Понеделник, 16 Септември 2019
Четвъртък, 18 Октомври 2018 13:24

До 2030 г. ромите ще са 22 на сто от населението на България

40 % от населението ще бъде съсредоточено в 5 града - София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора, сочи доклад на учени от Софийския университет

В България говорим за демографията с клишета – "България изчезва", "страната се стопява". Такива апокалиптични прогнози със сигурност няма да настъпят, заяви доц. Георги Бърдаров – заместник-декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Доц. Бърдаров, заедно с колегата си доц. Надежда Илиева, днес представиха анализ за демографските тенденции в България до 2030 г., изготвен по поръчка фондация "Фридрих Еберт".

Нашето изследване цели да разбули демографските клишета и да покажем, че не трябва да изпадаме в паника. В страната няма ниска раждаемост. Да, ако я сравняваме преди 100 или 200 години е ниска. В момента този показател е в рамките на европейските норми. Страната ни е с нормална раждаемост от 9 промила при 7 за Италия и 6 за Ирландия, посочи доц. Бърдаров.

Големият проблем е, че от 30 години нямаме естествен прираст, а съвкупно няколко общини регистрират такава смъртност, каквато имат региони във военен конфликт. Непрекъснато се говори, че тази година ще паднем под 7 милиона. В сравнение с Ирландия, която е по-малка по население, се развива много по-добре от нас.

„Проблемът не е в числеността, а какво седи зад нея – като показатели етническа и възрастова структура. За 10 години българите са намалели с 1 милион души. По официални данни ромите са 325 000, а неофициално - три пъти повече. Очакванията са до 2030 година да станат 1,2 – 1,3 млн. или 22% от населението. За съжаление в по-голямата част тези хора остават неграмотни", отбелязва ученият.

Решения има, но те са бавни и резултатите не идват бързо. Едно от тях е спешни мерки за образование на ромските общности. Такава практика вече съществува в България. В Стралджа са назначени медиатори, които следят дали ромските деца ходят на училище. Резултатите показват, че за 1 година посещаемостта в клас им се увеличава с 40 процента.

Доц. Надежда Илиева посочи, че до 2030 г. 40 на сто от населението ще бъде съсредоточено в 5 града - София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора.

В изследването се правят няколко извода:

- Сред най-големите предизвикателства и заплахи пред развитието на съвременна България е сериозната демографска криза, която продължава вече близо 30 години.

- Тази демографска криза най-отчетливо рефлектира в стесняване на естественото възпроизводство, като България неизменно от 1991 г. насам е в тройката на държавите с най-висок отрицателен естествен прираст в света, като през 2016 г. той е -5,6‰.

- Повечето демографски показатели в страната и стойности на коефициенти показват силно негативни тенденции, но най-големите проблеми са свързани с много високата обща смъртност и постоянна емиграция на хора в активна възраст. Днес общата ни смъртност над хвърля 15‰, като по този показател изпреварваме останалите европейски държави с няколко пункта, а в селата ни дори надхвърля 20‰.

- Средногодишно населението на България намалява, от отрицателен естествен и механичен прираст, с между 50 и 60 000 души, което е един средно голям град в страната.

- В България има два ясно изразени демографски дисбаланса, един вертикален, в съотношението младо-възрастно население, който определя драстичното застаряване на нашето население, и един хоризонтален – по територията на страната.

- В България към момента на изследването се очертават няколко силно обезлюдени ареали – Северозападен ареал, Централна Стара планина и Предбалкан, Сакар-Странджанска област, Краището, за които вече се използва понятието „демографски пустини“. При песимистичния вариант на прогнозата те ще продължат да се разширяват и към 2030 г. ще надхвърлят 50% от територията на страната. Както знаем, демографията е известна със своя отложен ефект (предприетото днес ще даде резултати след 15-20 години!).

- Миграционният натиск към Европа е резултат както от драстичното застаряване на населението в Европа и нуждата от млада работна ръка, така и от закъснялото, заради колониалната епоха развитие на Африка и Азия. Това развитие се изразява в демографски взрив и акумулиране на свръх много младо население, което обаче живее в теоритории с неработещи икономики, огромна младежка безработица, жестоки диктаторски режими, постоянни военни конфликти и остър недостиг на питейна вода, което превръща емиграцията му към Европа във въпрос на жизнено оцеляване.

Целия доклад може да прочетете ТУК.

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар