Неделя, 16 Декември 2018
Петък, 12 Октомври 2018 12:42

Научният скандал на годината: Чрез фалшиви изследвания разобличавали псевдонауката

Учените са създавали трудовете си, скрити зад измислени имена. Една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда. Авторите на експеримента заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора.

В западния научен свят се разгаря мащабен скандал. Трима уважавани учени си признаха, че в продължение на една година са провеждали абсолютно неетичен социален експеримент, пише New York Times. Те преднамерено са писали напълно безсмислени и дори откровено абсурдни научни статии в различни области на социалните науки, за да докажат, че идеологията в тази сфера отдавна вече е взела връх над здравия разум.

Работите си учените са създавали, скрити зад измислени имена, и въпреки това, както авторите предварително предполагат, преминават успешно проверките и са отпечатвани в авторитетни рецензируеми научни списания. А една от най-абсурдните статии, в която се твърди, че сексът между кучета в парка трябва да се разглежда в контекста на културата на изнасилванията, дори е получила специална награда.

Авторите на неетичния експеримент заявяват категорично, че науката има за цел да установява истината, но в областта на социалните изследвания истината отдавна представлява интерес за съвсем малко хора. Най-важното вече е само съответствието на идеологическите норми: осъждане на насилниците от всякакво естество и изразяване на подкрепа за „унижените и наранените“.

Кои са тези учени?

Дисидентите на научния свят сами разкриват истинските си имена, като пишат отворено писмо до списание Areo. В писмото си те разказват за своя експеримент. Ето ги и тях: Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и Питър Бохосян.

Джеймс Линдзи е доктор по математически науки, известен скептик, атеист  и автор на няколко предизвикали много шумотевица книги, сред които „Everybody Is Wrong About God“ („Всички грешат за Бог“) и „Life In Light of Death“ („Живот в светлина на смърт“).

Плакроуз е специалист по религиозната литература на Ренесанса. В сериозните си научни работи тя изследва как в периода XIV-XVII век жените използват християнските текстове, за да защитават правата си.

Бохосян е най-известния измежду тримата. Той е професор в Университета в Портланд. Доктор на философските науки, специализира в областта на философията на преподаването, критичното мислене, а освен това е и член на фондацията „За наука и здрав разум“, основана от известния британски биолог и писател Ричард Докинс. Бохосян е автор и на книгата „A Manual for Creating Atheists“ („Наръчник по създаване на атеисти“).

И тримата определят политическите си убеждения като „либерални, с наклонности към леви възгледи“.

Но, самите те участващи в системата на висшето образование и членове на научната общност, твърдят, че в отделни области на социалните науки „стабилно (и дори доминиращо) място са заели научни работи, в основата на които е не толкова търсенето на истината, колкото вниманието към злоупотребите и различните прояви на социална несправедливост. Авторите на такива разработки все повече оказват натиск на студенти, администрация и служители на други факултети, принуждавайки ги да изразяват подкрепа за техните възгледи. При това, заявените от авторите възгледи са абсолютно ненаучни“, твърдят авторите на отвореното писмо до Areo.

Като резултат от това, сериозни научни списания публикуват абсурдни работи, защото „човек, който поставя под въпрос всякакви изследвания в областта на идентичността, привилегиите и подтисничеството, рискува да бъде обвинен в тесногръдие и предубеденост“.

Какво са направили авторите на експеримента?

От август 2017 година Линдзи, Бохосян и Плакроуз под измислени имена са изпратили на реномирани, с преминаващи през рецензии публикации научни списания, 20 статии, оформени като нормални научни изследвания. Тематика на псевдо-разработките е различна, но всички са посветени на разнообразни прояви на борбата със социалната несправедливост: изследвания за феминизма, културата на мачизма, въпроси по расовата идентификация и сексуалната ориентация, позитивното мислене и т.н.

Във всяка от статиите си учените лансират някаква радикално -скептична теория, осъждаща един или друг „социален конструкт“ (например, ролите на пола). При това, самите работи са откровено абсурдни, като авторите им преднамерено са ги писали с доза хумор, което да позволи на рецензентите да се усъмнят в сериозността на представените им изследвания.

От научна гледна точка статиите не издържат никаква критика. Лансираните теории не се потвърждават дори от числата, споменавани в статиите, а понякога се цитират и несъществуващи източници или също толкова „съществуващи“ работи на същия фиктивен автор и т.н.

Например, в една от разработките се предлага да се дресират мъжете по начин, подобен на дресировката на кучетата. В друга – да се карат бели студенти да слушат лекции, седнали на пода, оковани във вериги, като това се явява нещо като наказание за робовладетелските практики на техните предци.

В трета разработка крайната степен на напълняване, която се явява реална заплаха за живота, се поощрява като свободен избор на здравомислещ човек. Четвърта „научна“ работа предлага идеята, според която мастурбирането от страна на мъж, докато той си фантазира за реална жена, да бъде разглеждано като акт на сексуално насилие спрямо тази реална жена.

В статия, озаглавена „Кучешки парк“ се твърди пък, че изследователите са опипвали гениталиите на почти 10 000 кучета, разпитвайки техните стопани за сексуалната ориентация на техните домашни любимци. В друга статия, озаглавена „Гръд“, учените сериозно си задават въпроса кое у жените е привлекателно за хетеросексуалните мъже. А една от статиите на феминистка тема – „Нашата борба – това е моята борба“ – откровено си е леко перефразирана глава от книгата на Адолф Хитлер „Майн Кампф“.

„Няма да крия, че яко се забавлявахме, докато работихме по този проект“, признава си Джеймс Линдзи.

Как приключва експеримента?

От двадесетте разработки най-малко седем са преминали рецензия от водещи учени и са приети за публикуване.

Единственият въпрос, който възниква при един от рецензентите, е, дали наистина Хелен Уилсън (измислено име на автора на измисленото изследване) е наблюдавала в градския парк на Орегон „по едно кучешко изнасилване на всеки час“.

 „Най-малко седем“, защото други седем са се намирали на етап разглеждане и рецензия в момента, когато на учените им се налага да приключат с експеримента и да разкрият същинските си имена.

Статията „Кучешки парк“ (цялото ѝ заглавие е „Реакцията на хората на културата на изнасилване и проявата на нетрадиционна сексуална ориентация в кучешките паркове на Портланд, щата Орегон“) е публикувана в научното списание Gender, Place and Culture – и после жестоко осмяна в социалните мрежи.

Публикуваното „изследване“ е толкова смехотворно, че привлича вниманието не само на сериозните учени, които посочват абсурдността му, но и на журналистите, които тръгват да търсят следите на Хелен Уилсън.

Когато в началото на август 2018 година кореспондент на Wall Street Journal позвънява на номера, оставен от автора на една от публикациите, телефонът вдига Джеймс Линдзи. Професорът не се крие и честно разказва на журналиста за експеримента си, като отправя молба, засега да не се прави достояние на широката публика, за да може той и съмишлениците му – дисиденти, предсрочно да приключат проекта си и да обобщят резултатите от свършеното.

В резултат, разобличаващата статия се появява в WSJ едва на 2 октомври, по едно и също време с отвореното писмо, изпратено от Линдзи, Плакроуз и Бохосян.

Какво предстои?

Скандалът разтърсва американския – и западния, като цяло – научен свят. Учените-дисиденти са яростно критикувани, но имат и своите поддръжници, които активно им заявяват подкрепата си.

Джеймс Линдзи записва и публикува видео обръщение, в което се опитва да оправдае  и обясни позицията си. „Смятаме, че темите за пола, расовата идентичност и сексуалната ориентация, разбира се, безусловно трябва да бъдат изследвани. Но изследването им трябва да се извършва правилно, без предразсъдъци. Проблемът се състои точно в това – КАК ги проучват в настоящия момент“.

„Създалата се култура ни диктува, че приемливи могат да бъдат само изводи от определен вид – например, белият цвят на кожата или мъжкарското поведение задължително представляват проблем. И борбата с проявите на социални неравенства се поставя над обективната истина“, обяснява в обръщението си Линдзи.

Авторите на експеримента са наясно, че така или иначе репутацията им в научните среди е разрушена и самите те не очакват занапред нищо добро.

Бохосян е сигурен, че ще бъде уволнен от университета или ще го накажат по някакъв друг начин. Плакроуз се опасява, че сега вече може да не бъде приета за докторантура. А Линдзи казва, че от сега нататък вероятно ще се превърне в „прокуден учен“, за когото са затворени пътищата както да преподава, така и да публикува сериозни научни работи.

И в същото време, и тримата са единодушни, че проектът им е оправдал очакванията.

„Рискът, че предвзетите изследвания ще продължат да оказват влияние на образованието, средствата за масова информация, политиката и културата, за нас е по-страшен, отколкото каквито и да е последици, с които самите ние можем да се сблъскаме“, заявява Джеймс Линдзи в интервю за WSJ.

Научните списания, които са публикували фалшивите разработки, са поели ангажимент да ги изтрият от сайтовете си, но засега не са коментирали нищо повече по скандала.

Източник: Nakratko.com

На снимката: Джеймс Линдзи, Хелен Плакроуз и Питър Бохосян

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 12 Октомври 2018 12:42
    Мария Спасова стана първата българка с място в Менделеевата таблица

    Българката работи в Института по полимери към БАН, където успя да конструира апарат за нановлакна с приложение в медицината, включително и при лечението на рак.

    Химичният елемент антимон вече ще се свързва с българката Мария Спасова, защото името й беше вписано под същия номер – 51, в периодичната система за млади химици. Това е почетeн списък, въведен по инициатива на Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC). Общо сто и осемнайсет учени на бъдещето от цял свят ще намерят място в Менделеевата таблица по случай обявяването на 2019-а за нейна международна година и един век от създаването на IUPAC.

    Мария Спасова заслужи признанието на Международния съюз по чиста и приложна химия за постиженията си в областта на дизайна и получаването на биосъвместими и биоразградими полимери и материали на тяхна основа, използвани в биомедицината, селското стопанство и защитните суперхидрофобни облекла. Тя вече зае мястото си в периодичната система, чието попълване с имена на млади учени ще продължи до средата на следващата година. Българката работи в Института по полимери към БАН, където успя да конструира апарат за нановлакна с приложение в медицината, включително и при лечението на рак.

    Освен че се занимаваме със синтез, охарактеризиране и дизайн на биосъвместими полимери, ние използваме различни съвременни техники, за да ги формоваме, – разказва за работата си в института доц. д-р Мария Спасова. – Една от тези техники е електроовлакняването – авангардна нанотехнология, която позволява да се получават микро- и нановлакнести материали с потенциално приложение в области като медицината, фармацията, тъканното и клетъчното инженерство, за направата на сензори, филтри, защитни военни облекла.

    Именно чрез тази техника в лабораторията на Мария Спасова създават нов материал на основата на хитозан, който се използва като превързочен материал.

    Поставен върху раната, материалът спира кървенето ѝ, ако е от отворен тип, не позволява да се развиват бактерии и така тя може и да диша, – разказва още Мария Спасова. – Също така в много от полимерните материали, формовани чрез електроовлакняване, могат да се включват различни лекарства от синтетичен или от природен тип, както и противоракови лекарства. По този начин се подобрява терапевтичното им действие и се намаляват страничните ефекти.

    Друго нейно постижение помага в селското стопанство, където с помощта на авангардната технология растенията биват предпазвани както от вредители, така и от неблагоприятното влияние на околната среда. Имитация на структурата на лотосовото листо пък стои в основата на тъкан за военни облекла. Тъканта не се мокри, тъй като капките върху нея се изтъркулват при наклон, освен това се самопочиства. Това откритие има приложение и във всекидневието и вече се предлагат спрейове на основата на суперхидрофобни материали и наночастици.

    Попадането в периодичната система за млади химици е пореден успех за Мария Спасова. През 2008 г. дисертацията й е отличена като една от шестте най-добри в света за последните няколко години от Швейцарския технически университет. Там тя е поканена лично да представи научния си труд, а впоследствие на негова основа са публикувани пет изследователски работи в най-авторитетни научни издания. И въпреки че скоро след това печели стипендия за специализация от белгийското правителство и има възможност да остане за постоянно в Белгия, Мария Спасова решава там да надгради знанията си, а после да се завърне в България и да прави наука.

    У нас условията са различни от финансова гледна точка, апаратурно оформление и материална база – казва Мария Спасова, уточнявайки, че не се смята за щастливо изключение сред колегите си. – Но като цяло българските химици много добре стоят в международната класация, тъй като един учен се оценява по неговите наукометрични показатели. Така че публикуваме, патентоваме, имаме много цитати, поставени сме добре и сме разпознаваеми.

    Името на българския учен няма да присъства вечно в Менделеевата таблица, но както казва Мария Спасова, това е една символика, която ще остане като новина и ще може да се чете дори след сто години.

    Източник: сп. "Образование и специализация в чужбина"

  • Петък, 12 Октомври 2018 12:42
    Бирмата и Брендо – ученици на Тотко Поршето в контрабандата на цигари. Младен Мутафчийски – идеен гуру на „проекта“ продължаващ вече 30 години. Бащата на кандидат министъра на транспорта Димитър Манолев – основно звено в схемата.

    Лидия Станоева, бивша съпруга на Евлоги Станоев – Бирмата и майка на Георги Станоев – Малката Бирма, е била арестувана във връзка със спецакцията на прокуратурата в бившия ресторант „Кошарите”, съобщиха родни медии вчера.

    Лидия Станоева, известна още като Лидка Скалата, е задържана за 24 часа по Закона за МВР, гласи официалната информация. Нека припомним, че вчера спецпрокуратурата претърси фирмени офиси по разследване на организирана престъпна група за производство на цигари и пране на пари. Освен Лидка друго основно име в разследването е това на Евлоги Станоев – Бирмата.

    Кои са Бирмата и Лидка Скалата?

  • Петък, 12 Октомври 2018 12:42
    Учени на крачка от откриването на лечение за ХИВ

    Учени от Великобритания са на път да осъществят пробив в лечението на ХИВ(човешки имуннодефицитен вирус), съобщава вестник The Times, цитиран от Агенция "Фокус".

Оставете коментар