Вторник, 16 Октомври 2018
Четвъртък, 17 Май 2018 09:16

Репортери се оляха с уникални въпроси около срещата на върха в НДК, догодина трябва да сме 150-ти по свобода на словото

Репортери от националните телевизии и от водещи родни медии буквално се оляха с отразяването на срещата на върха със Западните Балкани, която се провежда в Националния дворец на културата. Журналистка в Нова ТВ се изцепи с първия си въпрос към външния министър Екатерина Захариева. Попита любопитно, дали успява да се наспива от тревогите около председателството ни. Към премиера Бойко Борисов не липсваха подобни подмятания от типа "вълнувате ли се от гостуването на толкова много лидери у нас", "какво ще дискутирате на срещата" и още куп глупости, на които трябваше да отговаря. Колеги журналисти пропуснаха да го попитат само за магнолиите, какво закусва, колко килограма е и има ли жена до себе си. В същото време остава неясна съдбата на Западните Балкани, а европейският медиатор се провали.

Испанският премиер Мариано Рахой би шута на идеите на Бойко Борисов и каза, че няма да участва на срещата му, защото не признава Косово. В крайна сметка остава усещането, че председателството ни мина под знака на банкетите и на безсмислените командировки, които плащаме. Лидерите начело с Меркел ще ни потупат по рамото, ще хапнат, ще пийнат, ще ни кажат, че пак трябва да водим разговори и нищо няма да се случи.

Типичен пример е Юнкер, на когото не му се тръгва от България заради софрите, които му правят. И малките деца разбраха, че всичко, което се случва у нас по време на председателството ни в Европейския съюз, е "пожелателно", а нашите гости половин година буквално са на курорт. По същия начин успяхме да направим световен феномен - да пропием и да развалим японци, които строиха метрото ни. Тогава обаче беше кмет Бойко Борисов и отделяше повече време на столицата, видя накъде отиват нещата и ги стегна. Очакваме да изпратим чиновниците от НДК променени и доволни. Очевидно те трудно ще ни сменят живота, но ние техния - най-вероятно. С подобни въпроси и поведение на наши журналисти пред ЕС, няма да се изненадваме, че сме на 111-то място в класацията за свобода на словото на "Репортери без граници". Догодина може да сме и 150-ти, примерно...

Васил Василев

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 17 Май 2018 09:16
    Волен Сидеров: Либерализмът ще отстъпи пред консервативните идеи, на хората започна да им се повръща от това, ЕС трябва да се промени

    В момента имаме една бюрократична, пирамидална структура със скъпоплатени чиновници – Еврокомисия, и задкулисие зад тази Комисия, които всъщност решават нещата - това трябва да се промени!

    „Знам какво е да си в опозиция 10 години. Влязох в управляващата коалиция с идеята, че когато си във властта, можеш поне нещо да направиш. След толкова години се убедих, че политиката е наистина изкуство на възможното. В момента имам някаква възможност да реализирам някакви неща. В здравеопазването какво направих? Извоювах в Ямбол – моят избирателен район – болницата, която от средата на 80-те години е започната и недовършена, да бъде довършена, но след една година буквално битка в самото правителство”.

    Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ Волен Сидеров – председател на парламентарната група на Обединените патриоти и лидер на партия „Атака“. Обикновено дебатите в парламента са критики към правителството, но без визия за бъдещето, обобщи той.  

    По повод новината, че партия „Атака“ е получила покана за членство в Консервативния алианс на Европа, а следващата седмица ще подаде формално документи, Сидеров заяви: „Историческият момент е такъв, че на европейското поле, а значи и на българското, става огромен сблъсък между консервативни идеи и либерализъм. Либерализмът беше властващ през периода след падането на Берлинската стена. Обаче на хората започна да им се повръща от това и казват: „Стига толкова, не искаме мигранти от където си поискат“. Надявам се, че в крайна сметка ще спечели тази разумна среда, в която са и консерваторите. Според вижданията на Консервативния алианс ЕС не трябва да се разпада, но трябва да се промени, изтъкна Сидеров. 

    Лидерът на „Атака” допълни, че Съюза има нужда от промяна, защото, по думите му, в момента имаме една бюрократична, пирамидална структура със скъпоплатени чиновници – Еврокомисия, и задкулисие зад тази Комисия, които всъщност решават нещата. Това трябва да се промени и да се даде повече възможност на хората – наистина демокрацията да се върне, защото тя в момента е отнета“, посочи още Сидеров. 

    Пред БНР Сидеров призна, че премиерът Борисов „води по-гъвкава политика“, отколкото той би водил на негово място. Той заяви, че самият Борисов и неговите евродепутати гласуваха за първи път различно от мейнстрийма – в защита на Орбан, когато стана дума за санкции срещу него в ЕП. Това означава, че има промяна, че нищо не статично“.

    Сидеров оцени Николай Бареков като човек, който се е преборил да вкара двама евродепутати в ЕП и е заел своето място в Консервативния алианс в последните пет години. Той поясни, че винаги е бил конструктивен политик, „но това е било приглушавано и завоалирано от черната пропаганда“.

    Според него и твърденията за скандално негово поведение в столично заведение са свързани с поканата от европейските консерватори. “Това е измислица, която трябва внесе някакъв черен щрих към моя профил. Аз съм свикнал с това, няма проблем”. 

    Относно дали трите патриотични партии ще се явят заедно на евроизборите догодина, Волен Сидеров посочи, че все още няма пълна яснота по въпроса. До момента има отговор от Каракачанов, който е казал „да, така трябва, правилно е, съгласен съм“. Националистът сподели, че няма отговор от Валери Симеонов, който продължавал да казва, че ще помисли.

    „Нашето споразумение е само за участие в парламентарните избори през 2017-а, то не важи за европейските избори, трябва да взема решение, но в момента не мога да ви кажа“, бил лаконичен Симеонов.

    Председателят на ПГ на „Обединени патриоти“ завърши с това, че заедно с Каракачанов са подканвали вече няколко пъти вицепремиера да каже дали коалицията ще продължи заедно и на евроизборите.

  • Четвъртък, 17 Май 2018 09:16
    Ив Маму пред „Фигаро”: Нашият елит ни предаде пред лицето на исляма

    Сега, когато съществуването на междуобщностно напрежение беше признато дори от бившия министър на вътрешните работи на Франция Жерар Колон, журналистът Ив Маму обвинява френския елит за това, че той не е отделил необходимото внимание на имиграцията и е затворил очите си пред ислямизацията на страната.

    Интервю на Пол Сюжи,  "Фигаро"

    "Фигаро": Как ви се струва, имиграцията и ислямизацията ще доведат ли до това, че французите няма да могат „да бъдат нация“? Каква връзка намирате между предполагаемия, смущаващ подем на исляма и предполагаемия разпад на френската нация?

    Ив Маму: Книгата „Великото игнориране“ (Le grand abandon, editions de Toucan,Paru le 25 septembre 2018) представлява опит за възстановяване на картината. Стараех се да разбера как и защо паралелно с френската нация постепенно започна да се формира ислямска нация. Гръмките изявления на бившия министър на вътрешните работи Жерар Колон, след като предаде пълномощията си на премиера Едуар Филип, показват, че противопоставянето на тези две нации в съвременна Франция води след себе си до риск от стълкновение. Както каза Колон, днес ние (тоест, мюсюлмани и немюсюлмани) сме „редом един до друг“, но няма гаранция, че утре няма да се окажем „един срещу друг“. Сценарият на възможна, истинска гражданска война беше описан от този, който от година и половина всекидневно чете отчетите на полицията и жандармерията.

    Жерар Колон е част от френския политически елит. Той напусна поста си, като заяви, че гражданската война не е през девет планини. Всичко това потвърждава избраното от мен заглавие „Великото игнориране“. Както и да го погледнем, предупреждението от страна на действащ министър би трябвало да произведе огромен ефект. Но, тъй като той произнесе думите си вече на изпроводяк, някои от средствата за информация дори не ги отразиха.

    Гражданската война означава разделяне на нацията. Не знам дали тя ще се случи, но ми се струва важно да се замислим за съществуването на две нации на една територия. Понякога, към стълкновение между нациите водят лошо очертаните граници. Във Франция ислямската нация беше създадена. Тя беше резултат от водената политика. Френският елит, тоест държавния апарат, политическите партии, експертите, кметовете, медиите, дейците на културата, всички те по ред причини, в продължение на няколко десетилетия (и до ден днешен) поддържаха и оправдаваха мюсюлманската имиграция.

    Тези преференции на елита към исляма създадоха истинска пропаст между върховете и низините на Франция. Публикуваният ежегодно от Парижкия център за политически изследвания индекс на доверието прекрасно отразява това явление. Голяма част от френското население изпитва цяла гама от негативни чувства към политическата класа. От неприязън и отвращение до отхвърляне и безразличие. Какво представлява сам по себе си този разрив между върховете и низините на обществото?  Според мнението на хората, това е прекалено инвазивния ислям и излишно голямата (прекомерната) имиграция. Любопитно е, че индексът щади само две институции - армията и полицията, доверието към които достига близо 80%.

    - Може би, но дали това е достатъчно, за да твърдим, както правите вие, че ислямизма и имиграцията са били планирани, разработени, оформени и подготвени предварително?

    - Имиграцията беше обмислено и организирано явление, обаче възникналата като резултат ислямизация не влизаше в плановете. Но тъй като, въпреки ислямизацията, имиграцията продължава, явно нашия елит я възприема като незначителна. Или просто му е все едно. Искам да подчертая именно това безразличие, което крие в себе си риска от гражданска война. Това упорство, с което правителството съдейства за формирането на ислямска нация, просто е поразително. В книгата си цитирам всички постановления на съвета на министрите в полза на мюсюлманската имиграция: носенето на воали, бурки, никаби, многоженството. Същото се отнася и до Конституционния съвет, който реши, че в интерес на държавата е да позволи да се умножават салафитските училища и да снеме отговорността „в името на солидарността“ от тези, които съдействат на нелегалната имиграция. Книгата ми отбелязва също странната слепота на Центъра за светска държава в тези случаи, когато става дума за исляма. Същевременно Центърът, както и Висшият съвет за телевизия и радио, проявяват непонятна отзивчивост към исканията на мюсюлманската аудитория. За всички мои твърдения в книгата ми са цитирани съответните източници. Във „Великото игнориране“ има приблизително 700 бележки и цитати. Анализът на тези проверени и потвърдени факти позволява да се направи извода, че в крайна сметка френският елит отдава предпочитанията си на исляма. Това ни връща към вашия първи въпрос. Днес не само ислямът възпрепятства създаването на нация. Елитът също не иска това.

    - В книгата си Вие пишете „Свирепсващия днес политически антирасизъм никога не е поставял пред себе си за цел борбата с расизма“. Какво имате предвид?

    - Не забелязах някакви протести на антирасистките организации против рапъра Ник Конрад, който пееше за убийство на белите хора и белите деца в люлките им. Или срещу „Коренните жители на Републиката“, които съвместно с профсъюза „Сюд Едюкасион“ провеждат закрити за „белите“ семинари. Или срещу Медина, който мечтае да обеси безбожниците на Голгота. Или против телевизионния водещ Ернот и министъра на културата Нисен, които желаят в телевизията да има по-малко „бели“. В същото време, когато Ерик Земур отбеляза високия процент на имигранти в затворите, а Жорж Бенсусен се опита да обясни, че сред голямата част от мюсюлманското население на Франция се шири антисемитизма, тогава антирасистките организации обединиха усилията си, за да го изправят пред съда. Всичко това, в името на борбата с расизма.

    Тези примери позволяват да очертаем зоната на действие на антирасизма. Всичко се свежда до това да затворят устата на критиците на „многообразието“. При това, „многообразие“ не просто като мъглив антирасистки лозунг. В своята книга аз доказвам, че „многообразието“ е форма на политика. Тя е субсидирана от държавни антирасистки организации, училища, където още от началните класове предлагат да се изучава арабски език, от министерството на културата, финансиращо „многообразието“ в киното и театъра, от Френската асоциация за нормализация, която прави рейтинги за „многообразие“ на предприятията, от Висшият съвет за телевизия и радио, който със своя индекс за „многообразие“ мечтае, едва ли не, да наложи етнически квоти на медийните канали, а така също от различни лобисти, като „Клуб XXI“ на Хаким ал-Карави и асоциацията „Съществуване“…

    „Великото изоставяне“ доказва, че политическият антирасизъм и риториката на „многообразието“ не целят борба с расизма. Те насаждат в главите ни мисли за това, че „цветните“ имигранти по подразбиране са жертви. Службите на министър-председателя сега разпространяват филмчета срещу сексуалната агресия. В едно от тях бял мъж напада момиче от магребски произход. В негова защита се намесват бяла жена и черен мъж. Тази идеологическа лента обвинява за сексуалната агресия белия мъж и не признава, че подобна агресия могат да проявят и „цветните“ жертви. Аз съм сигурен, че, формиран по този начин, образът на жертвата у цветните французи способства за проявите на днешната агресия.

    - Кого имате предвид, когато казвате „елит“? Може ли да сложим цялата политическа, икономическа, културна и информационна отговорност в една кошница?

    - Моята книга разглежда политическите партии, министерството на правосъдието, антирасистките организации, университетите, училищата, експертите, интелектуалците, светът на киното и театъра, както и няколко други групи… Всички тези групи и ведомства работят в собствените си области за провеждане на „многообразието“ и свързаното с него „съвместно съществуване“. Вече споменах за Съвета на министрите, Конституционния съвет и Висшия съвет за телевизия и радио. Също така привеждам примери за интелектуалци, които подписват петиции и устройват в медиите разправа над всеки общественик, чиято гледна точка се отличава от тяхната. Алжирският писател Камел Дауд се убеди в това на собствен гръб, когато заяви, че масовите изнасилвания през 2015 г. в Кьолн са свързани с вноса в Германия на патриархална култура в отношенията между половете.

    Експертите оправдават и поощряват имиграцията в името на предполагаеми ползи за икономиката. Министерството на правосъдието нарушава свободата на словото на Земур и Бенсусен. Аз съм написал 600 страници с подкрепящи се един друг примери, чиято логика говори за революция, провеждана „отгоре“. За 30 години френското общество се откъсна от светския, републикански модел и премина към мултикултуралистки, комунитарен, антисветски модел. Става дума за истинска революция, която все още продължава пред очите ни. Политическият, икономическият и ведомствен елит се отказаха от светския, републикански модел, без да питат за мнението на населението. Френският елит преживява прелома на века, който може да доведе до крах на демокрацията и светското общество. И за какво? Боя се, че изгода от всичко това може да извлече само ислямизмът

    - Според Вас, върху политиците лежи главната отговорност за разпространението на ислямизма. В това число и върху Националния фронт. Защо?

    - Националният фронт изигра ролята на плашило. Самото му съществуване попречи за формирането на сериозно обсъждане на темите за исляма и имиграцията. Сърфирайки по ръба на расизма и антисемитизма, Жан-Мари Льо Пен способства за хегемонията на антирасистката риторика. Марин Льо Пен се опитваше да промени лицето на партията, но щетите вече бяха непоправими. При това ефектът им се запазва до ден днешен. Колкото до левите правителства, те носят основната историческа отговорност, за което пиша във „Великото игнориране“.

    - Вие обвинявате политиците, особено левите („ислямо-левичарски“), в клиентелизъм, обаче сам признавате в предисловието, че мюсюлманите са станали неразделна част от френското общество. Тогава, дали политиката не е длъжна да общува и с тях в това число?

    - Клиентелистките леви се заиграват с ислямския комунитаризъм. Дават огромни субсидии за строежа на джамии. Всичко това, за да спечелят гласовете на мюсюлманите. Ислямо-левичарските течения насърчават ислямската агресия в стремежа си да получат властта. Това са две различни течения, но и двете се използват от мюсюлманите като инструмент за завоюване на властта. Използването на исляма от левите изкопа гроба на светското общество. Макар, че светското общество не е празен звук. Това е гражданското пространство. То на свой ред създава условията за политика, защото е освободено от всички тези теми, които не се отнасят към дискусията и преговорите.

    Светската система ограничи религията до дома и храма, изведе я от политическото пространство, посявайки именно зърната на гражданската война. Светската република трябва да признава само гражданите, а не общностите, още повече религиозните. Позицията на нашите десни и леви политици, че републиката дължи джамии на мюсюлманите, е грешка и предателство. Грешка е, защото това засилва мюсюлманския комунитаризъм и сепаратизъм. Предателство е, защото дългът на републиката се състои в обезпечаването на всички французи, независимо от вярата и цвета на кожата с образование, свобода на словото и мисълта.

    - Вие толкова много критикувате църквата. Но нима тя не изпълнява своята роля когато проявява състрадание към имигрантите? Трябва ли винаги да свеждаме всичко до политика? 

    - Ролята на журналиста не е в това да приема видимото за действителност. Когато Макрон отива в колежа "Свети Бернар" и заявява на висши представители на френския католицизъм, че трябва да „ремонтират“ прекъснатите връзки между църквата и държавата, какво според вас е това? Стъпка в правилна посока? Не, това е политика. Той се обръща към католическата църква, която вече цяло столетие страда от светската държава и отлива на вярващи. Той й казва: да забравим за светската държава, връщайте се в политиката. За какво му е това на Макрон? Естествено, за да намери съюзници в големия проект, наречен „френски ислям“. На Макрон му трябват съюзници, за да се избави от светското общество. А нима има по-добър съюзник от църквата? Що се отнася до състраданието, проявявано от страна на църквата към имигрантите, трябва да напомним, че то  има избирателен характер. Църквата не защити египетските копти по време на избиването им в Египет и почти не протестира против сегашната етническа чистка, която засегна източните християни. Тя мълчи и за убитите от "Ислямска държава" езиди. Такъв избирателен подход към състраданието предизвиква въпроси. В книгата си аз правя опит да покажа, че показната благотворителност на църквата към мюсюлманите също е политика.

    - Що се отнася до средствата за масова информация, Вие виждате ли в тях „фалшификатор на истината?

    - Преди няколко дни в новините на „Франс 2“ излезе репортаж за истинска епидемия от нападения с нож в Лондон. Но точно същата епидемия се вихри и във Франция, а всички медии мълчат за тази ситуация. Единствено, преглеждайки всички вестниците от провинциалната преса, осъзнаваш мащаба на случващото се, нерядко смъртоносно насилие. Когато вестниците пишат за нападение с нож, не се съобщава името на извършителя, нито неговите мотиви. Наблюдава се един стремеж към анонимизиране на "лудостта".  Подавляващото болшинство медии са съучастници в катастрофата на века. Те вече не говорят за проблемите, а проповядват „многообразие“ и „съвместно съществуване“.

    Ив Маму е бивш журналист във вестниците „Льо Монд“, „Канар Аншене“, „Либерасион“ и „Трибюн“

    Източник: lefigaro.fr; превод: Никола Стефанов, "Гласове"

  • Четвъртък, 17 Май 2018 09:16
    Връщането на смъртното наказание - невъзможно

    След убийството на Виктория Маринова, отново се заговори на висок глас за връщане на смъртното наказание като наказателна мярка срещу най-тежките престъпления. Първо – неофициално в социалните мрежи, после – официално в медиите, преди всичко от Ангел Джамбазки. Лансира се дори идеята за провеждане на референдум. Възможно ли е, обаче?

    Последната смъртна присъда у нас е изпълнена на 4 ноември 1989 г., 6 дни преди падането на режима на Тодор Живков. На 20 юли 1990 г. 13 осъдени на смърт получават втори шанс – депутатите от Великото народно събрание налагат мораториум върху изпълнението на присъдите им. Съдилищата обаче продължават да произнасят смъртни присъди, които не се изпълняват заради мораториума. До края на 1998 г. така са осъдени 22-ма. Смъртното наказание е заменено с доживотен затвор без право на замяна през 1998 г.

    „За” смъртното наказание”:

    Представители на ВМРО поставят на дневен ред смъртното наказание след всяко по-тежко убийство.

    Евродепутатът Ангел Джамбазки поиска промени в НК и НПК след случая с убитото момиче от Велико Търново Вероника, чийто убиец при трето поредно убийство отново получава най-ниско наказание.

    След убийството в Русе, Ангел Джамбазки повдигна отново въпроса, заявявайки, че справедливото възмездие за жестоки престъпления като убийството на Виктория, е смъртна присъда. Според него самопризнанията на Северин могат да доведат до намаляване на присъдата. „В обществото ни има пълно единодушие, че човек като Северин не трябва да бъде на свобода. В случая първо трябва да се раздаде справедливото възмездие, второ – да се отправи ясен сигнал към всеки подобен човек и да се защити обществото. Това са трите функции на наказанието – справедливост, превъзпитание и защита“, обяснява Ангел Джамбазки.

    Неговият колега Искрен Веселинов - юрист от Русе и депутат от ВМРО е на същото мнение. За патриотите е проблем обаче, че Европейският съюз е отрекъл това наказание и ние като страна членка не можем да го въведем. Преди 17 години ВМРО направи подписка за връщане на смъртното наказание при убийство на деца и бременни, която беше подкрепена от над 180 хиляди души, но тя не беше приета от Народното събрание

    В момента в над 50 страни по света съществува смъртно наказание и една от тях са Съединените американски щати. В Европа единствената държава със смъртно наказание е Беларус.

    Страни, които все още имат смъртно наказание, са: Афганистан, Индия, Нигерия, САЩ, Иран, Япония, Тайван, Кувейт, Зимбабве, Либия, Тайланд, Гвиана, Уганда, Бангладеш, Ирак, Индонезия, Ботсвана, ОАЕ, Бахамски острови, Куба, Беларус, Йемен, Саудитска Арабия, Виетнам, Сирия, Египет, Южен Судан, Демократична република Конго, Етиопия, Китай, Судан, Коморски острови, Сомалия, Барбадос, Малайзия, Чад, Пакистан, Оман, Сингапур, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Бахрейн, Северна Корея, Екваториална Гвинея, Сейнт Винсънт и Гренадини, Палестински територии, Тринидад и Тобаго, Лесото, Антигуа и Барбуда, Белиз, Доминика, Ямайка и Йордания.

    Смъртното наказание – правно невъзможно!

    Според заместник-председателя на ПГ на БСП Крум Зарков, референдум за връщане на смъртното наказание е правно невъзможен и политически популистки ход. Правно невъзможен е, защото България през 1999 г. е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека, в която има специален протокол 6 за забрана на смъртното наказание. В закона за референдумите пише, че по въпроси, уредени в международни договори, може да се произвеждат само преди тяхната ратификация. От политическа гледна точка пък би било знак за безсилие. Като юрист Зарков обяснява, че наказателното право има две цели – превенция и наказание. При тежки престъпления като това в Русе, законодателството ни предвижда доживотен затвор без право на замяна, което от прависти се смята за морално по-тежка мярка от смъртно наказание.

Оставете коментар