Събота, 23 Юни 2018
Петък, 02 Март 2018 16:53

Кольо Парамов пред BIG5: Еврозоната след Валутния борд - мерак или утопия?

Преди 20 години на 3 юли 1997 г. България въведе Валутния борд. В началото Бордът се наричаше по-често „паричен съвет“, но впоследствие проф. Стив Ханке успя да се пребори в терминологичното обозначение. През този период проф. Ханке, познат още като баща на Валутния борд, постоянно ни убеждаваше, че България не може без борд и приемането на еврото е възможно най-лошото решение. И днес той говори същото като ни заплашва с някакви мними европоследствия.

В края на м. януари 2010 г. премиерът Борисв ме покани за съветник в кабинета на министър председателя на половин щат. На този пост успях да се задържа едва 7 дни. Още на втория ден след като се разбра за моето назначение бившият премиер Иван Костов оцени като недалновидни действията на колегата си Борисов. Костов директно ме обвини, че съм негоден за съветническия пост, защото съм заплашвал Валутния борд. Не знам как той си представяше тези бъдещи мои действия. Все още се питам как един половин съветник разполага със силата и възможностите да блокира работата на Борда и да срути българската банкова система.
Както винаги и тогава Костов беше вулгарно нагъл. Наистина през 2007, 2008 и 2009 г. на няколко пъти в статии и интервюта аргументирах мнението си за Валутния борд. Уточнявах, че той се утвърждава в твърде негативен план и влияе много лошо на доходната политика на българите. Доказвах, че Бордът ще доведе България до дълготрайна, няколкогодишна дефлация, а това от своя страна ще ни закотви на последното място в Евросъюза. Бях дори написал статия за Монитор.бг с показателното заглавие „Бордът на Ханке в България е кух“.
Костов се възправи против мен, защото доказах горното уравнение, т.е. българският Валутен борд бе вече препятствие за бъдещото развитие на България. Апелирах да запазим Борда, но при съответните разумни вътрешни баланси, които да не изкривяват твърде много паритетния курс на лева към еврото. След изказването на Костов всички медии и финансови експерти ме оплюха. Те заявиха, че моя милост е най-големия враг на Борда и най-голямата опасност за него като съветник на министър-председателя. Дори е-Вестник.бг написа: „Бойко смени Михов с Кольо Парамов, който иска да маха борда. Всъщност у нас грешно припознаха Илиян Михов за враг на Валутния борд. Истинският враг е Кольо Парамов и той сега става съвентик на премиера“.
Подадох веднага оставка и Костов и лакеите му се усмириха.
Месец по-късно, на 28 март 2010 г., Иван Йорданович заяви твърдо пред Нова тв: „Няма никакво основание да се пипа Валутния борд, защото в противен случай това би довело страната до истинска катастрофа. Той посочи, че сегашният разменен курс на лева спрямо еврото е икономически обоснован“.
След една година, на 23 март 2011 г., експремиерът Костов започна да осъзнава, че у Борда математически нещо му обягва. Тогава се попитах- Това наглост ли е или пак е пак псевдопрофесионализъм?! Що се отнася до паритетния курс самият Костов като „магистър по математика“ много добре знаеше, че само той можеше да доведе до уникалната бедност на днешния българин. Но тогава повече го интересуваше провала на правителството на Борисов, а и Лабораторията все още не бе открита с очертаващия се негов нов хоризонт.

През м. юли 2011 г. бе изчислено, че инфлацията от началото на Валутния борд (юли 19917 г.) е достигнала до високите 126%, а инфлацията в Европа за същия период бе само 24,4%. Т.е. регистрираната разлика се равняваше на цели 101,6%. Тогава Костов наистина усети, че нещо му убягва по паритетния курс. Осъзнава, че като добави към това 36-39% сива икономика, грешното изчисление на БВП и още 18 фактора, проблемът вече става сериозен. Тъй като бе уникален демагог подобно на пакистанския Зулфихар Али Бхуто, той не се заинтересува до край от самовъзпроизвеждащата се бедност. Костов все още хранеше илюзии за връщане във властта с ореола на спасител и всичко друго оставаше на втори план. Повече от всичко важна бе единствено демагогията.
Като прекрасен познавач на комунистическата философия и дългогодишен преподавател по политическа икономия, той владее идеално философските категории. Какво, например, представлява за него „отрицание на отрицанието“? преподавайки 15 години Маркс и комунизма първата му задача след идването на власт бе да събори паметника на комунистическия строй- мавзолея на Г. Димитров. Това е поредното доказателство за приложение на посочената философска категория за отрицанието и другия му път към новото време.
Изминаха цели 6 години и на 27 февруари 2017 г. Иван Костов след многото лъкатушения заявява пред Медиапул остро и категорично: „България трябва да излезе веднага от Валутния борд. В противен случай страната ще продължи да изостава твърде много с икономическото си развитие“ и добавя „политическият елит твърди, че именно Бордът е в основата на финансовата стабилност на страната и премахването му би било сериозен риск, но не се коментира обстоятелството, че Бордът е и ограничение пред икономическото ни развитие и растеж“.

Архивна снимка от 1993 г., когато Иван Костов и Кольо Парамов бяха големи приятели

„Тази теза Костов развива по време на дискусия в БАН и аргументите му са, че прекалено дългото поддържане на Борда води до формеране на различните дисбаланси в икономиката и до изоставане на България в икономическото си развитие. Той дори изрично отбелязва, че е имало доклад на МВФ в който е посочено, че държавите с валутен борд изостават в славнение с тези, които нямат такъв строг паричен режим“ – уточнява в заключение Медиапул.
Уникалната метаморфоза е за цели 7 години. Костов вече бе на моето мнение и аз искрено го привествам за това. Жалокото в случая е, че през 2010 г. аз платих данък „Костов“ за експертното си мнение, а днес шефът на прогнозната лаборатория- уважаемият бивш министър-председател, започва да разговаря с истината. Ето и голямата разлика. Да не би с Костов да имаме един и същи учител, за да стигаме до едни и същи изводи? Единият по-рано, другият десет години по-късно. В зависимост от изгодата, но аз изгода никога нямах. Напротив, още по-лошо. Костовите папагали като Мартин Димитров и сие тогава казаха, че такъв „неграмотен икономист като Кольо Парамов направо ще събори борда като съветник на премиера и не бива никога да се допуска до там“.
Ами сега същите работи ги говори техният идол, началникът им, създателят им... Какво става тогава, докъде ще стигнем? Колко е разстоянието от финансовата реалност и политическата пропаганда за срутването на Борда? Днес аз сматям, че е само една крачка. Тази крачка обаче е много, много голяма, когато човек има държавническа позиция и твърде малка, когато наглостта и омразата у него преливат. Трябва да забравим за наглостта и да видим държавата по-отблизо, за да признаем, че изграждаме и допускаме едни пазарни олигарси, които дестват с извънпазарни принципи. И твърде много забогатяха благодарение на Борда, за да обеднеят още повече- почти 80% от българите, именно заради Борда. Затова изследвайки мимикрията на Костов и отношението му към Борда в последните 20 години следва да си отговорим на няколко въпроса:
1. Имаме ли сили да погленем в очите голямата бедност на мнозинството от българите?
2. Можем ли дирактно, ясно и точно да пресечем богаташите, крадливите олигарски и латифундистите в България?
3. Може ли да се задоволим с грубия оценъчен ресурс като фалшименто в отраслоната структура на българското стопанство?
4. Как да приемем прекалената стопанска совобода като слободия или нарочна бездържавност, анархия и чувство за тотална безнаказаност у мнозина?
5. Съгласни ли сме, ние българите, че в нашата държава всичко е възможно като действие чрез политиката- да открием 400-450 частни болници, за да разпределим „удачно“ едни 4,5 млрд. лв. всяка година, а в държавните болници да няма елементарни условия за работа?
6. Може ли да допуснем организиран умишлен фалит на четвъртата банка- КТБ, да загубим 6 млрд. лв. досега и най-малко още 4 млрд. лв. до 2-3 години без последващата отговорност за инспирацията на фалита?
7. До кога ще се заблуждаваме относно необходимостта от влизане в еврозоната? Защо постоянно уточняваме, пропагандираме, а практически нищо не правим за влизане в „чакалнята“?
8. Ето че вече повечето икономисти в държавата „узряха“ за нуждата от едната крачка към еврозоната. Сега е 2018 г., а не 2010 г., когато само двама-трима в България говорихме за това, а останалите заработваха добри доходи...
9. Сега имаме всички базови предпоставки, икономически условия за бързо кандидатстване до края на м. юни тази година с перспектива до края на 2019 г. или най-късно до средата на 2020 г. да сме редовни членове на еврозоната!
10. Щом и Иван Костов вече склони да се маха веднага Борза, заменяйки го с еврото, значи нямаме причина за никакво оправдание. Нямаме научно-техническа пречка, нямаме политическа забрана, които да ни спъват по пътя на кандидатстването.
Започнах с Иван Костов и неговото „отрицание на отрицанието“ и смятам за редно и с него да завърша. Днес най-проблемният мъж в българската политика стои на друга реална и ясна позиция. Главният лаборант на Републиката е далече по-аргументиран, точен и прецизен. След м. юли 2014 г. у Иван Йорданович настъпи съществен прелом и той е много по-последователен и категоричен като друг профил, огразявайки действителността. След умишления фалит на КТБ и паричните несъответствия, породени от кризата в ПИБ, Костов разбра, че изградената от него представа за перфектна държавна властова пирамида е фикс идея. Тази грозна илюзия го принуди да слезе от небесата на майката Земя и да види пълнокръвната реалност. Днес този положителе подход като стил у Костов трябва да се ползва като принос за бъдещото развитие на България в еврозоната. За успеха към това важно намерение трбвя да бъдат ползвани всички, които осъзнават държавната необходимост. Налага се новата голяма промяна. Тя започва със старта на еврото, елиминация на олигархията и коренно различно отношение към днешната бедност на българите. Това не е само мерак български или утопия. това е най-важната ни национална задача.

Кольо Парамов, BIG5

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 02 Март 2018 16:53
    Първичният бизнес проходи с престъпни пари, ще стигне до престъпен край заради 20 млрд. лв. лоши кредити

    Българският бизнес като реална сила или скрит механизъм за опаричване?

  • Петък, 02 Март 2018 16:53
    Наследниците на Йордан Соколов – странни политически връзки, десетки фирми и стотици милиони. Всичко е точно.

    От гледна точка на времето и политико-корупционния фон, публиката у нас съвсем спокойно може да вкара в оборот и понятието "Йордан Соколов гейт“.

  • Петък, 02 Март 2018 16:53
    Кольо Парамов пред BIG5: На зле вървим! Еврото за България е абсолютна необходимост. Вместо злато, изнасяме българи

    Силата на всяко действие на държавниците исторически се осъзнава впоследствие. Но има и действия, решения, които оставят вековна диря в успеха на един народ, а други, които го унижават и нареждат сред последните в света. Сравнявайки преломите на Третата българска държава, можем да изброим толкова много факти, в които сме първи и така успешни. Били сме такива и във войните, и в авиацията, и в производството на най-хубавите вина, и в износа на агнешко месо за арабския свят, на консерви за Русия и толкова много други държави.

    В последните близо 30 години от общо 140-те на модерната ни история като че ли се пообъркахме. На зле вървим! Вместо да работим и изнасяме розово масло и българско злато, изнесохме 2,5 млн. активни българи. Разделихме нацията. Решихме да произведем достатъчно капиталисти. Техният червен цвят обаче, допълнително настрои народа срещу държавата и тези които я водят напред. И накрая без много ярост, без много хъс, ни приеха в Европа, за да им пазим югоизточната граница. Тези охраняващи, а не производствено-технологични функции май ни връщат далече към онова Крумово време от Първата България. И тъй като сме вече „напълно“ в Европа остана само едно действие за другото- стопанско, общуване. Това се отнася до парите ни. Но не тези, които получаваме сега и „разпределяме като инструмент на можещата ни активност и перфектна подготовка“, а разплащателната валута на Европа- еврото.

    Затова не случайно искам да уточня някои възгледи за приемането на еврото в България и важната му времева необходимост- веднага! Още повече, че очакваното важно действие се проектира от експремиера и титулован като евроляв лидер- господина Станишев, в периодика чак към 2025 година. Това поведение шокира мнозина, а мен ме обижда безкрайно. Може би и самият Шрьодер като бивш германски канцлер и предложител за развитието на Станишевата кариера като български министър-председател, би реагирал немедлено против. Защо България да чака още 7 години? „Нима България, откакто е станала член в ЕС преди 11 години по времето на същия Станишев, има прогрес поне в едно фундаментално направление?“- попита наскоро проф. Семов от екрана на БТВ. Този въпрос не е елементарен и той категорично се отнася до нашия национален интерес. До къде можем да се простираме в изоставането и до кога можем да чакаме принизени, унизени и бедни? Анализирайки всички тези въпроси, неволно стигнах до сравнителния исторически базис.
    И така, през 1925 г.- един век преди годината от Станишев и в която според него се очаква да се европеизираме напълно, всеизвестният Уинстън Чърчил става финансов министър на Великобритания. Първото нещо, което Чърчил прави е да върне златния стандарт. Един от известните изследователи на великия държавник Пол Джонсън отбелязва: „Никое друго решение на Чърчил не е било толкова критикувано в миналото, та и до днес. Представяно е като твърде необмислено лично решение на некомпетентен човек, ненаправил усилие да предвиди катастрофални последици.“

    На пръв поглед действието на Чърчил може да се елементаризира и подцени като неуко и безперспективно, но времето за отчитане на интереса на империята доказа точно обратното. Макар че го определят твърде обидно като неграмотен, Англичанина тогава търси, допитва се и спори с големи финансисти. На срещите си с Монтагю Норман- гуверньор на Банк ъф Ингланд, Ото Ниемайер, Р.Дж. Хотри и лорд Бредбъри Чърчил отстоява решението си за връщане към златния стандарт. Води и тежък разговор с бившия финансов министър Реджинал Маккена, по тово време председател на Мидлънд Банк и най-вече с Дж.М. Кейнс. И двамата са отявлени противници на златния стандарт. Кейнс дори го атакува с известния си памфлет „Икономическите последствия от г-н Чърчил“. „След Втората световна война, когато кейнсианството става общоприето, Чърчил отново бива критикуван“- допълва Пол Джонсън. Но идва Желязната лейди Тачър и Чърчил е напълно оправдан. Тогава той вече не е сред живите, но предложението му да стабилизира британските финанси осигурява новите успехи- другия стандарт на живот. Златният стандарт във финансите на Великобритания вкарва друга система за активизиране на стопанството на империята.

    Днес ние в България чакаме! Какво чакаме? Никой в смислов, последователен и ясен план не обяснява как можем да излезем от такава комплексирана зависимост от противоречия между Запада и Изтока. Унгарският министър-председател Орбан работи другояче. Орбан изнася храни, консерви и продукти за 16 млрд. евро годишно за Русия и за 6 години откри 800 000 работни места. Ние се чудим! Говорим за русофили и русофоби. Говорим и гладуваме, говорим и плащаме най-скъпия газ. Енергия и вода, колкото в Европа при 10 пъти по-малки доходи.
    През 2012 г. в деня на приемане на мораториума върху АЕЦ „Белене“ участвах в сутрешния блок на Канал 1 като доказващ необходимостта и положителния ефект от централата. Опонентът ми- икономистът от „Отворено общество“, Георги Ангелов бе на обратното мнение. По-късно дългогодишните противници на АЕЦ-а Гамизов и Мартин Димитров и още дузина хапливи политици и плямпала доказваха без умора обратното становище. Защитавах тезата, че централата е важна за паричния баланс на енергийната ни ефективност, но никой не чуваше за интереса. Всички говореха за някакви зависимости. Доказваха, че няма пари за строителството й. След 2 години фалираха КТБ и похарчиха 4 млрд. лв., с които можеха да започнат строителството. Но утре, през май или през юни 2018 г., щем-не щем, ще махнем мораториума. И какво - нямаме нито пари, нито АЕЦ „Белене“. А вече сме платили цели 3 млрд. лв. За 6 години щяхме да я построим, да имаме неограничена ел. енергия на други цени и огромен капацитет за износ, за приходи, за огромни пари, за да имаме после и по-високи пенсии. Утре, когато свалят мораториума, трябва да попитаме Гамизов и Димитров защо загубихме тези 6 години?!

    В България никой на казва как да приложим другата система за оптимизация на икономическите ни отношения вътре в държавата. Стопанството е в пълен застой, взаимната задлъжнялост ежедневно блокира всяка инициатива. На тезгяха вече има над 42 завода за продан и никой не може да ги активизира през следващите 5-8 години. така е и в другите подотрасли - животновъдството, например, се превръща в някакъв безличен сектор. То е парализирано и е в много тежък стадий. Само в област Стара Загора през 6 месеца са изклани между 1200-1500 крави. Защо? Защото няма ресурс, няма връзка, няма нов технологичен стил, няма квалифицирана работна ръка, няма пазар- просто държавата я няма в икономически план.

    Всичко това е заради Валутния борд! Разберете това и го осмислете докато е време. България е мухлясала по причина на борда и с тази скоба, с която сме затегнати и притиснати, нямаме перспектива, не жънем успехи.
    Само няколко пъпчиви олигарси се титуловат като „загрижени“ стопани, когато разпределят баницата на държавните активи, смесвайки футбола като неделна игра с ръста на БВП. Заради тяхната елиминация ни е нужна и другата държава с целенасочена стопанска активност. За да бъдем далече по-точни сме длъжни да категоризираме държавните си проблеми из дъно. Тогава каква държава трябва да бъдем утре?

    - С латонипревес на 500-600 латифундисти, с първично земеделие, натрупали чрез политическата си обвързаности, несметни богатства или 10-20 олигарха, които пишат сценария на ограбването заедно със своите 100-тина носачи. Ами ако се скарат, нещо което предстои, заради индивидуалните загуби, които калкулират напоследък- кой ще ги разтърве? Кой ще плаща разликите по загубите? Тогава това е повторение на положението в Италия през 70-те години и е безволеви период на 5 млн. страдалци в България.

    - Европейска държава с превес на средна класа, на която не дадохме никаква възможност за развитие или
    - Африканодопотопна с най-високата смъртност в света, с ширеща се неграмотност, с тежка заболеваемост и безобразна цигания.
    Бедните български европейци не заслужават тази съдба, на отречени, отхвърлени, на обречени и незащитени. Незащитени, защото са много бедни! Евростат чертае сравнителна нерадостна картина за общата ситуация за най-бедната страна в ЕС: бедност при възрастните- 60%, детска бедност- 52%, неграмотност при учениците- 37-41%. Тези констатации смразяват всякакви надежди, засега.
    Споменавайки всичко това не можем да не отчетем и фундаменталния проблем- легитимацията на безработните като парадокс на социалната реалност. И тук идва въпросът: Какво общо има приемането на еврото от България?
    Моят отговор е еднозначен- приемането на еврото е от огромно значение. Собствено от там тръгнаха балтийските републики- Латвия, Литва и Естония. А ние пренебрегнахме факторите, които ни преопределят необходимостта от задължителното приемане на еврото. Защо? Защото има частичен риск. Защото никой не иска да се нагърби да свърши важната държавна работа. Защото БНБ са скрити наблюдатели. Защото Иван Искров обикаляше света и пееше народни песни, а остави банковата система пред експлозия. Тотална неграмотност, пълен блокаж и зависимост, съвършена наглост е да се самоликвидираш сам! Защо не национализираха КТБ? Защото щеше да се разбере другата България. Тогава цялата политическа класа щеше да се огледа в огромното огледало на фалшивата България. „Експериментът“ на Йордан Цонев и Пламен Орешарски, както и на останалите ползватели, заседавали при президента на Републиката, осъзнаха фалита си и от страх- предадоха властта. Тогава вместо да разсъждават за еврото, за паричните ефекти от въвеждането, от стабилността на банковата ни система, членовете на КСНС се насочиха двулико към страха от КТБ. Част от тях обаче се интересуваха само от едно- отмъщението към Цветан Василев и неговата ликвидация като банкер, като човек и като личност. Не пропуснаха да го ограбят, забравяйки за чл. 17, т. 3 от Конституцията, който определя: „Частната собственост е свещена и неприкосновена“. Все пак трябва сериозно да отчетем, че новата ни задача след 1989 г. бе изграждането на демократичен и перфектен капитализъм и неограничено свободен пазар.
    Проблемът с еврото остана. За сетен път го предадоха в ръцете на европейския ляв лидер Станишев. Той пък ни препраща към неговото „ново време“- чак към 2025-2030 г.
    Защо трябва да сложим край на този огромен парадокс? Защо трябва да моделираме друга устойчива проекция за нашата държава? Защо обезглавихме държавата в стопанството до 9%, защо тиловите отрасли бяха смачкани до дъно? Защо Румъния дирижира 56%, Франция 51% от секторната политика, а България едва 9%?

    Всичко това ни кара да си дадем ясна оценка за основния инструмент в държавата- парите. Нашите пари, нашите банки не работят за България! Те работят за бедността и всекидневно утвърждават фалша на държавата. Ние започнахме да възприемаме държавата като свой враг и това е фундаментална грешка. Този всъщност хищнически егоизъм, практикуван от българските олигарси ни праща другаде- към голямото безпаричие в 90% от народа. А всъщност в българските банки лежи огромен паричен ресурс. Българската банкова система държи парите „на склад“. Тези свръх резерви, които 20 години пазят утопията- Валутен борд, не раждат нови пари. Те само консервират българския предприемачески дух и раждат вторичната сервилна политическа стабилност. Това е пропаганда, а не живи пари, които участват в обмена на истинския живот.
    Родната банкова система се нуждае от директна, категорична и цялостна преподчиненост на ЕЦБ и на друг тип надзор и постоянен мониторинг. Нямаме нужда от протакане и дългосрочни вътрешни одитни схеми, които да оправдаят банкови хитрости и други заблуди. Поне 10 от банките трябва да бъдат подложени на друг тип стрес-тестове и насочени към окрупняване- веднага. Това не може да стане чрез друга принуда освен чрез приемането на еврото. Още с влизане в чакалнята ще се наложи да видим и изречем цялата истина за банковата система у нас. този път няма да можем да отнесем лъжата за действителното положение някъде в отвъдното, ще трябва да я обявим директно. С влизането в чакалнята на еврото ще разберем дали европейските критерии са валидни и работещи за българските банки или са прозорец за фантазии и долнопробни лъжи. Защо тогава някои политици, банкери и разни мечтатели искат да запазят статуквото? Какъв е проблемът да се ангажират експерти като г-н Хърсев и сруги, които да подготвят подробна програма за запазване на наличния резрев на Валутния борд, за да остане на разположение на БНБ? При преговорите с ЕЦБ г-н Хърсев и колеги са в състояние успешно да "оттъргуват" за първи път този модел на постъпателно включване в еврозоната. Ние се нуждаем от приемане на еврото веднага, защото само чрез него можем да постигнем дисциплиниращия ефект от истината. Истината за състоянието на банковата ни система ще покаже същността на българската нескопосано функционираща олигархия. А това от своя страна ще посочи връзките по вертикала в държавата. Влизането в еврозоната ще ни разкрие истината за кредитната устойчивост, залозите, оценките, връзките между бизнеса, взаимната задлъжнялост и голямата истина за големите пари. Нека да видим готови ли сме за еврото! Нека да влезнем в чакалнята и да стартираме процедурата, за да разберем себе си и да се организираме по друг начин за отговорностите, които сме поели към Европа. До сега пропагандираме Европа, а живеем по африкански. Нека с премане на еврото докажем, че сме осъзнали непреходния и безкомпромисния характер на европейския манталитет, че не можем да се установяваме навсякъде уж по европейски, а постоянно да се лъжем както ние умеем- по български. Тези огромни различия в част от традицията и народностния ни характер нямат вече място в новата Европа, на която сме членове. Време е да се възползваме от ефектите на еврото, които то доказа във времето. Време е да положим сериозни усилия, които да ни дадат възможност в голяма степен да изравним стандартите, материалното благосъстояние и базов стабилитет.
    Какво можем да очакваме от приемането на еврото?

    - Изравняване на критериите за кредитната политика на банките.
    - Понижаване на лихвите за различни кредити и коренно различно отношение към банковите клиенти, отчитайки новия кредитен рейтинг на държавата.
    - Активизиране на банките на клиентската база, търсене на нови способи и предлагане на нови услуги.
    - Намаление на таксите при банкови услуги и отпадане на тези за превалутиране при преводи, платими към еврото в размер на 10-12 млн. евро годишно.
    - Ограничаване на високите равнища на лихвите към свободните заеми и утвърждаване на друг модел потребителско кредитиране, далече по-изгодно и по-евтино.
    - Изравняване на ценови разлики и приемане на нови подходи за ценова стабилност у големите търговски вериги.
    - Рязко осъвременяване на доходите след 6-месечен плаващ период на балнс на междинни разплащания. Нова и коренно различна политика на доходите.
    - Стабилизиране на цени, проследяемост на фрапиращи разлики по доставени и реализирани стойности на вносни хранителни стоки по нива на качество.
    - Пълен преглед на социалната политика с промяна на рамката на социалното осигуряване и връзките по местожителство.
    - Нов метод на отчитане на регистрирани и нерегистрирани безработни.
    - Отчет на нерегистрирани безработни. Изграждане на система за регистрация и отчет на безработни по обвързаност със социално осигурени.
    - Приемането на еврото ще принуди държавата да реализира други подходи в дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции и други подобни органи. Нужна е друг тип планова програма за целеви субсидирани схеми, конкурентноспособност и активизиране на стопанството. Отречените като повърхностен комунизъм държавно-планови елементи на стопанството ще бъдат заменени от друг модел на обвързване с еврофондовете.
    - Управляващите ще бъдат принудени да се съобразяват с другия, с реалния баланс на държавата, преизчислен вече с другите коефициенти към европейския БВП. Това ще ни задължи да подготвим точна приходна програма, както и разходна такава, отчитайки повече общинското развитие.

    Всякакво умишлено бавене, всяко протакане и отказ от голямата цел- приемането на еврото, ни запраща другаде. Там, където постоянно можем да манипулираме избирателя, че е постигнат съществен напредък, без ясно доказана приложност и истинска цена. Приемането на еврото ограничава огромните ценови разлики в обществените поръчки, където се отделят от 30 до 50% за подкупи на държавната администрация. Липсата на директно разплащане в евро преразпределя подкупи от сериозни суми по вертикалата на държавната власт. Годишно обществените поръчки възлизат на 10-11% от БВП, т.е. ок. 10 млрд. лв. в случая разлики от 3-4 млрд.лв. или 1,5-2 млрд. евро се трансформират за подкупи вместо да бъде снижена ценовата разлика, повече свършена работа и най-вече перфектност към подизпълнителите.

    От всичко изнесено до тук можем да направим най-малко едно структурно заключение като вариант за бъдещето на страната. Днес въпросът за влизането в чакалнята на еврозоната се коментира твърде плахо, несистемно, размито и без категоричен краен срок. Отчетеният от Станишев срок 2025 г. е срам и подигравка от името на един български министър-председател към целия народ. Затова е нужна нова и прецизна оценка на проблема- кога България трябва да кандидатства и влезе в чакалнята на еврозоната?

    Отчитайки критичната точка на взаимоотношенията между отделните олигарси, които преопределят дневния ред на много от системите в държавата можем да направим важно заключение. Кризата от първично-парична от 2008-2009 г. вече се утвърждава като системна през 2018 г. Рано или късно това задължително ще доведе до извънредно положение (на основание чл. 84, ал. 12 и чл. 100, ал. 5 от Конституцията).

    Настоящата политическа деформация в Парламента и изпълнените с противоречия зависимости на много от депутатите раждат тежък, ежедневен разнобой. Този стил на поведение води до постоянна и огромна омраза, изхабява и заменя демократичните порядки за пряката функция от законодателен интерес. Затова уважението и признанието към Парламента, според „Алфа рисърч“ от края на 2017 г., е само 9%. На фона на всичко това съм почти сигурен, че веднага след края на ротационното председателство на Европейския съвет или в ранната есен пред България ще застане проблемът за Национално правителство. Наистина се нуждаем от едно такова Национално правителство и през последните години вече няколко пъти съм го артикулирал. Още на 13 май 2013 г. в интервю за „Радио Пловдив“ и отново в „Свободно слово“ от 8 декември с.г. доказах необходимостта от широк и респектиращ национален кабинет. Началото на тази година- на 3 януари 2018 г. по БТВ, формулирах нуждата от отричането на маньоврите на самата политическа измама.

    Парламентарната деградация налага трансформацията на управлението в програмен кабинет със силно експертно начало. Нужна е спешна реформа на силовите органи, създаване на национална гражданска гвардия от състава на МВР и МО за борба с престъпността на линеен принцип- от най-ниското до най-високото равнище. Нужна е респектираща схема и друг експертен прогрес към бързо наказателно преследване в коренно различен порядък. Протакането на съдебни дела от най-важен държавен порядък с явни и фронтални фалшификации за по 3,4,5 и повече години е умисъл като антидържавен акт. Съдебни дела с огромни и нарочно причинени вини и загуби са абсолютно недопустими. Съдебни дела, подобни на делото КТБ, с явна ангажираност на политици и длъжностни лица, довели до милиарди загуби, е пародия за родното правораздаване. От началото на Третата българска държава тази съдебна сага- КТБ, е срам и позор за нацията, за институциите, допуснали умишлен, открит и подал фалит на четвъртата банка в страната. Може би именно това трябва да стане повод за цялостна промяна на съдебната система или инициирането на ново Велико народно събрание.
    Няма нужда да се крием зад себе си. Всички виждаме истината. Нарко престъпност рязко увеличи деянията си. Умишлени пожари, кражби, побой над длъжностни лица, журналисти и обикновени граждани, както и други престъпни деяния, допълнително озлобяват българите и без това в нерадостното им безпаричие. Тази частична и на пръв поглед елементарна криза ще доведе до много по-голяма, неочаквана от никого.
    Към държавниците! Господа, започнете с еврото, кандидатствайте веднага за място в чакалнята на еврозоната, за да отнемете инструментариума на мафията и олигархията! Издигнете държавата в култ за равноправие, благоденствие и успех! Само чрез държавата и нейните респектиращи мерки, може донякъде да се изравни стандартът на живот и да последваме частично опита на Европа.

    И още нещо като заключение. Да се върнем към британския пример. Маргарет Тачър изрично подчертава в края на своето управление: „Властта трябва да бъде ограничавана и управляващите да носят отговорност. Силата не трябва да измества правосъдието, всяко човешко същество има своята абсолютна морална стойност, която властта трябва да уважава- тези принципи са заложени в политическата култура на англоговорящите народи. Принципите са основа на цивилизованото изкуство да се управлява държава. Те са нашия траен принцип за бъдещето на човечеството.“

    Да, това са принципите на англоговорящите нации, които винаги преследват прецизно интереса си. Както лорд Палмерстън уточнява „Великобритания няма вечни приятели и врагове, а има вечни интереси“.

    Нека и ние, българите, които имаме държава по-стара от британската, сътворила Магна харта още през 1215 г., да променим принципите си при управлението на нова България, залагайки на интереса си. Днешният ни интерес е: обща валута, общи пари с Нова Европа! Дано проумеем тази абсолютна необходимост, защото тя въобще не е химера.

    Кольо Парамов, BIG5

Оставете коментар