Понеделник, 18 Февруари 2019
Вторник, 06 Март 2018 08:08

Народът на избирателната пропускливост. По-ценен ли е Плъха от детето на Московски?

Българският народ отдавна е доказал, че има свойството на избирателна пропускливост на една клетъчна мембрана, когато става въпрос за протести и за защита на човешки права. Централните телевизии се надпреварваха да броят протестиращите в Пловдив и да героизират д-р Иван Димитров, който разстреля Жоро Джевизов – Плъха. Развълнувани репортерки, които отново влязоха в ролята на нескопосани детективи трескаво тръбяха колко хиляди души са се събрали, за да искат свободата на рентгенолога. Цифрите варираха като на търг за прасе преди Коледа – от 3000 до 5000, а някои се изхитриха и само констатираха, че са хиляди.

Къде бяха обаче възмутените и гневни хора, когато на 2-ри февруари загина 4-годишният син на Ивайло Московски? След това случаят беше обяснен с инцидент, въпреки, че имаше съмнения за вината на транспортния министър. В крайна сметка случаят беше потулен и забравен много бързо. За няколко дни се вдигна шум около случая, Фейсбук издаде правосъдието си, съжалихме семейството на Московски, което помоли да не го притесняваме, но в крайна сметка малкият Кристиан го няма.
Нямаше ги и хилядите протестиращи, които днес спасяват д-р Димитров от ареста. Карикатуристът Христо Комарницки предложи много рационална идея – да изгорим на площада всички закони и да въведем правосъдието на Фейсбук. На протеста се включиха и футболните агитки. Не ги видяхме обаче, когато се избираше с жестоки манипулации Боби Михайлов за шеф на Българския футболен съюз.

Очевидно и този случай ще отшуми и ще се забрави до седмица – две. Както забравихме петорното убийство в Нови Искър и показния разстрел на бизнесмена Петър Христов от началото на годината. Както отмина и истерията с Истанбулската конвенция, която политиците ни влачиха месеци наред. Старият лаф гласеше, че в България всички разбират от политика, от футбол и от жени. Днес можем да добавим - и от право. В крайна сметка оставаме народът на избирателната пропускливост. Протестираме само тогава, когато става дума за пари, за имущество, за "моя случай", за това, как сигурно сред протестиращите има хора, които са пострадали от крадци. Но не са губили дете, кръстейки се с думите "Бог да го прости", отдъхвайки си, че на пистата в Боровец в шейната на Московски е бил Кристиан, а не техният син или дъщеря. През годините имаше още куп случаи на убийства на деца и на млади хора. Протести почти нямаше, защото всеки отново се кръстеше "Бог да го прости, добре че не е моето"...

Васил Василев

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар