Сряда, 23 Май 2018
Вторник, 13 Март 2018 13:53

Отношенията между България и Русия като внезапно пораснал пубертет и внезапно оглупял родител

В отношенията между България и Русия има нещо от караниците между внезапно пораснал пубертет и внезапно оглупял родител – непрекъснати сръдни, клетви, тряскане на вратите. Гледна точка на проф. Ивайло Дичев.

Защо тази метафора ли? Ами защото в 21 век суверенни държави продължават да се изясняват кой какво на кого дължи и дали достатъчно е благодарен. Нямам предвид само просташкия жест на руския патриарх, който си позволи да се кара, че не му се благодари достатъчно – православие и славянство са инструменти на руската имперска политика, това за никого не е изненада. Въпросът е в ирационалното разрастване на благодарността към Русия точно в сърцевината на българската идентичност. Мислехме, че с края на комунизма това ще се поуспокои, но се излъгахме: просто благодарността премина в режим на скандал. 

Не съм русофоб, израснал съм с руска литература и музика, нямам никакво съмнение, че влиянието на тази велика страна е много важно за това, което сме. Но само то ли ни е формирало? Хайде да почнем да благодарим на гърците, приемници на Византия, задето са ни християнизирали, та даже императорът Михаил ІІІ дал името си на кръщелника си княз Борис! Или да целуваме до края на живота си ръка на Белгия, от която сме взели Търновската конституция, лъва и мотото „Обединението прави силата“. В историята нещата се помнят, изучават, ако щете използват се за хвърляне на мостове между народите – но да авторизираш дадено събитие и да претендираш за дивидент е просто идеология.

Ще кажете Руско-турската война е историческо събитие, много по-важно от някакво си лъвче. Работата е там, че в историята има различни важни събития и при добро желание винаги ще се намери друг случай, когато Москва е действала против нашия интерес. Вземете размяната на черкези срещу българи, вземете позицията ѝ по време на Съединението и „отзоваването“ на нещастния Батенберг. Демагозите по определение опростяват историята до формулата „черно робство - героично освобождение - идваме на власт ние“.

Да сведем Руско-турската война до славянски алтруизъм е наивно. От друга страна голяма е била народната подкрепа за войната, представяна като освобождение на поробени братя (впрочем голямо е и разочарованието, когато руският мужик вижда, че братята-роби в европейска Турция живеят далеч по-добре и са по-свободни от него). Обръщам внимание на това, че историческият процес е сложно и противоречиво нещо и когато абсолютизираме един негов момент изпадаме в синдрома благодарност, който ни разрушава отвътре. Кои сте вие? Ами ние сме тези, които руският император създаде. Какво е характерно за вас? Ами че сме благодарни.

През 1807 Наполеон изтласква Прусия и създава Варшавското Херцогство; има и бюст на великия французин, а по всякакъв повод биват припомняни топлите връзки между двата народа. Но как си представяте гордите поляци да възприемат за национален празник подписването на Тилзидския мирен договор между Наполеон и руския император? Или друго. Французите - вечно благодарни на германците, задето едно тяхно племе франки са създали държавата им - развяват немски знамена по Шанз-Елизе. Руснаците – вечно задължени на шведите, лутерански пастор отива да протестира в Москва, защо не е почетен като скандинавец цар Рюрик…

Непокорството като провинение

Желязната хватка на благодарността се затяга периодически около шията на България; основна роля играят, разбира се, местните елити, където „русофил“ е политическа категория, колкото и печално да изглежда това отстрани. По съветско време благодарността беше повдигната на квадрат като „двойно освобождение“, а национален празник стана денят, в който съветските войски окупират страната. Благодарни пионери седяхме с автомати пред паметници и произнасяхме клетви. Сега трета серия – православието ще ни спасява от застрашителната Европа, където бродят джендъри и тровят децата ни с лоши храни.

Ако сме приели, че тази страна е създадена от Русия, всяко непокорство започва да звучи не просто като политическо решение, а като морално провинение. Като се включи и църквата няма спасение и на оня свят! Дето казал Тарас Булба на сина си предател, тръгнал с католиците: „Аз съм те родил, аз ще те и убия“.

А  Кирилицата?

Но и нашите не са съвсем абдали. Срещу смазващия дар на свободата, за който трябва да сме благодарни от детската градина до старческия дом, ние отдавна сме измислили предварителния контра-дар на кирилицата (майстор на това жиу-жицу е още дядо Вазов!). Схващате ли номера? Всъщност нищо не дължим на Русия, защото предварително ние сме я обдарили с християнство и тя единствено е изплатила задълженията си по кредита хиляда години по-късно. Братушките обаче периодически отказват да благодарят за кирилицата, което, например при последното изказване на Путин, буди у нас още по-яростни изблици и обвинения в черна неблагодарност. И сръднята няма край.

Да оставим имперската пропаганда и се вгледаме в нашите собствени, глупави комплекси. Наместо да използваме някакви моменти от историята, които ни сближават с други народи, тръгваме на радикализация: Русия е в сърцевината на българското, верността към Русия е върховен дълг на всеки патриот, националният ни празник няма да е свързан с нас, а с благодарността към Русия… Което, разбира се, поражда гняв, антируски настроения и подигравки.

В цялата работа има нещо сбъркано. Един уважаващ себе си народ не благодари на конкретен геополитически актьор, а се обръща към ценности, които отиват отвъд историческата случка. Но какво да правим, искаме си робството, искаме си благодарността.

Ивайло Дичев, Дойче Веле

Заглавието е на редакцията

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 13 Март 2018 13:53
    Русия, прости, ти знаеш защо и как, срамувам се от ветропоказателното политическо говорене

    Аз не съм възпитан с любов към СССР. Напротив, западното влияние беше предпочитано от моето поколение. Но днес ми се свива сърцето и с ясно съзнание искам да помоля, да се покая и да бъда простен за това, което сториха политиците, моите, през последните десет години с Русия. Няма в душата ми плам и горест, създадена от идеологическа принадлежност. Може би затова се срамувам от ветропоказателното политическо говорене последните 70 години в моята държава.

    Аз съм част от една огромна група българи, които не биха искали да са пламенни комунисти, но пък и не биха искали да са отрицатели на миналото, поклонници на всеки силен или комсомолци на историческата палачинка. У нас няма да бъда разбран правилно. Но у нас никой не е пророк, ако не е влюбен в поредния Голям брат.

    50 години ние славехме наведени СССР. След това ние отвърнахме очи, без да изправяме гръб - за дни се ориентирахме и със същите лозунги, със същата несвяст и зловещо подлизурство ославословихме капитализма и САЩ.

    Аз бях изненадан. Но още по-страшно стана наскоро, когато всяка дума за Русия, каквато и да е - беше жигосвана като предателство. Точно както не беше преди. И точно както беше преди.

    Не зная какво се случи. Знам само, че нацията ми страда и се гърчи от срам заради обръщането на гръб към тези, които са слята, неразделна част от моята история, кръв и култура.
    Мисля, че добрият тон и сърцето дължат едно извинение и поиск на опрощение към Русия. Е, никога няма да е късно. Защото ние май не сме братя. Ние сме по-скоро блуден син.
    Искаме да ни простите лекотата, с която ви забравихме. Вашата култура, мощ, достойнство, заслуги. С тях забравихме и нашия интерес.
    Да ни простите свалянето на знамената и безпринципната им замяна с други знамена. Да ни простите самоохулването и самопремълчаването като един Левчев, преди четял стихове на Лужники, днес омълчан от забрава.

    Искаме да ни простите несвойствената за нас възхита към новото социално инженерство, сякаш по инерция от комунизма. Простете нашата безпринципност и безгръбначност, нашия инстинкт за оцеляване и адаптация към всяка нова епоха.
    Да ни простите, че редица ваши служители, служители на бившия съветски режим просто смениха ведомостта и със същия устрем и жар започнаха да работят за новия Голям брат.
    Простете малодушието им, простете политическото гешефтарство, то за повечето българи е непонятно и грозно.

    Да ни простите трябва, че дълго време имахме за президент една марионетка, която така обичаше да знае откъде духа вятърът, че дори се ожени тези дни за синоптик.
    Да ни простите трябва, че проиграхме на няколко пъти нашия собствен икономически интерес, че непрестанно се волеизявяват необосновани анти-руски и руско-омразни групи, сякаш винаги са съществували, а не е така.
    Да си простим и самите ние, че сложихме руснаците в черно-бяла схема, а малцинство, наскоро създадено субективно, руши всеки разговор за руския и българския интерес.

    Но това изреждане може да продължи дълго и е твърде официално. С риск да кажа неприемливото, да изпадна в непонятна дисидентщина, иска ми се Русия да разбере и да прости.
    Не е въпрос главата на Русия да прости. Руснаците ми се ще да разберат и да простят. Трудно е, знам, но така ми се ще да бъда разбран. И наистина опростен.
    Простичко - Русия, прости, ти знаеш защо и как, кой и колко обича. Другото е игра на времето, игра на спомени и временна липса на резон.

    Мартин Карбовски

  • Вторник, 13 Март 2018 13:53
    Бойко Борисов: Ако няма да правим АЕЦ "Белене", да построим поне специален музей за реакторите. Те не са краставици и домати, а стока за милиарди

    Относно АЕЦ „Белене“ - какви ли не теории чух. Става въпрос за следното – в момента имаме стока и площадка, в която българския данъкоплатец е вложил над 3,5 млрд. лв. Това каза в началото на правителственото заседание министър-председателят Бойко Борисов.

  • Вторник, 13 Март 2018 13:53
    Скандално: 13 500 лв. общинска заплата във Велико Търново

    Граждански договори, по които община Велико Търново плаща космически заплати, разкри общинският съветник инж. Стоян Витанов, съобщава пред Civi.bg. Той и колегите му от групата на БСП поискаха от кмета Даниел Панов да им предостави информация за всички контракти и външни услуги, за които местната хазна плаща с парите на данъкоплатците.
    „Има доста фрапиращи факти, най-съмнителният е, че на строители и реставратори са давани по над 13 хил.лв. месечно. При 22 работни дена излиза, че дневно майсторите изкарват по 614 лева“, коментира Витанов и като доказателство предостави справка за изплатените суми по граждански договори.

    Според документите четирима са облагодетелстваните със щедри възнаграждения. Миглена Прашкова, Пламен Стефанов, Дияна Тотева и Петър Първанов са получили за месец между 13 335 и 13 541 лв. по Граждански договори, които са им изплатени преди близо година. За справка: средното месечно възнаграждение за Великотърновска област е 787лв., което я нарежда на 15-то място в страната.
    Справка показа, че между кметството и посочените лица е сключен контракт за ремонт на иконите и иконостаса на църквата Св. Богородица в с. Плаково. Храмът не е от най-ценните в региона и е правен сравнително късно – вероятно от ученик на Колю Фичето и е осветен през 1847-ма.

    Поддръжката на Фейсбук страница та на общината също се оказа скъпо удоволствие за данъкоплатците. 663 лв. се дават ежемесечно, сочат документи. Въпреки цената страницата не може да бъде намерена в социалната мрежа. „Единствената страница Община Велико Търново не е създадена от представител на институцията, а от случаен гражданин, който не получава възнаграждение за това”, коментират още червените общински съветници, които възнамеряват да отправят и специални питания по темата.

    Сумата от 6 900 лв. пък е отпусната за изготвянето на копия на документи за дължими ренти. „Копия на документ се правят с обикновен ксерокс и се заверяват безплатно. Общината има цял отдел, свързан с горското и селското стопанство и е нелогично да харчи такива пари за отделни услуги, които самите служители извършват“, недоумява Витанов.

    Община Велико Търново е платила на външен експерт 2500 лв., за да даде мнение относно работата на отдел Вътрешен одит на кметството. Същата сума е платена и на археолога Хитко Вачев за „мнение“ относно разширяване на мултимедийния посетителски център със силиконовите фигури. „В момента анализираме всички граждански договори и външни услуги и ще запознаваме обществеността и съответните органи при нередности“, категорични са общинските съветници от опозицията.

Оставете коментар