Понеделник, 27 Януари 2020
Четвъртък, 11 Октомври 2018 11:51

Хванаха убиеца на Виктория, но дали изобщо осъзнаха проблема?

Цялото мрънкане за охулването е начин да се прикрие основния проблем, който убийството на младата жена разкри по болезнен и страшен начин. Българите не си очернят държавата. Просто животът им е очернен и трудно могат да го разкажат в светли краски и бодряшки полутонове.

Автор: Александър Симов, Поглед.инфо

"Българите си очерниха държавата по най-брутален и гаден начин. С нищо не сме заслужили като държава така да бъдем хулени". Това емоционално изригване принадлежи на премиера Бойко Борисов. Той го направи на брифинга, на който заедно с вътрешния министър Младен Маринов и главния прокурор Сотир Цацаров обявиха, че убиецът на журналистката Виктория Маринова е задържан в Германия и са уточнени детайлите около зловещото престъпление в Русе. Нещо повече - човекът обяви, че ще привиква посланици заради това лошо отразяване, щял да има сериозни разговори с ЕНП, защото те го побъркали от "туитъри".

Добре де, приемам възмущението на премиера от тези, които "чернят" името на България навън, въпреки че имам ясни спомени какво правеше неговата партия в периода 2013-2014 година, когато не пожали сили, средства, емоция и интриги в това поприще. Но той принципно е прав - свръхполитизацията на една огромна трагедия е гавра преди всичко с жертвата, с нейното семейство, с близките й.  Бях на бдението в памет на Виктория в София и ми стана противно от начина, по който градската десница се опита да се впие в трагедията като политически вампир. Тези хора са в състояние да унищожат всичко, до което се докоснат. 
Само че тук има една много тънка линия на възприемане на събитието. Кое точно е охулване? Информацията за убийството ли? Защото трагедията е реална. Тя не е фалшива новина. Убиха млада жена посред бял ден в голям български град. Млада жена, която води телевизионно предаване. Съвсем нормално е медиите, пък били те и западни, да се заинтересуват от това събитие. Интерпретациите, че това е жестоко посегателство върху свободата на словото също трудно могат да минат в графата "очерняне". Това не е измислено сега тълкуване, нито пък нещо, което тепърва си пробива факт като теза. Ако тръгнете да питате хората по улиците какво мислят за свободата в медиите, масово ще получите остри отговори и съмнения.

Българите не си очернят държавата. Просто животът им е очернен и трудно могат да го разкажат в светли краски и бодряшки полутонове.

А и честно казано - не виждам какво може да каже Борисов на чуждите посланици у нас. Ще им размахва пръст, че медиите им са отразили случая? Ще им държи сметка за написаното? Вероятно на нашия премиер му идва като сензация факта, че има страни, в които медиите не са под контрола на държавата и са напълно свободни да развиват теории, да изразяват мнения и да пишат това, което сметнат за значимо. Какво ще иска министър-председателят от дипломатите? Да наложат цензура? Да спуснат директива как може и как не може да се пише за България?

Борбата с подобни статии няма как да се случи с административен и политически натиск. Тъжно и тъпо е, но контрата у е нас. България трябва да се промени, да покаже реално, че върви напред, за да спре отразяването й по този начин. Всичко останало са авторитарни фантазии и мърморения.

Изобщо цялото мрънкане за охулването е начин да се прикрие основния проблем, който убийството на младата жена разкри по болезнен и страшен начин.

Виктория Маринова не е нападната заради работата си, а става случайна жертва на брутално насилие. Не знам дали осъзнавате, но това е много по-зловещо. След като очевидно преуспяла жена като нея може да стане жертва на брутално насилие посред бял ден, това означава, че абсолютно всички са потенциални жертви. И това не е абстрактно притеснение или формулировка, а реална заплаха, която животът в България ти сервира със садистично удоволствие. Заради това съм абсолютно недоволен от брифинга на премиера, вътрешния министър и главния прокурор. Неговата цел беше чисто пожарникарска - да ни кажат, че са намерили и хванали извършителя. Това не е много успокоително. Дума не чух от вътрешния министър, например, за това, че в Русе, град с над 150 хиляди души население, има само 3 или 4 полицейски патрулки. За каква сигурност изобщо говорим?

В момента, в който са заловили убиеца, хората искат да чуят от властите не само похвали, а какво ще направят, за да не се повтарят подобни случаи. Това е важният въпрос. Ще вземат ли мерки или ще чакат всичко да утихне и животът да тръгне по старому все така страшен и несигурен ?

Пак да повторя - не приемам политическата злоупотреба с трагедията, но не мога да не се попитам - ако не беше целият този шум, ако не беше целият този обществен и международен натиск, щеше ли МВР да действа толкова бързо? Щяха ли да струпат толкова полицаи и разследващи органи, ако социалните мрежи не се бяха взривили от възмущение и протест? Не чух отговор на тези въпроси. А подозирам, че никой няма намерение и да отговаря и това ме плаши.

Може ли всеки български гражданин да разчита на толкова мощна полицейска реакция, ако нещо се случи с негови близки? Може ли обикновеният данъкоплатец да е сигурен, че МВР ще си бъде точно така на мястото, ако той е в подобна ситуация? Не са ни виновни западните медии, че отговорите на тези въпроси могат да бъдат дадени единствено с ръмжене. Българското общество като цяло демонстрира толкова голямо недоверие към институциите и към тяхната способност за реакция, че този проблем няма как да бъде замъглен в недоволно хокане. Следващата криза на доверие вече чака зад ъгъла и при всеки скандал ще се уголемява. 

Има обаче и друг притеснителен факт, който остана встрани от вниманието. Изключително контрастна е реакцията на Борисов при два случая, свързани с журналисти, които станаха в рамките на седмица. Когато "Господари на ефира" лъжливо обявиха, че техен репортер е бит, премиерът изобщо не изчака резултати от разследване, експертиза и проверка, а направо строи прокуратурата в две редици, за да арестува "извършителите". А при случая с Виктория изчезна от сцената като призрак. Ако приемем, че това е правилното поведение при такива тежки случаи, а подозирам, че точно така трябва да се прави, тогава бе задължително да чуем от него, че в първия случай той е допуснал огромна политическа и морална грешка. Защото случаят с Виктория не съществува сам за себе си, не се е случил във вакуум, той е част от безрадостната и кървава картина на ситуацията в България. И не очерням страната си с този извод.

А просто ми е притеснено за нея.

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 11 Октомври 2018 11:51
    Бойко Борисов: Феновете на Левски трябва да държат акциите на клуба

    Среща между премиера Бойко Борисов, спортния министър Красен Кралев и петима представители на феновете на ФК Левски започна малко преди 10 ч. тази сутрин. Премиерът Бойко Борисов разговаря с фенове на "Левски" заради опасенията им, че финансирането на футболния клуб от бизнесмена Васил Божков ще спре покрай мерките, които депутатите предприемат за регулирането на хазартния бизнес.

    Днешната среща на феновете на "Левски" с премиера е по тяхно желание, съобщи председателят на НПК на "Левски" Степан Хиндлиян след заседание на клуба с Васил Божков в сряда вечерта, но което безпрецедентно бяха поканени и медии, на чиито въпроси бизнесменът отговоряше.

    „Не сме тук, за да защитаваме корпоративни, частни интереси, лицензи и не ни интересува Закона за хазарта. Това, което нас ни интересува, е единствено и само какво се случва с „Левски“, какви са вашите виждания и как ще я караме оттук нататък“, заяви Степан Хиндлиян, председател на Националния клуб на привържениците на Левски.

  • Четвъртък, 11 Октомври 2018 11:51
    "Нове Холдинг" към Борисов: Отнемането на лиценз = обезщетения за милиарди

    От "Нове АД Холдинг" изпратиха официална позиция на частните компании, организиращи лотарийни игри в България.

  • Четвъртък, 11 Октомври 2018 11:51
    Методи Андреев: Битката на Борисов с “олигарси” най-вероятно обслужва интересите на трети лица

    С промените за хазарта управляващите правят гигантски слалом между различни корпоративни интереси, коментира в интервю по радио "Фокус" бившият депутат от гражданската квота на ГЕРБ и бивш председател на Комисията по досиетата

    - Тези дни усилено се заговори за закони, създадени в услуга на конкретна фирма и конкретно лице. Така разбрахме, че Комисията по хазарта е пробита и работи в полза на един човек, че държавата е дала право на хазартния бизнес да избира по каква схема да плаща на бюджета, че всички сектори плащат корпоративен или патентен данък, но за игри на „Национална лотария“ и лотария „България“ е въведена такса. Двойният аршин съществува от години, но сега го научихме и комай сега го научи и държавата, или поне се направи. И така се оказа, че ако минат внесените от Валери Симеонов и колегите му от НФСБ нови текстове, лотарийните игри ще се организират само от държавния Български спортен тотализатор, което мажоритарният акционер в двете частни лотарии у нас – Национална лотария и Лотария „България“, Васил Божков видя като национализация, докато финансовият министър Владислав Горанов обясни, че всъщност се прави монополизация. Други изчислиха приходите, които ще събере г-н Божков, като осъди България на 500 милиона лева. Междувременно стана ясно пък, че в бюджета се очакват да влязат почти толкова от монополизацията. Между временно се разбра още, че антикорупционната комисия иска отнемане на имущество за 380 милиона лева от Ветко и Маринела Арабаджиеви, включващо 5 хотела, апартаменти, автомобили, дори ролс-ройс. Какво реално се случва? Въздаване на закъсняла справедливост или изземване на бизнес? Задавам въпроса на Методи Андреев, бивш депутат от гражданската квота на ГЕРБ. С какво си обясняването втурването към въздаване на закъсняла справедливост?

    - Ами аз много не съм сигурен, че стремежът е да се въздава закъсняла справедливост. Поне много избирателно е подходът на съответните органи. Само към тези, за които говорихте във вашата презентация, е закъсняла справедливостта. Има страшно много други незасегнати сектори от националното стопанство, от българския бизнес, за които през години управляващите, като казвам управляващите, разбирам ГЕРБ, се погрижиха различните монополи да се чувстват по-добре в България. Сега монополизацията е голям проблем на държавата, особено тя се засили след десетте години управление на ГЕРБ. Аз многократно съм говорил и съм твърдял, че ГЕРБ е партия, която работи за монополите, тя не работи за дребния и средния бизнес. Това, че в момента са тръгнали да правят промени в Закона за хазарта, не означава, че те в предишните си управления, в предишните си политики не са дондуркали този бизнес. Като казвам дондуркали, разбирам да създават условия, при които този бизнес да се чувства най-силен от всички останали в тази сфера. В този случай, специално за прословутия Закон за хазарта, аз смятам, че отново проблемът не е добруване на българските граждани, поне така си обяснявам. По-скоро тук управляващите правят гигантски слалом между различни корпоративни интереси. Тук се засягат претенциите на един корпулентен бизнесмен да навлезе в тази сфера, интересите на друг бизнесмен, известен ъс своя анатомичен прякор, и на трети бизнесмен, който пък стана голям собственик на телевизия, нов собственик на телевизия. Ясно е, че законът всъщност търси да урегулира в полза на по-силните от тези трима заинтересовани бизнесмени да урегулира политиката на държавата по отношение на хазарта. По никой начин не смятам, че това, което се прави, е в полза на гражданите. Тъй като в крайна сметка законът, който предлага Валери Симеонов, не беше приет миналата година, когато за пръв път той беше предложен. Сега изведнъж предложиха този закон. Говорим за някакви 250 милиона лева, които липсвали от хазартния бизнес. Въпросът е: за колко време са се натрупали и защо държавата си е държала затворени очите срещу този феномен. Но проблемът с монополизацията на бизнес е не само тук, монопол се създава и във винаро-лозарския сектор, монопол се създава и в горивата. Монополът е създаден и при цигареното производство. Тоест България е страна на монополите. Ние действително станахме бананова република в условията на ЕС. Защото именно характеристиката на една република да бъде наречена бананова е властта на големите корпорации върху политиците и задължаването на политиката да служи на големите корпорации, а не на хората и на гражданите, не на средния и дребния бизнес. Средният и дребният бизнес е зачертан с две дебели черти и много малки дребни бизнеси фалират. Между другото Васил Божков казва една истина в своето интервю. Питат го: държавата взема ли бизнеси. Той казва: от момента, до който те забележат. Тоест един момент минаваш някаква граница, ставаш забележим и някой предявява, аз така го разбирам, предявява претенции към твоя бизнес, използвайки държавната машина. И аз по-скоро смятам, че тези битки с олигарси, в кавички слагам битки с олигарси, по-скоро обслужват други, нови претенденти за монополи в държавата, които са близки до властта. Примерно „той“.

    - Г-н Андреев, това означава ли, че с хазарта, с хотелите на Арабаджиеви се дава старт за процес на подмяна на крупната собственост?

    - След като беше разрешено от държавата пред очите на всички ни да бъдат извършени много престъпления в областта на приватизацията и след това, сега държавата симулира някаква дейност на закъсняла справедливост. Но аз все си мисля, че това е процес, който да убеди нашите партньори в ЕС и НАТО, че България не е толкова корумпирана и че прокуратурата не е толкова зависима от мафията. Тези действия, които извършва и българската прокуратура, са прекалено показни, за да бъдат автентични и искрени. Само преди около месец, мисля, че не повече, в Италия беше извършен един от най-големите удари срещу мафията. Бяха арестувани над 300 мафиоти, без да има такава показност, без да има такава пищност по време на арестите. Само че тамошната прокуратура, знаете, има прокурори, които са убити от мафията, а не самоубили се като действащи прокурори. България е страната в ЕС, поне за това можем да претендираме, която води първенството по най-много самоубили се действащи прокурори. България има един убит прокурор, Николай Колев, което стана по времето на прокурора Филчев. Но иначе има няколко случая на самоубили се прокурори. Ето виждате ли коя е разликата? В държава, в която има истинска битка с мафията, Италия, прокурорите ги гърмят мафиотите, в България прокурорите се самоубиват. Това показва всъщност, колко различна е прокуратурата там, където тя действително е такава, и тази, която е в България.

    - Може ли да се направи прогноза, как ще се развие процесът, ще има ли разплитане на чорапи, ще виждаме ли още лица, които ще дават знакови интервюта и ще предупреждават, че бизнесът им се изземва в полза на други?

    - Вижте, проблемът с хазартния бизнес не е в това, той дали развращава хората или не развращава хората. Всеки човек решава сам за себе си дали да вярва в хазарта и да ползва неговите услуги. Проблемът е, че държавата, която трябва да е регулатор на всички бизнесмени, допуска монополизация. Със своето бездействие, а може би със своето съдействие, е създала този бизнес модел в хазарта. И сега, използвайки интерес най-вероятно на друг голям играч, иска да симулира справедливост, а всъщност ще обслужи интересите на следващия играч. Аз дълбоко не вярвам в добрите помисли на министър Горанов и добрите помисли на мнозинството в това Народно събрание. Разбира се, последна ще бъде думата на вожда на ГЕРБ – Бойко Борисов. Бойко Борисов, ако не се поддаде на натиска, ще е интересно. Но той е показал, че е много гъвкав политик, гъвкав почти колкото своя кумир Тодор Живков, и в такива тежки моменти той бързо се съгласява с протестиращите, стига те да са достатъчно аргументирани. Ще видим сега кое ще надделее: дали претендентът за нов монопол в този бизнес или страхът на Борисов от протести.

    - Господин Андреев, Вие все пак бяхте депутат от ГЕРБ. Не можахте ли да въздействате на тези процеси? Не ги ли видяхте?

    - Аз на тези процеси не съм могъл да въздействам, не за друго… А, това, че ги видях – видях ги. И затова овреме създадохме групата за натиск, която беше в състав Мартин Димитров, Петър Славов и аз. Затова и не пожелах, и не желаех повече да бъда член на тази парламентарна група, и го казвах ясно и категорично в своите изяви. Винаги съм говорил от свое име и никога не съм говорил от името на политиките на ГЕРБ, както правят сега някои други мои приятели от близкото минало на СДС. Винаги съм си казвал моето мнение. Основният проблем на ГЕРБ е, аз пак казвам, това е неизживеният тоталитарен комплекс. Всички те се кланят на своя вожд и казват, че той е единственият и неповторим и че те съществуват само за това той да се чувства комфортно. И другият комплекс е влечението към монополи. Тъй като все пак в България е капитализъм, не е социализъм, повечето от монополите не са в ръцете на държавата, но те са в ръцете на близки до властта олигарси, които получават законодателни бонуси щом пожелаят. Така че манталитетът на тези хора не е променен.

    - Господин Андреев, добре, да приемем, че имаме олигархичен модел, обаче това не може да издържи дълго. Монополите не могат да издържат икономически една държава. Това не го ли вижда премиерът, не го ли виждат в ГЕРБ?

    - Аз също смятам, че го виждат, но зависимостите са вече такива, че е трудно човек да се откачи от това, което вижда.

    - Е, какво значи да се откачи? В тях е властта, казват: спираме до тук, баста, грешка, продължаваме на чисто.

    - Така е. Това може да стане срещу някои олигархични субекти, но не срещу всичките. Има олигархични субекти, които бяха създадени, изцяло дундуркани и продължават да бъдат дундуркани от правителството на ГЕРБ. Това са т.нар. наши момчета – котараци и не знам какви други, както ги наричат. Но има един много интересен момент – тази активност и на прокуратурата, и на КПКОМПИ, съвпада с идването на съветника по юридическите въпроси на Херо Мустафа – госпожица Ким. Много хора виждат в тази мярка от страна на САЩ желание България да бъде взета на пряко управление. Защото корупцията в България стана всеизвестен факт. Той срами не само нашата държава, срами и Европейския съюз, срами и всички общности, в които България участва. И хората просто са решили тази огромна корупция в България да бъде сведена до нормалното, до търпимото. Защото корупция има в цял свят, само че в другите държави корупцията не е на такива нива и не е в такива размери. Ето, примерно последното, което мога да ви кажа, как ви се струва, моят колега доцент Якимов, в много скоро време ще го видите, в своите сравнения той твърди, че магистралата, която е строена сега, новата магистрала в Сърбия – от Ниш до Цариброд е седем пъти по-евтина от магистралата в участъка на Кресненското дефиле. Ето, има факти. И то не е само тук. Това не може да се обясни по друг начин, освен с огромни корупционни практики. Да не говорим, че силно монополизиран е и строителният отрасъл със съществуващата там форма на управление на строителството, която се нарича „български инженеринг“ – когато строителят се превръща в олигарха, който плаща на всички участници в строителството и той е човекът, от който зависи, какъв ще е проектът. Това е дълбоко неправилно. В целия разумен свят държавата, частните инвеститори, търсят да има независимост между проектант и строител. Защото проектантът е този, който създава идеята, който превръща идеята в чертежи, в работни строежи. Строителят е обикновен изпълнител. Но правителството на Бойко Борисов направи от строителя пълен господар на строителния процес. И затова виждаме толкова много грешки, толкова много некачествено строителство, такива огромни цени. Аз не казвам, че и проектантите нямат своите грешки. Но в случая водещият, строителят, който разполага с властта и с икономически възможности, видяхме тази форма на монополизация на строителния бизнес до какво довежда в България – огромни цени, ниско строителство и поправки – ремонти на ремонтите на ремонтите.

Оставете коментар