Четвъртък, 19 Юли 2018
Сряда, 28 Март 2018 18:02

България внася работна ръка от трети страни. Но трябва ли й?

Дефицитът на работна ръка се усеща все по-силно в България, включително поради задълбочаващата се демографска криза. Може ли обаче вносът на работници и специалисти от държави извън ЕС да реши проблема?

Натискът на работодателските организации в България за облекчаване на вноса на работна ръка в страната се оказа успешен. Правителството вече сключи спогодба за привличане на специалисти от Армения, а до средата на годината се очаква подобни спогодби да бъдат подписани с Украйна и Молдова.

А работа има в България

Шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев смята, че тази тенденция е изцяло положителна: „Недостигът на човешки ресурси се превръща в основен фактор, възпиращ новите инвестиции в България. Липсата на работна ръка ограничава стопанския растеж и пречи на българската икономика да се възползва от подобряващата се стопанска конюнктура в света“, твърди Велев. Ръководената от него асоциация е установила дефицит от поне 80 хиляди специалисти в машиностроенето, електротехниката, строителството, здравеопазването, транспорта и логистиката. 

„В същото време безработните в страната са около 200 хиляди души, към които трябва да бъдат прибавени и 100 хиляди т.нар. „обезкуражени“ – хора, които всъщност никога не са си търсили работа. Половината от безработните обаче са без образование и без каквато и да е професионална квалификация. Сред тях има и хора, които просто не желаят да работят. За българите като че ли е по-лесно да напуснат страната в търсене на работа, вместо да се преместят в друг град, където работа има“, изтъква Велев.

Директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков е на друго мнение. „В дискусията, която предхождаше облекченото издаване на трудови визи, не се появиха каквито и да било разчети и анализи за ситуацията на пазара на труда. През последните години в страната са били приемани по 3-4 хиляди души от страни извън Евросъюза и в огромната си част те са били сезонни работници. Това показва, че няма проблем в тази насока", контрира Нейков.

Не бедността, а демографският срив

Големите играчи в българския бизнес са съгласни, че ниските заплати в България са сериозна причина за трудовата емиграция, смята Велев. Но според работодателите ключовият фактор за нарастващия дефицит на работна ръка е не бедността, а тежката демографска ситуация в страната. Понастоящем за местата на всеки 100 работници и специалисти, напускащи пазара на труда поради пенсиониране, на разположение са едва 63 навлизащи в трудоспособна възраст младежи. В същото време броят на икономическите емигранти през последните години надвишава броя на завърналите се в страната средно с 4 хиляди души. „И американски заплати да дадем, пак няма как да компенсираме тези тежки демографски и кадрови дисбаланси", твърди Васил Велев. И допълва, че през следващите десет години се очаква дефицитът да достигне крайно болезнения за България брой от половин милион души. „За сравнение, дефицитът от кадри в несравнимо по-голямата германска икономика е 1,5 млн. души. А известно е, че колкото повече хора дойдат да работят в страната, толкова повече ще нараства икономиката, събраните данъци и осигурителни вноски", убеден е индустриалецът.

Васил Велев разчита, че православието и по-топлият климат ще привлекат десетки хиляди работници и специалисти от Украйна и Молдова, където живеят и български малцинства. Като пример той посочва резултатите от неотдавнашен конкурс за инженери в бургаския машиностроителен завод „Спартак“. За едно работно място там са кандидатствали 40 украински специалисти. Спечелилите конкурса ще получават 1,5 пъти по-голяма заплата от българските си колеги и ще ползват жилищни и транспортни облекчения.

В отговор Иван Нейков цитира скорошно изявление на министъра на труда и социалната политики, че Украйна и Молдова не проявявали интерес към сътрудничество в износа на работна ръка за България. Експертите на Балканския институт по труда и социалната политика са на мнение, че този износ няма да реши проблемите на българските работодатели. „Според нас, икономически по-изгодно и социално по-целесъобразно е усилията да се съсредоточат към повишаване на икономическата активност и качествата на наличните трудови ресурси. Става въпрос за няколкостотин хиляди работоспособни кадри, част от които са и висококвалифицирани", казва Нейков. Сред тях са между 150 и 200 хиляди хора с увреждания, които не са особено желани от работодателите.

Поне 100 хиляди от току-що пенсиониралите се имат запазен трудов потенциал да продължат да заемат досегашните си работни места и да обучават младите. Най-голяма е групата на т.нар. "нищонеправещи" млади хора. Според различни източници броят им варира от 100 до 300 хиляди души. „Анализите ни сочат, че значителна част от тези хора всъщност здраво работят в сивия сектор. Европейският съюз настоява „нищонеправещите“ да бъдат приобщени към светлата част на икономиката, като чрез изпити им бъдат признати придобитите в практиката умения", обяснява Нейков.

Голямата надежда на българските работодатели за запълване на дефицита от работна ръка е Виетнам. „Виетнамците са добри работници, а страната им се е специализирала в износа на човешки ресурси. В Румъния и Чехия вече има цели автомобилостроителни заводи, в които работят само виетнамски работници. А ние сме ограничени с таван от 20% при наемането на чужденци извън Евросъюза в големите български предприятия и до 35 % в малките и средните фирми “, не крие недоволството си Васил Велев. Предприемачът е убеден, че гласуваните от Парламента облекчения при издаването на сини карти няма да доведат до превръщането на България в транзитен пункт на нелегална трудова миграция към Западна Европа. „Издаването на комплексно разрешително за работа важи за 1 година и е свързано с точно определено работно място в страната. То не дава никакви права и възможности доведените отвън специалисти да бъдат приемани на работа в друга страна-членка на Евросъюза“, посочва Васил Велев. Той обаче признава, че българските работодатели нямат никакъв опит в подбора на кадри зад граница.

Николай Цеков, Дойче Веле

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 28 Март 2018 18:02
    Михаил Константинов пред BIG5: Докато не се смени начинът за избор на ръководство в ЕС, ще виждаме пияния Юнкер и деградиращата Европа

    Надявам се бившите социалистически държави да спасят ЕС от собствената му глупост. Потъването идва от там, че администрацията в Брюксел не носи отговорност пред никого. Ако премиер на някоя страна се появи в подобно състояние като Юнкер, ще бъде разкъсан от народа си. Доналд Тръмп беше прав със забележките си към Европа, която иска безплатно да им се охраняват границите. От срещата му с Путин няма да се реши нищо съществено. Американският президент е от хората, които днес говорят едно, а утре - друго. 

  • Сряда, 28 Март 2018 18:02
    Лиляна Павлова и екипът й пръснали още 1 млн. лв. на вятъра около европредседателството ни

    Лиляна Павлова е потрошила още близо един милион лева грешни пари около председателството ни в ЕС. Срещу 832 800 лева "Сиела" печели „осигуряване на система за управление на събитията, акредитация и регистрация на делегациите за целите на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. сумата е обявена официално в регистъра, съобщава 19 минути. 

    Това са пъти повече пари от необходимите за създаването на елементарна програма, а отделно са харчени пари и за стотиците чиновници, занимавали се със същата дейност, която е възложена на въпросната система. По думите на същите чиновници, системата така и не е заработила, или поне – не като трябва. Налагало се е те да си правят екселски таблици. 

    Лексис (консорциум на Сиела и Лекс.бг) "усвояват" близо 550 000 лв. (500 000 за портала и около 50 000 за учебниците), а представя със сериозно закъснение по проекта сайт (не портал!) базиран на софтуер с отворен код (абсолютно неподходящ за целта) в пълен разрез с неговия лиценз. Не става ясно обаче къде са потънали всички средства. 

  • Сряда, 28 Март 2018 18:02
    Съдът върна Лили Маринкова на работа в БНР

    Журналистът Лили Маринкова се връща като директор на програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Това решиха магистратите от Върховния касационен съд.

    БНР трябва да й плати обезщение от 15 500 лв. Решението е от 2 юли 2018 г и не подлежи на обжалване, пише "24 часа".

    Решението на ВКС отменя въззивно решение от 30 март 2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 545/2017 г. Магистратите на ВКС постановиха отмяна на заповед № 1788 от 06 юни 2016 г. на генералния директор на БНР, с която е прекратено трудовото правоотношение с Лили Маринкова.

    Съдът я възстановява на заеманата длъжност "директор" на Програма "Хоризонт". В същото решение се осъжда ръководството на радиото да заплати на Лили Маринкова 15 505,15 лв. (петнадесет хиляди петстотин и пет лв. и петнадесет ст.), което е обезщетение по Кодекса на труда ведно със законната лихва върху главницата и 600 (шестотин) лева съдебни разноски по делото. 

    ВКС осъжда БНР да заплати на Върховния касационен съд и 583,22 лв. (петстотин осемдесет и три лв. и двадесет и две ст.) дължими държавни такси по делото.

    Решението не подлежи на обжалване. Припомняме, Лили Маринкова бе освободена от поста от новия генерален директор на БНР Александър Велев през юни 2016 г. В коментар за произнасянето на ВКС Маринкова заяви: "Би било разочароващо да не спазя съдебното решение".

    Генералният директор на БНР Александър Велев заяви: "Не мога да коментирам решението на съда. Когато се запозная с мотивите, тогава ще реша какво ще правя. Тя е освободена по член от Кодекса на труда, според който генералният директор има право да избере екипа си".

Оставете коментар