Петък, 19 Октомври 2018
Сряда, 18 Юли 2018 10:30

Незнание или непонятност на езика

"Има едни хора по света, уж родени от баща и майка, а всъщност ръчно сътворени от самия Бог…"

Това е текст за Левски. В него прозирам две обиди - първата е към него, втората обижда Бог. Излиза, че Бог е онанист, който "ръчно произвел" Левски. А за Левски излиза, че е създаден от онанистични забави... Да не говорим за родителите на Васил Иванов Кунчев. Ако бе живяла в момчешка компания Неда Антонова нямаше да напише такова нещо, защото щеше да знае каква обида нанася на Апостола. Цитираният текст е от прехвалената й книга за Левски: "Първият след Бога"... Добре, че не съм израсъл във времето, в което се яде, или чете само това, което си видял в рекламите...

Писателският занаят, освен всичко останало, е занимание и с езика. Познаване на езика. Понякога хрумката, идеята не са достатъчни. Трябва много, много работа с езика. Защото така се получава, че Аспарух се храни с царевична питка близо хиляда години преди царевицата да дойде от Америка, както прави Вера Мутафчиева... И редица още абсурди... Литературата е познаване на езика, игра с този език. Но, явно и на редактор не е случила, защото всеки Румен Ленидов би забелязал този абсурд, с изключение на... Румен Леонидов...

Христо Стоянов, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 18 Юли 2018 10:30
    Анна Заркова с премиера на книгата си "Българската мафия, както я видях"

    "Българската мафия, както я видях" - така е озаглавена най-новата книга на  журналистката Анна Заркова. На 23 октомври предстои премиерата, която ще се състои в клуб "Сити Стейдж" /подлеза на НДК/, от 18.30 часа, съобщава Liberta.

    Родена в София, Анна Заркова завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност Българска филология. Работи като коректор в Българската телеграфна агенция (1982–1983), журналист във в. „Ком” (1984–1986), във в. „Транспортен глас” (1987–1989) и др. От 1992 година е отговорен редактор на отдел „Криминален и съдебни новини” във в. „Труд” – изданието, с което се раздели за година, а след това се върна в него, но вече като независим наблюдател.   

    Анна Заркова е носител на званието „Журналист на годината” на в. „Труд” за 1992, 1993, 1997 г. Удостоена е с наградата за смелост „Кристален орел” на Международния съюз на журналистите със седалище Ню Йорк (1998). Носител е и на наградата „Първенец в професията” на международната асоциация на жените журналистки със седалище Вашингтон (1999). 

    Дългият и трънлив журналистическият път, в търсене на истината и разплитането на сложни криминални казуси, срещат Заркова с много от знаковите фигури на несвършващия преход – от министри и политически лица, през шефове на силови групировки, до овъртолените с тях полицейски началници, директори и обикновени ченгета в структурите на МВР.  

    Рефлексът й за истина и справедливост не остават ненаказани и през 1998 г. Анна Заркова става жертва на покушение – залята е с киселина. Престъплението остава в графа "неразкрити", макар за него да е даден на съд и оправдан синът на уличен в корупция полицай, уволнен след нейна публикация. 
    Житейският път и кариерата на уважаваната журналистка сами по себе си подсказват сюжетите, отговорите и поставените въпроси над тялото на разсъблечената българска мафия. Такава, каквато е в очите на Анна Заркова – "Българската мафия, както я видях"!

  • Сряда, 18 Юли 2018 10:30
    Ами сега ООН какво ще прави? Ами Брюксел и всички тия Биволи?

    Ами сега ООН какво ще прави... Ами Брюксел зеле ли ще претака...

    Оказа се, че момичето просто не е разследваща журналистка, а просто красиво момиче, което хваща око...

    А всички тия Биволи, малачета, стада журналисти, които пищяха тъй, сякаш тях изнасилват заради техните журналистически разкрития като например колко са жълти гащичките на Венета Райкова, или пък с кого спи Азис под светналия поглед на Самуил...

    Ако за всяко изнасилено момиче в България се вдигне такава международна олелия, отдавна да бе решен проблемът с престъпността в България... Давайте, братя журналисти. И вие, сестри журналистически... Колко прах ви трябва да си посипете главите...

    А, и да попитам - подмокряхте ли гащички докато писахте с такова сексуално удоволствие за убитата Виктория, леко да му е небето на момичето...

    Господи, един труп, пък цяла гилдия журналисти храни, че ги и носи в галоп...

    Ами, толкоз...

    Христо Стоянов, facebook

  • Сряда, 18 Юли 2018 10:30
    Колко идиота може да побере трупът на Виктория?

    В България, мислех си, смъртта е удобното легло за злобата, посредствеността - най-вече посредствеността - политическите възгледи, липсата на политически възгледи, користта и съблазънта...

    Трупът, който може да задоволи дори сексуално всеки инстинкт за себеизява. Трупът, като гражданска съвест и трупът като повод... Повод за всичко... А, да не забравя - трупът, който оправдава заплатите на десетки, че и на стотици журналисти.

    Представете си, ако не бяха изнасилили и убили Виктория, колко журналисти можеха да загубят работата си само защото с дни, седмици и месеци не са пускали дописки в медиите си. А по-отраканите от тях сега дори пробват и в публицистиката. Някои можеха направо да заработват и като частни детективи - такива невероятности пръкнаха в пресата, че просто да се чуди човек те дали пък не преподават в някакво частно училище за килъри.

    Защото само извратен ум може да роди такива версии за една изнасилена - красива, не отричам - жена, която е водила едно единствено предаване. И в това предаване дори не тя е разпитала двама псевдожурналисти, които просто били на място, което сами са посочили на полицията.

    Та, така. Те са живи и здрави, но такава пиар кампания създадоха на своя сайт "Бивол", че всяко малаче би им завидяло на калта, от която биха могли да сътворят цяло по-добро човечество. Малачето завижда за калта, Господ - също...

    Винаги си спомням онази Новозеландска притча за Сътворението. Бог ожаднял, след като направил човека от кал и се отдалечил да потърси вода. Минал дяволът оттам, съзрял фигурката и от завист я оплюл цялата. След като се върнал и видял олигавената фигурка, Господ я обърнал като ръкавица и от тогава човекът е мръсен и лигав отвътре, а отвън е чист.

    Само че тези, които пишат за изнасилената и убита заради красотата си Виктория, така се овъргаляха с трупа й, че и отвън вече са лигави, слузести и лайнянести... Както, междупрочем, и отвътре. Но, каквито журналистите, такива и политиците. Световните, имам предвид... Щом и те полегнаха до трупа на Виктория - от тези от ООН до онези от Брюксел...

     И се чудя дали няма да се появи пандемия от изнасилени красиви жени благодарение на тях. Защото така разпалиха фантазиите на иначе кротките онанисти, че красива жена неизнасилена няма да остане... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар