Сряда, 18 Юли 2018
Сряда, 16 Май 2018 12:39

Четири дни в България: какво щях да запомня, ако бях чужденец

Стотици журналисти ще отразяват срещата на ЕС за Западните Балкани в София. Малко преди нея Александър Андреев посети България и експериментално описва видяното през погледа на един средностатистически западен журналист.

В самолетите за София само допреди година-две публиката се поделяше на няколко различими с просто око категории: студенти във ваканция, сезонни работници, успели или неуспели кандидати за работа и за социални помощи, куфарни търговци, малко бизнесмени, малко туристи. Мнозинството бяха българи, естествено. Днес, особено в полетите на нискотарифните превозвачи към края на седмицата, преобладават чуждестранните туристи: млади двойки, аматьорски футболни отбори, абитуриентски класове, ловджии, дружества на нумизмати и филателисти, женски групички, образовани семейства на средна или пенсионна възраст. Пъстра и разнородна публика с пъстри и разнородни интереси. Едни отиват просто за уикенда и заради изгодните условия. Други - за да обиколят софийските клубове и барове. Трети - защото са научили, че в България има какво да се види. Четвърти пък - защото покрай европредседателството за пръв път са открили нова туристическа дестинация с вкусна храна и отлично вино. Ще ги видиш навсякъде из софийските улици. За половин час, прекаран на масата пред някое кафене в центъра, край теб задължително ще преминат: трима немскоезични представители на новата прослойка "експерти", дузина весели скандинавци с бири в ръце, италианско семейство с луксозни пликове от софийски бутици.

Но не е само София. Един малък и изграден с вкус спа-комплекс в Югозападна България прелива от туристи, които плащат високи европейски цени за гледката, минералните води, процедурите, вкусната храна и доброто обслужване. На паркинга ще видите автомобили с гръцка и холандска регистрация, бургаски Хамър последен модел, Мазерати с митнически номера. Независимо от отблъскващата парвенющина на част от гостите, персоналът е повече от доволен: целогодишен трудов договор, отлично заплащане, европейски условия на труд. Казват, че за местните хора никога през последните години не е имало толкова работа: в овощните градини и новозасадените лозя, във винарските изби, животновъдството и мандрите, в строителството, в туризма, в активния бизнес-обмен със съседна Гърция. А и европейските пари си личат навсякъде - както в инфраструктурата, така и в селското стопанство.

Процъфтяващият капитализъм си има обаче и обратна страна. В магазин за конфекция продавачът е готов на всичко, само за да продаде избрания костюм: "Ще ушием нов панталон, ще поправим сакото, всичко експресно, в неделя можете да си го вземете." В неделя? Презадоволените общества на благоденствието в Западна Европа не гледат с добро око на извънредния труд и работата в неделя, докато в София човек има чувството, че всичко работи 24/7. През 19-ти век на това са му казвали "безмилостна експлоатация". Да, хората печелят добре, но нямат време за нищо друго - нито за децата си, нито за почивка или някакви културни занимания. Неслучайно често ще чуеш българите да се оплакват от простотията в училищата, от вулгарния вкус на младите, от галопиращата бездуховност. Разбира се, и от корупцията, но това е друга тема. Още повече, че оплакващите се често пъти сами участват във всекидневната "малка" корупция, защото "нямало друг начин", както ще чуеш от дребни бизнесмени.

Дребни бизнесмени, които в България фалират на конвейер. "Зарязах си сигурната държавна работа и подхванах бизнес", въздиша шофьорът на такси. "Преди парите бяха малко, но поне бях осигурен. А бизнесът ми се провали за месеци - и ето ме сега, въртя волана за чорбаджията…" Млада софиянка пък разказва за тъжната "игра", която играела със сина си: "Обзалагаме се на по един сладолед колко ще издържи новоткритият ресторант или новото магазинче в квартала".

България в светлини и сенки. Както, впрочем, всяка друга страна по света. Покрай срещата на ЕС за Западните Балкани стотиците чуждестранни журналисти ще видят Рилския манастир и Пловдив, ще опитат великолепната българска кухня и отличните вина, но ще научат и за забатачената съдебна реформа, за олигарсите, за превзетите медии и за репресираното гражданско общество. И сигурно ще напишат за всичко това. Малко от птичи поглед. Както по-горните редове.

Александър Андреев, Дойче веле

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 16 Май 2018 12:39
    Професор Стиглиц ще консултира "Визията за България" на БСП

    "Да общувам с проф. Стиглиц отблизо е истинско богатство. Още повече, когато имаме общи идеи. Обсъдихме засилващите се неравенства и начините за намаляването им", заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя обясни, че напълно споделя заключенията в книгата му “Цената на неравенството”, че резултат от неравенствата е съществуването на два паралелни свята, които функционират един до друг, без да имат досег помежду си.

    "С проф. Стиглиц разговаряхме и за нашата “Визия за България”, която ще обявим на 21 юли", коментира тя. Нинова припомни, че той е посветил част от трудовете си на ролята на държавата в икономиката. "Ние отдавна настояваме държавата да не оставя всичко на свободния пазар, а да запази своята регулаторна функция в ключови сектори. Радвам се, че един от най-големите икономисти в света, носител на Нобелова награда за икономика, смята, че за да работят пазарите така, както се очаква, трябва да има подходящо регулиране от страна на държавата", заяви тя..

    Корнелия Нинова каза, че е отправила покана към проф. Стиглиц да посети България, за да представи своите идеи. "Професор Стиглиц прие да му изпратя нашата "Визия за България", за да ме консултира по темите, залегнали в нея. Там има много от неговите виждания за справедливост за всеки и как неравенството подкопава господството на закона. Разговаряхме занапред да обменяме мнения по определени въпроси, които касаят икономиката и социалната държава", изтъкна тя.

    Джоузеф Стиглиц е един от най-известните леви икономисти в света, носител на Нобелова награда за икономика от 2001 г. и още десетки престижни награди. Завършил е Масачузетския технологичен институт, преподавател в MIT, Принстън, Станфорд и Колумбийския университет. Най-известните му трудове са: “Цената на неравенството", “Голямото разделение”, “Еврото”, “Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея”.

  • Сряда, 16 Май 2018 12:39
    БСП поиска от Министерство на транспорта да предостави анализите за концесията на летище "София"

    ПГ на „БСП за България” изпрати искане до министъра на транспорта Ивайло Московски във връзка с откритата миналата седмица процедура за определяне на концесионер и възлагане на концесия на летище "София". Това съобщиха от пресцентъра на НС на БСП. Социалистите поискаха да им бъде предоставен анализът на международните консултанти – Световна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие за концесията. ПГ на "БСП за България" поиска и решението на МС и документацията за обявяване на процедурата за отдаване на концесия на летище София.

    На брифинг в парламента, миналия четвъртък, социалистите обявиха, че на закрито заседание, като извънредна точка, правителството е взело решение за втори път да даде старт на концесията на летище „София“. Тогава Георги Свиленски обяви, че ПГ на "БСП за България" е последователна през всички години, когато това правителство и предишното, се опитват да отдадат най-печелившото българско държавно дружество на концесия. По думите му летището ни е обект и на национална сигурност и не може да бъде отдадено на концесия по този тъмен и непрозрачен начин. Той разкри, че на летището са започнали съкращения на работници и въвеждане на изискванията на бъдещия концесионер според предварителните условия, за да може, когато му бъде предоставено дружеството, да няма противопоставяне от страна на работниците. Той заяви, че левицата ще застане зад всеки един работник, който бъде неоснователно съкратен, уволнен или изгонен от летището.

  • Сряда, 16 Май 2018 12:39
    Що е то държавност и има ли тя почва у нас?

    Високото обществено положение прилича на планина, която отдалеч изглежда така правилна по форма и толкова приветлива на вид... Но когато човек се изкачи на върха й, вижда се обкръжен от магарешки тръни и зверове... Емануил Роидис (1835–1904 г.) – гръцки писател, публицист и езиковед.

    В Речник на българския език, издание на Българската академия на науките, Институт по български език, т. 4, стр. 569, като смисъл на думата „държавност“ е дадено: „качество на държавен“.
    Логично би било да предположим, че това понятие най-плътно би съответствало на структурата, предназначена да осъществява функционирането на публичната власт: законодателна, изпълнителната и съдебна, както и на апарата за нейното прилагане, тоест на самата държава, понеже именно то, като понятие, произлиза от нея и се дефинира посредством характеристиките на държавата.

    Точно такава би била процедурата за изясняване що е държавност в нейния български вариант, в случай, че върху територията, обозначена на глобусите с „България“, пулсираше организмът на една нормална държава.
    Когато очертанията на тази структура в правно-морален аспект са деформирани, размити и гротескно изкривени, както е понастоящем в България, то, ако сме достатъчно силно мотивирани от желанието да сме частица от нормално, а не от социопатно общество, пред нас има само един вариант как да решим алтернативата, очертана от френско-алжирския революционер Франц Омар Фанон (1925–1961 г.), че „Всяко поколение трябва да открие своята мисия и да я изпълни или да й измени“.

    На пълнолетното българско население и от двата пола не се налага да броди през девет земи в десета, за да открие своята мисия. Тя е да разруши настоящата квазидържава, функционираща в угода на едно (псевдо)елитарно малцинство. После, както птиците изграждат гнездата си, сламка по сламка, да издигне конструкцията на държавата България, като преди това се информира кои страни са възприели и имплементирали при тях най-прогресивните форми на народовластие, упражнявани по широкия свят от индивиди с развито чувство за собствено достойнство, готови – ако се наложи, – да следват максимата на Томас Джеферсън (1743–1826 г.), американски философ, държавен и политически деец, президент на САЩ (1801–1809 г.): „Дървото на свободата има нужда от време навреме да се полива с кръвта на патриоти и тирани“.

    Концепцията на Шарл Монтескьо (1689–1755 г.), френски просветител и социолог, за разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; за създаване на система от „тежести“ и „противотежести“ при управлението на една страна, по негово време е била революционна доктрина, чието предназначение е било да отхвърли упражняването на еднолична власт от страна на френския крал, почиваща върху представата за нейния божествен произход.
    Повече от два века по-късно тази идея може да служи само за стъпало в развитието на теорията за държавното управление в полза на гражданите. В никакъв случай не последното.
    Политическата практика на представителната демокрация, независимо за кой от реализираните в историята нейни варианти става въпрос: парламентарна монархия, либерална демокрация, теологическа демокрация или социалистически тип представителна демокрация, убедително свидетелства, че при всяка форма на този род държавно управление се наблюдава явление в социален аспект, характерно и за предхождащите демокрацията форми на съществуване на държавата.
    Това повтарящо се в различните обществено-политически формации явление е наличието на една малобройна част от цялото население в дадена страна, което малцинство е неразривно свързано с властта в държавата – политическа и икономическа. Прието е тези групи да бъдат наричани „елити“. Елити не в смисъл на „най-добри представители“, а в социално-биологичен смисъл – индивиди, които се оказват на върха на социалната и на хранителната верига в своя колектив.

    Ето къде е Гордиевият възел, който трябва да бъде разсечен. Веднъж и завинаги!

    Неотдавна слушах по радио „Алма матер“ един материал на Ясен Бояджиев от „Дойче веле“. Темата: „Дупките по пътищата в България и Швейцария“. Всъщност статията представляваше своего рода социален пътепис от два различни свята. Как у нас темата за ремонтите на пътищата се е превърнала в дъвка за политиците, които си правят балончета от нея, оцветени или в сладникаво-розово – ГЕРБаджийските пропагандни балони, или в катранено-черно – опозиционната критика. Както изяснява авторът на материала в „Дойче веле“, а и без неговото откритие целокупното българско население е напълно в крак с прозрението, че ремонтите умишлено се правят некачествено – понеже единствена цел от страна на изпълнителите им е да си максимизират печалбите. Държавните пък чиновници, независимо дали на национално или на местно ниво в общините, броят облаците по небето, вместо да се вторачат в качествените индикатори за извършените ремонти. Понеже или участват в схемите за източване на финансовите ресурси – независимо дали са по европейски или национални програми, – или най-малкото са наясно, че набъркат ли се в тресавището да си изпълняват както им е вменено служебните задължения, може и да се окаже, че вече са неподходящи на работните си места.

    Там пък, в Швейцария, хората сами решавали какви ремонти да се правят, общинските чиновници само подготвяли за всеки пълнолетен гражданин информационен пакет със снимки на дефектите по пътищата, които би трябвало да бъдат ремонтирани, пък после на общо събрание на желаещите да присъстват на него измежду гражданите, били решавани въпросите за финансирането – чрез гласуване на различните предложения: увеличаване на данъците или теглене на кредит, за който пак солидарно са гаранти всички граждани. Затова и никога не чакат дупките да добият размерите и дълбочината на българските, понеже после ремонтите биха им стрували 10–15 пъти повече.
    Най-важното правило в другия, швейцарския свят е, че който политик поеме някакъв ангажимент пред своите избиратели и не го изпълни, никога повече не получава от тях възможност да повтори този трик, сиреч няма шанс отново да заеме публична длъжност. Докато Борисов, Бойко, както припомня журналистът от „Дойче веле“, вече 17 години, откакто е на публични длъжности, все раздава обещания наляво и надясно за оправяне на пътищата, а след ремонтите те отново и отново дефектират. В които мероприятия той си има и много помощници по места. В София например – г-жа Йорданка Фандъкова, която е перфектна илюстрация на мисълта на доайена на чикагската неолиберална икономическа школа проф. Милтън Фридмън, че най-лесно се харчат чужди пари за чужди цели.

    В този, нашия, нешвейцарския свят, ние овчедушно търпим тези, на които пак ние заработваме заплатите, да си вършат работата некачествено, да не говорим, че твърде често и доста подозрително дали не и за лична изгода, и отново им позволяваме да залягат в окопите на властта. Именно „окопи“, понеже българският (псевдо)елит се намира в непрекъсната война със суверена си относно допуска до установяване на контрол как те, от сервизната служба на държавната администрация, си изпълняват служебните задължения. В реалния български социум, който не само, че дори не е паралелен на швейцарския, но направо си е устроен по модел „антишвейцарски“, на гражданите им е позволено единствено в изборния ден да си избират кой политически шут да ги забавлява срещу космически хонорари, които шутовете сами си требват.

    Авторът на материала Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Оставете коментар