Събота, 20 Април 2019
Неделя, 09 Септември 2018 09:07

Какво е за днешните българи 9 септември 1944 г.

Дори и след като са отминали 74 години, повратният ден 9 септември 1944 г. продължава да предизвиква спомени, размисли, съмнения, емоции и разгорещени политически страсти. И всичко това, независимо че през последните вече почти три десетилетия той беше яростно отричан, влезе в учебните програми като най-черната дата в българската история, а и телевизионната публицистика не остана назад в отричането на дена.

Този силно дискусионен характер на 9 септември ме кара днес, след толкова много години, да си задам въпроса на какво се дължи неизтриваемата народна памет за тази дата.

Най-близкият до ума отговор е, че събитията, предшествали и най-вече последвали датата 9 септември 1944 г., наистина се оказват повратни за съдбата на следвоенна България, на нейните политически елити, но и на повечето граждани на тогавашна България, а и на следващите поколения, та до ден днешен.

Разбира се, като при всяко голямо историческо сътресение, съдбите на хората тръгват в различни, често противоположни посоки. За едни 9 септември 1944 г. означава спасяване на живота – за осъдените на смърт, за партизаните и нелегалните, които нямат шанс да се преборят с полицията, жандармерията и армията, хвърлени срещу тях. За участниците в антихитлеристката съпротива, членовете и привържениците на БКП и ОФ той означава и влизане във властта, поемане на управлението на страната, издигане в политическата и социалната йерархия, което коренно ще промени както техния, така и живота на близките им. Съвсем различен е обликът на 9 септември 1944 г. за онези, които са отстранени от властта, които заедно със семействата си са подложени на репресии, някои губят живота си, а жизнените перспективи на други са прекършени.

И тези сътресения бележат само началото, първите дни и месеци след голямата политическа и геополитическа промяна в България. Но не тези първи следдеветосептемврийски промени правят датата толкова значима.

Истинското значение на 9 септември 1944 г. са големите преобразования, извършени в четирите и половина десетилетия на социалистическа България. Само в първите две от тях, до средата на 60-те години, България се променя напълно. На мястото на огромния брой малки ниви идват кооперативните полета; малките фабрики и работилници, предимно в преработвателната сфера, са заместени от предприятия в добивната, металургичната и машиностроителната промишленост; безработицата изчезва, също както и неграмотността, включително и сред българските турци.

Следва бързо развитие на образователната система, която създава училища в почти всяко селище, множат се висшите училища, най-вече с технически профил, предназначени да подготвят инженерите, необходими за индустриализацията. Разраства се здравната система чрез създаването на болници и здравни пунктове, а и подготовката на лекари, медицински сестри, фелдшери, защото медицинските грижи трябва да станат достъпни за всички. При това и образованието, и здравеопазването са безплатни за ползващите тези услуги. Но не и за държавата.

Онези, които още помнят годините на социализма, знаят, че не всичко беше прекрасно. Съществуваха множество проблеми, при това свързани с изброеното по-горе. Например, обезлюдяването на селата след създаването на огромните АПК (Аграрно-машинни комплекси), тъй като животът и трудът в града се оказаха по-привлекателни. Или проблемите с околната среда, които пораждаше ускорената индустриализация, символизирана от комините, бълващи черен дим. Да не говорим за честити липси на различни стоки, на жилища и леки автомобили, за които се чакаше с години, правеха се списъци и се събираха предварително средства.

Мога да изброявам още много неща, които ни възмущаваха, срещу които през последните години говорехме по събрания, улици и в макар и малкото тогава медии – Българската телевизия и Българското радио, националните и местните вестници, тогава задължително органи на различни институции. Както се вижда, поне за мен като историчка, която професионално се занимава с този период, картината на обществото, създадено след 9 септември 1944 г., съвсем не е еднозначна.

Защо тогава в началото на 2010 г. в телевизионна анкета първо по значение политическо събитие на ХХ в. се оказа именно 9 септември 1944 г.? Вярно е, че тогава за него гласуваха само една четвърт от зрителите, но много по-малко гласове от Девети септември получиха такива национално значими дати като: спасяването на българските евреи, обявяването на Независимостта и Илинденско-Преображенското въстание.

Според мен, основната причина за избора на 9 септември 1944 г. за събитие на ХХ в. беше сравнението с днешната действителност. Всъщност съвременните българи оценяваха 9 септември 1944 г. в светлината на 10 ноември 1989 г. И сравнението не беше в полза на днешния ден.

На 10 ноември 1989 г. повечето българи открито говореха срещу системата, олицетворявана от втръсналия на всички несмеяем лидер – Тодор Живков, срещу липсата на стоки, срещу режима на тока и т.н. Затова 10 ноември роди огромни надежди. Обещанията тогава се сипеха от всички страни. БКП/БСП се гордееше, че е свалила дългогодишния диктатор и е започнала промените, които ще доведат до установяването на демократичен социализъм. Новосъздаденият опозиционен СДС се обяви за смяна на системата – отхвърляне на социализма и налагане на демокрацията, което ще освободи предприемаческия гений на българина, всеки ще е свободен да избира професия, работно място, къде и как да живее, кой да го представлява в парламента или в местната власт.

Чак ме хваща срам, когато днес си припомням някои от щедрите обещания. Например онова на видни дейци на СДС в началото на 90-те години, че след аграрната реформа масата на българина ще се огъва от богатата реколта, селяните ще заменят москвичите с мерцедеси, а българите ще почиват на Майорка. Каква наивност!

Така че днес, 74 години след 9 септември 1944 г., когато започва да се изгражда социализмът, и 29 години след като започна неговото разрушаване, водещо в оценката е сравнението.

Това сравнение показва, че 9 септември 1944 г. не е и няма да бъде забравена дата. Защото се свързва с опитите да бъде изградено общество, в което на преден план стоят съграждането и грижата за широките слоеве на обществото, а не само за богатите. Каквото и да мислим за онази система, тя няма да се върне, но 9 септември би трябвало да мотивира мислещите българи да се опитаме да направим днешното общество по-справедливо. За да не гледаме с носталгия към миналото, а с надежда напред!

Проф. Искра Баева, 24may.bg

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 09 Септември 2018 09:07
    Софиянски: В България има огледално комунистическо управление

     

    СДС предадоха десните принципи, съюзявайки се управляващите от ГЕРБ, заяви в предаването "ЕвроДикоф" бившият депутат от СДС и бивш кмет на София Стефан Софиянски.

    "ГЕРБ е бивша комунистическа партия. Произходът на ГЕРБ и на сегашното БСП е един и същ. През 1997 г., когато с всички тези хора ние бяхме на барикадите и гербаджиите и бесепарите бях от другата страна на барикадата срещу нас. И днес ти да отидеш при тях е един огромен компромис на принципите, които аз не бих допуснал", обясни Софиянски.
    Той беше категоричен, че дори от чисто прагматична страна, обединението между двете партии, няма да доведе до успех за демократите.

    Бившият кмет на София изтъкна и че дори действително депутат от СДС да влезе в европарламента в резултат на съединяването на десните с ГЕРБ, той реално ще се превърне в кадър на управляващите, а не в изразител на синята идея. 
    Заради всичко това Стефан Софиянски сподели с горчивина, че на предстоящия вот не знае за кого ще даде гласа си.

    Софиянски коментира и актуалната тема с апартаментгейта в ГЕРБ, като определи логиката на управляващите като „странна”: „Те казват – едно време вие си живеехте в хубави жилища, сега искаме и ние“.

    Според него нямало никаква разлика между двете основни партии – БСП и ГЕРБ – нито като мислене, нито манталитет, нито като произход.

    „Ние имаме огледално комунистическо управление“, обобщи бившият градоначалник.

    Той сподели още, че Евгени Крусев, когото той познавал от съвместната им работа като добър професионалист, бил „натопен“ за некачествения ремонт на улица „Граф Игнатиев“.

    „Крусев е добър транспортчик, но България е министерска република, страна на проверките“, формулира Софиянски.

    Как вижда бъдещето пред ГЕРБ след тежкия скандал с жилищата в „сграда на годината“ „фирма „Артекс“?

    На този нъпрос ексградоночалникът на София отговори, че „понеже двете партии са огледално отражение една на друга, алтернатива няма”.

    “ГЕРБ ще отидат или при турците, или ще се съберат с комунистите“, прогнозира Софиянски и призова избирателите у нас да не гласуват повторно за български евродепутати в Брюксел с мотива, че те „не зааслужават това“.

  • Неделя, 09 Септември 2018 09:07
    Исторически ход: Нова конституция в Куба

    Кубинците вече ще имат право на частна собственост

  • Неделя, 09 Септември 2018 09:07
    Посланикът на Куба: Подложени сме на несправедлива и тежка блокада от страна на САЩ, но сме отпимисти в постигане на целите си

    Куба е в очакване на своята Магна харта. На референдума на 24 февруари се гласува за новата конституция на републиката. Кубинците ще кажат с гласа си: "Да" на Революцията, на суверенитета и независимостта на родината, "Да" на единството на нашата нация, "Да" на социалистическия курс на Куба, казва в интервю на Оля Ал-Ахмед за BIG5 новият посланик на Република Куба в София Н. Пр. г-жа Каридад Ямира Куето Милиан.

Оставете коментар