Понеделник, 19 Ноември 2018
Сряда, 16 Май 2018 12:39

Четири дни в България: какво щях да запомня, ако бях чужденец

Стотици журналисти ще отразяват срещата на ЕС за Западните Балкани в София. Малко преди нея Александър Андреев посети България и експериментално описва видяното през погледа на един средностатистически западен журналист.

В самолетите за София само допреди година-две публиката се поделяше на няколко различими с просто око категории: студенти във ваканция, сезонни работници, успели или неуспели кандидати за работа и за социални помощи, куфарни търговци, малко бизнесмени, малко туристи. Мнозинството бяха българи, естествено. Днес, особено в полетите на нискотарифните превозвачи към края на седмицата, преобладават чуждестранните туристи: млади двойки, аматьорски футболни отбори, абитуриентски класове, ловджии, дружества на нумизмати и филателисти, женски групички, образовани семейства на средна или пенсионна възраст. Пъстра и разнородна публика с пъстри и разнородни интереси. Едни отиват просто за уикенда и заради изгодните условия. Други - за да обиколят софийските клубове и барове. Трети - защото са научили, че в България има какво да се види. Четвърти пък - защото покрай европредседателството за пръв път са открили нова туристическа дестинация с вкусна храна и отлично вино. Ще ги видиш навсякъде из софийските улици. За половин час, прекаран на масата пред някое кафене в центъра, край теб задължително ще преминат: трима немскоезични представители на новата прослойка "експерти", дузина весели скандинавци с бири в ръце, италианско семейство с луксозни пликове от софийски бутици.

Но не е само София. Един малък и изграден с вкус спа-комплекс в Югозападна България прелива от туристи, които плащат високи европейски цени за гледката, минералните води, процедурите, вкусната храна и доброто обслужване. На паркинга ще видите автомобили с гръцка и холандска регистрация, бургаски Хамър последен модел, Мазерати с митнически номера. Независимо от отблъскващата парвенющина на част от гостите, персоналът е повече от доволен: целогодишен трудов договор, отлично заплащане, европейски условия на труд. Казват, че за местните хора никога през последните години не е имало толкова работа: в овощните градини и новозасадените лозя, във винарските изби, животновъдството и мандрите, в строителството, в туризма, в активния бизнес-обмен със съседна Гърция. А и европейските пари си личат навсякъде - както в инфраструктурата, така и в селското стопанство.

Процъфтяващият капитализъм си има обаче и обратна страна. В магазин за конфекция продавачът е готов на всичко, само за да продаде избрания костюм: "Ще ушием нов панталон, ще поправим сакото, всичко експресно, в неделя можете да си го вземете." В неделя? Презадоволените общества на благоденствието в Западна Европа не гледат с добро око на извънредния труд и работата в неделя, докато в София човек има чувството, че всичко работи 24/7. През 19-ти век на това са му казвали "безмилостна експлоатация". Да, хората печелят добре, но нямат време за нищо друго - нито за децата си, нито за почивка или някакви културни занимания. Неслучайно често ще чуеш българите да се оплакват от простотията в училищата, от вулгарния вкус на младите, от галопиращата бездуховност. Разбира се, и от корупцията, но това е друга тема. Още повече, че оплакващите се често пъти сами участват във всекидневната "малка" корупция, защото "нямало друг начин", както ще чуеш от дребни бизнесмени.

Дребни бизнесмени, които в България фалират на конвейер. "Зарязах си сигурната държавна работа и подхванах бизнес", въздиша шофьорът на такси. "Преди парите бяха малко, но поне бях осигурен. А бизнесът ми се провали за месеци - и ето ме сега, въртя волана за чорбаджията…" Млада софиянка пък разказва за тъжната "игра", която играела със сина си: "Обзалагаме се на по един сладолед колко ще издържи новоткритият ресторант или новото магазинче в квартала".

България в светлини и сенки. Както, впрочем, всяка друга страна по света. Покрай срещата на ЕС за Западните Балкани стотиците чуждестранни журналисти ще видят Рилския манастир и Пловдив, ще опитат великолепната българска кухня и отличните вина, но ще научат и за забатачената съдебна реформа, за олигарсите, за превзетите медии и за репресираното гражданско общество. И сигурно ще напишат за всичко това. Малко от птичи поглед. Както по-горните редове.

Александър Андреев, Дойче веле

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 16 Май 2018 12:39
    За честта на българския шахмат

    След големия резил от преди няколко години Руслан Тошев и "Българска федерация по шахмат 1928" успяха да върнат българския шахмат в голямото международно семейство

  • Сряда, 16 Май 2018 12:39
    The Irish Times: Добре дошли в България, най-бързо свиващата се нация в света

    Най-бедната страна в Европейския съюз е разкъсана от неравенство в доходите и корупция, пише ирландското издание в остър материал, посветен на ситуацията у нас.

    Пред българите и посетителите на тяхната столица София по-рано през тази година беше разкрита ослепителна колекция на древно и модерно богатство. Националната галерия на страната, която се помещава в елегантен бивш кралски дворец, изложи 62 блестящи съкровища, датиращи от 1000-ната година в изложбата „Златното руно. Търсенето на аргонавтите“.

    То включва 16 експоната, които се показват за първи път, а досега са били съхранявани в добре охранявани помещения на фондация „Тракия“ – създадена от мултимилионера Васил Божков. Изложбата придаде културен блясък на шестмесечното българско председателство на Съвета на ЕС, а може би и малко блясък към сенчестата репутация на Божков.

    Основана през 2004-та година, фондация „Тракия“ твърди, че финансира научни изследвания и подобрява достъпа до музеите и опазването на културното наследство, като същевременно се грижи за колекцията на своя основател, която включва над 3000 скъпоценни артефакти.

    Васил Божков се смята за най-богатия човек в България, а империята му, простираща се от строителството до хазартния бизнес, е изградена във времената на хаотичния и понякога кървав преход между комунизма и капитализма през 90-те. Със своята фондация магнатът, който има прякор „Черепа“, се опитва да върне нещо на страната, която е най-бедната и с най-голямо неравенство в ЕС.

    Около 11 години след присъединяването на страната в ЕС, големите надежди за просперитет, по-солидна демокрация и повече социална справедливост, са помрачени от официалните данни на Европейската статистическа служба (Евростат).

    България има най-ниската работна заплата в съюза (260 евро), най-ниските средни пенсии (190 евро) и най-ниската средна работна заплата (575 евро). Повече от 40% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване – два пъти повече, например, от германците.

    Освен това, докато средно в Европейския съюз най-богатите 20% от населението са 5.2 пъти по-богати от най-бедните 20%, то в България разликата между 20-те процента на върха и тези на дъното е цели 8.2 пъти – без да се отчита недекларираното богатство.

    „Има три български реалности. Хората със средни заплати не могат да живеят добър живот тук, като цените на храната, енергията и други неща са сравними с други места в Европа. След това имаме много малка средна класа, която живее в собствен балон, работи в старт-ъп или международни компании и живее в квартали на София, които са сравними с части от Берлин, например. Накрая имаме горния слой, който е отделен от всичко останало. Те имат фантастични коли и частни клубове, често припокриващи се със сенчест бизнес“, казва Даниел Кадик – директор на източноевропейския клон на Фондация „Фридрих Науман“, базиран в София.

    „Живеех в Берлин и никога не бях виждал „Майбах“. В София вече съм виждал три“, добавя Кадик.

    Икономиката на страната расте с около 3.5%, но според Световната банка растежът трябва да бъде „с поне 4% годишно в следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходи в ЕС“.

    България е начело на ЕС и когато става дума за един неизмерим показател – разпространението на корупцията, която пресушава икономиката, плаши чуждестранните инвестиции и продължава да държи хората в бедност. Според индекса на Transparency International България е най-корумпираната страна в ЕС, класираща се на 71-во място заедно с Южна Африка и Вануату.

    Също толкова е притеснително е проучване на ЕС от миналата година, според което само една четвърт от българите ще се доверят на полицията за жалба за корупция, а полицейските и митнически служители за смятат за държавните служители, които е най-вероятно да вземат подкуп.

    Европейският парламент оценява, че корупцията струна на България около 15% от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година, а разпространението ѝ обхваща всички аспекти на живота – от манипулирани търгове и непрозрачни договори за милиони евро до нуждата обикновените граждани да дават подкупи, за да се доберат до здравните и образователните системи и до тяхната Византийската бюрокрация.

    Всички тези проблеми, малки и големи, подхранват сивата икономика в България, която Международният валутен фонд (МВФ) оцени миналата година на 29.6% от БВП – най-големият дял в ЕС.

    Резултатът е осакатяващ цикъл на укриване на данъци и изтичане на капитали, изчерпани държавни средства, които трябва да финансират обществените услуги, и мрачно чувство за несправедливост, обида и недоверие към длъжностни лица и държавни институции.

    Проучване на ЕС от миналата година установи, че що се отнася до успех в живота, в България два пъти повече хора вярват, че „да познаваш правилния човек“ е по-голям фактор от доброто образование.

    Това усещане, че играта е нагласена в полза на тези с връзките, и че бедността е перманентна, се забелязва и в демографската картина – младите хора напускат страна, двойките имат по-малко деца и населението бързо се срива.

    ООН твърди, че България всъщност е най-бързо свиващата се нация в света, като сегашното и население от около 7 милиона души се очаква да намалее до 5,4 милиона до 2050 година и до 3,9 милиона до края на века.

    България вече е загубила почти 2 милиона души от пика на населението от близо 9 милиона през 1989 година, разкривайки масовото и дългосрочно въздействие на прехода от комунизъм към капитализъм в Източна Европа – където осем други държави се очаква да претърпят спад на населението от повече от 15% до 2050-та година.

    Най-високият процент на смъртност в ЕС, съчетан с едно от най-ниските нива на раждаемост в страната и емиграцията на десетки хиляди работници всяка година, оставят България в главоблъсканица как да финансира пенсиите и здравеопазването за застаряващото население.

    Не е изненадващо, че десетки хиляди българи търсят работа в чужбина всяка година, като Германия, Великобритания и Испания са предпочитаните дестинациите, а това създава хроничен недостиг на персонал в здравните служби на страната, в училищата и в други големи сектори.

    „Има места в страната, където няма лекар в радиус от 50 килиметра. В болницата трябва да си носите собствена тоалетна хартия и такива неща. Това е климат, в който много хора просто не искат да живеят повече“, казва Кадик.

    Докато младите специалисти напускат дома си в търсене на по-високи заплати, по-добри условия на труд и по-малко корумпирана среда, много българи дори не чакат дипломирането си, за да започнат да търсят възможности вън от страната. Около 17% от българските студенти са избрали чуждестранен университет, а водещите университети в страната се опитват да запълнят стотици празни места през новата учебна година.

    Светлинката добри новини за хората, които се завръщат от чужбина е, че ще намерят семейния си дом да ги очаква. Около 84% от българите притежават мястото, където живеят, в сравнение с 53% в Германия.

    „Хората получават апартаментите, в които живеят (когато комунизмът се срива) и са щастливи да притежават домовете си, защото в противен случай просто не могат да си позволят жилището“, казва Кадик.

    „Много българи, особено възрастните хора, разчитат на храна, отгледана на малък сеемен парцел извън града. Семейната обвързаност тук е силна, а сред приятели и роднини има много обмен на малки услуги и взаимно подпомагане. И това е неизбежно поради липсата на добри услуги“.

    Автор: Daniel McLaughlin, The Irish Times

    Превод и редакция: Барикада

  • Сряда, 16 Май 2018 12:39
    Путин: България вече съжалява, че се отказа от "Южен поток"!

    "Много ми се иска цяла Европа да не изглежда като България, която прояви такава слабост и неспособност да защити своите национални интереси"

    Руският президент Владимир Путин предупреди ЕС да не проявява слабост при решаването на газовите въпроси, предаде ТАСС, цитирана от БТА. 

    "Не ми се иска Европа да прояви слабост и да не може да защити своето участие в проекта "Северен поток 2", както някога България в "Южен поток", каза Путин на съвместна пресконференция в Санкт Петербург с австрийския канцлер Себастиан Курц, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС след председателството на България. 

    "България под натиск отвън се отказа от този проект, сега те съжаляват, сега говорят за това да получат наш газ вече през "Турски поток", отбеляза руският президент. 

    "Много ми се иска цяла Европа да не изглежда като България, която прояви такава слабост и неспособност да защити своите национални интереси", добави Путин.

Оставете коментар