Сряда, 19 Септември 2018
Сряда, 05 Септември 2018 10:31

Културата като проектантска организация

Никога не съм работил по проекти. И никога не бих паднал толкова ниско. Проектът е нещо, което трябва да се свърши, а моите книги са завършени. Те са факти - за жалост на десетки и стотици "проектанти" в България, които си остават в сферата на проекта.

В сферата на желанието да напишат книга. Дори когато я държат като книжно тяло, те не са убедени, че са създали нещо и говорят за това нещо като за проект. Не зная откъде се появи тази паразитна дума в езика ни, но тя е обсебила цялото ни изкуство. Художникът е нарисувал картината, но я смята за проект. За бъдеще неосъществимо време. Защото нали това е проектът. Проектът е БЪДЕЩЕ НЕОСЪЩЕСТВИМО ВРЕМЕ. Музикантът свири парчето, публиката ръкопляска, вълнува се, но той твърди, че това е проект.

Господи, представям си, ако реализира проекта си, трябва вече да го честват като мъртвец. Като Бах или Моцарт взети заедно. Изкуството се създава, то не се проектира. По много причини - проектът следва някаква линия. При следване на проектираната сюжетна линия ти нямаш право на изненади. На емоционалност. Героите в текста са даденост и не могат да мръднат встрани от своите проекции. На могат да изненадат своя Толстой и да се хвърлят като Ана Каренина под влака, не могат да допълнят един тон в музикалното произведение, защото е извън проекта, не могат да сменят перспективата. Защото, ако я сменят тази перспектива може да се роди Ел Греко, нали... А целта е не да се роди Ел Греко или Толстой, да се роди Шонберг или Бетховен, защото всяко мърдане встрани, всяка грешка прави изкуство, говори за емоционалност. А в проектите няма емоционалност, в проектите има намерения... Ами, толкоз...

Христо Стоянов, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 05 Септември 2018 10:31
    „Учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж. Но да растете ще трябва вие самите!”

    За днешния първи учебен ден прочетете това "Обръщение към първокласниците" на Ерих Кестнер, който написа най-хубавите детски романи и знае, че на децата винаги трябва да се казва истината и само истината

    Мили деца,

    Ето че днес за първи път сядате на тези твърди чинове; подредени сте по височина или по азбучен ред и ми се иска да вярвам, че ако ми приличате на кестеняви и жълти манатарки, нанизани за сушене, причината е само в сезон. Вместо на щастливи четирилистни детелинки, както би трябвало. Някой от вас се въртят неспокойно по местата си, сякаш седят на нагорещена печка. Други стърчат като цаковани по чиновете си. Трети се заливат в глупав смях, а червенокосото момче от третата редица е вперило настръхнал поглед към черната дъска, сякаш вижда пред себе си мрачното бъдеще.

    В душата ви се е настанила някаква плахост и не може да се каже, че инстинктите са ви излъгали. Вашият съдбоносен час е настъпил. Семейството ви с колебание ви е довело тук и ви е предало в ръцете на държавата. За вас започва живот по часовник и с това всъщност приключва животът.

    Оплетената ог цифри и параграфи, йерархични степени и учебни планове тясна и все по-тясна мрежа обхваща вече и вас. От момента, в който сте седнали тук, вие вече принадлежите към определена класа. И при това към най-нисшата. Пред вас са класовите борби и годините на изпитания. Сега вие сте плодни семенца, ще трябва да се превърнете в добре подредени плодни дръвчета!

    Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията - това е пътят, който ви предстои….

    Има ли някакъв смисъл да ви се дават съвети по такъв един път? И то от човек, на когото никакво противене не е помогнало и мирише точно толкова "на буркан", колкото и другите? Все пак позволете му да опита и му признайте заслугата, че поне никога не е забравял, а и едва ли някога ще забрави какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището…На онова сиво и лямо кубче за игра. И как му се е свивало сърцето тогава. Така ще можем да преминем към най-важния съвет, който би трябвало да набиете в главите си и добре да го запаметите, подобно на стара мъдрост от древна паметна плоча:

    „Не позволявайте да ви унищожат детството!"

    Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.

    В училище вас усърдно ви придвижват от „долното" през „средното" до „горното" стъпало. И когато най-сетне се озовете на върха и се мъчите да пазите равновесие, зад вас отрязват станалите „излишни" стъпала и вие вече не можете да се върнете обратно. А не би ли трябвало в своя живот човек да може да се качва и слиза по стълбите като в къща? Колко струва най-хубавият първи етаж без килера и уханните лавици, отрупани с плодове? Или без партера със скърцащата входна врата и дрънкането на звънчето? Но повечето хора живеят така: стоят на най-горното стъпало без стълба и без дом и си придават важност. Някога са били деца, после са станали възрастни, а какво са сега? Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек! Не зная дали сте ме разбрали. Простите неща се обясняват толкова сложно! Е добре, да вземем тогава нещо по-трудно, може би него ще разберете по-лесно. Например:

    „Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!"

    Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви. И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце. И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж. Но да растете ще трябва вие самите!

    „Съобразявайте се с онези, които се съобразяват с вас!"

    Това звучи по-лесно, отколкото става в действителност. А понякога е страшно трудно. В моя клас имаше един ученик, чийто баща притежаваше магазин за риба. Бедното момче, името му беше Бройер, миришеше така силно на риба, че ни прилошаваше само като го видехме да се задава от ъгъла. Рибната миризма се бе пропила в косите и дрехите му, не помагаше никакво миене или четкане. Всички бягаха от него. А не беше виновен за нищо. Така живееше съвсем сам, подигран и отблъснат, сякаш бе чумав. Той до дъното на душата си се срамуваше, но и това не помагаше. И днес още, четиридесет и пет години по-късно, като чуя името Бройер, ми призлява. Толкова е трудно понякога да се съобразяваш. И не винаги ти се удава. Въпреки това човек трябва да опитва наново и наново.

    „Не бъдете много прилежни!"

    При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. Човек трябва да учи, само зубрите зубрят. Говоря от личен опит. Като малко момче бях направо на път да стана зубър. А че въпреки всички усилия не станах, ме учудва и до днес. Главата не е единственият орган на човешкото тяло. Който твърди обратното, лъже. А който повярва в тази лъжа, дори и да издържи блестящо всичките си изпити, пак няма да изглежда, както трябва. За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече.

    „Не се надсмивайте над глупците!"

    Те не са глупави по своя воля или за ваше удоволствие. И не бийте никого, който е по-малък или по-слаб от вас! Ако някой не може да схване това без по-нататъшни обяснения, не бих искал да имам работа с него. Мога само да го предупредя, че никой не е толкова умен или силен, за да няма по-умни или по-силни от него. Затова трябва да се пази. Сравнен с други, той също е слаб и пълен глупак.

    „От време на време не вярвайте на учебниците си!"

    Те не са създадени на Синайската планина, нито по някакъв друг разумен начин. Произлезли са от стари учебници, които са произлезли от други стари учебници, които са произлезли от още по-стари учебници, които пък на свой ред са произлезли пак от стари учебници. Това някои наричат традиция. Но нещата изглеждат съвсем иначе. Днешната война например е далече от онова, което описват поемите в учебниците. Тя няма вид на дева с обнажена сабя, бляскава ризница и развети пера на шлема, както навярно е било при битката за Гравелот или Марсово поле. Но в някои учебници това изобщо не личи. Не вярвайте също и на истории, в които човекът е представен като неизменно добър, а доблестният герой е смел двадесет и четири часа на денонощие. Не вярвайте и не учете това, моля ви, защото по-късно, когато влезете в живота, ще се чудите извънредно много! И още нещо: правилото за сложна лихва повече не ви е необходимо, макар че още фигурира в учебната програма. Когато бях малко момче, трябваше да изчислим колко пари биха се получили до 1925 година от един талер, вложен в спестовна каса от наш прадед в 1525 година, по време на царуването на Йохан Непроменливия. Това беше едно крайно сложно изчисление. Но си струваше труда. Доказаха ни, че с лихвите и техните лихви от този талер би се получило най-голямото състояние на света! Но дойде инфлацията и в 1925 година най-голямото състояние на света заедно с цялата спестовна каса не струваше даже и един талер. Обаче правилото за сложната лихва продължи необезпокоявано да шества в учебниците по смятане. После дойде паричната реформа и от спестяванията и спестовната каса отново нищо не остана. А учебниците по смятане пак не забелязаха нищо. И идва ден, когато вие взимате червен молив и дебело зачертавате урока за сложната лихва. Той вече е остарял. Точно така, както атаката при Гравелот или цепелинът. А и някои други неща.

    И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си.

    © Превод от немски: Венцеслав Константинов

    AFISH.BG

  • Сряда, 05 Септември 2018 10:31
    Царят остана честен човек до края. И няма да се промени

    Царят загуби делото за двореца "Врана"... Следите ли ми мисълта. Следете я. Защото Цветан Цветанов си промени закона по време на делото срещу него. Два пъти осъден ефективно, а след промяна на закона - оправдан. Царят можеше ли да промени закона по време на своето управление. Можеше. Но не го направи. А можеше, нали. Преди повече от едно десетилетие да промени закона така, че да не сърба попарата днес. Но не го направи. Докато законът бе променен заради Цветанов по време на самите дела. Нещата опират до морала.

    До реализация на филмовото заглавие "Цар и генерал"... Защото, може всичко да се говори, но Царят остана честен човек до края. И няма да се промени...

    Христо Стоянов, фейсбук

  • Сряда, 05 Септември 2018 10:31
    ПАРАНОЯ ПО АНГЛИЙСКИ

    Очаквах го... Очаквах, че ще обвинят убийците на Георги Марков в използване на „Новичок“, но го смятах като плод на превъзбудената ми фантазия. Като резултат от метафорично мислещата ми литературна глава. Но, явно някой отвъд „Гибралтар“ подслушва мислите ми. Защото почти смениха версията ( наистина става въпрос за версии) за смъртта на Георги Марков с нова, като сачмата вече е напоена с „Новичок“, преди това обаче някой е трябвало да намаже дръжката на вратата в дома му в Лондон с „Новичок“… Явно в Англия вече разследват убийствата чрез литературни текстове. Като литературния текст се налага като шаблон върху версията за убийство. И там, където липсват доказателства и аргументи, преписват и налагат върху версията литературен текст… Защото, след подобно разкритие, какво друго ти остава да мислиш. Колкото повече се отдалечаваме от смъртта на Георги Марков, толкова повече версии за неговия край се появяват.

    А колкото повече версии има, толкова повече се отдалечаваме от истината. Толкова повече Георги Марков и неговата смърт се превръщат в литература и стойността му като български писател и английски публицист избледнява. Все повече се говори за неговата смърт и все по-малко за това, което е оставил зад гърба си. Преди тридесетина години излязоха две книги едновременно – избраните стихове на Яворов и „Романът на Яворов“ от Михаил Кремен. Стиховете излязоха в три хиляди тираж, „Романът на Яворов“ в сто хиляден тираж. След седмица само стиховете стояха самотни по рафтовете на книжарниците, а книгата на Кремен, в тридесет и три пъти по-голям тираж бе изчезнала. Митът по нашите земи е по-силен от живота… По-силен от това, което оставяш зад гърба си… Всъщност кой се оказва убиецът на Георги Марков. Дали пък не го доубиваме с тези нескончаеми прения за неговата мистериозна смърт. Защото убиваме по този начин стойностите. Вместо да направим анализ за текстовете му, да събудим любопитството на младите към това, което е оставил зад гърба си, ние им показваме, че единствената стойност на Георги Марков е неговата смърт. И между другота се казва, че той е бил и писател… Освен доказано смъртен ние се опитваме да докажем, че някои от мъртъвците са имали странните навици да пописват текстове.

    Убеден съм, че след новото "разкритие" за убийството му с „Новичок“, се опитват да докажат, че и Яго е използвал "Новичок"... Смъртта на Георги Марков като предвестник за семейство Скрипал… Не се ли промъква по този начин и тезата, че българският писател е сътрудничел на тайни служби. Защото, освен отровата, връзката за сътрудничество с тайните служби се налага от самосебе си…
    Всъщност, не е ли характерно отровителството точно по тия меридиани и кралски дворове, създали служби с кардинали, сиви кардинали и професионални отровители. И дали пък литературата не е създала и развила параноя в тази нация... За разлика от Англия обаче, ние не сме толкова рафинирани - ние използваме хладно оръжие. Дори Распутин, след като го тровят с цианкалий, се налага да го разстрелят, но се оказва, че смъртта му настъпва едва като го хвърлят в Нева и той се дави. Казвам "Ние", защото славянството не трови - ние вадим мечове и умираме от ятагани... И го правим очи в очи. Може би имат добро класическо образование английските политици и най-паче г-жа Мей, щом зад всичко съзира отрова...
    А най-страшната отрова, най-старата отрова в света е "Новичок"... Ами, това е...

    Христо Стоянов, фейсбук

Оставете коментар