Събота, 15 Декември 2018
Сряда, 14 Ноември 2018 14:42

С атаките си неотроцкистите само укрепват позициите на Нинова

Почти невъзможно е да се вдъхне живот на идеята за „другарство“ между леви глобалисти и леви консерватори.

За съжаление, днес на мода са млади кариеристи, изповядващи левия либерализъм и скрити фенове на ЛГБТ, които отлично са усвоили морала на най-деградиралата част от комунистическа върхушка преди 1989 г.

Автор: Боян Чуков

Основният проблем на БСП е, че през последните 30-на години в социалистическата партия се оформиха различни идеологически течения, които по принцип много трудно могат да съжителстват заедно. Те са тотално антагонистични.

Почти невъзможно е да се вдъхне живот на идеята за „другарство“ между леви глобалисти и леви консерватори. Конфликтът за назначаването на и.д. гл. редактор на в-к „Дума“ е само повод за избухване на поредния конфликт в БСП.

В недрата на партията съществуват взаимно изключващи се позиции – например, по отношение на Истанбулската конвенция, чието неприемане е „червена линия“ за левия либерален глобализъм. Тази идеология се изповядва от неотроцкистите и неоконите в САЩ, които са привърженици на Хилари Клинтън. А те си отиват от властовата сцена в Америка. На власт е Доналд Тръмп, представител на десния консерватизъм.

Атакуването на Корнелия Нинова от окопите на неотроцкизма, така както прави един самовлюбен и лично засегнат стар партиен аристократ (и другар на неотроцкиста Андрей Луканов), практически само укрепва нейните позиции като председател на НС. Изявените стари неотроцкисти в БСП имат и друга огромна слабост. Те виждат в партията една семейно-корпоративна политическа формация, в която ръководните постове и позиции задължително се предават по наследство.

Една немалка част от ръководните кадри на БСП имат тежко неотроцкистко минало. Минало, което си отива от световната сцена. То противоречи на разбиранията и нагласите не само на твърдия и застарял електорат на социалистите, но и на много млади и грамотни в политически план социалисти, които категорично не споделят идеологията на левите глобалисти.

През последните 10-на години именно на тези млади хора систематично и успешно им се блокира пътя за партийно и кадрово израстване. А тяхното привличане в ръководството на БСП е единствения начин да се повиши и без това силно измършавялото IQ на „Позитано“.

За съжаление, днес на мода са млади кариеристи, изповядващи левия либерализъм и скрити фенове на ЛГБТ, които отлично са усвоили морала на най-деградиралата част от комунистическа върхушка преди 1989 г.

Пролемът на Корнелия Нинова е, че под призива за „подмладяване на партията“ ръководството се обгради именно с такива кариеристи, изповядващи идеите на соросоидите, на неоконите в САЩ.

За две години по този път в партийния официоз ускорено се стигна до статията „Смешен плач, наместо програма в БСП“. И конфликтът избухна! Но „взривът“ е само повод, а не причина.

Стигна се до там, че при последното „освежаване“ на предизборния щаб на БСП в него намери място млада „надежда“ на БСП, която си е изкарвала хляба във фондацията на небезизвестния патологичен антикомунист и душманин на „Позитано 20“ Христо Иванов. Такива соросоидни „освежавания“ в БСП няма да спрат разлома в партията, те го задълбочават. По-лошо, това е пътят за тотално очуждаване на верния електорат на БСП от ръководството на партията.

Не считам, че фракцията на „червените мобифони“ играе водеща и самостоятелна роля в социалистическата партия. Тази група не се интересува от идеология, а само от „невидимата ръка“ на пазара и конюнктурата, които имат потенциал да увеличат печалбите на техните лични фирми. БСП за тях е само инструмент. Просто бизнес, нищо повече.

„Червените мобифони“, в зависимост от личната изгода, могат да бъдат както леви либерали, така и леви консерватори. Че даже и да търсят съюзници в „център дясно“, както съветва партийният официоз на БСП.

Правилният път за излизане от кризата е Корнелия Нинова рязко да санира своето най-близко обкръжение с млади хора, но такива, които не са креатури на левия глобализъм, тоест хиларизъм.

Ръководството на БСП в предишни години е било силно само тогава, когато е ползвало умело интелектуалните ресурси на партията.

(анализът е публикуван във фейсбук профила на автора)

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар