Неделя, 16 Декември 2018
Сряда, 03 Октомври 2018 10:02

New Europe: Резултатите от референдума в Македония могат да осуетят договора за името

Изненадващо ниската избирателна активност на референдума в Македония на 30 септември за одобряване договора между Атина и Скопие за името може да се окаже непреодолима пречка пред прилагането на споразумението. Много е вероятно македонският премиер Зоран Заев да тръгне към предсрочни избори, за да задържи процеса по ратификацията, след като добилите смелост националисти от опозицията втвърдиха позицията, пише NewEurope.eu.

Международните поддръжници на договора за името са крайно разочаровани от лошия резултат от референдума в Македония, но продължават да подкрепят Заев във всички решения, които ще вземе за в бъдеще.

В Гърция удара по договора (в страната учудващо не е насрочен референдум по въпроса – бел. New Europe) заплашва да обезцени единственото значително постижение на премиера Алексис Ципрас, след като дойде на власт през 2015 година – споразумението не се приема от голяма част от обществото и опозицията и това може да доведе до предсрочни избори.

Ниската избирателна активност може да предизвика предсрочни избори в Македония

Огромното мнозинство от избирателите (91,5%) гласуваха „за“, но този резултат беше ясен още преди това. Избирателната активност е 37%. Още седмици преди гласуването фокусът на македонските партии и чуждестранните наблюдатели беше върху активността на гласуване, тъй като активност от 50% би направила референдума валиден.

Това, което не се знае, е какво задържа толкова много избиратели далеч от избирателните секции, особено като се има предвид, че голямото албанско мнозинство (25-35% от населението) подкрепя твърдо договора за името.

Избирателните списъци са много стари. Безспорно активността в социалните мрежи в подкрепа на бойкота се увеличи значително през септември и не е ясно дали външна (най-вероятно руска) подкрепа или финансиране за тази кампания ще бъде открита.

Референдумът бе обявен за консултативен, което означава, че Заев може да вземе мощния вот „за“ и да продължи както желае с ратификацията, независимо от ниската активност, която значително влошава позициите му.

На 30 септември македонският премиер заяви, че парламентът ще трябва да действа, въпреки ниската избирателна активност. „Волята на тези, които гласуваха, трябва да се трансформира в политически действия в парламента“, заяви той. Заев добави, че „по-добра сделка с Гърция няма и не може да бъде постигната. Няма алтернатива на членството в ЕС и НАТО и няма да има“.

Моментът на истината идва в следващата фаза – промяната на Конституцията, в която ще бъдат вкарани промените, които Гърция поиска и на които Заев се съгласи с договора за името.

Трябва да бъдат променени текстове, които гръцката страна смята за „иредентистки“. Тази процедура изисква мнозинство от две трети (80 депутати) в парламента.

Преди референдума коалицията на Заев имаше слабо мнозинство в парламента и не му достигат 10 депутати до заветната бройка от 80 народни представители.

Истинският резултат от референдума ще бъде усетен и във втвърдяването на без това ясната позиция на ВМРО-ДПМНЕ по отношение на тези промени. Ако преди имаше колебаещите се депутати, сега те откажат да подкрепят Заев.

Като знак за засилена съпротива срещу премиера след референдума е и изявлението на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски: „Факт е, че споразумението за името не получи зелена светлина, а знак стоп от народа“.

Последната възможност на Заев е да отиде на предсрочни избори, на които да се опита да получи нужното за тези промени мнозинство, с което да спаси споразумението за името на страната.

Анализаторите вече правят изчисления за сценарии за „голяма коалиция“ и съобщават за плановете на премиера Заев да ускори предсрочни избори до края на 2018 година, които да предхождат изборите в Гърция.

Твърди се, че Заев е говорил с гръцкия си колега още на 30 септември по няколко въпроса и Ципрас го е поздравил за „решимостта и смелостта да продължи с прилагането на споразумението“.

Разочарованието на партиите в Атина беше очаквано

Управляващата гръцка коалиция, съставена от СИРИЗА (Коалиция на радикалната левица) и АНЕЛ (Независимите гърци) отдавна страда от вътрешни разногласия заради спора за името на Македония. Лидерът на АНЕЛ и министър на отбраната Панос Каменос твърдо се противопоставя на споразумението и обещава да блокира ратификацията му, когато се стигне до гласуване.

Гласовит, както винаги, Каменос „туитна“ на 30 септември, че референдумът е невалиден заради ниската активност, дори преди да завърши денят за гласуване. Той отбеляза, че ниската избирателна активност е показала, че „68% от гражданите отхвърлят споразумението“.

Гръцкото външно министерство публикува по-дълго и не толкова емоционално изявление с две основни точки: "Голяма част от обществото в съседната страна подкрепи споразумението. Обаче значителна част я гледа със скептицизъм. Гърция уважава решенията на гражданите на бившата югославска република Македония”.

Външното министерство добави: "Климатът на национализъм и подозрение, ежедневните фалшиви новини и необузданият фанатизъм не позволяват, за съжаление, трезва оценка на основните предимства на това споразумение и възпрепятства необходимото взаимно разбиране на народите и развитието на сътрудничеството ".

Основната гръцка опозиционна партия "Нова демокрация", която се очаква да спечели следващите избори, също се противопоставя на споразумението от Преспа. След като през юни не успя да свали коалицията "СИРИЗА-АНЕЛ" с вот на недоверие и протести, потокът от цинични реакции към смущаващите събития в Скопие не е неочакван, сочейки "правителствена бъркотия" и подчертавайки различията в реакциите на Каменос, Ципрас и Министерството на външните работи.

Говорителят на „Нова демокрация” Мария Спираки призова за избори възможно най-скоро и каза: "Шоуто трябва да свърши сега".

„Нова Демокрация” напомня, че Ципрас се надява, споразумението от Преспа да разшири вътрешнопартийните разделения между умерените и националистичесските радикали – план, който видимо не успя.

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 03 Октомври 2018 10:02
    Путин: Русия може да привлече Гърция към „Турски поток“

    Цапрас използва случая да нарече Турция заплаха за Гърция, особено след сделката за С-400

  • Сряда, 03 Октомври 2018 10:02
    България и Гърция подписаха съвместна декларация за развитието на ж.п. връзката „Солун - Александруполис - Русе“

    Ще се създаде съвместна проектна компания, която да работи по реализация на следващата фаза на проекта. Линията е част от по-големия проект за мултимодален коридор за товарни превози, свързващ Егейско и Черно море.

    Министър-председателят Бойко Борисов и гръцкият премиер Алексис Ципрас подписаха в „Евксиноград“ съвместна декларация за развитието на железопътната връзка „Солун – Кавала - Александруполис – Бургас – Варна - Русе“, съобщиха от Правителствената информационна служба.

    Документът предвижда създаването на съвместна проектна компания, която да работи по реализация на следващата фаза на проекта.

    До средата на декември месец ще бъде подготвено и Междуправителствено рамково споразумение за развитието на железопътната връзка.

    Началото на проекта беше поставено с Меморандум за разбирателство, който беше подписан от министрите на транспорта на България и Гърция в гр. Кавала през септември 2017 г. по време на официално посещение на правителствена делегация от България, ръководена от премиера Борисов.

    Проектът е от голямо стратегическо и икономическо значение. Цели развиването на устойчива двойна железопътна ос, електрифициран железопътен коридор с модерна ERTMS система за управление на железопътния трафик, свързващ българските и гръцките пристанища. Изграждането на железопътната линия е част от по-големия проект за мултимодален коридор за товарни превози, свързващ Егейско и Черно море „Sea2Sea”.

    В съвместната декларация, подписана днес, се предвижда също така възможността да бъде разгледано разширяването на обхвата на Меморандума за разбирателство чрез увеличаване на интермодалността на проекта, включително по-нататъшното развитие на шосейната връзка от Александруполис до Бургас.

    Резултат с изображение за транспортния коридор Солун - Кавала – Русе

     

  • Сряда, 03 Октомври 2018 10:02
    България, Гърция, Румъния, Сърбия и Израел на среща в "Евксиноград"

    Балканската четворка и Израел. Какво казаха лидерите след срещата на върха?

    Премиерът Бойко Борисов посрещна в резиденция Евксиноград министър-председателите на Гърция и Румъния - Алексис Ципрас и Виорика Дънчила и президентът на Сърбия Александър Вучич, които ще участват в Четиристранната среща на високо равнище между България, Гърция, Румъния и Сърбия, съобщи пресслужбата на Министерски съвет.

    Министър-председателите Бойко Борисов, Алексис Ципрас и Виорика Дънчила и президентът Александър Вучич ще обсъдят развитието на съвместните инфраструктурни проекти в контекста на свързаността на Балканите. Фокус на срещата ще бъде и задълбочаването на регионалната стабилност, както и актуални европейски въпроси.

    Като домакин на събитието българският премиер е благодарил на колегите си за сериозния ангажимент към този превърнал се вече в традиционен формат, чието начало е било поставено отново във Варна през октомври 2017 г. 

Оставете коментар