетика. Че 80% от населението се е сдобило със собствени жилища. Върхът на черешката е, че в края на 80-те години станата ни бе поставена на 26-о място по Индекса на човешкото развитие на ООН, който отчита нивото на бедност, грамотност, образование, очаквана продължителност на живота. А днес сме се сринали до 56-о място.

Нека в учебниците се говори и за насилствено коопериране на селото, но да бъде цитиран и буржоазният депутат Серафим Георгиев, който през "златната" 1939-а заявява в НС, че "картината на българската мизерия е страшна". Той описва в цифри скотската мизерия в Берковско, която едва ли е била по-различна от останалите полу- и планински региони - хората нямали кревати, дюшеци, постели, маси, шкафове за посудата, зимата не се къпели. И нека после да опишат българското село след Девети - къщи от по няколко ката, механизирано селско стопанство, автобусен транспорт до селата, които бяха електрифицирани, водоснабдени и с осигурена телефонна, радио- и телевизионна система. И в които имаше училища за първоначалното образование.
Само че това го няма. Така освен в инквизитори на познанието, преформатаджиите се превръщат в негови изкормвачи. За да тънем в невежеството на примитивната проамериканска догма.

Юри Михалков, в. "Дума"

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 26 Януари 2018 09:47
    Какво е за днешните българи 9 септември 1944 г.

    Дори и след като са отминали 74 години, повратният ден 9 септември 1944 г. продължава да предизвиква спомени, размисли, съмнения, емоции и разгорещени политически страсти. И всичко това, независимо че през последните вече почти три десетилетия той беше яростно отричан, влезе в учебните програми като най-черната дата в българската история, а и телевизионната публицистика не остана назад в отричането на дена.

    Този силно дискусионен характер на 9 септември ме кара днес, след толкова много години, да си задам въпроса на какво се дължи неизтриваемата народна памет за тази дата.

    Най-близкият до ума отговор е, че събитията, предшествали и най-вече последвали датата 9 септември 1944 г., наистина се оказват повратни за съдбата на следвоенна България, на нейните политически елити, но и на повечето граждани на тогавашна България, а и на следващите поколения, та до ден днешен.

    Разбира се, като при всяко голямо историческо сътресение, съдбите на хората тръгват в различни, често противоположни посоки. За едни 9 септември 1944 г. означава спасяване на живота – за осъдените на смърт, за партизаните и нелегалните, които нямат шанс да се преборят с полицията, жандармерията и армията, хвърлени срещу тях. За участниците в антихитлеристката съпротива, членовете и привържениците на БКП и ОФ той означава и влизане във властта, поемане на управлението на страната, издигане в политическата и социалната йерархия, което коренно ще промени както техния, така и живота на близките им. Съвсем различен е обликът на 9 септември 1944 г. за онези, които са отстранени от властта, които заедно със семействата си са подложени на репресии, някои губят живота си, а жизнените перспективи на други са прекършени.

    И тези сътресения бележат само началото, първите дни и месеци след голямата политическа и геополитическа промяна в България. Но не тези първи следдеветосептемврийски промени правят датата толкова значима.

    Истинското значение на 9 септември 1944 г. са големите преобразования, извършени в четирите и половина десетилетия на социалистическа България. Само в първите две от тях, до средата на 60-те години, България се променя напълно. На мястото на огромния брой малки ниви идват кооперативните полета; малките фабрики и работилници, предимно в преработвателната сфера, са заместени от предприятия в добивната, металургичната и машиностроителната промишленост; безработицата изчезва, също както и неграмотността, включително и сред българските турци.

    Следва бързо развитие на образователната система, която създава училища в почти всяко селище, множат се висшите училища, най-вече с технически профил, предназначени да подготвят инженерите, необходими за индустриализацията. Разраства се здравната система чрез създаването на болници и здравни пунктове, а и подготовката на лекари, медицински сестри, фелдшери, защото медицинските грижи трябва да станат достъпни за всички. При това и образованието, и здравеопазването са безплатни за ползващите тези услуги. Но не и за държавата.

    Онези, които още помнят годините на социализма, знаят, че не всичко беше прекрасно. Съществуваха множество проблеми, при това свързани с изброеното по-горе. Например, обезлюдяването на селата след създаването на огромните АПК (Аграрно-машинни комплекси), тъй като животът и трудът в града се оказаха по-привлекателни. Или проблемите с околната среда, които пораждаше ускорената индустриализация, символизирана от комините, бълващи черен дим. Да не говорим за честити липси на различни стоки, на жилища и леки автомобили, за които се чакаше с години, правеха се списъци и се събираха предварително средства.

    Мога да изброявам още много неща, които ни възмущаваха, срещу които през последните години говорехме по събрания, улици и в макар и малкото тогава медии – Българската телевизия и Българското радио, националните и местните вестници, тогава задължително органи на различни институции. Както се вижда, поне за мен като историчка, която професионално се занимава с този период, картината на обществото, създадено след 9 септември 1944 г., съвсем не е еднозначна.

    Защо тогава в началото на 2010 г. в телевизионна анкета първо по значение политическо събитие на ХХ в. се оказа именно 9 септември 1944 г.? Вярно е, че тогава за него гласуваха само една четвърт от зрителите, но много по-малко гласове от Девети септември получиха такива национално значими дати като: спасяването на българските евреи, обявяването на Независимостта и Илинденско-Преображенското въстание.

    Според мен, основната причина за избора на 9 септември 1944 г. за събитие на ХХ в. беше сравнението с днешната действителност. Всъщност съвременните българи оценяваха 9 септември 1944 г. в светлината на 10 ноември 1989 г. И сравнението не беше в полза на днешния ден.

    На 10 ноември 1989 г. повечето българи открито говореха срещу системата, олицетворявана от втръсналия на всички несмеяем лидер – Тодор Живков, срещу липсата на стоки, срещу режима на тока и т.н. Затова 10 ноември роди огромни надежди. Обещанията тогава се сипеха от всички страни. БКП/БСП се гордееше, че е свалила дългогодишния диктатор и е започнала промените, които ще доведат до установяването на демократичен социализъм. Новосъздаденият опозиционен СДС се обяви за смяна на системата – отхвърляне на социализма и налагане на демокрацията, което ще освободи предприемаческия гений на българина, всеки ще е свободен да избира професия, работно място, къде и как да живее, кой да го представлява в парламента или в местната власт.

    Чак ме хваща срам, когато днес си припомням някои от щедрите обещания. Например онова на видни дейци на СДС в началото на 90-те години, че след аграрната реформа масата на българина ще се огъва от богатата реколта, селяните ще заменят москвичите с мерцедеси, а българите ще почиват на Майорка. Каква наивност!

    Така че днес, 74 години след 9 септември 1944 г., когато започва да се изгражда социализмът, и 29 години след като започна неговото разрушаване, водещо в оценката е сравнението.

    Това сравнение показва, че 9 септември 1944 г. не е и няма да бъде забравена дата. Защото се свързва с опитите да бъде изградено общество, в което на преден план стоят съграждането и грижата за широките слоеве на обществото, а не само за богатите. Каквото и да мислим за онази система, тя няма да се върне, но 9 септември би трябвало да мотивира мислещите българи да се опитаме да направим днешното общество по-справедливо. За да не гледаме с носталгия към миналото, а с надежда напред!

    Проф. Искра Баева, 24may.bg

  • Петък, 26 Януари 2018 09:47
    Живков пророк към наследниците си: Катастрофата сега започва! Никой не иска истината, а виновници и врагове! Всичко се руши, нищо не се създава!

    BIG5 предоставя на читателите си уникално интервю с Тодор Живков, дни преди рождения му ден на 7-ми септември. Тогава е убит и Георги Марков. Бившият първи говори за войната му с активните борци, за политическите чистки, за "подменения" преход, защо е помагал на културните дейци с апартаменти и за това, защо най-малко е искал атентатите над Георги Марков и над Владимир Костов. 

  • Петък, 26 Януари 2018 09:47
    ЮНЕСКО купува учени от БАН, кара ги да проповядват джендърство в училищата

    Проект за джендър балансиран модел в училище чака одобрението на Научния съвет на Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Проектът ще кандидатства за финансиране от 24 хиляди долара по програма на ЮНЕСКО. Той предвижда обучение на учители, които след това в работата си с децата да ги откъснат от стереотипните представи за мъжете и жените, обясни пред „Дарик” директорът на института проф. Румяна Стоилова. Тя допълни, че въпросът за половата идентичност като осъзнаване не е предмет на проекта.

    Д-р Миладина Монова, един от авторите на проекта заяви, че ще дадат допълнителни разяснения, ако има по-голям политически натиск. От Министерство на образованието съобщиха за Дарик, че проектът не е съгласуван с тях и ако бъде одобрен за финансиране от ЮНЕСКО, няма да получи одобрение да се използва в образователната система у нас.

    Проектът „Форум за джендър балансиран модел в училище” е изготвен от екип на Института за изследване на обществата и знанието съвместно с Института за етнология и фолклористика към БАН. За одобрение от Научния съвет е предложен на 30 юли, три дни след като Конституционният съд обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на основния ни закон, защото размива границите между мъжкия и женския пол и въвежда несъвместим с Конституцията трети, социален пол. Пред „Дарик” директорът на Института за изследване на обществата и знанието проф. Румяна Стоилова обясни, какви са целите на проекта:

    „Това е проект, с който се кандидатства за финансиране от комисията на ЮНЕСКО в рамките на програма, която има джендър обучение като приоритет. Терминът „джендър“ означава баланс и равнопоставеност между половете. Това, което се предвижда е изследване и обучение на учители, които да имат предвид равнопоставеността на половете, да могат така обяснят на децата, че те да не споделят стереотипни, обиждащи представи за мъжете и жените. Децата трябва да знаят, че те могат да се стремят към всяка една професия, която отговаря на техните заложби и предпочитания, че компютърните науки и компютрите не са само за момчетата, нито пък, че изразяването на емоциите е присъщо само за момичетата, че жените не стават и не са добри ръководители. Това са стереотипи. Въпросът за половата идентичност като осъзнаване не е в предмета на проекта“, обясни Стоилова.

    Повече детайли за проекта даде и д-р Миладина Монова, един от авторите му:

    „Чакаме да видим дали ще има по-голям политически натиск. Ако има такъв, тогава ще правим изявления. Както има за културно наследство, така има и за джендър неравенствата. Това са приоритетите на ЮНЕСКО. Ние не желаем да се обясняваме за неща, които са известни от 50 години“.
    Mamma Mia! Oтново заедно
    vesti.bg

    След решението на КС по въпросите, свързани с джендър идеологията винаги ще има повишено внимание и тревога, коментира Борислав Цеков от Института за модерна политика.

    „В публичното пространство последните месеци нашумяха не един и два случая, когато различни неправителствени организации с подкрепата на образователните институции включват деца, ученици в различни проявни форми на джендър идеологията, които пропагандират, че полът е личен избор, а не биологично детерминиран“, каза Цеков.

    От Министерство на образованието ни отговориха, че проектът за джендър балансиран модел в училище, изготвен от екип на БАН не е съгласуван с тях. Проектът е бил разгледан на заседание на Комисията за ЮНЕСКО към Външно министерство заедно с още шест други проекта. Образователното министерство е подкрепило два други проекта, но не и този. Ако проектът на БАН за джендър балансиран модел в училище бъде одобрен от ЮНЕСКО за финансиране, той няма да получи одобрение да се използва в образователната система у нас, категорични са от МОН.

Оставете коментар