Събота, 15 Декември 2018
Петък, 30 Ноември 2018 18:34

Какво ги е грижа американците за кризата в Керченския пролив?!

Ако Украйна е имала право да се отдели от Русия, тогава защо Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна? Имат ли право Южна Осетия и Абхазия да се отделят от Грузия, след като тя се е отделила от Русия? Това са въпросите, от чиито отговори се интересува американският политик и публицист Патрик Бюкенън в статия за списанието The American Conservative.

 

Преди отпътуването си за Буенос Айрес за форума на върха на Г-20, президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени планираната си среща с Владимир Путин с аргумента, че руски военни за превзели и задържали три украински плавателни съда и екипажите им, общо 24 моряка.

Но нима Путин е този, който провокира неделното стълкновение в района на Керченския пролив, който съединява Черно и Азовско море? Или провокатор бе украинският президент Петро Порошенко? Ще повторим. Но първо малко история.

През 2014 г., когато проруският режим в Киев бе свален в резултат на преврат и с помощта на САЩ бе създаден пронатовски режим, Путин отдели от Украйна и присъедини към Русия Кримския полуостров, където от векове насам е базиран Руският Черноморски флот. След като си възвърна Крим, Русия заема двата бряга на Керченския пролив. И тази година тя завърши изграждането на 19-километров мост над протока. Путин бе първият, който мина по него, карайки камион.

Азовско море по същество се превърна в руско езеро, подходите към което се контролират от Москва, така както Турция контролира влизането в Черно море. Докато светът отказваше да признае новите реалности, Русия започна да въвежда свои собствени правила за преминаване на кораби през Керченския проток. По-специално, тя заяви, че за да получи разрешение за влизане в района, корабът трябва да я уведоми за това в рамките на 48 часа. Украински кораби, включително бойни, също трябва да уведомяват руските власти, преди да преминат под Кримския мост в Азовско море, за да достигнат до голямото пристанище на Мариупол.

В неделя два украински артилерийски кораби и влекач, които излязоха от Одеса в Западна Украйна, навлязоха в териториалните води край бреговете на Крим и полуостров Керч, които сега Русия смята за свои. Тяхната дестинация бе Мариупол. Украинските кораби не се подчиниха на заповедите на руснаците да спрат. Руски военни плавателни съдове откриха огън срещу тях и удариха влекача. Трима украински моряци бяха ранени. Членовете на екипажа бяха задържани.

Отказът на Русия да освободи моряците стана основание за президента Тръмп да отмени срещата с Путин

Москва твърди, че Украйна е нарушила новите правила за транзит, които Киев е спазвал по- рано, за да провокира инцидента. Путин от своя страна се опита да облекчи ситуацията, като заяви, че това е „граничен инцидент и нищо повече".

 „Инцидентът в Черно море е провокация, организирана от сегашното правителство. Мисля, че в навечерието на президентските избори в Украйна през март следващата година ... когато, рейтингите на [Порошенко] падат ... той трябваше да направи нещо".

Максим Еристави, който работи в Атлантическия съвет, изглежда е съгласен с това: „Порошенко иска да направи начален пробив за предизборната си кампания.

Той играе с картата на главния командир, появява се навсякъде в униформа, опитвайки се да създаде впечатлението, че всичко е под контрол".

Обаче нашият (американският – бел.р.) представител в ООН Ники Хейли обвини Русия в „незаконни действия" срещу украинските кораби и заяви, че това е „дръзко действие, което международната общност никога няма да приеме".

Нашите интервенционисти предсказуемо изпищяха за руска „агресия"и настояха САЩ да подкрепят своя украински съюзник, като му изпратят военна помощ. Защо заповедта на Порошенко да изпрати бойни кораби до Азовско море, в която той пренебрегна руските правила за преминаване на пролива, е провокация?

Понеже Порошенко, чиито военни кораби вече са преминали многократно през Керченския проток, не може да не е знаел, че рискува много, защото Русия може да окаже съпротива.

Защо Порошенко провокира руснаците?

Показателите за подкрепата му от страна на избирателите значително намаляха и Порошенко разбира, че ако не направи нещо грандиозно и сензационно, неговата партия няма да има почти никакъв шанс на изборите през март.

Непосредствено след сблъсъка в пролива Порошенко въведе военно положение във всички области, граничещи с Русия и Черно море, и заяви, че Москва може да нахлуе в страната. Поради тази причина поиска от Запада да въведе нови санкции срещу Русия и призова САЩ да действат заедно с него. Някои представители на Запада искат да се противопоставят на Путин още по-решително.

Адриан Каратницки от Атлантическия съвет ни призовава да укрепим американското военно присъствие в Черно море, да разположим противоракетни и противокорабни ракети в Украйна, да затегнем антируски санкции, да заплашим Русия с изключване от системата SWIFT на международните банкови сметки и да окажем натиск върху Европа, така че да отмени изграждането на тръбопроводите „Северен поток 2"и „Южен поток".

Но тук възниква още един въпрос. Нима контролът върху Керченския проток е наша работа? Как се отнасяме към тази кавга и защо американски стратези искат да подадем искове към Русия за Кримския полуостров, където се намира дворецът Ливадия, който стана последната лятна резиденция на цар Николай II? Ако Украйна през 1991 г. има право да се отдели от Русия, тогава защо Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна?

Защо да си позволим да бъдем въвлечени в конфликтите на други държави, като започнем с въпроса кой е „собственик“ на островите в Южнокитайско море, кой трябва да притежава Курилите и завършим с този дали Приднестровието има право да се отдели от Молдова, а Южна Осетия и Абхазия от Грузия, след като Грузия се отдели от Русия?

Какво се интересува американският народ от тези региони? Наистина ли сме готови да поемем такъв риск като война с Русия или Китай за правото да притежаваме тези територии?

(превод: focus-news.net)

Бел.ред.: Патрик Бюкенън, също и Патрик Бюканън (Patrick Joseph Buchanan), американски политик и журналист, е роден на 2 ноември 1938 г. във Вашингтон. Завършва университета в Джорджтаун (1961) . Магистър по журналистика (1962). Бил е главен съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън. Три пъти кандидат за президент на САЩ. Представител на консервативните републиканци в САЩ, които се определят като палеокон, за разлика от неокон. Активен колумнист. Автор на 12 книги, сред които „Смъртта на Запада” (2002), „Самоубийството на свръхдържавата: Ще доживеят ли САЩ до 2025 г.?” (2016), „Никсъновите войни” (2017) и др.

Свързани статии (по етикет)

  • Петък, 30 Ноември 2018 18:34
    След ислямистки атентат ЕП осъжда Русия като агресор

    „Докато в Страсбург – седалище на Европарламента, се извършва ислямистки атентат, същият този Европарламент приема декларация, осъждаща... руската агресия!?!?!? Тези наистина нямат връзка с главния мозък!”, написа Петър Волгин във Фейсбук.

    Коментарът на журналиста е по повод заседанието на евродепутатите от сряда, когато отчетоха извършените реформи в Украйна, като същевременно осъдиха агресията на Русия в Керченския проток и изграждането на „Северен поток 2“.

    В декларация евродепутатите осъждат категорично агресията на Русия срещу Украйна на 25 ноември в Керченския проток и настояват за незабавното и безусловно освобождаване на всички украински кораби и моряци. Те са сериозно загрижени, че напрежението може да представлява прикрит опит за анексиране на суверенните права на Украйна в Азовско море. Поради тази причина Русия трябва да гарантира свободата на корабоплаването през Керченския проток и в Азовско море, се заявява в текста.

    Резолюцията призовава ЕС и неговите държави членки да въведат целенасочени санкции срещу Русия, в случай че украинските военнослужещи не бъдат освободени и в случай на по- нататъшна военна ескалация.

    В заключение евродепутатите категорично осъждат нарастващия брой физически нападения срещу защитници на гражданските права и журналисти, както и насилието срещу ромите и ЛГБТИ общностите.

    Освен това те изискват от Руската федерация незабавно и безусловно да освободи носителя на наградата „Сахаров“ за 2018 г. Олег Сенцов и всички други незаконно задържани украински граждани.

  • Петък, 30 Ноември 2018 18:34
    ЕС явно разчита на глобалното затопляне и печките с дърва

    Европейските парламентаристи, които вчера приеха резолюция срещу газопровода "Северен поток" 2, вероятно разчитат на глобалното затопляне или възнамеряват да преминат към дърва за огрев.

    В някои страни закриват АЕЦ, а в същото време призовават за отказ от руския газ. На дърва ли ще минават? Но и за тях се знае, че отнякъде трябва да се вземат.

    Русия не за първи път се сблъсква с блокиране на мирни, изгодни и перспективни енергийни проекти от страна на европейските политици.

    Тези хора, много от които се представят за изразители на мнението на хората, просто са под контрола на определени лобистки групи, а понякога и непосредствено на специални служби.

    Чии интереси изразяват тези хора? Ако те казват, че защитават интересите на обикновените хора, то това е лъжа.

     (говорителят на руското външно министерство Мария Захарова)

    Напомняме, че в сряда Европейският парламент призова да бъде прекратен строежът на разширението на газопровода "Северен поток". Резолюцията, приета по доклада "За реализацията на Договора за асоцииране ЕС-Украйна", бе утвърдена с 433 гласа "за", 105 "против" и 30 въздържали се. Причина за призива е ключовата роля на Украйна в европейската енергийна мрежа, се посочва в съобщение на ЕП. Според евродепутатите доизграждането на газопровода, който заобикаля Украйна, "е политически проект, който представлява заплаха за европейската енергийна сигурност".

  • Петък, 30 Ноември 2018 18:34
    Ние кога ще се събудим?

    "Къде сте, бе, мишки патриотарски?", пита Богомил Бонев по повод предстоящото посещение на зам.-държавния секретар на САЩ Джон Съливан

Оставете коментар