Петък, 22 Юни 2018
Понеделник, 02 Април 2018 13:18

Трите превъплъщения на Борисов. Дотук.

Снишаване: България не гони дипломати, само може би; спазва санкциите срещу Русия, ама е за вдигането им; обижда се от някои руски изказвания, но развява руски байраци.

Ще развия една реплика на Арман Бабикян. В трите си мандата Бойко Борисов ни се явява в три различни роли. В първия той беше вътрешен министър, ловеше престъпници и наказваше. Във втория го играеше министър на строителството, скромно сравняван със строителя хан Омуртаг. В сегашния трети той е преди всичко външен министър, загрижен за световните дела и леко дистанциран от дребнавите ни местни проблеми.

Този трети ипостас на лидера непрекъснато се обсъжда и - ако трябва да сложим ръка на сърцето - буди одобрение и отляво и отдясно, и от власт и от опозиция. То и предишните два бяха така измислени, че да се харесват, но се чуваха все пак едни писъци тук-таме - къде заради несправедливо притиснати опоненти, къде заради отклонени по някакъв начин европари. За външната политика обаче консенсусът е максимален в нашенските реалности, където обичайно доминира караницата.

Церемониални жестове

Вземете акцента върху присъединяването на Западните Балкани, от които пиарите умело насочваха вниманието върху скъпата на сърцата ни Македония. Има ли нещо по-умилително от това да помогнеш на малкото братче, преглъщайки обидите? Ясно ни е, че България не може да направи много, за да убързи приемането на Скопие в ЕС. Затова пък успешно множи жестовете на церемониалната политика, като съвместно поклонение пред паметници и подписване на договор за добросъседство. Церемониите са за това - да произвеждат консенсус.

Защо така малко говорим за много по-напредналата в преговорите Сърбия? Дали е защото тя ни е традиционен съперник в този регион? Как ще реагираме например на съвсем прясната заплаха от страна на Русия, че щяла да прелети със самолетите си нашата територия да помага на православните братя в Косово? („Ще свали ли самолетите ни България?“, подиграват се от Кремъл) Трудна тема, неподходяща за външната ни политика.

Ротационният дюшеш

Ротационното председателство на ЕС поднесе прекрасна възможност да станем важни без да правим нищо особено. Е, като изключим смяната на плочките и измитането пред НДК, разбира се. Ротационен дюшеш: идва ти редът да си важен, да покажеш рози, кукери и туристически рекламни клипове. Повече от година ни обработваха с това какви точно политики сме намислили и колко важни за България проблеми ще поставяме, после лека полека стана ясно, че тази работа с председателството е техническа и е нямало защо да очакваме нещо особено - даже било неприлично тъкмо домакинът да преследва свои интереси на такава среща, трябвало да умее да дава думата на другите, те да изразят позициите си. Хватката се състои в незабележима подмяна във времето на ТВ-говорителите – едните пламенно мислят, че трябва да имаме политики, другите са чели книги, където пишат какво точно прави ротационният председател.

Нещо подобно беше срещата във Варна между Ердоган и европейските лидери, домакинствана от г-н Борисов. Значението ѝ е, разбира се, голямо, защото хвърли мост между партньори, които се бяха докарали до там да не могат да си говорят. И, разбира се, консенсусно браво за г-н Борисов, успял да я организира – заговори се даже за влизане в историята. И все пак дайте да се замислим какво точно направи възможно това тъкмо ние да сме в ролята на неутралния терен? Дали не е това, че нямаме своя ясна и принципна политика по отношение на проблемите с Турция? Връщаме предполагаеми гюленисти, нямаме мнение за военната операция на Анкара в Сирия, не се изказваме по теми като човешки права, задържаме с години взаимосвързаните проблеми на тракийските бежанци и на прогонените при Възродителния процес. Да, националпопулистите традиционно разгарят омразата към всичко турско, но тя си остава за вътрешна употреба дори сега, когато са в правителството. От друга страна обаче не сме и истински поддръжник на Турция – не подкрепяме нейното присъединяване към ЕС, каквито позиции обикновено имат съседни страни, стремящи се да не бъдат външна граница на Съюза, не се чува практически нищо за нашето съюзничество в НАТО. Нито на единия стол, нито на другия.

"Приземяване..., снишаване"

В този ред на мисли ще си дадете сметка защо външната политика се превърна в новия, най-успешен ресурс на управлението ни: просто ние особена външна политика нямаме - нито имаме ресурса за това, нито волята. И понеже всички добре съзнаваме реалностите, радваме се, че в международен план България гледа да не шава много-много, според неувяхващата мъдрост на човека от народа Тодор Живков, подложен на натиск от Горбачов: "Приземяване, приземяване... Другари, ние решихме да изчакаме да видим и най-накрая, ако трябва, ще се преустройваме...Ето така ще се огледаме, ще се поснижиме да мине тая буря, после ще видим какво ще правиме."

Какво правим по случая Скрипал? Ами поснижаваме се. Трябва да сме солидарни със Запада, от който зависим. От друга страна зависим и от руски капитали, притискат ни електорално наши вътрешни проруски партии. Вижте дилемата: в едната посока имаме серията от руски агресии, които Москва цинично отрича – анексията на Крим, убийството на Литвиненко, свалянето на малайзийския пътнически самолет, обявеното от Путин предизборно ядрено превъоръжаване; от другата страна контрират с аргумента „а вие защо биете негрите“ - изтъкват измамния повод за иракската война, нападението срещу Либия, мистериозно свързано с финансирането на президентската кампания на Саркози, липсата на доказателства по атентата срещу папата.

Всичко това са политически съображения, а не юридически. Въпросът е на кого вярваш и на чия страна заставаш, не какво точно казва някакъв съдия (впрочем не съществува глобално правосъдие, нали сме наясно).

Западните лъжи предизвикват разследвания на журналисти и опозиция, в последна сметка истината почти винаги излиза наяве и това струва кариерата на политици като Блеър, например. Руската е монументално мълчание, антизападно единство, отричане докрай, за да не стигаме до неразгадани убийства, като това на журналистката Политковская или опозиционера Немцов. На света остава да реши кое е по-убедително.

"Преклонена главица сабя не я сече"

Нашата позиция е да поизчакаме, да се поогледаме, да видим кое повече ни изнася. Не гоним дипломати, ама може би ще изгоним. Спазваме санкциите, наложени над Русия, ама ще работим за тяхното вдигане. Обиждаме се от разни руски изказвания, ама същевременно развяваме руски байряци. Министър Захариева казва едно, проруският коалиционен партньор – съвсем друго... Ето откъде идва популярността на г-н Борисов в ролята на външен министър: уловил е българските очаквания в сферата на външната политика. Ако се може да не взимаме страна, да минимизираме позицията си до някои ритуални жестове и да си караме по старому. Защото живковото „приземяване“ е вариант на поговорката „преклонена главица сабя не я сече“.

Най-доброто на международната сцена е това, че е далеч - въздига естетически лидера, като същевременно отклонява вниманието от прозаичните проблеми на политическото всекидневие.

Ивайло Дичев, Дойче Веле

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 02 Април 2018 13:18
    Елена Йончева: Всеки вот на недоверие срещу шайката от ГЕРБ е закъснял

    "Всеки вот на недоверие към кабинета Борисов, е закъснял. Това е начин да поставим проблемите, за да може българският избирател да знае какво се случва в държавата". Това заяви пред БТВ депутатът от БСП Елена Йончева. 

    "Ние нямаме друг изход, освен вот на недоверие. Един бивш депутат на ГЕРБ нарече партията преди да влезе в парламента "шайка", което значи престъпна група", припомни журналистката.

    "Полицията няма самочуствие, няма достойнство. Заплатите им са ниски. Хората бягат от системата, защото един охранител на мутра взима 2 500 лева. С какво самочувствие ще работи полицаят? Какъв е изходът, специалистите трябва да кажат", каза още Йончева.

    "У нас има най-ниските заплати, най-ниските пенсии, хората едвам оцеляват. България пропада, хората не издържат вече. Мечтата на всеки човек е да се махне от България", посочи депутатът от БСП.

  • Понеделник, 02 Април 2018 13:18
    Велизар Енчев: Шамар от Заев за Борисов - "Ние сме македонци, езикът ни е македонски"

    "Както Димитров се прегърна с Тито и македонизира Пиринския край по заповед на Сталин, така Борисов и Заев удушиха българската кауза в Македония по команда от Брюксел", категоричен е бившият дипломат

    Македонският премиер направи изказване в парламента, което е поредно доказателство за истинската му същност на радикален македонист, отричащ всичко българско. "Сбъдваме вековните мечти на предците - да бъдем македонски народ, който говори македонски език. Имаме договор с ясно признаване на македонския език и идентичност. Защитихме идентичността за векове“, заяви Зоран Заев..."

    Това написа във Фейсбук бившият ни посланик в Хърватия Велизар Енчев.

    "Прав е македонистът Заев! С гръцко-македонския договор и българо-македонското споразумение от 1 август м.г. се сбъдна мечтата на сръбските шовинисти да отродят българите в Македония от Майка България. Сбъдна се мечтата на Илия Гарашанин и Стоян Новакович да наложат чужда идентичност на македонските българи и им дадат написан на сръбска пишеща машина "македонски език", смята още Енчев.

    "Сбъдна се мечтата на гръцките андарти да обезбългарят с реки от кръв Егейска Македония. Сбъдна се мечтата на диктатора Тито и сръбските комунисти Вардарска Македония да е вечен враг на България. Както Димитров се прегърна с Тито и македонизира Пиринския край по заповед на Сталин, така Борисов и Заев удушиха българската кауза в Македония по команда от Брюксел", категоричен е бившият дипломат.

    "Само едно не е ясно след днешното изявление на Заев: След като няма никакъв отказ от антибългарския македонизъм, за какво ще преговаря смесената българо-македонска комисия за учебниците?", пита риторично Велизар Енчев.

  • Понеделник, 02 Април 2018 13:18
    Онзи, който вози с правителствения самолет футболисти, уволнява чиновничка, защото си купила скъп билет

    "Нещо не схващам: значи този, който разхожда на държавни разноски за стотици хиляди левове със самолет селски футболисти и чалгаджийки-к**ви, уволнява оня, който е пътувал със самолет, защото билетът му бил скъп? Тъпо!". 

    Това написа във фейсбука си акад. Петър Иванов. Той припомни случая от 2012 г. Тогава отборите на Витоша Бистрица и Чавдар Етрополе се возиха с правителствения самолет. Отборът на бистришките тигри показа фактура, че е платил 20 хил. лв. Премиерът Бойко Борисов, който рита с момчетата от Витоша се ядоса на репортерски въпроси и издаде, че отпускал Еърбъса поне 20 пъти на други отбори като Левски и ЦСКА. Дори и с платено гориво обаче, едва ли клубовете са плащали за поддръжката на машината. 

    От правителствения Авиоотряд 28 бяха раздразнени и възмутени. Служителите намекнаха, че ги занимават с глупости. Борисов в свой стил пък заяви, че не било станало нищо кой знае какво. Някои от момчетата никога не се били качвали на самолет, и решил да ги повози, с което още повече предизвика народния гняв. Започнаха майтапи, че "Еърбъс 319" се е превърнал в панаирджийски атракцион, пред който остава само премиерът да застане и да къса билетчета. 

    Венцислав Лаков, който през 2013 г. беше председател на временната парламентарна комисия, която разследва полетите на Авиоотряд 28, заяви, че фолкпевицата Преслава също се е возила в Еърбъса. Владислав Горанов отрече, а случаят се потули. Така и не се разбра каква е истината.

Оставете коментар