Четвъртък, 17 Януари 2019
Петък, 29 Юни 2018 21:16

Що е то държавност и има ли тя почва у нас?

Високото обществено положение прилича на планина, която отдалеч изглежда така правилна по форма и толкова приветлива на вид... Но когато човек се изкачи на върха й, вижда се обкръжен от магарешки тръни и зверове... Емануил Роидис (1835–1904 г.) – гръцки писател, публицист и езиковед.

В Речник на българския език, издание на Българската академия на науките, Институт по български език, т. 4, стр. 569, като смисъл на думата „държавност“ е дадено: „качество на държавен“.
Логично би било да предположим, че това понятие най-плътно би съответствало на структурата, предназначена да осъществява функционирането на публичната власт: законодателна, изпълнителната и съдебна, както и на апарата за нейното прилагане, тоест на самата държава, понеже именно то, като понятие, произлиза от нея и се дефинира посредством характеристиките на държавата.

Точно такава би била процедурата за изясняване що е държавност в нейния български вариант, в случай, че върху територията, обозначена на глобусите с „България“, пулсираше организмът на една нормална държава.
Когато очертанията на тази структура в правно-морален аспект са деформирани, размити и гротескно изкривени, както е понастоящем в България, то, ако сме достатъчно силно мотивирани от желанието да сме частица от нормално, а не от социопатно общество, пред нас има само един вариант как да решим алтернативата, очертана от френско-алжирския революционер Франц Омар Фанон (1925–1961 г.), че „Всяко поколение трябва да открие своята мисия и да я изпълни или да й измени“.

На пълнолетното българско население и от двата пола не се налага да броди през девет земи в десета, за да открие своята мисия. Тя е да разруши настоящата квазидържава, функционираща в угода на едно (псевдо)елитарно малцинство. После, както птиците изграждат гнездата си, сламка по сламка, да издигне конструкцията на държавата България, като преди това се информира кои страни са възприели и имплементирали при тях най-прогресивните форми на народовластие, упражнявани по широкия свят от индивиди с развито чувство за собствено достойнство, готови – ако се наложи, – да следват максимата на Томас Джеферсън (1743–1826 г.), американски философ, държавен и политически деец, президент на САЩ (1801–1809 г.): „Дървото на свободата има нужда от време навреме да се полива с кръвта на патриоти и тирани“.

Концепцията на Шарл Монтескьо (1689–1755 г.), френски просветител и социолог, за разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна; за създаване на система от „тежести“ и „противотежести“ при управлението на една страна, по негово време е била революционна доктрина, чието предназначение е било да отхвърли упражняването на еднолична власт от страна на френския крал, почиваща върху представата за нейния божествен произход.
Повече от два века по-късно тази идея може да служи само за стъпало в развитието на теорията за държавното управление в полза на гражданите. В никакъв случай не последното.
Политическата практика на представителната демокрация, независимо за кой от реализираните в историята нейни варианти става въпрос: парламентарна монархия, либерална демокрация, теологическа демокрация или социалистически тип представителна демокрация, убедително свидетелства, че при всяка форма на този род държавно управление се наблюдава явление в социален аспект, характерно и за предхождащите демокрацията форми на съществуване на държавата.
Това повтарящо се в различните обществено-политически формации явление е наличието на една малобройна част от цялото население в дадена страна, което малцинство е неразривно свързано с властта в държавата – политическа и икономическа. Прието е тези групи да бъдат наричани „елити“. Елити не в смисъл на „най-добри представители“, а в социално-биологичен смисъл – индивиди, които се оказват на върха на социалната и на хранителната верига в своя колектив.

Ето къде е Гордиевият възел, който трябва да бъде разсечен. Веднъж и завинаги!

Неотдавна слушах по радио „Алма матер“ един материал на Ясен Бояджиев от „Дойче веле“. Темата: „Дупките по пътищата в България и Швейцария“. Всъщност статията представляваше своего рода социален пътепис от два различни свята. Как у нас темата за ремонтите на пътищата се е превърнала в дъвка за политиците, които си правят балончета от нея, оцветени или в сладникаво-розово – ГЕРБаджийските пропагандни балони, или в катранено-черно – опозиционната критика. Както изяснява авторът на материала в „Дойче веле“, а и без неговото откритие целокупното българско население е напълно в крак с прозрението, че ремонтите умишлено се правят некачествено – понеже единствена цел от страна на изпълнителите им е да си максимизират печалбите. Държавните пък чиновници, независимо дали на национално или на местно ниво в общините, броят облаците по небето, вместо да се вторачат в качествените индикатори за извършените ремонти. Понеже или участват в схемите за източване на финансовите ресурси – независимо дали са по европейски или национални програми, – или най-малкото са наясно, че набъркат ли се в тресавището да си изпълняват както им е вменено служебните задължения, може и да се окаже, че вече са неподходящи на работните си места.

Там пък, в Швейцария, хората сами решавали какви ремонти да се правят, общинските чиновници само подготвяли за всеки пълнолетен гражданин информационен пакет със снимки на дефектите по пътищата, които би трябвало да бъдат ремонтирани, пък после на общо събрание на желаещите да присъстват на него измежду гражданите, били решавани въпросите за финансирането – чрез гласуване на различните предложения: увеличаване на данъците или теглене на кредит, за който пак солидарно са гаранти всички граждани. Затова и никога не чакат дупките да добият размерите и дълбочината на българските, понеже после ремонтите биха им стрували 10–15 пъти повече.
Най-важното правило в другия, швейцарския свят е, че който политик поеме някакъв ангажимент пред своите избиратели и не го изпълни, никога повече не получава от тях възможност да повтори този трик, сиреч няма шанс отново да заеме публична длъжност. Докато Борисов, Бойко, както припомня журналистът от „Дойче веле“, вече 17 години, откакто е на публични длъжности, все раздава обещания наляво и надясно за оправяне на пътищата, а след ремонтите те отново и отново дефектират. В които мероприятия той си има и много помощници по места. В София например – г-жа Йорданка Фандъкова, която е перфектна илюстрация на мисълта на доайена на чикагската неолиберална икономическа школа проф. Милтън Фридмън, че най-лесно се харчат чужди пари за чужди цели.

В този, нашия, нешвейцарския свят, ние овчедушно търпим тези, на които пак ние заработваме заплатите, да си вършат работата некачествено, да не говорим, че твърде често и доста подозрително дали не и за лична изгода, и отново им позволяваме да залягат в окопите на властта. Именно „окопи“, понеже българският (псевдо)елит се намира в непрекъсната война със суверена си относно допуска до установяване на контрол как те, от сервизната служба на държавната администрация, си изпълняват служебните задължения. В реалния български социум, който не само, че дори не е паралелен на швейцарския, но направо си е устроен по модел „антишвейцарски“, на гражданите им е позволено единствено в изборния ден да си избират кой политически шут да ги забавлява срещу космически хонорари, които шутовете сами си требват.

Авторът на материала Славчо Кънчев е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 29 Юни 2018 21:16
    "Форбс" за България: Корупция, слаб съд и непрозрачни поръчки

    Изданието набляга на енергийната зависимост от Русия

  • Петък, 29 Юни 2018 21:16
    ЕКСКЛУЗИВНО В BIG5: Тежка некомпетентност и бягство от професионална отговорност на членове от Националното бюро за контрол на СРС!

    Едва 8 от общо 28 съдебни района на територията на България са били проверени по линия на контрол на използваните специални разузнавателни средства (СРС) през 2018 година, научи ексклузивно BIG5 от настоящи служители от Бюрото за контрол на СРС.

    Комплексни проверки са били извършени единствено през февруари месец 2018 година от члена на Бюрото Огнян Атанасов (ГЕРБ), който след първоначален отказ да изпълни решение на службата и указание на председателя й Бойко Рашков, все пак с няколко седмици закъснение извършва проверки в районите Ловеч, Велико Търново, Плевен, Габрово, Бургас и Ямбол. Инцидентни проверки във връзка с конкретни случаи са били направени единствено още от самия председател на Бюрото Бойко Рашков (чиито професионални задължения в позицията му на ръководител на Бюрото не включват прякото извършване на подобно дейност) в районите на Стара Загора и Хасково. 

    Пред BIG5 служители на държавната служба по контрол на СРС разказаха още, че след предаването на годишния доклад на Бюрото на 31 май 2018 (отчитащ периода за предходната година) на редовно заседание и след решение на неговия председател Бойко Рашков, 3-мата останали членове - Огнян Атанасов (ГЕРБ), Илия Ганев (БСП) и Огнян Стоичков Янакиев (Атака) са отказали да извършват проверки в останалите съдебни райони в страната, използвайки безумния за държавен служител аргумент "и без това мандата ни изтича". По този начин със своето скандално бездействие те реално оставили без контрол и напълно непроверени над 100 структури из цялата страна.

    Нека припомним, че Националното бюро по контрол на специалните разузнавателни средства има за своя професионална задача редовния контрол и проверки на използваните СРС-та в окръжните съдилища в страната, в окръжните прокуратури, във военните съдилища, във военните окръжни прокуратури, в областните дирекции на МВР, в Териториалните дирекции на ДАНС, както и в териториалната структура на ДАТО.

    Според източници на BIG5 от Бюрото по СРС, почти през целия си мандат Илия Ганев (БСП) и Огнян Атанасов (ГЕРБ) проявявали скандално бездействие и тежка професионална некомпетенстност, като и двамата за "5 години дори не са си включвали принтерите в кабинетите", разказват свидетели на дейността им или по-скоро на липсата на такава.

    На заседание през септември месец тази година Ганев, Стоичков и Атанасов отново отказали да изпълнят законовите си задължения, криейки се зад приключващия мандат. Вследствие на това тяхно бездействие, само на територията на София останали непроверени близо 50 специализирани служби.

    Нека припомним също, че именно тази седмица на парламента предстои да избере нов състав и ръководство на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Преди дни парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения изслуша кандидатите и прие да предложи в пленарна зала за състава на шестчленното бюро досегашния му ръководител Бойко Рашков и Илия Ганев - кандидатури на БСП, Огнян Стоичков - предложен от "Обединените патриоти" - "Атака", Пламен Иванов - кандидатура на "Воля", Илко Желязков - кандидатура на ДПС и Огнян Атанасов - кандидатура на ГЕРБ. За зам.-председател ще бъде предложен Илко Желязков, а за председателския пост - кандидатурите на досегашния шеф на Бюрото Бойко Рашков, действащия член на Бюрото Огнян Стоичков и Пламен Иванов от "Воля". Решението бе взето с 6 гласа "за", нито един "против" и без въздържали се.

    Всъщност, освен в крайното безхаберие към професионалните ангажименти на някои от досегашните членове, скандалът в предстоящия избор се съдържа и във факта, че единствено Бойко Рашков е с необходимата професионална компетенция за поста председател, особено предвид европейските препоръки членове на подобни органи да имат ценза и статута на съдии от ВКС. В същото време обаче, поради своята политическа независимост, Рашков се явява политически неудобен за „партийните централи“, а за мястото му пък точат зъби лица с крайно неподходящ за тази служба служебен бекграунд.

    Кандидатурата на Илия Ганев за член на Бюрото по контрол на СРС пък е направо комична предвид факта, че той е завършил магистратура със специалност „Механизация и автоматизация на горското стопанство и дърводобива“, а после е бил обикновен пожарникар, а кандидатът на Веселин Марешки и "Воля" ни в клин, ни в ръкав, макар и да е служител от ДАНС, директно се цели в председателския пост.

    Любопитен факт е, че всеки един член на Националното бюро по контрол на специалните разузнавателни средства получава нетно около 5 500 лева месечно. Факт, който още повече вдига градуса на недоволство от отказа на досегашни негови членове да свършат законната си работа.

    Очaквайте още по темата в BIG5:

    - Заради бездействието на членове на Бюрото по контрол на СРС вече 3 месеца се осуетява проверката на лидер на политическа партия

    - Отново заради безхаберието на 2-ма членове на службата вече месеци наред няколко български депутати остават без отговор – използвани ли са СРС-та срещу тях?

    - Има ли лидер на политическа партия, подал молба за проверка, която умишлено се бави от членове на Бюрото? 

    - Кой е лидерът на политическа партия, който е накарал своя представител в Бюрото да спре Бойко Рашков и проверките му в ДАНС?

    BIG5.BG

  • Петък, 29 Юни 2018 21:16
    България ще бъде погребана служебно

    Новините като скръбна вест

Оставете коментар