Сряда, 18 Септември 2019
Петък, 05 Октомври 2018 08:38

2,7 млрд. лв. са загубите заради зеления рекет

По 1 милион лева на ден е ощетявана държавата заради отложени или спрени проекти

Близо 2,7 милиарда лева за 10 години е загубила държавата от забавени или нереализирани инвестиционни проекти, блокирани от съдебните жалби на група еколози. Данните са от мащабно изследване, направено от експертен екип, оглавяван от председателя на Института за пазарна икономика Красен Станчев.

В презентацията на проучването участваха финансистът Димитър Чобанов и експертът Любомира Димитрова.

Автор: Георги Бойков, "Труд"

За изследването от 115 страници, обхванало периода от 2007 до 31 януари 2018 г, са ползвани и данни на Националния статистически институт. Разработката е озаглавена „Икономически анализ на разходи, предизвикани от забавяне или отмяна на процедури, проекти и инвестиционни намерения, включително пропуснати ползи от обжалване и нереализиране на проекти в областта на опазването на околната среда”.

Според основните изводи от забавени проекти за среден срок от 2,5 години, през последното десетилетие временно пропуснатите ползи за държавния бюджет и фиска са 1,145 милиарда лева.

Когато към тях се добавят и спрените инвестиции, тоест тези, по които няма движение от 5 години, чиято стойност е 498 милиона лева, сумата набъбва до 1,643 милиарда.

В изследването има и графа „Окончателни загуби”, в която са включени неосъществени инвестиции на „Дънди прешъс металс – 269 млн. лв, 416 млн. лв от проучвателната фаза на концесията на Шеврон в Нови Пазар, провалената инвестиция за златодобив в Трън – 380 млн лв., спряната концесия в Генерал Тошево за 120 милиона и забавената концесия в Брезник за 140 млн. лв.

„Налице са и потенциално невъзвръщаемите загуби от радикални реформи (ограничаване на правата на инвеститори, собственици и др.), които са 1,440 млрд.лв.”, пише в доклада. Така сумата набъбва до стряскащите 2,677 милиарда лева, които няма как да бъдат компенсирани и са изгубени за българската икономика.

„За посочените години загубата от отлаганията на проекти е близо 1 млн. лв. на ден”, обясни Красен Станчев. Той добави, че относно графата със спрените проекти (тези по които няма движение над 5 години), за основа са ползвани изгубените съдебни дела, както и резултатите от проведените референдуми в Генерал Тошево и Трън. Именно там „зелените” проведоха лъжлива кампания и заблудиха обществеността. Саботирани инвестиции за 6 милиарда лева, изпуснати десетки хиляди работни места Сумарно отложените инвестиции за периода 2007-2017 г. се оценяват на над 6 милиарда лева, пише още в доклада.

„Тази загуба е изчислена въз основа на допускането, че засегнатите инвестиционни проекти, които са свързани с околната среда, представляват приблизително 3 % от инвестициите в икономиката за разгледания период. За база за изчисленията са използвани данни от НСИ за общите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предназначение за периода 2010-2013 г.”, пишат експертите. Според тях потенциалните работни места, които не са разкрити заради забавените или спрените инвестиции у нас, са над 32 000. „При случаите от 2,5 години нереализираната заетост е оценена 22 181 работни места за целия период на изследването. Налице е допълнително нереализирана заетост от 10 875 места за същия период при още закъснение на част от проектите в бъдеще”, пише в доклада.

Ударите по Пирин, Витоша и АМ „Струма“

В доклада са разгледани и казусите със забавянето на Плановете за управление на Национален парк „Пирин” и Природен парк „Витоша”, както и опитът за блокиране на лот 3,2 от автомагистрала „Струма” през Кресненското дефиле. Относно Пирин, ако ситуацията не се промени, това ще доведе до загуби в държавния бюджет от близо 2 милиона лева. Това ще е пропуснатата полза за все още нереализираното повишаване на концесионните такси за ски зона „Банско”.

Отделно бизнесът в Пиринско рискува оборот от 158 млн. лева, ако не се направят нужните промени, които „зелените” блокират. Подобна е и ситуацията с Витоша, където под „екологичен” натиск всичко е в застой.

„Според общата статистика на пътнотранспортните произшествия за последните пет години загиналите на автомагистрали са средно около 3,2 - 3,3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища.

Тоест забавянето на строителството на магистрала „Струма” в частта само на Кресненското дефиле плаща цената в човешките животи. При „Струма” закъснението е 12 години. На година в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко”, пише в доклада.

Красен Станчев обяснява пред „Труд”, че няма как да се даде адекватна оценка за загубите на семейства на жертвите в Кресненския пролом, но експертният екип се е опитал да направи анализ на ситуацията. „Оценяваме каква би била ситуацията със смъртността, ако имаше магистрала през дефилето – тогава там жертвите щяха да намалеят 3 пъти. Не е лошо, когато се смятат убитите от автомобили таралежи и други бозайници (това е аргументът на „зелените” да не се реализира участъкът по проектното трасе – б.а.), да се взимат предвид и хората”, каза Станчев.

Конкретните казуси

От екипа, изготвил анализа, обясниха, че той категоризира и оценява преките, непреките и предизвиканите разходи за икономиката, фиска и обществото, възникнали от забавяне на инвестиционни намерения поради оспорване на процедури в областта на околната среда. За целта са разгледани договори и проекти, придобили така наречената „гражданственост”.

„Анализирани са конкретни казуси, свързани със забавени или отложени проекти и планове в областта на туризма, пътната инфраструктура, за пречиствателни станции за отпадъчни води в района на Черноморието. Анализирали сме отложени инвестиции в находища на полезни изкопаеми – Ада Тепе до Крумовград (злато), Трън (злато и сребро), „Генерал Тошево” и „Брезник” (природен газ). Както и планове за управление на Национален парк „Пирин” и Природен парк „Витоша”, строителството на автомагистрала „Струма” и други”, заявиха членовете на екипа.

Източник: в. "Труд"

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар