Четвъртък, 16 Август 2018
Петък, 25 Май 2018 12:50

Да помогнем на македонците! Дават ни 100 милиарда евро и ние им продаваме името "България". После ние се обявяваме за Република Тракия!

Проблемът с името на Македония е сериозен. Г-н Борисов мисли по темата, аз обаче също. Ето и моята идея.

Няма как да измислим ново име на Македония, което да се хареса на гърците. А без гърците Македония ще види ЕС през крив макарон. А без Македония в ЕС, аргументът ни, че Бойко Борисов е "дипломатическият гений" на Балканите - отиват директно във Вардар. Отнася го течението, барабар със Сталийски, дет се вика. Затова ето какво предлагам аз.

Вместо Македония да се пъне да мисли ново име, ние ще им продадем нашето! Срещу 100 милиарда евро, на лизинг, от утре Македония може да се казва България. (Нали много спореха, дали Вапцаров е македонец?! Е, ето, българин е. От Скопие.)

Нещо повече. Не само името ще им продадем. Ще им шитнем и Гинка, и Хекимян, ако искат и КТБ да вземат дори. Божидар Димитров ще изпадне в състояние на нестихващ оргазъм. А ние и него ще им го дадем - като исторически бонус.

Логично, ще попитате вие, какво правим ние след като продадем името си? Ами кво, измисляме си ново. Предлагам да се кръстим Република Тракия. Ще започнем на чисто. Ще теглим един шут в капачките на панславизма и ще се самообявим за новите евреи. Деликатно ще съобщим, че от ТАН (Тракийска академия на науките) се открили неоспорими доказателства, че Моисей е имал брат певец, за Орфей говоря, и само той има сниман на ксерокс анекса към 10-те Божии заповеди. Какъв е той, Република Тракия ще съобщи след неопределено историческо време. Ще ги държим в напрежение! Всичките! От Доналд, през лелята от Хамбург, та до Ким Чен ун.

И докато това се случва, ние няма да си губим времето, а ще наемем международно призната ПР фирма, на която ще поръчаме ново лого, разбирай герб, и знаме, разбира се. Ще си направим собствена тракийска криптовалута с името trakiacoint и ще вдигнем Левон Хапарцумян на трупчета. Абе, много работи ще направим!

Защото истина уважаеми съотечественици е проста - всичко опира до интелектуална разчупеност и тракийски кураж. И нека не забравяме стария тракийски лаф - "United We Stand Strong"!

П.С. Гърците ще бъдат в пълен шок! Първо, солунските братя ще се окажат българи от Скопие, второ ще полудеят заради името Тракия, и трето - Спартак е нашенец!

Васил Петев, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 25 Май 2018 12:50
    Маргарита Михнева към Румен Петков: Вие май не помните доста неща от периода, в който бяхте министър на МВР

    "Де да беше Пеевски виновен. Да, ама не е. Този път задачата е по-сложна господа политици", каза журналистката пред BIG5, коментирайки казуса с Митьо Очите и последващата реакция пред bTV на ексвътрешния министър Румен Петков

  • Петък, 25 Май 2018 12:50
    За насекомите, кучета, джендърите и педагогическите школи

    Няма страшно, играйте си, глупостите почти не си личат, пише Васил Петев

  • Петък, 25 Май 2018 12:50
    Г-жо Фандъкова, а сандалите на Милена?

    Тръгнахме си с Милена късно снощи в дъжда. Полуголи, тя със сандали, аз с гуменки. И един общ чадър.

    В началото настроени със симпатия към света, настроени с уважение един към друг. Всеки бута чадъра към другия - пазим се взаимно, от водата, от мрака.

    Пазим се, ама кратко. Още при първата по-голяма локва завесата започва да се вдига. Аз решавам, че нямам нерви за подобен муден път и смело излизам под мрънкащото небе, докато тя остава леко назад с чадър в ръка.
    - Къде бягаш бе, Василе?
    - Що за въпрос при дъжд?! - недоумявам аз. - Бягам към края, уважаема, към легнало и сухо положение, бягам. Ти къде мислиш, че отивам с толкова кал около мен?
    В този миг тя уцелва локва (уцелва не е най-точния глагол, тъй като то друго освен локви няма, все едно Фики да си уцели стила - то всичко 3/4 - три порции кал, останалото оранжада)
    - Мама ти долна....- по реакцията на Милена разбирам, че този път локвата е била по-дълбока от предходната. - Ауууу, сандалите ми станаха на нищо! Къде е тая Фандъкова бе?! Лелеее..
    - Аре пък и ти сега, за едни сандали, политически въпрос ще правиш!
    - Ма и ти Василе не си добре! Те бяха....- и се почва, с еди каква си кожа, с еди каква си закопчалка, с един какви си ергономични възглавнички...
    Слушам с едно полукълбо недоволството й.
    - Елитен квартал! Къв елитен квартал бе?! Това си е Столипи....

    Мърморенето на Милена се усилва право пропорционално с повишаването на обема на локвите по пътя. Аз от своя страна пък вече съм приел фактите и се опитвам да превърна ситуацията в позитив, докато се самоубеждавам, че това е рядък шанс да походя мокър под летен дъжд, и че това не съм го правил отдавна, а е тъпо, щото именно тези разходки са истинските разходи, а всичко друго е лишено от романтика, а аз имам нужда от малко романтика, тъй като само със зидани чувства трудно се живее, а водата чисти.

    Чисти тя, водата, докато не мине през нея някой забързан задник с Ауди. Тогава спира да чисти и вече само маркира.
    - Ти мислила ли си, какво ще правим, ако завинаги остане нощ и никога не спре да вали? - опитвам се да сменя темата на мислите й аз.
    - Абе ти луд ли си бе? Как ще седим мокри цяла нощ? И аз с тея сандали...- мърмори нервно Милена, докато слаломира межу колчета, локви, автомобили, пропасти и изхвърлени през балкона презервативи - Не можеш ли да напишеш нещо за тая Фандъкова?
    - Кво?
    - Ами...
    - Че няма отношение към сандалите ти? - опитвам се да и помогна аз.
    - Нееее, че...
    Новата локва няма светлоотразителна жилетка, затова се появява от нищото, без обозначение. Следва - цоп, мама ти долна и т.н.
    И така още цял километър. Ред нерви, ред вода, ред псувни, оп, то станало руло Стефани.

    Ами ако никога не спре да вали? - не спирам да се питам аз. - Какво ще правим с толкова много вода?
    - Ще се удавим! - сякаш прочела мислите ми отсича жената - воден змей. - Ще се удавим в тази тъга. Ех тез сандали...пфу!

    П.С. Чете сега Милена написаното и вика:

    Браво бе, аз звяр, а ти романтик. Кой ще повярва? А за сандалите ми, дори въобще не ща да говоря! Толкова мъка има по този свят, Господи - оттегля се боса и натъжена тя на дивана.

    Васил Петев

Оставете коментар