Петък, 16 Ноември 2018
Четвъртък, 01 Ноември 2018 21:21

IntelliNews: Борисов ръководи една автокрация, в която критиците на властта биват задържани. Може ли най-бързо топящата се страна в Европа да се промени?

Този посткомунистически елит в България е създал свят, в който подкупите често са част от всеки публичен търг за всеки голям проект, в който компании биват превземани от мафиоти без никакви санкции. Новата банда босове отказва да сподели своето незаконно придобито богатство. Тези хора печелят осем пъти повече от обикновените хора.

Автор: Николас Кауфман, Брюксел, IntelliNews

Преди малко повече от десетилетие България се присъедини към Европейския съюз с надежди за по-добро бъдеще. Хората излязоха да празнуват по улиците в деня на присъединяването, мечтаейки за една модерна и прогресивна страна, която да загърби комунистическото си минало. Реалността обаче, се оказа твърде различна.

България не се справи с изчистването на петната от Съветското управление. Корупцията и непрозрачността причиниха големи разделения, а мафиотският елит запълва празнината, останала след Москва. Страната е трудно място за правене на бизнес и опасно за политическите дисиденти. Но сега България достига повратна точка.

Новината за убийството на журналист, макар че престъплението изглежда не е свързано с нейната работа и че извършителят е бил под влиянието на алкохол и наркотици, обиколи световните медии и повдигна проблема за свободата на словото в България. Междувременно, драстичното изтичане на чужд капитал от страната предвещава икономически хаос, а популистите демагози яростно се борят за властта. Ако България не се прочисти, мечтите на нейните граждани за Европейския съюз може да бъдат разбити.

Икономическите цифри вече показват една лоша картина. България е най-бедният член на ЕС – тя има най-ниската средна заплата в ЕС (575 евро на месец), най-ниската минимална заплата (260 евро на месец) и най-ниската средна пенсия (190 евро на месец). В резултат на това повече от 40% от българите са поставени в риск от бедност и социално изключване – това са проблемите, които членството в ЕС трябваше да разреши. Проблемът не е, че в България няма пари. Просто голяма част от тях се държат от малка група влиятелни бизнесмени с връзки в подземния свят.

Тази разнообразна група от хора включва такива като най-богатият човек в държавата – „Черепа“ Васил Божков – предполагаем мафиотски бос, който е замесен в измами, изнудване, заплашване и пране на пари, както и хотелиерският магнат Ветко Арабаджиев, за когото наскоро издадоха европейска заповед за арест заради укриване на данъци и пране на пари след като полицията иззе 5 милиона евро в брой от негова недвижима собственост.

Този посткомунистически елит е създал свят, в който подкупите често са част от всеки публичен търг за всеки голям проект, в който компании биват превземани от мафиоти без никакви санкции, а хора биват разстрелвани на улицата при дребни корпоративни спорове. Нещо повече, новата банда босове отказва да сподели своето незаконно придобито богатство. Тези хора печелят осем пъти повече от обикновените хора.

Международни организации като „Прозрачност без граници“, която наскоро обяви България за най-корумпираната държава в ЕС, отдавна са заклеймили порочните практики в страната. Но вместо да предприеме действия, българското правителство си е създало навика да не обръща внимание на корупцията – а дори и самото то може да е част от проблема.

От бодигард до влиятелен автократ

Министър-председателят Бойко Борисов показа апатията на правителството по-рано тази година, когато нагло попита Европейския парламент: „Ако има такава корупция, как ще сме все първи на избори?“. Борисов, който се е изкачил до властта, започвайки като бодигард на починалия комунистически лидер Тодор Живков и българския цар и впоследствие министър-председател Симеон Сакскобургготски, от години е обвиняван, че има връзки с мафията.

Изтекли документи на разузнавателни служби през 2006 година разкриха, че той е бил замесен в „сериозна криминална дейност“ и има тесни връзки с Москва. Един журналист дори го описа като „българският Ал Капоне“. За да изкажете подобно мнение в България, се иска доста смелост.

Анализаторите често обвиняват Борисов, който управлява почти непрекъснато вече девет години, че де факто ръководи една автокрация, в която критиците на властта биват задържани при съмнителни доводи. Ако съдиите отказват да се съобразяват, те биват подложени на репресивен съдебен режим, който на практика не е променян от съветско време.

Също така всеки репортер, който говори тези истини, рискува да бъде тормозен. В момента България е на най-ниско ниво сред държавите-членки на ЕС по свобода на медиите. Този микс от репресия и стагнация е произвел най-бързо изчезващата нация в света, в която хиляди от най-интелигентните и способни българи я напускат. За 15 години повече от един милион от 8-милионното население на България са емигрирали. Въпреки че някои от тях може да се върнат след като приключат образованието си в чужбина, това хронично обезлюдяване в комбинация с огромното укриване на данъци, изцежда държавната хазна и поддържа бедността заради която толкова много хора емигрират.

За капак и чуждите инвеститори се отказват от България. Членството в ЕС трябваше да покаже, че България е отворена за бизнес, но чуждите инвестиции рязко намаляха, вместо да се увеличат оттогава. Сега този процес се превръща в истинско бедствие – нови данни от българската народна банка показват, че преките чуждестранни инвестиции са паднали с цели 71% през първите осем месеца на 2018. Странното желание на правителството да се заяжда със западните мултинационални корпорации само ускорява този процес.

Вместо да се опита да предотврати това, правителството на Борисов се затваря още повече, изразявайки подкрепа към крайно-десния унгарски премиер Виктор Орбан в неговата съпротива срещу Брюксел. Тази стратегия даде тласък на българските екстремисти и ултра-националисти, но позволи на Борисов да задържи поста си. Като се вземат предвид икономическите и политически сътресения в страната обаче, министър-председателят скоро може да потъне в своята автократска каша.

Борисов вече преживя три вота на недоверие тази година, но заради тези проблеми в България и изчезващите чужди инвестиции, да не прави нищо вече не е опция. Ако не друго, то поне министър-председателят знае как да оцелява. Вероятно най-доброто, на което държавата може да се надява, е той да вземе решение да спаси собствената си кожа и така да облекчи проблемите на България.

Николас Кауфман е консултант по обществени въпроси, базиран в Брюксел, работи за европейските институции. Негови статии се публикуват в Moscow Times и Eurasia Review.

Източник: intellinews.com

Свързани статии (по етикет)

  • Четвъртък, 01 Ноември 2018 21:21
    Австрийската писателка Каролина Шути пристига за премиера

    Романът „Някога навярно съм вървяла по мека трева“е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз.

    Каролина Шути е родена през 1976 г. в Инсбрук, Западна Австрия. Завършила е немска филология, англицистика и американистика. Докторантската й дисертация разглежда произведенията на родения в Русе носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети. Шути пише романи и радиопиеси. Книгите й са преведени на много езици и донасят слава на авторката както в Австрия, така и извън пределите й. През 2015 г. тя спечели Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“.

    Книгата излиза на български в превод на Ваня Пенева и издание на „Персей“.

    Романът на Каролина Шути ни потапя в света на главната героиня Мая – свят, в който няма място за любов или безгрижна невинност. След смъртта на майка си Мая е приютена от леля си, която й дава подслон, храна и възпитание, но не й разкрива нищо за миналото й. Двете живеят в едно безименно селце в отдалечен район и се борят за оцеляването си при оскъдни и трудни условия. Всеки опит на Мая да си спомни миналото води до задънена улица. Тя се мъчи да си припомни живота в Беларус, страната, която е напуснала като малка, езика, който не говори, майката и бабата, които вече почти не помни, но с годините спомените все повече избледняват и стават все по-недостижими. Марек, възрастен мъж, който говори странен и загадъчен език и живее напълно сам в отдалечена къща, е единственият човек, който разбира Мая и я кара да се чувства у дома си.

    С ясен, но същевременно красив и поетичен стил Шути описва положението на хора, които са били принудени да напуснат дома си и да се приспособят към новата и понякога неприятелска среда. Романът й е пропит от идеята за изгубената памет и непрестанното търсене на идентичността, благодарение на която можем да намерим мястото си в живота и да постигнем вътрешна хармония и спокойствие.

    Събитието е на 16 ноември (петък), в клуб „Журналист“ в СБЖ, на ул. „Граф Игнатиев“ № 4, 1 ет., от 18 ч.

     

  • Четвъртък, 01 Ноември 2018 21:21
    Господин премиер, казвате, че сте се извинил и си мислите, че това е достатъчно?

    Господин премиер-министър Борисов!

    Гледах интервюто Ви по БТВ. Предполагам, че и много други българи са го гледали: кой у дома си в Угърчин, докато се кани да излезе на работа. Кой в Радомир - докато се чуди къде да си намери работа в тоя Радомир. И кой - в някой краен квартал в някой малък град в Испания, където се кани да иде да чисти къщи, гледайки Ви по Булсатком.

    Господин премиер, гледах Ви по БТВ и в главата ми нахлуха доста въпроси.

    И да, знам, че едва ли Ви е до моите въпроси и констатации, но няма как да не Ви попитам няколко неща оттук, от собствената си стена във Фейсбук  - едно от малкото неща, които не са ми ипотекирани.

    Вие така или иначе никога няма да разберете, че съм попитал, а пък аз ще съм попитал, с което всичко ще е точно.

    Господин премиер-министър, аз съм роден и израсъл в един краен квартал на град Кюстендил.

    Там, когато някое дете от тайфата направеше нещо лошо, ние – другите хлапета, от солидарност поемахме вината.

    Не знам, може би бяхме тъпи, може би бяхме балъци, но правехме точно така.

    Днес Вие казвате, че това, че един ваш вицепремиер нарекъл майките на децата с увреждания "майки на уж болни деца" е нещо лошо, но вие нищо не можете да направите, щото въпросният вицепремиер не е от вашата тайфа (партия)?

    И казвате, че сте се извинил?

    И си мислите, че това е достатъчно?

    Не, едно време не бихме ви взели в нашата тайфа в Кюстендил.

    Там такива аргументи не минаваха.

    Само че тайфата е едно, а правителството - друго.

    Май е така?

    Макар че понякога, когато наблюдавам българските правителства, си мисля, че думата "тайфа" им подхожда доста повече, отколкото думата "кабинет".

    Казвате, че има повече пари за пенсионерите.

    И спорите дали било коректно да се казва "40 лева повече" или "еди колко си милиона повече".

    Мама, която живее в Кюстендил, получава пенсия, при която вашата надбавка няма да я огрее.

    И не защото пенсията и е охолна и висока.

    Не!

    Просто тя надвишава точно с 10 лева сумата, до която Вие ще давате тия надбавки.

    Е, ще я поздравя от Ваше име.

    И от името на загриженото правителство.

    Апропо - мама е бачкала цял живот без да се спира, плащала си е данъците, отгледала е двама сина, има внуци и правнуци и ако разчиташе на мъдрото Ви управление, не ми се мисли.

    Та, мисля да и дам аз коледна надбавка.

    И мисля, че това е съвсем нормално и не пиша, за да се оплаквам.

    А за да Ви кажа, че когато искате да направите нещо добро за пенсионерите, не трябва да вадите по 40 лева на калпак за някои, а да направите така, че икономиката ни да позволява пенсиите да са достойни.

    Казвате, че имало 20 милиона повече за култура?

    Ама не казвате, че парите за култура са най-ниските в ЕС, а май и в Европа въобще, дори след този "уникален подарък" към бюджета на МК.

    А, да не забравяме, че в тези пари са и бюджетите на разни рекламни клипове, струващи по 200 бона, които са опаковка без съдържание.

    Но да, красива опаковка.

    И че тези пари попадат в ръцете на министър, който не успя да оварди знаковите стари сгради в София и страната, заявявайки, че "не може нищо да се направи".

    Казвате, господин премиер, че президентът бил лош.

    И че вие сте добър.

    Знаете ли, това ме интересува колкото ланския сняг.

    Не ме вълнува кой какво е казал, нито кой кого е атакувал и защо.

    Интересува ме единствено защо племенничката ми, която сега трябваше да е тук и да работи за просперитета на страната си и за собственото си благополучие, се намира в Англия.

    Интересува ме и защо половината ми роднини и почти всичките ми приятели предпочетоха да се махнат.

    И не, че приемам това драматично.

    Не.

    Те отидоха навън, защото тук не им се струва възможно да успеят, упражнявайки почтено собствената си професия.

    Знаете ли, че хората тук на хартия са добре.

    Това е, защото така Ви казват едни ваши съратници.

    Те Ви показват статистики, които са направени сред работещите хора у нас и които показват, че всичко е наред.

    Само не са Ви казали, че тези статистики касаят предимно държавната администрация, която е назначена предимно от няколкото партии, които образувате така нареченото статукво.

    Или един друг вид тайфа - такава, която имитира битки и опозиционност, но иначе си е създава собствен кодекс и квоти.

    Това – на теб, онова – на мен.

    На ти куклите, дай ми парцалките...

    Казвате, че се надявате протестите да стихнат, след като цената на горивата пада.

    Да, цената на горивата ту се качва, ту пада.

    Но не, протестите не са за това. 

    А заради простичкия факт, че част от хората са бедни.

    И че колкото и да паднат цените на горивата, цената на хляба, сиренето, маслото, млякото няма да паднат, макар, че умните глави мотивираха поскъпването именно с цените на горивата.

    Господин премиер-министър, ако не сте разбрал, че протестите са заради факта, че хората не живеят достойно, то тогава имам лоша новина за вас.

    Тя е, че от сградата на „Дондуков” не се вижда достатъчно добре какво става в страната.

    И за това, може би, е добре да направите обществена поръчка за нова фирма за почистване на прозорците ви.

    И последно, господин премиер.

    Разбрах, че днес сте на срещи с премиери, с посолства, довечера сте в Гърция, за да се видите с Ципрас.

    А пък аз познавам един Пешо, който сутринта бе съкратен от агонизираща малка фирма в малък град, а след обяд трябва да плаща ток, вода, да купи лекарства на болната си възрастна майка и да премисли добре какво да заложи в заложна къща, за да посрещне коледните празници.

    Познавате ли такива хора?

    Аз познавам.

    И знам, че тяхното мнение едва ли е важно за Вашата коалиция, но знам и друго.

    Когато управлението започне да мисли някакви стратегии, забравяйки, че тези стратегии се отнасят за съвсем обикновени хора от плът и кръв, то това означава, че управлението губи смисъл.

    Помислете за това довечера, докато гледате мач след среща с премиер-министъра на Гърция.

    И приятен ден!

    PS. И му кажете на тоя Валери Симеонов да вземе да се концентрира в телевизия СКАТ. Откакто стана премиер, телевизията страда откъм креативност. Молим Ви като фенове на бургаската кабеларка – освободете го, че не се търпи тая мъка вече...

    Венци Мицов, фейсбук

  • Четвъртък, 01 Ноември 2018 21:21
    Поздравявам отдел „Пропаганда“ на властта!

    Поздравявам колегите от отдел „Пропаганда“ на властта, че са се поучили от евродоклада, в който пише, че е нарушена свободата на словото в България и са пратили вчера на печатните органи 3 различни варианта на статията, в която пише, че всички протестиращи са бандити и съдружници на сестрата на Митьо Очите. Че иначе довчера пращаха на разните издания еднакви статии и ставахме за резил пред евродокладчиците...

    Днес, след като вече не е така, призовавам президента да се извини, задето каза, че „пропагандата заглушава плурализма на медиите у нас“.

    Друг въпрос е това, което Бойко току-що каза: че „журналистите са слаби“ и той „няма как да ги обучава“.

    Анна Заркова, фейсбук

Оставете коментар