Петък, 16 Ноември 2018
Петък, 26 Октомври 2018 08:27

Уж политика

Ясно е, че нашите политици, поне голяма част от тях, ще проумеят нещичко, само ако ги качат на инвалидни колички – едва тогава ще успеят да схванат прелестите на истинския Живот.

Автор: Кеворк Кеворкян

Българското възмущение сякаш вече е ялово, не е в състояние да прелее в активно недоволство. 

Възмущение под юргана – а това уж бе запазената марка на „онези“ години.

А пък сме зарити под всевъзможни простотии и издевателства.

Трябва да стане нещо извънредно, какъвто е случаят със словесното вандалство на Валери Симеонов, за да се размърда обществото. 

Той пък сякаш е направен от пластмаса, продължава да упорства, че нищо особено не е казал. 

Понеже е наясно, че политиката е отдавна вмирисано занятие, от което окончателно са изхвърлени моралните „лигавения“.

Пребиваване в Унижение – дотам я докарахме. 

Хората, отгоре на всичко, приемат да ги оварваряват и словесно. 

Скотски търпят това, и така сами предизвикват присмеха на Сектата.

Затова Бунтът на Майките е цяло чудо, упорството им – още повече. 

Дори спокойно можем да кажем, че е Чудото на Прехода.

Появиха се Майките – тия упорити и храбри жени, появиха се и децата, които Природата уж е обидила – а пък е обратното, тя ни ги дава като пример за човешкото, което можем да открием и в най-тягостната Несрета. 

И колкото пъти се взрем в тях, все ни подсещат за нещо друго – че тъкмо образът на Прехода е разкривен и уродлив…

И какъв човек трябва да си, за да не можеш да усетиш човешкото/ангелското в тях. 

Какво не си успял да надскочиш в себе си, за да не схванеш тия хора.

Не знам защо се подсетих сега за думите на Микеланджело – „Видях ангел в мрамора и дялах докато го освободя“. 

Нашите политици, поне повечето от тях, трябва доста да дялат, за да освободят човека в себе си. 

Те сякаш са от лед – стопява се той и нищо не остава от тях, освен някаква локвичка, често кална.

Презрението им към обикновените хорица е една от най-позорните последици на Прехода. 

Да видят ангели в тях – това пък е направо невъзможно, те дори не ги приемат в някаква относителна нормалност. 

Само така може да се обясни факта, че пребивават толкова бездушно в политиката, когато милиони хора бедстват.

В това, което, неизвестно защо наричаме „политика“ липсва всякакво чистосърдечие. 

Прости хора, обаче набързо се изпедепсаха в тарикати. 

Нейчо Неев с неговото фамозно признание /“Егати държавата, на която аз съм вицепремиер“/ ще си остане единственото изключение и досега, след близо четвърт век. 

Вие си представете, как изглежда уж-Валери в сравнение с него.

Дори някои формени идиоти от миналото вече ни се струват по-симпатични – виждаш го, че се мъчи, че нещо не му е наред, че не му е мястото в политиката, но поне не е склонен да грубиянства – и изпитваш някакво умиление. 

Веселяк, който детронира Наполеон – имахме и такъв министър.

Като цяло, българската политика се състоя/втвърди в една отблъскваща грубост – свикнахме и с нея, свикнахме неандерталци да правят политика, свикнахме тя да е лишена от всякаква премереност и въздържаност, за изисканост да не говорим. 

То си е така вече навсякъде – ала костюмчето резедаво на Меркел.

И къде бяха медийните лапацала/политикани - да не ги наричаме политолози, социолози или антрополози, къде бяха те, та не видяха какво се състоява пред очите им? 

Как не виждаха някои знаци на психопатия в българската власт изобщо, странностите й – смущаващи в началото, и все по-безцеремонно арогантни от година на година?

Защо бяха толкова милостиви? 

Защото им плащаха, за да не виждат упадъка на политическото – а ония им се хилеха/хилят зад гърба, смятат ги за ваксаджии, за папагали нещастни –

Симеонов направо нарече така медийните мрънкала, и за голяма част от тях е наистина прав.

Огрубяването и инфантилизирането на политиката доведе до инфантилизирането и на ония, за които тя е предназначена. 

И сега сякаш обикновените хора вече са готови да изтърпят всичко, дори сякаш вече страдат от една и съща болест с уж-политиците си. 

Това, може би, бе неизбежно – ако си припомните, пред какви фалшиви икони кадяха тамян, как приемаха очевидни политически инвалиди, как търпяха сакатлъците им.

Колко безумци минаха пред очите ни – та накрая свикнахме с тях, и дори ни се виждат симпатяги – истинска идилия, населена от уж-политици и уж публика/електорат. 

И възторзи от овчи цървули…

Комплексари прииждаха и прииждаха в политиката – докато накрая успяха някак да продадат комплексите си на публиката, и тя свикна с тях. 

И накрая останаха единствено Майките – още не са ги нарекли уж-майки.

И не се хвалете, че са малко. 

Малко са, защото превърнахте „многото“ в свой образ и подобие. 

Този годеж ще бъде фатален обаче – за всички.

Повредиха хората, принудиха ги да загубят вяра в собственото си достойнство - и вече да приемат безропотно и най-скверните приказки.

Може ли работодател да заплашва, че щели да извадят срещу Майките 20 хиляди работници в уж-подкрепа на уж-Валери – и това да се приема за нормално. 

И каква е тази Власт, която пропуска покрай ушите си тази дива заплаха?

Ами, ако наистина излязат, давате ли си сметка, какво ще означава това? 

Някаква нощ на дългите ножове ли им се привижда на някои идиоти?

Това ще бъде абсолютният край – една съсипана държава, из която ще бродят зверове.

А пък Цветанов занули и извинението на Валери с поредната порция бодрячество – как съчетава унилата си физиономия с неувяхващата си приповдигнатост, един Господ знае. 

Ето какво каза той: След конфуза щели да изкарат пълния си мандат… 

С подобен език политиката успява да надхвърли дори собствената си уродливост.

Ясно е, че нашите политици, поне голяма част от тях, ще проумеят нещичко, само ако ги качат на инвалидни колички – едва тогава ще успеят да схванат прелестите на истинския Живот.

***

Между другото: забелязахте ли, че Плевнелиев, който е на всяка манджа мерудия, мълчи като пукал?

www.kevorkkevorkian.com 

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 26 Октомври 2018 08:27
    Господин премиер, казвате, че сте се извинил и си мислите, че това е достатъчно?

    Господин премиер-министър Борисов!

    Гледах интервюто Ви по БТВ. Предполагам, че и много други българи са го гледали: кой у дома си в Угърчин, докато се кани да излезе на работа. Кой в Радомир - докато се чуди къде да си намери работа в тоя Радомир. И кой - в някой краен квартал в някой малък град в Испания, където се кани да иде да чисти къщи, гледайки Ви по Булсатком.

    Господин премиер, гледах Ви по БТВ и в главата ми нахлуха доста въпроси.

    И да, знам, че едва ли Ви е до моите въпроси и констатации, но няма как да не Ви попитам няколко неща оттук, от собствената си стена във Фейсбук  - едно от малкото неща, които не са ми ипотекирани.

    Вие така или иначе никога няма да разберете, че съм попитал, а пък аз ще съм попитал, с което всичко ще е точно.

    Господин премиер-министър, аз съм роден и израсъл в един краен квартал на град Кюстендил.

    Там, когато някое дете от тайфата направеше нещо лошо, ние – другите хлапета, от солидарност поемахме вината.

    Не знам, може би бяхме тъпи, може би бяхме балъци, но правехме точно така.

    Днес Вие казвате, че това, че един ваш вицепремиер нарекъл майките на децата с увреждания "майки на уж болни деца" е нещо лошо, но вие нищо не можете да направите, щото въпросният вицепремиер не е от вашата тайфа (партия)?

    И казвате, че сте се извинил?

    И си мислите, че това е достатъчно?

    Не, едно време не бихме ви взели в нашата тайфа в Кюстендил.

    Там такива аргументи не минаваха.

    Само че тайфата е едно, а правителството - друго.

    Май е така?

    Макар че понякога, когато наблюдавам българските правителства, си мисля, че думата "тайфа" им подхожда доста повече, отколкото думата "кабинет".

    Казвате, че има повече пари за пенсионерите.

    И спорите дали било коректно да се казва "40 лева повече" или "еди колко си милиона повече".

    Мама, която живее в Кюстендил, получава пенсия, при която вашата надбавка няма да я огрее.

    И не защото пенсията и е охолна и висока.

    Не!

    Просто тя надвишава точно с 10 лева сумата, до която Вие ще давате тия надбавки.

    Е, ще я поздравя от Ваше име.

    И от името на загриженото правителство.

    Апропо - мама е бачкала цял живот без да се спира, плащала си е данъците, отгледала е двама сина, има внуци и правнуци и ако разчиташе на мъдрото Ви управление, не ми се мисли.

    Та, мисля да и дам аз коледна надбавка.

    И мисля, че това е съвсем нормално и не пиша, за да се оплаквам.

    А за да Ви кажа, че когато искате да направите нещо добро за пенсионерите, не трябва да вадите по 40 лева на калпак за някои, а да направите така, че икономиката ни да позволява пенсиите да са достойни.

    Казвате, че имало 20 милиона повече за култура?

    Ама не казвате, че парите за култура са най-ниските в ЕС, а май и в Европа въобще, дори след този "уникален подарък" към бюджета на МК.

    А, да не забравяме, че в тези пари са и бюджетите на разни рекламни клипове, струващи по 200 бона, които са опаковка без съдържание.

    Но да, красива опаковка.

    И че тези пари попадат в ръцете на министър, който не успя да оварди знаковите стари сгради в София и страната, заявявайки, че "не може нищо да се направи".

    Казвате, господин премиер, че президентът бил лош.

    И че вие сте добър.

    Знаете ли, това ме интересува колкото ланския сняг.

    Не ме вълнува кой какво е казал, нито кой кого е атакувал и защо.

    Интересува ме единствено защо племенничката ми, която сега трябваше да е тук и да работи за просперитета на страната си и за собственото си благополучие, се намира в Англия.

    Интересува ме и защо половината ми роднини и почти всичките ми приятели предпочетоха да се махнат.

    И не, че приемам това драматично.

    Не.

    Те отидоха навън, защото тук не им се струва възможно да успеят, упражнявайки почтено собствената си професия.

    Знаете ли, че хората тук на хартия са добре.

    Това е, защото така Ви казват едни ваши съратници.

    Те Ви показват статистики, които са направени сред работещите хора у нас и които показват, че всичко е наред.

    Само не са Ви казали, че тези статистики касаят предимно държавната администрация, която е назначена предимно от няколкото партии, които образувате така нареченото статукво.

    Или един друг вид тайфа - такава, която имитира битки и опозиционност, но иначе си е създава собствен кодекс и квоти.

    Това – на теб, онова – на мен.

    На ти куклите, дай ми парцалките...

    Казвате, че се надявате протестите да стихнат, след като цената на горивата пада.

    Да, цената на горивата ту се качва, ту пада.

    Но не, протестите не са за това. 

    А заради простичкия факт, че част от хората са бедни.

    И че колкото и да паднат цените на горивата, цената на хляба, сиренето, маслото, млякото няма да паднат, макар, че умните глави мотивираха поскъпването именно с цените на горивата.

    Господин премиер-министър, ако не сте разбрал, че протестите са заради факта, че хората не живеят достойно, то тогава имам лоша новина за вас.

    Тя е, че от сградата на „Дондуков” не се вижда достатъчно добре какво става в страната.

    И за това, може би, е добре да направите обществена поръчка за нова фирма за почистване на прозорците ви.

    И последно, господин премиер.

    Разбрах, че днес сте на срещи с премиери, с посолства, довечера сте в Гърция, за да се видите с Ципрас.

    А пък аз познавам един Пешо, който сутринта бе съкратен от агонизираща малка фирма в малък град, а след обяд трябва да плаща ток, вода, да купи лекарства на болната си възрастна майка и да премисли добре какво да заложи в заложна къща, за да посрещне коледните празници.

    Познавате ли такива хора?

    Аз познавам.

    И знам, че тяхното мнение едва ли е важно за Вашата коалиция, но знам и друго.

    Когато управлението започне да мисли някакви стратегии, забравяйки, че тези стратегии се отнасят за съвсем обикновени хора от плът и кръв, то това означава, че управлението губи смисъл.

    Помислете за това довечера, докато гледате мач след среща с премиер-министъра на Гърция.

    И приятен ден!

    PS. И му кажете на тоя Валери Симеонов да вземе да се концентрира в телевизия СКАТ. Откакто стана премиер, телевизията страда откъм креативност. Молим Ви като фенове на бургаската кабеларка – освободете го, че не се търпи тая мъка вече...

    Венци Мицов, фейсбук

  • Петък, 26 Октомври 2018 08:27
    Поздравявам отдел „Пропаганда“ на властта!

    Поздравявам колегите от отдел „Пропаганда“ на властта, че са се поучили от евродоклада, в който пише, че е нарушена свободата на словото в България и са пратили вчера на печатните органи 3 различни варианта на статията, в която пише, че всички протестиращи са бандити и съдружници на сестрата на Митьо Очите. Че иначе довчера пращаха на разните издания еднакви статии и ставахме за резил пред евродокладчиците...

    Днес, след като вече не е така, призовавам президента да се извини, задето каза, че „пропагандата заглушава плурализма на медиите у нас“.

    Друг въпрос е това, което Бойко току-що каза: че „журналистите са слаби“ и той „няма как да ги обучава“.

    Анна Заркова, фейсбук

  • Петък, 26 Октомври 2018 08:27
    Кеворк Кеворкян: Какво се случва?

    Накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина. Преходът се оказа едно копеле, заченато с пазарлъци и компромиси

    Автор: Кеворк Кеворкян

    Властниците все се оплакват от фалшивите новини. Но заобикалят – или парфюмират – най-фалшивата: Прехода. 

    Сега, когато Хората се събудиха – по случайност това се случи около светлата дата 10 ноември – никой вече не претендира за бащинство на Прехода. И той се оказа едно копеле, което си беше ясно още от началото, заченато и дундуркано с пазарлъци и компромиси.

    Проект, лишен от Народната енергия и участие.

    На Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат – да сърба отровната попара, която други са я надробили, да сърба резултата от гламавите упражнения на случайни хора с Властта, това и нищо повече. 

    Така постепенно Народа съвсем го изключиха от играта, която играят от 30 години - да си седи настрани и да оскотява, колкото си ще. 

    В това имаха успех, грандиозен при това – накъдето и да погледнеш, виждаш само знаци на Погрома, а Народът се е превърнал в истинска развалина. 

    Няма статистика, в която да не му е отредена скотска роля – но и с това Властниците свикнаха, ако изобщо са му обръщали внимание. 

    Те дори не схващат, че когато българските деца се очертават като най-неуките и най-гладните, това има отношение към тях. 

    Сякаш някой друг е причинил катастрофата, а не те самите – всички, от всички политически котила. 

    Погледът им е забит в плочките на улица „Граф Игнатиев“, или малко по-нависоко – към джоба на някой апашор, крал извън всяка мярка, нищо повече. 

    Колкото повече Пропадането става все по-очевидно, толкова повече става ясно – отново и отново – че две свети думи липсват от речника на Властта: Народ и Бъдеще. 

    Властта винаги се е свивала в „своето“ Време, в това микроскопично убежище, рие на място с копита, без честна представа за Миналото - и без никаква за Бъдещето. 

    А Народецът е унижаван с дребни милостини, по-скоро гнусливи, отколкото нещо друго. 5 лева на тия, 20 на други - лафове обаче на корем. 

    Истината е, че изобщо забравиха Народа. 

    И затова се чудят, защо той скача за „две кутии цигари“, колкото щяло да бъде увеличението на данъка за старите коли? 

    Скача не заради увеличението – а заради отношението към него. 

    И добре, че пустият соц вкара в гена на българина конски дози послушание. Всеки наркотик обаче по някое време изфирясва. 

    И какво се случва сега, поне с това наясно ли са? 

    Радев спомена нещичко – а пък Цветанов веднага се обади, че толерира „хаоса“. 

    Хаос ли искат хората? 

    Че какъв по-голям хаос от този, в който обитават? 

    Какъв по-голям хаос от мизерията, в която са затънали? 

    Безсмислени са упражненията на тема, кой се бунтува, дали това не е „средната класа“ – и това се чу, каква е причината – горивата, данъците или нещо друго. 

    Отговорът е пределно прост: Бунтува се Животът. 

    Най-често това се чува и от улицата: не ви щем живота, не искаме живот по ваше предписание, той е продънен отвсякъде. 

    Хаосът е в друго – не в неподчинението, а в нещо съвсем различно, в пълното разминаване на реалностите: живата и фалшивата, която ни налагат.
    Например, не се умориха да повтарят, че тук бензинът е най-евтин. 

    И едва накрая се сетиха, да го съпоставят с доходите – най-простите неща сякаш са непостижими за тях – и се оказа, че, разбира се, тукашният бензин е най-скъп; дори в Гърция, където уж е най-скъп, е два пъти по-евтин, сравнено с доходите. 

    Така е и с всичко останало: играят си на пропаганда, но Народът усеща/проумява истината през собствения си живот. 

    Във всеки срез на Българския Живот сравненията с европейската нормалност са убийствени. 

    Хвалят се с някаква „средна класа“, понеже я сравняват с милионите тукашни бедняци – но не и с европейските средняци. 

    Разликата в доходите на най-бедните и богатите българи била осем пъти – казват го, сякаш е някаква хвалба. 

    А, всъщност, пак подритват милионите ни клетници.

    „Средната класа“ никого няма да удържи на власт. 

    Нито пък преторианските гвардии: Властта може да обогати някои хора, но това не означава, че ще ги направи трайно предани. 

    Вижте им фасона – това не са хора на идеите, а на портфейла. 

    На Улицата се изсипаха много млади хора, това е очевидно. 

    Сега мазните глави ще се опитат, и вече го правят, да ги политизират, дори мафиотизират, още не са се сетили да спекулират с черните знамена, които преобладават на места. 

    А те са напълно естествени: на черния живот му се полагат черни знамена. 

    Дали обаче не сме свидетели на нещо ново: Младите най-сетне да са осмислили геноцида, на който са подложени родителите им? 

    Схванали са, че това ще се случи утре и с тях /то и днес се случва/, ако не потърсят/огласят/ причините за Хаоса? 

    Може би започват да осъзнават моралният дълг, който имат към предишните поколения? 

    Абсолютно печално е, когато разни типове продължават да се чудят от екрана, защо хората се изсипаха на Улицата. 

    Между другото, утре може и да се приберат – но не бързайте да се радвате: Гневът ще си остане там, навън, дори безпризорен и никога няма да се превърне в нещо друго, ще си остане гняв. 

    А пък безпризорният гняв е най-опасният.

    И какво ще се случи накрая? 

    Най-вероятно Властта ще заиграе казачок, и ще се скрие в пашкула си. 

    Може би това ще се случи и с Бунта – и той ще се свие в собствения си пашкул. 

    Пашкул срещу пашкул, мълчание срещу глухо ръмжене - по пътя за Голямото Българско Никъде…

    (коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора)

Оставете коментар