Събота, 15 Декември 2018
Сряда, 21 Ноември 2018 11:42

Защо протестираме?

България е в криза, тази криза е политическа и икономическа, защото загубилите от прехода не искат да живеят по този начин, а спечелилите от прехода не могат да управляват както досега. Това е криза не на определена партия, а на системата наложена в годините на преход и на елита, който наложи този ред.

Автори: Лора Радева и Ивайло Динев,  Диверсия

В последните седмици в повече от 30 града избухнаха протести. Първоначално недоволството беше срещу покачването на цените на горивата, но постепенно протестиращите адресираха множество други искания към институциите. В публичната среда набързо някои обрисуваха иронично протестите и наложиха негативен образ на хора, които не знаят какво правят и че няма причини да се недоволства в момента. По този начин протестиращите и техните искания бяха снижени до нерационално поведение. Тези образи бяха насадени главно от медии в близост до ГЕРБ като „Пик“, както и чрез изказвания на политици и експерти. Нашата цел е да покажем чрез думите на протестиращите, че негативните митове за тях не са верни, а реалността е много по-нюансирана. Второ, да разгледаме причините защо тези мащабни протести се случват.

Митовете за протеста

1. Протестите са водени от „тъмни сили“ (БСП и т.н.)

Не, протестиращите не носят партийни знамена и не проповядват партийна пропаганда в интернет. Техните проблеми са отнесени към цялата политическа класа през последните години. Класа, която според протестиращите, работи в чужд интерес в противовес на народните искания. Няма агитации към определена партия, а точно обратното – ненавист към всички – „Не искам да се връща никой, а да паднат партиите“ (коментар от Фейсбук група на протестите в Перник, оттук насетне цитатите на протестиращи са взети от тази група и от коментари към страницата за Национален протест срещу безобразията в България). Един от плакатите от протестите във Варна гласи: „ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА в БАТАКА“. Опозицията, наред с управляващите, са наречени „нещастници“ от други протестиращи.

Поглед към думите на протестиращите показва, че този протест не е опит за подкрепа на БСП в битката срещу ГЕРБ, а точно обратното – разбиване на този двуполюсен модел. Задава се въпросът защо тогава БСП подкрепя протеста? Логично е официалната опозиция да подкрепя настоящ протест, защото го вижда като възможност да го използва за своя изгода. Тази подкрепа обаче се изразява чрез обръщения и чрез участие на БСП симпатизанти във Фейсбук групите, но не и чрез водене на шествията. Просто това би било невъзможно, тъй като протестиращите биха  отхвърлили на момента партийно водачество. Много от протестиращите критикуват цялата политическа система, а двете основни партии ГЕРБ и БСП са определяни като „оплетени черва от една и съща свиня“ (коментар от Фейсбук). Доколкото се знае, директна намеса в протестите досега е имала само партия “Възраждане“, но вместо техни симпатизанти да бъдат подкрепени, протестиращите ги изгониха от протеста във Варна.

Искането на протестиращите за смяна на политическа система е свързано с това, че те не се идентифицират с никоя политическа партия. Те желаят пълна промяна на основните характеристики на настоящата политическа система. Накратко, не подкрепа към опозицията, а разбиване на модел, в който правителство и опозиция си сменят местата, но водят една и съща политика.

2. Протестиращите не знаят какво искат

Всъщност е точно обратното – хората искат много неща, защото има много причини за това недоволство. Социално-икономически хората искат по-добър и достоен живот, а политически повече контрол над властта. Увеличаването на доходите е едно от основните искания. Протестиращите искат доходи, които да са адекватни към цените на продуктите. „Искаме нормални цени, отговарящи на нашите доходи! Или обратното високи доходи отговарящи на цените!“ Друга част от исканията на протестиращите засягат здравната и образователната система – иска се да бъдат достъпни за всеки, независимо от доходите. Искат се увеличаване инвестициите в науката, образованието и културата. Работа за всяка майка и детските надбавки за всяко дете, както и достъпни институции за хора с увреждания, са едни от важните искания за протестиращите, споделяни от много от тях във Фейсбук. Иска се намаляване на цените на горивата. Посочват се идеи за промяна на данъчната система – премахване на плоския данък, ДДС-то върху лекарства и храни, и налагане на прогресивно данъчно облагане.

Политическите нагласи на протестиращите са за пряка демокрация, самоуправление, за референдуми касаещи пряко живота им. В анкета, инициирана във Фейсбук, най-много гласове (над хиляда) са посочили, че желаят самоуправление и пряка демокрация. Освен това, протестиращи искат пълна ревизия на прехода и вкарване в затвора на политици, отговорни за ситуацията днес („НАИ НАКРАЯ НЯКОЙ КРАЛ ОТ НАРОДА В ЗАТВОРА“, коментар от Фейсбук). В този смисъл, се критикува корупцията по високите етажи и се желае промяна и на съдебната система.

Протестиращите знаят какво искат, а това, че искат много не е вследствие на ниско образование и нереални представи. Напротив, вследствие е на години маргинализиране на огромна част от населението, за което нито една водеща партия не работеше. „Те искаха, зимаха, искаха, зимаха. Сега е ред на народа да иска.“

3. Протестите са като тези от зимата на 2013

Този мит бива използван, за да потвърди друг мит – този че протестите са организирани от „тъмни сили“. През 2013 г. недоволството бе започнато от граждански организации и неформални групи, които от лятото на 2012 г. водеха протести срещу цените на тока и парното. С идването на първите големи сметки през зимата, множество хора се включиха в проявите и постепенно недоволството прерасна срещу критика на цялата политическа и икономическа система. Както през 2013-та, така и сега, протестите имат социални и икономически причини – протестират хора, които са угнетени и страдат от настоящата система. В този смисъл, протестите си приличат, но не защото са водени от „тъмни сили“, а точно обратното – защото мобилизират хората, които чувстват социална, икономическа и политическа несправедливост в страната. Това са и мобилизации на непредставените и разочарованите от годините на преход. И ако има „тъмни сили“, които са предизвикали недоволството, това са преките действия на политическия елит през годините на преход, които доведоха огромно мнозинство от хора до пълна нищета и загуба на достоен живот.

4. Протестиращите са грозни, глупави и опасни (мутри)*

Разделението, което се появи в обществото ни през 2013 г. на „умни и красиви“ и на „грозни и необразовани“ поражда този мит, че протестите, ако не биват водени от софийски либерални интелектуалци и граждански организации, значи не са достатъчно автентични. Т.е. автентичният протест е само този, който е достатъчно мирен и конвенционален. Само че картината е по-сложна. Когато властта се окопава, тя не може да бъде свалена чрез мирни начини като подписки и тактически културни прояви, напротив – чрез радикални и смели действия като блокади на магистрали и масови демонстрации срещу основните бази на властта – институции, партии, групировки, медии.

Друго нещо, което се използва като част от мита за глупавите протестиращи е, че развяват знамена, играят хора и пеят химна. Защо да бъде това глупаво? Било фашистко? Не било много интелектуално? Не, националното знаме, химна, възрожденските песни и дори играенето на хоро са общи символи и ритуали на съпротива. Това е българската традиция на недоволството. Знамето и химна са достатъчно широкоразпространени и обединяват хора от различни групи – и чистачката, и строителния работник, и учителката. Хората я използват, не за да всяват омраза към определена етническа или религиозна група, а за да се обединяват срещу политическия елит. Не можем да се борим срещу тази традиция, но може да бъде част от борбата ни за по-добър и справедлив живот.

Защо този протест се случва?

Епицентърът е Перник. Това е един от градовете, които през годините на преход към демокрация и капитализъм пострада най-много, тъй като голяма част от работните места изчезват, а много перничани напускат града в търсене на работа или намират такава в столицата. От края на ХІХ век Перник се развива стремглаво като важен индустриален център. През 1893 г. е построена там първата електроцентрала, следват построяването на стъкларски завод и брикетена фабрика. В годините на социализма развитието продължава с възходящи темпове – създават се металоргичен завод, заводи за токоизправители, заваръчни машини и др. Настоящият протест е както заради това минало, което вече го няма, така и заради настоящата среда – много от хората пътуват ежедневно до столицата, за да работят там и именно за перничани вдигането на цената на горивото ги касае много. Защо обаче този протест се провежда и в още други областни градове. Много от областните градове в България се разрастват като икономически и културни центрове през ХХ век и прогресивно увеличават населението си. От 1989-а г. тенденцията е обратна, както в намаляване на населението, така и в намаляването на сигурни и добре платени работни места. Може днешното поколение да има повече възможности за пътуване, по-голям избор за продукти, но базови нужди като сигурност и финансова обезпеченост, липсват на голяма част от населението.

В началото на социализма населението в Перник е 59 593, а през 1985 г. то е почти два пъти по-голямо – 113 890. След годините на преход населението се стопява с повече от 28 хиляди души, т.е. колкото един средно голям български град. Коефициентът на естествен прираст е крайно отрицателен, с –11.2 за цялата област съотношение между раждаемост и смъртност.

От друга страна, преходът даде възможност на българите да имат база за сравнение и със Западна Европа – тук е другата важна причина за недоволството. Вече няма българин без роднина, който да е бил на гурбет. Сезонната работа навън и дългосрочната такава, дава възможност на българите да правят сравнение между състоянието на западните демокрации, най-вече от чисто икономическо и социално естество. Те съвсем справедливо оценяват, че техният труд не е добре заплащан в родината им, а цените са прекалено високи. И колкото да ахкат големите работодатели, липсата на работна ръка в страната не е защото няма професионалисти. Липсват кадри, защото заплатите са ниски и работната среда е несигурна. Тези два фактора водят хората към напускане на страната. Нека припомним, че България е една от най-бедните страни в съюза и е с най-голямо неравенство между доходите на най-богатите и най-бедните.

Какво следва?

България е в криза, тази криза е политическа и икономическа, защото загубилите от прехода не искат да живеят по този начин, а спечелилите от прехода не могат да управляват както досега. Това е криза не на определена партия, а на системата наложена в годините на преход и на елита, който наложи този ред. За да бъде създаден нов обаче не стига само недоволството и отхвърлянето на реда, а е нужна организирана съпротива, която да може да представлява отритнатите и да излезе с политически искания, които да защитава интересите на загубилите от прехода. Тези интереси, както показахме, представляват вижданията за повече демокрация и за повече социална политика, за борба с бедността и неравенствата.

Тези виждания обаче не са в програмата на никоя партия и затова хората се обединяват в неформални и граждански организации, вместо да извикат опозиционни партии на протеста.

Нашите препоръки към протеста са две: да се търси обединение между протестни групи и да се посочат конкретни политически решения.

Едно от решенията на социално-икономическите проблеми е промяната в данъчната политика. В момента тя облагодетелства хората с много високи доходи и големите компании, които укриват данъци чрез откриване на офшорни сметки. Второ, за да може държавата да увеличи социалните помощи, майчинските, детските надбавки, както и достъпа до качествено безплатно здравеопазване и образование, то държавата има нужда от голям бюджет. Този бюджет се формира от данъците. Въпросът е как може държавата да стане по-социална и в същото време тежестта да не пада най-много върху бедните и средната класа. Ако се въведе прогресивен данък (какъвто съществува във всички западноевропейски държави), държавата ще увеличи бюджета си, а в същото време тази тежест ще бъде разпределена по-справедливо между различните прослойки. Защо тази политика не е част от програмата на водещите партии? Защото много от тях разчитат на финансовата и организационна мощ на олигарси и на по-заможни българи.

В момента в България се провеждат и се подготвят няколко протеста, които представляват интересите на големи групи хора. От лятото майките на деца с увреждания започнаха своя безсрочен протест, последваха масовите протести в няколко града, заради цените на горивата, а след една седмица ще се проведе масов протест срещу насилието над жените. Едно от решенията за постигане на политически успех на всеки един от тези протести преминава през стратегическо обединение в общо социално движение. Не само на тях, но и на работниците, безработните, студентите, пенсионерите, учителите, артистите… Само подобно обединение ще може да се пребори за повече справедливост. Ако тези групи стоят встрани една от друга и се правят, че другият протест и другата социална група не съществува, въртележката ще се повтори – нищо няма да се промени, а след пет години отново ще се протестира за същото.

*Съмнение за автентичността на протеста изразяват редица политици и експерти от десния спектър, включително бившия президент Росен Плевнелиев, за когото протестите вероятно представляват геополитически сблъсък; според политолога Огнян Минчев и депутата от НФСБ Валентин Касабов протестите се водят от мутри. Същата теза е повтаряна от медии в близост до ГЕРБ като „168 часа“, „Пик“, „24 часа“ и др.

Източник: dversia.net

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар