Събота, 20 Октомври 2018
Понеделник, 12 Февруари 2018 12:16

Това ли са "нормалните българи"?

Кои и какви са „нормалните българи“? Така зададен, въпросът е безсмислен и даже глуповат, защото допуска, че съществува някаква абсолютна и общовалидна нормалност. Виж, ако се разбие на по-конкретни въпроси в социологическа анкета, това питане вероятно би могло да послужи за „изчисляване“ на някакъв съвкупен образ на българина в проценти. Съмнявам се обаче, че този образ ще е реалистичен. Давам пример. Ако попитате дали е нормално да се уважават възрастните хора и да им се прави място в трамвая, 100% от анкетираните ще отговорят положително. Което обаче няма да попречи на някого да влачи по земята някоя бабичка, ако с нещо не му е харесала. Нито ще попречи на десетина процента от населението да изберат същия този човек за народен представител.

Двама евродепутати

Тъй че никога не бих си позволил да задам този въпрос, но се виждам принуден да го направя заради изявата на един български политик и евродепутат, който, без изобщо да се притеснява, си позволява да говори за и от името на „нормалните българи“ и да обяснява какво харесват и какво не харесват те. Въпросният депутат е известен с това, че влезе в Европейския парламент като част от отдавна несъществуващата коалиция „България без цензура“, финансирана обилно, по думите на прокуратурата, от източвана и впоследствие фалирана банка. Сега на тукашна почва вече е част от друга (патриотична) коалиция, която пък е част от управляващото мнозинство и от правителството. Освен това депутатът е известен с гневните си изказвания по „циганските“ въпроси и с радикалните си предложения за тяхното решаване. А напоследък - и с подкрепата си за даване на повече простор за ски спорта в Пирин, изразена неотдавна с личното му присъствие в първата редица на съответното (контра)шествие в София.

Повод за въпросната му изява стана посещението на германска евродепутатка, която подкрепя запазването на повече простор за дивата природа. Тази евродепутатка се прочу напоследък с това, че при изслушването на българския премиер в парламента в Страсбург го попита какво мисли за протестите в защита на природата в Пирин. После в София се включи в поредния такъв протест и изрази позицията си пред участниците в него. Което, впрочем, е не само нейно право като свободен гражданин в една (както се твърди) свободна страна от ЕС, но и част от служебните ѝ задължения - доколкото защитата на Пирин е проблем и на европейското право, чието спазване Европейският парламент (и всеки негов член, при това на цялата територия на Съюза) е призван да следи.

Така евродепутатката си навлече гнева на българския си колега, чиято писмена позиция по въпроса започва така: „Отново изразявам подкрепата си за министър Нено Димов - министър на околната среда и водите. Включването на крайно леви зелени екстремисти, подкрепящи ислямското нашествие в Европа, срещу него го прави по-симпатичен на нормалните българи“. Тук няма да обсъждам качествата на министъра, нито ще се впускам в правните и екологически аспекти на темата за Пирин. Само ще отбележа, без да споделям винаги и за всичко аргументите на зелените, че често защитата на околната среда явно е последна грижа на министъра на околната среда. Но сега темата ни е друга.

Кое е "нормално"?

Логиката на цитираното изречение недвусмислено сочи, че щом си позволява да говори от тяхно име, евродепутатът причислява и себе си (освен министъра) към „нормалните българи“. А щом той е „нормален българин“, от стила, езика и съдържанието на писмото му могат да се направят изводи за каква „нормалност“ става дума.

Първо, когато спориш за нещо, очевидно е „нормално“ най-напред да разбъркаш съществото на спора с други теми и неусетно да го подмениш - примерно заместваш Пирин с бежанците, нелегалните имигранти и т.нар. „ислямско нашествие“. После елиминираш аргументите на опонента си и се опитваш да го унижиш и компрометираш, като го атакуваш на лична основа и му пришиваш някой и друг гръмко звучащ етикет. В случая: „крайнолеви зелени екстремисти", „крайнолява групировка", „десоциализирани анархисти“, „революционери без кауза". Освен това „нормалният българин“ задължително трябва да повтаря (от доказателства няма нужда, а могат и да се измислят!), че несъгласните с него са „платени“ („протестиращи на грантова издръжка“ с „нечистоплътна мотивация“). За разлика от него самия, който е напълно чистоплътно мотивиран (но очевидно е забравил с чии пари е влязъл в парламента, както и че заплатата му се плаща и от „ненормалните българи“).

Второ, когато става дума за непознати, чужди и различни от тях (включително за „ненормалните българи“), „нормалните“ забравят какво е човещина и състрадание, стоварват колективно върху тях вината за всички злини и се втурват да ги мразят. За целта си измислят някаква конспиративна страхотия, като например т.нар. „ислямско нашествие“. Някои „нормални“ политици си изкарват хляба изцяло с това занимание.

Трето, „нормалният българин“ очевидно послъгва без да му мигне окото. Колкото по-невероятна, безсрамна и извратена е лъжата, толкова по-добре. Например: казваш за зелен евродепутат от Германия, че „не е известно да е бранил немската природа така пламенно“ (както българската), надявайки се, че никой няма да провери. Това твърдение обаче е като детска игра в сравнение със следващото: „Не е известно тази крайнолява групировка да е отрекла ислямисткия тероризъм. Напротив, наблюдава се странна симбиоза между „екологични“ екстремисти от жълтопаветен тип и ислямски фундаменталисти". От което вероятно трябва да се подразбира, че протестиращите в защита на природата подкрепят тероризма, следователно са виновни за неговите жертви, следователно и те са терористи…

Изводите

Ако тръгнем да обобщаваме конкретните параметри на „нормалността“, идентифицирани в написаното от евродепутата, трябва да кажем, че „нормалният българин“ очевидно е доста скаран с фактите, логическото мислене, истината, доброто възпитание, морала, културата.

Да, положително има българи, които в една или друга степен отговарят на тази характеристика. Но е спорно какъв е делът им. Едно обаче е сигурно: ако те определят бъдещето, България не я чака нищо добро.

Накрая - някои вероятно ще попитат защо не казвам нищо за една позиция по същия повод, разпространена от другата патриотична партия в управляващата коалиция (и подписана от вицепремиер в правителството), в която посетилата България евродепутатка не само е наречена „зелена джихадистка", но и се призовава за нейното „експулсиране с камионетка до Капъкуле“. Не казвам нищо за това „произведение" по две причини. Първо, всичко написано по-горе важи с пълна сила и за тази позиция. И второ, в сравнение с нея писмото на евродепутата изглежда едва ли не като джентълменска закачка - толкова отвратително е написаното, че не е удобно да се цитира. Наложи се дори правителството официално да се разграничи. Което е малко странно - как да се разграничиш от себе си?

Коментар на Ясен Бояджиев, Дойче Веле

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 12 Февруари 2018 12:16
    Каракачанов се съгласи с президента на "радиомълчание" за изтребителите

    Офертите са: САЩ с нови F-16 и F-18, Швеция – нов "Грипен", Италия – употребявани "Юрофейтър"

    Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изрази съгласие с призива на президента да се пази "радиомълчание", докато тече конкурсът за придобиване на нов изтребител за българската бойна авиация, съобщи БНР. 

    "Не е логично да се говори за който и да е от четирите самолета в момента. Това би могло да се изтълкува в следващия момент, когато вземем някакво решение, че е имало предварително нагласени неща или че е имало някакъв предварителен сценарий". 

    Работата на междуведомствената група по оценка на офертите ще бъде удължена поне със седмица. Тя вече е изпратила запитвания за уточнения по подадените четири предложения. 

    Както вече е известно, в Министерството на отбраната бяха получени четири предложения от три държави в процедурата за покупка на нов изтребител за армията. 

    САЩ предлагат нови F-16 и нови F-18, Швеция - нов "Грипен", а от Италия е постъпило предложение за употребявани "Юрофейтър", стана известно при отварянето на офертите. 

    Процедурата е за покупка на 8-9 изтребителя на стойност 1,8 млрд. лв. 

  • Понеделник, 12 Февруари 2018 12:16
    Джамбазки иска връщане на смъртната присъда за тежки престъпления

    Справедливото възмездие за жестоки престъпления е смъртна присъда. Това каза по радио „Фокус“ евродепутатът от групата на Европейските консерватори и реформатори Ангел Джамбазки по повод убийството на журналистката Виктория Маринова в Русе.

    „Народните представители от ВМРО внесоха в НС за пореден път предложение, когато става дума за такива зверски, чудовищни престъпления от общ характер срещу личността, да не може да се прилага съкратеното следствие. Например, ако предполагаемият извършител е виновен и съдът го докаже, да не може да направи самопризнание и да получи 10-15-годишна присъда и на 30 години да е на улицата. В момента съдът е длъжен да се съобрази, ако извършителят направи самопризнания може да поиска съкратено следствие и може да получи присъда под максималната. Мисля, че в обществото ни има пълно единодушие, че такъв човек не трябва да бъде на свобода. В случая първо трябва да се раздаде справедливото възмездие, второ – да се отправи ясен сигнал към всеки подобен човек и да се защити обществото. Това са трите функции на наказанието – справедливост, превъзпитание и защита“, обясни Ангел Джамбазки.

    Той каза още, че част от информацията при подобни престъпления не се обявява през средствата за масово осведомяване с цел предотвратяване на фалшиви новини. Проверката на достоверността на новината от поне три източника е най-добрият журналистически стандарт, към който медиите трябва да се придържат, допълни евродепутатът.

  • Понеделник, 12 Февруари 2018 12:16
    „Бъдете патриоти, г-да храненици, г-да паразити на държавния леш!…”

    Авторът на пиесата „Майстори” Рачо Стоянов създава и великолепна оперативна публицистика, уверете се сами – сякаш този текст, писан преди 111 години, той току-що е свалил от пишещата си машинка… Е, „майстори”????

    КРАДЕТЕ ДА КРАДЕМ!…

    Един вик обхожда цялата българска земя, един бог властвува над нея, с едно верую му се кланят всички.

    Крадете да крадем!…

    Кражбата е бог, кражбата е олтар, капище, пред което всички трябва да прекланят колена, всички трябва жертви да пренесат.

    Кланяйте се вие, които стоите по всички стъпала на държавната служба, кланяйте му се и му въздавайте чест и хвала.

    Кражбата е нещо питателно, нещо, което дава охолство, доволство от живота.

    Кой не краде сега, та и вие, бедни чиновници, които имате роднини министри, да не крадете, да не се пооблажите от тая манна набесна, която се пръска по нашата земя?

    Превратностите на съдбата са неизброими. Днес сте тук, утре кой знае де ще ви завее вятърът; днес сте на власт, утре ще сте в опозиция; днес сте на държавната трапеза, а утре можете да изпаднете на „сухите кладенци”; днес подръка ви е всичко, а утре подръка могат да останат само дрипелите ви.

    Никой не знае какво ще стане с него утре. Ловете удобните минути, предайте се на труд промишлен, откраднете, ограбете, излъжете, измамете, фалшифицирайте, бийте - сега е вашето царство, сега ви се е паднало „кьораво”.

    Не вярвайте, че закон ще ви улови. Законът лови само дребните крадци, тия, които измъкват от джебовете на минувачите кесиите им, тия, които, останали гладни и несретни поради вашите големи кражби, се решават, за да утолят своя глад, да откраднат няколко картофа, няколко пиперки или един хляб.

    Ах, може и законът някога да е жесток към вас. В някой момент, когато не се надявате, някой бащин и майчин ревизор, някой от вашите другари по кражба, някоя случайност, паднала неизвестно отде, могат да ви издадат, за да ви вържат ръцете и да ви подкарат към участъка.

    Това е грозен край, в него има нещо трагично и ако не искате да играете ролята на трагичен герой, пазете се. Предпазвайте, предпазвайте се от всичко, което може да обърне наопаки вашия промишлен труд. Обърнете евангелското изречение за милостинята тъй: „Нека лявата ти ръка да не знае какво краде дясната”; поклонете се на тая нова максима, спазвайте я.

    В името даже на благоустройството се предпазвайте. Многото открити кражби започват да тровят въздуха, атмосферата става задушлива и вие можете да докарате до такова състояние ония, от които крадете, че те ще ви възненавидят и ще ви отнемат властта.

    Предпазвайте се да не ви открият и по патриотични съображения. Ние зависим от мнението, което Европа има за нас. Макар че и европейците крадат, те като всички хора виждат само лошото у нас и затова ни псуват във вестниците си. Бъдете патриоти, г-да храненици, г-да паразити на държавния леш!… Впрочем ние знаем, че вие сте патриоти, че патриотизмът е най-здравата ви религия. Нима може човек да е патриот, без да граби отечеството си? Само непатриотите не грабят.

    И тъй, пазете се да не ви открият.

    Но ако за зло, по случайност някаква ви открият, не бягайте в странство, както телеграфистът Константинов и другарите му. Светът е широк наистина, много по-широк от България, и вие можете за известно време да поскитате из него, но ще ви домъчнее за отечеството ви, ще ви домилее за тая дойна крава, която се нарича България, и може би ще се върнете. Тогава ще ви затворят, ще ви съставят обвинителни актове, ще стане нужда да се говорят речи и пререкания по вашата изгубена чест - ще стане изобщо нещо нежелателно, тъжно, трагично.

    Никой от вас не желае това, както никой не си желае смъртта… За това намерете друг път, друг начин за избягване.

    Скрийте се в някоя министерска къща!

    Това е едно спасително място, тихо и надеждно пристанище.

    Стражарите обикалят навън и се боят да пристъпят към вас, както вълците се боят да пристъпят край огъня.

    Министерската къща е един омагьосан кръг, който не може да се прескочи от никаква власт… Министрите и къщите им закон не ги лови. Със серкме не можете улови кит….

    Крийте се в министерски къщи…

    Где другаде ще ви приемат като съобщници, като хора от една черга?

    © Рачо Стоянов, в. „Ден”, 1907 г.

Оставете коментар